Номер 20325.08.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВрацаII-ри въззивен граждански състав
На 25.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Магдалена Б. Младенова
като разгледа докладваното от Рената Г. Мишонова-Хальова Въззивно гражданско дело №
20201400500362 по описа за 2020 година
Й.И.Т. от гр.Враца, чрез адв. И.И. с пълномощно в приложеното копие от изп.д.
№165/16 г/,е подала частна жалба против постановление за отказ от прекратяване
на ИД№165/16 г по описа на ЧСИ Цв. Д..
В жалбата се навеждат доводи,че отказа на ЧСИ Д. да прекрати ИД е
незаконосъбразен, тъй като е налице перемпция, за която взискателят "Топлофикация
Враца"ЕАД искайки с молба вх.№ от 4.10.2018 налагане запор върху банковите сметки
на длъжника- жалбоподател ,е получил на 11.10.2018 г от служебния мейл на ЧСИ
отговор , че по ИД №165/16г е настъпила перемпция.Въпреки това в последствие с
изричен отказ ЧСИ Д. е отказала прекратяване ИД на това основание- перемпция.
С жалбата са представени писмени доказателства ,които се съдържат в приложеното
копие от ИД, както и ел. писмо/мейл/ от ЧСИ Д. до жалбоподателката за възстановяане
на авансово платените такси в размер на 18 лв.
Приложена е и допълнителна ч.ж, с която се искат разноски при уважаване на жалбата
в размер на 92 лв.
В срока за отговор на ч.ж. взискателят "Топлофикация Враца"ЕАД гр.Враца са
депозирали отговор ,с който считат жалбата за неоснователна. Пояснява се с отговора
,че перемирането на изп. производство на осн.чл.433 т.8 от ГПК касае единствено
непоискване на изп. действия за период по- дълъг от две години като последиците
били от проц. характер, тъй като изп. лист въз основа на който е образувано изп. дело не
губи характера си на изпълнително основание.
посочва се още ,че дали ЧСИ е извършила поискания от взискателя опис имало
отношение единствено към института на погасителната давност уредена в чл. 116 бук.б
от ЗЗД.Моли се жалбата да се остави без уважение с присъждане на юрисконсутско
възнаграждение от 200 лв.
Съгласно чл. 436 ал.3 от ГПК с жалбата е изпратено копие от ИД №165/16 г по описа
на ЧСИ Цв.Д. както и изложени мотиви по обжалваните действия.
Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
Съд. състав приема на осн.чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК ,че ч.ж. за процесуално допустима
.Разгледана по същество същата е о с н о в а т е л н а, по следните съображения:
1.Изп.дело №165/16 г е образувано на 24.02.2016 г по молба на "Топлофикация Враца
"ЕАД като в писмените си мотиви ЧСИ Д. е изложила подробна хронология на
поисканите от взискателя способи за принудително изпълнение.
На 21.07.2016 г е поискано с молба опис на движими вещи и е изпратена призовка за
доброволно изпълнение на длъжника- жалбоподател. На 12.09.2016 г е постъпила
доброволна вноска , т.е. плащане част от дълга от длъжника , с което в хода на
принудителното изпълнение показва,че длъжникът признава дълга и започва
доброволно да го заплаща.
Следващото изп. действие е на 12.09.2018 г, когато взискателят с нова молба е поискал
опис на движими вещи на длъжника.
Въз. състав приема ,че от фактическа страна в периода 21.07.2016 г до 12.09.2018 г е
налице период над 2 години бездействие на кредитора и не поискване извършване изп.
действия по изп.дело иницииарно от него пред ЧСИ Д..
Наистина в този период длъжникът на 12.09.2016 г е направил една доброволна
вноска от 60лв, която обаче не прекъсва преклузивния двугодишен срок.
2.Не следва да се смесва този двугодишен преклузивен срок с давностния срок за
самото вземане. Безспорно е прието в практиката и доктрината, че двугодишния срок е
процесуален и преклузивен. От това следва, че този срок не подлежи на спиране и
прекъсване, но често се говори за прекъсване на срока при предприемане на
изпълнителни действия. Изпълнителното производство дава право на взискателя или
при възлагане на съдебния изпълнител да предприемат изпълнителни действия срещу
конкретен длъжник, които да доведат до удовлетворяване на вземането. Тъй като
изпълнителният процес засяга в най-голяма степен правната сфера на длъжника,
законът е предвидил юридически механизми, които да стимулират взискателя или
съдебния изпълнител да бъдат активни. Такова средство е двугодишният преклузивен
срок, който тече в изпълнителния процес и който следва да се разграничава от
погасителната давност за материалното правоотношение.
