Р Е Ш Е Н И Е №1962
17.05.2019г.
гр.
Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XX – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 11.03.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа
докла.аното от съдията гражданско дело № 669 по описа
за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет
на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 135 ЗЗД.
Ищец
„Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Драган Цанков № 37 чрез ю. М. З. универсален
правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД твърди, че е сключен
договор за кредит № .... за сумата от 360 000 евро с кредитополучател „Ем
Ви Груп“ ООД с ЕИК ********* със солидарен длъжник „Илиана Комерс“ ЕООД с ЕИК
*********, който е изцяло усвоен на 26.06.2008г. по банкова сметка *** ***. Твърди се, че по силата на Анекс № ....
И.М.В. с ЕГН ********** *** и Л.П.В. с ЕГН ********** също с адрес: *** встъпва
в дълга като солидарни длъжници по сключения договор за кредит от 12.06.2008г.
Банката твърди, че кредитът е просрочен считано от 06.12.2013г., като
кредитната експозиция е обявена за предсрочно изискуема от 01.07.2015г. за
което длъжниците са уведомени изрично с изпратени покани. Във връзка със
събиране на вземанията по договора за кредит било образувано ч.гр.д. №
8802/2015г. по което била издадена
заповед по чл. 417 ГПК и било допуснато незабавно изпълнение срещу И.М.В., Л.П.В.
за сумата от 319 708 евро – главница, 70 445,63 евро договорна лихва
за периода от 06.12.2013г. до 01.07.2015г., 4 912.68 евро – просрочена
наказателна лихва за периода от 06.06.2014г. до
13.07.2015г., 784.42 евро – комисион за управление за
2013г. ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и
разноските в заповедното производство.
Въз основа на издадения по заповедното производство изпълнителен лист
ищецът се присъединил към взискателите по изп. дело № ... по описа на ЧСИ .... На 21.07.2015г. И.М.В.
и Л.П.В. даряват на М.И.В. с ЕГН ********** и М.И.В. с ЕГН ********** ***
поземлен имот пл.№ 721.639, с площ по документ – 741 кв.м идентичен с поземлен
имот № 21639, ведно със сграда пл.№ 721.639 с площ от 66 кв.м, находящи се в с. Д., ул. „..“, местност „Б.“, Община Р., обл. П. Дарението е оформено в нотариален акт за дарение на
недвижими имоти с вх. рег. № ..., том .,
акт №..
Ищецът твърди, че
приобретателите по така сключената сделка са син и
дъщеря на длъжниците – техни родители. Счита се от банката, че с прехвърлянето
на процесните имоти се намалява възможността на ищеца да се удовлетвори от
притежаваните от длъжниците активи. Твърди се, че налице са всички елементи от
фактическия състав на чл. 135 ЗЗД.
Ето защо се иска
да се обяви по реда на чл. 135 ЗЗД за относително недействителна сделката -
Дарение е оформено в нотариален акт за дарение на недвижими имоти с вх. рег. № ..., том .., акт №.. Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Постъпил е
отговор на исковата молба от И.М.В. и Л.П.В.. Не се оспорва наличието на встъпване
в дълга като солидарни длъжници по сключения договор за кредит от 12.06.2008г.
Твърди се, че няма непогасени задължения по този договор, тъй като Държавата в
лицето на НАП е извършила осребряване длъжниковото
имущество, при което ищецът е получил погасяване на неговите задължения. Твърди
се, че дори да има непогасени задължения същите са погасени по давност. Твърди,
се че под длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД се разбирало само лицето, което е
насрещна страна по правоотношеието, породило
вземането на кредитора, т.е носителят на главното задължение. В случая това
лице „Ем Ви Груп“ ООД. Налице било солидарно поемане на дълг, която отговорност
била акцесорна и имало обезпечителна функция.
Отговорността била вторична поради, което и приложимостта на чл. 135 ЗЗД не се
отнасяла спрямо солидарния длъжник, тъй като в противен случай би се стигнало
до обезпечаване на самото обезпечение. Поддържа се, че солидарната отговорност
на И.В. и Л.В. представлява обезпечение за банката и че солидарния длъжник няма
свое задължение което да обезпечава, респ. гарантира единствено изпълнението на
задълженията на главния длъжник. Посочва се още, че задължението е уговорено
като поръчителско, защото същестуването на дълга на
кредитополучателя е предпоставка за съществуването на задължението на
солидарния длъжник, като солидарният длъжник обезпечава изпълнението на главния
дълг. Ето защо се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен и
недоказан. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Постъпил е
отговор от М.И.В. и М.И.В. чрез а.. Б.Д. с който се оспорва предявения иск, тъй
като дарението не е имало за цел увреждане кредиторовия
интерес, респ. че банката няма качеството на кредитор по отношение на
праводателя И.М.В., както и че правоприемниците по дарението не са знаели за
задължения към банката. Поддържа се, че под длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД
следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението
породило вземането на кредитора – в случая това лице не е И.В., нито Л.В., а
„Ем Ви Груп“ ООД. Ето защо се иска отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като
се запозна със становищата на страните и представените по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна.
