Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 17.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа ч. търг. дело № 1568 по описа за 2019 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано
е по жалба № 20190806185745/06.08.2019 г. на Т.И.Б.,
ЕГН **********, срещу отказ № 20190726172124/01.08.2019 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ за
вписване на заличаването й като съдружник в „Г.К.“ ООД, ЕИК ********, след изтекло
3-месечно предизвестие.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
отказа, тъй като прекратяване участието на съдружник в търговско дружество
следвало да бъде вписано само въз основа на представеното предизвестие, дадено
в 3-месечен срок, от изтичането на който настъпвали последиците му. Нямало
никакво основание длъжностното лице да изисква приемане на решение на общото
събрание за разпределението на дружествените дялове и уреждане статута на
дружеството.
Съдът
като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със
заявление А4, вх. № 20190726172124/26.07.2019 г. е заявено за вписване в ТРЮЛНЦ
по партидата на „Г.К.“ ООД, ЕИК ******** прекратяване членството на Т.И.Б., ЕГН
********** в дружеството, въз основа на отправено тримесечно предизвестие.
Длъжностното
лице при АВ приело, че съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, съдружникът
можел да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено
най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването, но прекратяването на членственото
правоотношение на съдружник чрез предизвестие, нямало единствено за последица
уреждане на имуществените отношения във връзка с прекратяването. То поставяло и
въпросите за изменение на дружествения договор, както и за намаляване на
капитала чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник
/чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ/, респективно от поемане на освободените дялове от
друг съдружник, които са от съществено значение, както за вътрешните отношения
между съдружниците, така и с оглед защитата интересите на трети лица,
включително и кредитори на дружеството и доверието в ТР.
Решаването
на тези въпроси било от изключителната компетентност на общото събрание,
съгласно нормата на чл. 137, ал.1 ТЗ, но доказателства да са взети решения в
този смисъл не били представени. Недопустимо било въпросът с дяловете на
прекратилия участие съдружник да остава неизяснен при положение, че същият би могъл
да засегне пряко размера на капитала на дружеството. Вземането на решение за
реализиране на една от изброените възможности било от съществено значение за
бъдещето на търговското дружество и при липсата на такова следва да се приеме, че
не са налице предпоставките за прекратяване на участието на напускащия
съдружник, затова и длъжностното лице постановило обжалвания в настоящото
производство отказ.
Жалбата
е основателна.
Съгласно решение № 46 от
22.04.2010 г. по търг. д. № 500/2009 г., ІІ Т.О. на ВКС, съставляващо
задължителна практика, която съдилищата трябва да съобразяват, основанията, на
които може да бъде прекратено участието на съдружник в ООД, са регламентирани в
чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. В една от хипотезите - чл. 125, ал. 2 ТЗ,
прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на
съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно
дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с
които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане
да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен,
съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в
дружествения договор (такъв в случая не е уговорен). Моментът, в който настъпва
прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е
визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба
в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на
потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в
персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се
счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане
на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото
в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за
възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на
общото събрание за освобождаване на съдружника, нито изисква уреждане на
статуса на дружеството и отчитане имущественото покритие на капитала.
В случая, предизвестието е
връчено на 13.04.2019 г. на „Г.К.“ ООД, ЕИК ********, чрез нотариална покана,
оформена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, макар да са били налице предпоставките
за прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК, с оглед констатацията на вписания в
търговския регистър адрес да не е налице офис и служители на дружеството.
Нотариусът разполага с уредена в
закона компетентност да връчва нотариална покана и други съобщения – чл. 50 ЗННД вр. чл. 569, т. 3 вр. чл. 592 ГПК, като редът за връчването им, е общият
ред, предвиден в ГПК – чл. 37 – чл. 58. Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ГПК
мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а връчването става
в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е
съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва
имената и длъжността на получателя. В случая са отразени посещения на
регистрирания адрес на търговското дружество, при които негова канцелария и
фирмени знаци, съответно работници и служители не са установени, който факт е
бил достатъчен за приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК и фингиране на връчването още
при първото извършено посещение. Въпреки това връчителят е продължил да търси
адресата и при неоткриването му е залепил уведомление, каквато възможност чл.
50, ал. 4 ГПК изрично предвижда.
В решение № 84 от 05.06.2014 г. по т. д. №1220/2013г. на
ВКС, ТК, ІІ Т.О., е даден задължителен за съдилищата положителен отговор на
въпроса длъжен ли е нотариусът да залепи уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или
на видно място около нея, съгласно чл. 47 ГПК, когато не намери адресата на
посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.
Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е
адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за
да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата
с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.
В мотивите на решението е посочено, че разпоредбата на чл. 47 ГПК, а
респективно и чл. 50, ал. 4 ГПК намира приложение и при връчване на нотариална
покана, съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД, независимо от обстоятелството, че
в нотариалното производство не се назначава особен представител. Това
разрешение е потвърдено и в решение № 217/12.05.2015 г. по т. д. №62/2014 г. на
ВКС, І ТО.
Следователно
предизвестието е връчено с изтичане на двуседмичния срок от залепване на
уведомлението – 29.03.2019 г. (независимо, че е са били налице предпоставките
на чл. 50, ал. 2 ГПК, при залепено уведомление връчването се фингира след
изтичане на 2-седмичния срок за получаването на книжата). Това означава, че
предизвестието е получено от „Г.К.“ ООД, ЕИК ********, чрез органния му
представител на 13.04.2015 г.. С
изтичане на 3-месечния срок – на 15.02.2019 г. членственото правоотношение на Т.И.Б.,
ЕГН ********** в дружеството, е прекратено и този факт подлежи на обявяване в
търговския регистър по партидата му.
В този смисъл, в решение №
2431/08.12.2015 г. по т. д. № 4620 по
описа на САС за
2015 г. изрично е прието,
че заличаването в търговския регистър на съдружника има само декларативно
действие и то трябва да бъде сведено чрез данните в АВ до знанието на всички,
предвид придадената от закона публичност на факта, съобразно разпоредбата на
чл. 119, ал. 1, т. 1 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ.
Участието в дружеството с ограничена отговорност е обстоятелство, чието огласяване
се изисква по закон. Ето защо и при настъпилото му прекратяване се налага
отразяване в търговския регистър.
Настъпване на
прекратяването на членството не е обусловено и не включва като елемент от
фактическия състав решение на общото събрание на съдружниците за уреждане на
последиците от напускането, тъй като изискването на такова би рефлектирало
върху безусловното прекратяване на членството само въз основа на простото
изтичане на даденото предизвестие.
Следователно с
депозираното заявление са представени всички необходими документи, обуславящи
основателност на заявеното искане, поради което и вписване е следвало да бъде
извършено.
По
изложените съображения, отказът следва да бъде отменен. Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ,
по жалба на Т.И.Б., ЕГН **********, ОТКАЗ № 20190726172124/01.08.2019 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ,
постановен по заявление А4, вх. № 20190726172124/26.07.2019 г., с предмет
вписване на заличаването на Т.И.Б., ЕГН **********, като съдружник.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в търговския
регистър по партидата на „Г.К.“
ООД, ЕИК ********, заличаването
на Т.И.Б., ЕГН **********
като съдружник, съобразно заявление А4, вх. № 20190726172124/26.07.2019 г..
Решението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на
АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: