№ 599
гр. Благоевград, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500401 по описа за 2022 година
Производството е инициирано с въззивна жалба с вх.
№2400/21.04.2022 г. от адв. В. Г. П., като пълномощник на А. Г., със
съдебен адрес: гр. Петрич, ул. „адрес“ №14а, срещу Решение №83 от
31.03.2022 г., постановено по гр.д.№814/2021г. по описа на
РС[1]Петрич. Изтъква се в жалбата, че районният съд е извел
неправилен извод за реализиране на придобивния способ давностно
владение от ответницата К. П.а – П., въз основа на което е счел че не е
налице съсобственост между страните върху делбения имот. Сочи се,
че няма доказателства за демострация на намерението за своене от
страна на същата по отношение на ищеца А. Г., които е собственик на
ид.части от имота на основание покупко – продажба и наследяване.
Въз основа на тези оплаквания, подробно развити във ВЖ, ищецът
иска да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт и да бъде
допусната делба на процесния недвижим имот при квоти 4/6 ид.ч. за
него и по 1/6 ид.ч. за всеки от двамата ответници, както и да бъде
1
присъдено обезщетение за това, че е лишен от ползването на имота в
размер на 500лв. месечно.
Отговор на ВЖ е подаден от ответницата К. П.а - П., която
изразява становище за нейната неоснователност. Иска да бъде
потвърден атакуваният съдебен акт.
Към доказателствания материал във въззивната инстанция е
приобщено заключение на съдебно – оценителна експертиза, за
размера на месечния наем за процесния имот.
Окръжният съд, като обсъди доказателствата по отделно и в
съвкупност, установи от фактическа страна следното :
Видно е от удостоверение за наследници на общата
наследодателка на страните - Т.Х. П.а, че е починала на 06.04.2018г., и
нейни наследници по закон са А. Г. - съпруг, К. С. П. - син и К. С.
П.а[1]П. - дъщеря. Установява се от удостоверение за сключен
граждански, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак
№175 от 20.08.2018г., съставен от община Петрич, че Г. А. и Т.Х. П.а
са сключили брак на 26.01.2000г. в Ламот-Бюврон във Франция.
По време на този брак Т.Х. П.а е закупила с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 126, том V, рег. № 11238,
дело № 858 от 2007 г. на Нотариус К.ка Т., недвижим имот,
представляващ УПИ Х-3289 в кв.272 по плана на гр.Петрич от 1990г.,
с площ на имота от 70 кв.м., при граници на имота по скица: изток
УПИ IX – 3290 и УПИ XII – 3249, запад – улица, север УПИ IX – 3290
и юг УПИ XII – 3249, ведно с изградената в него триетажна
еднофамилна жилищна сграда, с разгъната застроена площ от 191,088
кв.м.
Със Акт за узаконяване № 15 от 05.12.2007 г., издаден от
Главния архитект на община Петрич, ведно с обяснителна записка,
относно жилищна сграда - част Архитектура, фаза работен проект е
узаконен строеж „Жилищна сграда“ в УПИ Х-3289 в кв.272 по плана
2
на гр.Петрич на името на продавача по горния нот.акт К. С. Димитров
Видно е от скица на поземлен имот № 15- 476491/31.05.2019г., че
процесният поземлен имот е с идентификатор 56126.603.3289, а от
скица на сграда № 15-476493/31.05.2019г., че построената в него
еднофамалина жилищна сграда е с идентификатор 56126.603.3289.1.
С Предложение-покана, отправена от А. Г. до К. П. и К. П.,
ищецът е предложил на ответниците да прекратят съсобствеността си
върху процесния имот, като те му заплатят неговия дял, възлизащ по
пазарни цени на 140 000лв. Заявено е в същото писмено изявление, че
ако не отговорят на предложението му, могат да считат същото за
покана към К. П.а – П. да му заплаща обезщетение по чл. 31, ал.1 от
ЗС в размер на 500лв. месечно. Същото е получено само от К. П. на
20.05.2019г.