Той започва да тече от образуването на изпълнителното дело, защото макар
образуването на изпълнителното дело да не представлява изпълнително действие по
смисъла на т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, то това е началният момент, в който взискателят може да поиска някое
от предвидените в тълкувателното решение действия. В този срок следва да бъде
извършено определено изпълнително действие, което е част от някой от
изпълнителните способи предвидени в ГПК. След като се извърши действието започва
да тече нов двугодишен срок, в който следва да се предприеме ново изпълнително
действие.
От казаното може да се направи извод, че при срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не
може да се говори за прекъсване в смисъла, който е вложен в чл. 116, б „в“ от ЗЗД,
защото тази разпоредба урежда давностни срокове. С предприемането на изпълнителни
действия се прекъсва единствено давността касаеща материалното право, а относно
двугодишния срок предвиден в ГПК, тези действия дават началото на нов двугодишен
срок, но не прекъсват стария. Процесуалният закон дава един преклузивен срок, в който
следва да се осъществи определен юридически факт, ако този факт не бъде осъществен,
то изпълнителното производство се прекратява (преклудира) ex lege. В случай, че този
факт бъде осъществен, законът дава нов двугодишен срок, в който следва да се
осъществи друг юридически факт, като по този начин се запазва висящността на
изпълнителното производство до пълното удовлетворяване на взискателя.
3. Необосновано е твърдение, че взискателят не е имал интерес да предприема
изпълнителни действия, защото длъжникът доброволно започнал да прави вноски
е взискателят получавал плащания по изп. дело, какъвто е настоящия случай, т.е.
това е била оправдана липса на активност от негова страна, която обаче не може
да доведе до прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция. Следва да
се има предвид, че в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК никъде не се говори
за интереса на взискателя да предприема изпълнителни действия. Визираната
разпоредба представлява една презумпция, че взискателят се е дезинтересирал от
производството, ако не е предприел никакви изпълнителни действия в
продължение на определен срок, като причините за това поведение са
ирелевантни. Това е причината, поради която законодателят е предвидил нормата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При гореизложеното съд. състав приема ,че на 12.09.2016 г с доброволна вноска на
длъжника по дълга, двугодишния срок , който тече от 21.07.2016 г не е прекъснат и на
21.07.2018 г е бил изткъл т.е. налице е перемпция.Законосъобразно е било изпратено и
ел. писмо/мейл/ до взискателя на 11.10.2018 г ,че е налице перемпция и следва да му се
върне авансово внесена такса по сметка на ЧСИ.
При гореизложеното жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена,
като се отмени постановлението от 17.07.2020 г за отказ от прекратяване ИД№165/16 г
по описа на ЧСИ Цв.Д. , с мотив - поради липса на перемпция.
Тъй като перемпцията настъпва по силата на закона/еx lege/, то всички действия след
нея, в случая след 21.07.2018 г се обезсилват по право.
Цитираното в мотивите на ЧСИ въз.гр.д.№441/2019 г по описа на ВОС не касае
идентичен случай с настоящия и не следва да се има предвид като практика на ВОС.
При този изход на делото взискателят дължи на жалбоподателката разноски пред
въззивния съд , които представляват 98,13 лв такси.
Водим от гореизложеното съд. състав
РЕШИ:
УВАЖАВА жалбата на Й. И. Т. от гр.Враца против постановление от 17.07.20 г за
отказ за прекратяване ИД№165/16 г по описа на ЧСИ Цв.Д., рег.№900 в КЧСИ, с район
на действие ВОС.
ОТМЕНЯВА действията на ЧСИ Цв.Д., рег.№900 в КЧСИ, с район на действие ВОС,
обективирани в постановление от 17.07.20 г за отказ за прекратяване ИД№165/16 г по
неин опис,поради липса на перемпция в периода 12.09.2016 г до 12.09.2018 г.
ОСЪЖДА "Топлофикация Враца "ЕАД гр.Враца да заплати на Й.И.Т. от 98,13 лв
разноски по въззивното дело.
Копие от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ Цв.Д. за сведение.
Решението е окончателно на осн.чл. 437 ал.4 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________