От приетия като доказателство предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 26.07.2006 г., съдът констатира, че е
сключен между К. С. Димитров и К. С. П., като първият в качеството
му но продавачът-изпълнител се е задължил да построи и продаде на
втория в качеството му на купувач, недвижим имот находящ се в
гр.Петрич, представляващ триетажна масивна жилищна сграда,
състояща се от два жилищни и гаражен етажи, която се строи в УПИ Х
– 3289, в кв.272 по плана на гр.Петрич, целият имот с площ от 70 кв.м.
Уговорено е плащане на продажната цена на вноски, като първата
вноска в размер на 8 000 лева е отразено, че е платена в деня на
подписването на договора. В делото не се съдържат доказателства и не
са направени твърдения, че въз основа на този предварителен договор
е сключен окончателен, поради което факта на съществуването на
предварителния договор е без значение за правото на собственост
върху процесния имот.
Видно е от нотариален акт за признаване право на собственост
по давност, издаден на основание извършена обстоятелствена
проверка № 170, том II, рег.№ 10681, дело № 352 от 2019 г. на
3
Нотариус К.ка Т., че с него ответницата К. П.а – П. е призната за
собственик на соченото основание върху процесният поземлен имот с
идентификатор 56126.603.3289 и построената в него еднофамалина
жилищна сграда с идентификатор 56126.603.3289.1.
От писмо на директора на Дирекция „МДТ“ в община Петрич и
представените с него данъчни декларации се установява, че за
процесния недвижим имот са подадени три такива.
Хронологично първа е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.
№1260/14.11.2018г. от К. С. П.а - П., с която е декларирала, че е
собственик на основание наследство от Т.Х. П.а на ½ ид.ч. от
процесните имоти.
С втората декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ 636/27.05.2019г.,
подадена от ищеца Г. А., същият е декларирал, че е собственик на
основание семейна имуществена общност и наследство на 4/6 ид.ч. от
процесните имоти, а по 1/6 ид.ч. притежават К. П. и К. П.а – П..
С третата декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 1147/25.09.2019
г., подадена отново от ответницата, тя е декларирала, че изцяло е
собственик на имотите по обстоятелствена проверка. От
удостоверение с изх. №20190430142434 от 30.04.2019г. на АВ се
установява, че в регистъра на имуществените отношения на
съпрузите, за лицето К. П.а – П. от 01.10.2009г. до 30.04.2019г. има
регистриран режим на имуществени отношения – законов режим на
разделност, съгласно уведомление №20190405112032 и акт за сключен
граждански брак №0033/09.04.2005г.
В хода на делото, като свидетел на ищеца е разпитан племеникът
му Й.Ат.Ц., от чийто показания се установява, че е посещавал през
2014г. един път процесният имот, заедно със своята майка и лелите
му, тъй като са били поканени от Г. А.. Твърди, че последният е искал
да се похвали, че има къща и съпруга, с която живее във Франция.
Свидетелят разказва как ищецът им е показал какво представлява
къщата и как я е обзавел, както и е обяснил, че в нея живеят децата на
4
съпругата му. Твърди също, че по време на посещението им, в къщата
е била и ответницата. Свидетелят установява, че след смъртта на
съпругата на вуйчо му, той му е споделил, че има проблеми с децата й,
тъй като са сменили бравата на входната врата на къщата и го гонят от
нея.
Съдът дава вяра на пресъздадените показания, тъй като са
последователни, логични и не противоречат на други доказателства в
делото, включително и на показанията на другите свидетели.
Свидетелите Хр.С.К., С.Д.С. и А.Л.Ц. са ангажирани от
ответниците, като и тримата са съседи на процесния имот, в който
заявяват категорично, че е живяла само К. П.а – П. със съпруга й и
сина й. От показанията на тримата се разбира, че вторият ответник,
майката на ответниците, както и гръцкия гражданин – ищец в спора,
не са живели в къщата и не са я обзавеждали. Пред тях К. и съпругът й
са твърдели, че са си купили къщата и никога не са споделяли, че
някой им помага с парични средства за нея.
Съдът не дава вяра на показанията на горните свидетели в частта
им, в която се твърди, че ответницата и съпругът й са доизградили
къщата от етап карабина до завършен вид, включително че са
направили покрива, тъй като противоречат на писмените
доказателства. В нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 126, том V, рег. № 11238, дело № 858 от 2007 г. на Нотариус
К.ка Т. е описано, че в поземления имот е построена и се купува
триетажна жилищна сграда, без пояснения, че е недовършена или че е
на етап на изграждане груб строеж, а още по – малко че е без покрив,
какъвто е необходим, за да е налице сграда. Заедно с това в акта за
узаконяване на жилищната сграда, издаден преди закупуването й, е
посочено, че незаконният строеж е извършен и лицето, на което се
издава акта, е построилото сградата.
В заключението на съдебно-оценителната експертиза, вещото
лице е определило, че за процесния имот наемът за един месец
5
възлиза на 440лв., а за дял 4/6 ид.ч. е 293лв. Експертът пояснява при
изслушването му в с.з., че под „лошо местоположение“ в
заключението е имала предвид, че имотът е в края на града и достапът
до него се осъществява по тясна уличка.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд
приема следните правни изводи :
Предявеният иск е за допускане на делба на гореописания
недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1 от ГПК, в
решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите
между кои лица и за кои имоти се извършва тя, както и каква е частта
на всеки съделител. Поради това, при условията на пълно и главно
доказване следва да се установи, че вещта, предмет на делбата, е
съсобствена между страните в производството.
Окръжният съд счита, че в настоящия казус тази предпоставка е
налице. Ищецът твърди, че съсобствеността между страните е
формирана от прекратяването на СИО между него и починалата му
съпруга Т. П.а и наследяването на нейната идеална част от СИО от
законните й наследници – страните в спора.
Заявените фактически основания за съсобственост в ИМ се
доказаха, тъй като се установи, че ищецът и общата наследодателка на
страните са сключили брак през 2000г. и той е съществувал до
прекратяването му с нейната смърт през 2018г. Поради това през
периода от 2000г. до 2018г. придобитото от страните по възмезден
начин е станало съпружеска имуществена общност на основание чл.
18, ал. 2 във вр. с чл. 21 от СК. По силата на този законов режим на
общност вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити, като съвместният принос се
предполага до доказване на противното. Презумцията за принос на
ищеца към придобИ.ето на процесния недвижим имот не е оборена,
поради което той е част от съпружеската имуществена общност,
6
придобита от съпрузите Т. П.а и Г. А..
В контекста на въпроса за съсобствеността следва да се обсъди
направеното в отговора на ИМ възражение от ответницата К. П.а – П.,
че е придобила недвижимия имот на основание 10 годишно давностно
владение, започнало от закупуването му през 2007г. Решаващият
състав го намира за неоснователно, поради оборване на презумпцията
за своене на имота.
Свидителите на ответницата установиха, че от закупуването на
имота в него живее К. П.а – П., със съпруга и сина й от 2008г. и до
датата на с.з., в което са разпитани, т.е. повече от 10 години. Този
факт не се оспорва и от ищеца. Това доказва осъществяването на
фактическата власт върху имота, която е обективният елемент на
давностното владение.
За да настъпят правните последици, състоящи се в придобИ.е
правото на собственост върху недвижимия имот, следва кумулативно
да се е осъществил в 10 годишния срок и субективният такъв, а
именно ползването на имота като свой, за себе си. Обстоятелството, че
ответницата и семейството й са се настанили да живеят в къщата,
купена от нейната майка и съпруга й, не сочи своене, тъй като
последните двама са живеели постоянно в чужбина и са предоставили
къщата безплатно на първата. Заедно с това свид. Д. установява, че
другият имот в гр. Петрич, който е имала Т. П.а, е предоставила да
живее в него сина й К. П.. Това косвено доказва, че наследодателката
на страните е предоставила на децата си доброволно да ползват
имотите й.
В мотивите на ТР №1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк.д.
№1/2012г., ОСГК е застъпено, че презумпцията на чл. 69 от ЗС
задължава съда да приеме, че щом е доказан фактът на упражняване
на фактическа власт, то съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемият факт. Това означава, че за да се постави началото на
давностно владение не е нужно изявление и/или акт, действие, с което
7
ответницата да демонстрира на действителните собственици, че
отблъсва тяхната фактическа власт и установява своя фактическа
власт, с която цели отричане на правата им и придобИ.ето им от нея.
Според оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС, владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Тъй като намерението за своене е психическо състояние, то следва да
се установят действията, чрез които то се проявява. Тежестта за
оборване на презумпцията е за ищеца, тъй като той я оспорва. Той
сочи, че ответницата не е имала намерение да свои вещта, което е
демонстрирала, декларирайки собственоръчно след смъртта на майка
си, че е станала собственик на 1/2 ид.ч. от имота на основание
наследяване от Т. П.а. Фактът на съставяне на декларация по чл.14
ЗМДТ с вх.№1260/14.11.2018г. от К. С. П.а - П., е категорично
установен, както и това, че е декларирала, че е собственик на
основание наследство от Т.Х. П.а на ½ ид.ч. от процесните имоти.
Декларацията е частен свидетелстващ документ, в който деклараторът
сам е изложил неизгодни за себе си факти, а именно че не е своил
имота през времето, през което е упражнявал фактическата власт
върху него. Частните свидетелстващи документи удостоверяват
изявление на своя издател, което свидетелства за съществуването или
несъществуването на определени факти. Поради това тези документи
имат материална доказателствена сила и след като ищцата през 2018г.
е заявила, че е придобила имота по наследство при открИ.ето на
наследството на майка й, означава, че отрича да е съществувало у нея
психическото състояние намерение да ползва имота като свой. Поради
това следва да се приеме за доказан този факт, а именно че ищцата не
е имала намерение да свои.
Законовата презумпция са своене по чл. 69 от ЗС е разколебана в
казуса и от съвкупната преценка на горното обстоятелство по
деклариране на придобИ.е на имота по наследство и факта, че ищцата
се е позовала на давностно владение след като е била поканена от
8
ищеца да уредят отношенията си във връзка с ползването и правото на
собственост въру процесния имот.
По изложените мотиви, решаващият състав счита, че Г. А. е
провел успешно оборване на презупцията за своене, поради което не
са установени едноврменно двата признака на давностното владение,
а именно упражняване на фактическа власт върху недвижимите имоти
с намерението да се държат като свои.
Ето защо на осн. чл. 27, ал.1 във вр. с чл. 28 от СК и чл. 9, ал.1 от
ЗН, след смъртта на Т. П.а през 2018г. ищецът е станал собственик на
4/6 ид.ч. от делбените имоти, съставляващи сбора от неговата ½ ид.ч.
от съпружеската имуществена общност и 1/6 ид.ч. по наследство от
съпругата му. От своя страна двете й деца – ответниците в делото, са
придобили по 1/3 ид.ч. от дела в съпружеската имуществена общност
на тяхната майка, който е ½ ид.ч. или по 1/6 ид.ч. от имотите. Поради
това последните следва да бъдат допуснати до делба при тези квоти –
4/6 ид.ч. за Г. А. и по 1/6 ид.ч. за К. П.а – П. и за К. П.. По изложените
съображения решението, с което е отхъврлен искът за допускане на
делбата е неправилно и следва да бъде отменено и постановено ново, с
което същата да бъде допусната между съделителите при горните
квоти.
Тъй като нот. акт, с който се е снабдила ответницата П.а – П. й
признава повече права, отколкото настоящият състав прие, че тя има,
следва да се приложи чл. 537, ал.2 от ГПК. Предмет на иска по тази
норма е засегнатото право на собственост на ищеца, а отмяната на
нотариалния акт е законова последица от уважаването на иска, дори и
да не е изрично поискана, както е в настоящия казус. Основателността
на претенцията на ищеца, че е собственик на 4/6 ид.ч. от процесните
имоти има за последица отмяна на нотариален акт № 170, том II, рег.
№ 10681, нотариално дело № 352 по описа за 2019 г. на нотариус К.ка
Т., рег. № 510 и район на действие – Районен съд – Петрич за частите
над 1/6 ид.част.
9
Относно искането с правно основание чл. 344, ал.2 от ГПК :
Не е спорно между страните, че делбените имоти се ползват
само от въззиваемата К. П.а – П.. Ето защо, същата следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника - ищец обезщетение срещу
ползването. Съгласно заключението на вещото лице В. С. стойността
на месечния наем за гаражите и за жилищните втори и трети етаж е
440лв., а стойността на 4/6 ид.ч. от него, съобразно дела на Г. А. е
293лв. Ето защо, въззиваемата - ответница следва да бъде осъдена да
заплаща на въззивника - ищец 293лв. месечно, считано от 04.06.2021г.
до окончателното извършване на делбата.
С оглед изхода от въззивната проверка и на осн. чл. 355 във вр. с
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищеца разноските за настоящата инстанция в размер на
1 741лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №83 от 31.03.2022 г., постановено по гр.д.
№814/2021г. по описа на РС Петрич и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Г. А., гражданин
на Р Гърция, роден на 14.02.1945 г. в Р Гърция, с адрес: обл. Видин,
общ. Ружинци, с. Тополовец, ул.„адрес" № 5, чрез адвокат В. Г. П. -
АК - Благоевград, съдебен адрес: гр. Петрич, ул.„адрес" № 14а, К. С.
П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Петрич, ул. "адрес" № 31 и К. С. П.,
ЕГН: **********, с адрес гр. Петрич, ул."адрес" № 52, по отношение
на недвижими имоти, представляващи - Поземлен имот с
идентификатор - 56126.603.3289 /петдесет и шест хиляди сто двадесет
и шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и
девет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Петрич,
одобрени със Заповед № РД18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния
10
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, последно
изменение със Заповед 18-8631/15.10.2018 г. на Началника на СГКК -
Благоевград, с адрес на имота - гр. Петрич, п.к. 2850, ул. "адрес“ № 52
/петдесет и две/, с площ от 67 /шестдесет и седем/ квадратни метра,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно застрояване - ниско застрояване до 10/ десет/ метра, номер по
предходен план - 3289, квартал 232, парцел X, при съседи на
поземления имот, имоти с идентификатори: 56126.603.9249;
56126.603.3290; 5612.603.9921, и Сграда с идентификатор -
56126.603.3289.1 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка,
шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и девет, точка,
едно/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Петрич,
одобрени със Заповед № РД - 18-70 от 14.12.2010г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, последно
изменение със Заповед 18-8631/15.10.2018г. на Началника на СГКК -
Благоевград, с адрес на имота - гр. Петрич, п.к. 2850, ул. "адрес" № 52
/петдесет и две/, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 56126.603.3289 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и
шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и
девет/, със застроена площ от 61 /шестдесет и един/ квадратни метра,
брой етажи - три, предназначение - жилищна сграда еднофамилна, при
следните квоти: 4/6 ид.ч. за ищеца Г. А., 1/6 ид.ч. за ответника К. С. П.
и 1/6 ид.ч. за ответника К. С. П.а – П..
ОТМЕНЯ нотариален акт за признаване право на собственост по
давност, издаден на основание извършена обстоятелствена проверка
№ 170, том II, рег.№ 10681, дело № 352 от 2019 г. на Нотариус К.ка Т.,
с който К. П.а – П. е призната за собственик на соченото основание
върху процесният поземлен имот с идентификатор 56126.603.3289 и
построената в него еднофамалина жилищна сграда с идентификатор
56126.603.3289.1 за над 1/6 ид.ч. от тези имоти.
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН: **********, с адрес гр. Петрич,
11
ул."адрес" № 52 да заплаща на Г. А., гражданин на Р Гърция, роден на
14.02.1945 г. в Р Гърция, с адрес: обл. Видин, общ. Ружинци, с.
Тополовец, ул.„адрес" № 5, чрез адвокат В. Г. П. - АК - Благоевград,
съдебен адрес: гр. Петрич, ул.„адрес" № 14а ежемесечно обезщетение
за ползването на съсобствените му 4/6 ид.части от имотите /предмет
на делбата/, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното приключване на делбата в размер на 293 лева месечно.
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Петрич, ул.
"адрес" № 31 и К. С. П., ЕГН: **********, с адрес гр. Петрич,
ул."адрес" № 52 да заплатят солидарно на Г. А., гражданин на Р
Гърция, роден на 14.02.1945 г. в Р Гърция, с адрес: обл. Видин, общ.
Ружинци, с. Тополовец, ул.„адрес" № 5, чрез адвокат В. Г. П. - АК -
Благоевград, съдебен адрес: гр. Петрич, ул.„адрес" № 14а разноските
за настоящата инстанция в размер на 1 741лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, а в частта за присъденото
обезщетение, която има характер на определение, в 1 – седмичен срок
от връчването му, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12