Установява се, че
ищец „Първа инвестиционна банка“ АД е универсален правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД с която банка е сключен договор за кредит № ....
за сумата от 360 000 евро с кредитополучател „Ем Ви Груп“ ООД с ЕИК
********* със солидарен длъжник „Илиана Комерс“ ЕООД с ЕИК *********, който е
изцяло усвоен на 26.06.2008г. по банкова сметка *** ***. Видно от Анекс № .... И.М.В. и Л.П.В.
встъпват в дълга като солидарни длъжници по сключения договор за кредит от
12.06.2008г. Ищецът доказва, че кредитът е просрочен считано от 06.12.2013г.,
като кредитната експозиция е обявена за предсрочно изискуема от 01.07.2015г. за
което длъжниците са уведомени изрично с изпратени покани. Във връзка със
събиране на вземанията по договора за кредит било образувано ч.гр.д. №
8802/2015г. по което била издадена
заповед по чл. 417 ГПК и било допуснато незабавно изпълнение срещу И.М.В., Л.П.В.
за сумата от 319 708 евро – главница, 70 445,63 евро договорна лихва
за периода от 06.12.2013г. до 01.07.2015г., 4 912.68 евро – просрочена
наказателна лихва за периода от 06.06.2014г. до
13.07.2015г., 784.42 евро – комисион за управление за
2013г. ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и
разноските в заповедното производство. Въз основа на издадения по заповедното
производство изпълнителен лист ищецът се присъединил към взискателите
по изп. дело № ... по описа на ЧСИ ....
Установява се
още, че на 21.07.2015г. И.М.В. и Л.П.В. даряват на М.И.В. с ЕГН ********** и М.И.В.
с ЕГН ********** *** поземлен имот пл.№ 721.639, с площ по документ – 741 кв.м
идентичен с поземлен имот № 21639, ведно със сграда пл.№ 721.639 с площ от 66
кв.м, находящи се в с. Д., ул. „..“, местност „Б.“,
Община Р., обл. П.. Дарението е оформено в нотариален
акт за дарение на недвижими имоти с вх.
рег. № ..., том ., акт №..
Видно от
заверените копия на справки в Национална база данни „Население“ извършени от
ЧСИ ..по изп.дело № .. М.И.В. и М.И.В. се явяват
дъщеря и син на длъжниците Анекс № .... И.М.В. и Л.П.В..
От заключението
по допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза изготвена от
вещо лице Х.Д., която съдът възприема за компетентно и безпристрастно изготвена
се установява, че по договор за кредит № ... е отпуснат на кредитополучателя
„ЕМ Ви Груп“ ООД кредит в размер на 360 000 евро, която сума е била усвоена
еднократно на 25.06.2008г. Вещото лице посочва, че в полза на ищеца е постъпила
сума в размер на 485 068 лева от публична продан на недвижим имот на „Ем
Ви Груп“ ЕООД от която 27 677.59
лева са погашение на задължението за съдебни разноски а със сумата от 457 390.40
лева е погасена част от дължимата главница по процесния договор за кредит.
Вещото лице посочва, че към 11.01.2018г. – датата на подаването на исковата
молба е дължима към ищеца главница в размер на 85 848 евро, договорна
лихва в размер на сумата от 70 445.63 евро, наказателна лихва в размер на
сумата от 4 912.68 евро, такса управление в размер на сумата от 784.42
евро.
Съгласно
разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат
обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които
длъжникът го уврежда. За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е
необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да
има качеството на кредитор, увреждане на кредитора, поради което у същия е
налице правен интерес от предявяване на иска, когато с действията си длъжникът
намалява имуществото си, което може да осуети удовлетворяването на вземането на
кредитора. Следващата предпоставка е вземането на кредитора да е възникнало
преди датата на извършването на правното действие от длъжника, което се атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД,
длъжникът – ответник да е извършил някакво правно, а не фактическо действие.
На следващо място когато сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е
договарял трябва да е знаело за увреждането, което кредитора понася в резултат
на сделката, като това знание трябва да е налице към момента на извършването й,
а когато е безвъзмедна не е необходимо такова знание.
Съгласно чл. 135, ал.2 ЗЗД знанието за увреждане се предполага до доказване на
противното ако третото лице е низходящ на длъжника -
Липсата на един
от тези елементи на фактическия състав е основание за отхвърляне на иска по
чл.135 от ЗЗД.
Тъй като искът по
чл.135 от ЗЗД е конститутивен, тежестта на доказване
пада изцяло върху ищеца. От възприетата фактическа обстановка съдът приема, че
ищецът безспорно е доказал качеството си на кредитор, въз основа на настъпилото
универсално правоприемсто с „Юнионбанк“
ЕАД и въз основа на договор за кредит № ...
и сключения впоследствие Анекс № ...., с
който И.М.В., Л.П.В. встъпват в дълг като солидарни длъжници. По този дълг има
непогасена главница в размер на 85 848 евро. Безспорно е установена разпоредителната
сделка - дарение с имуществото на
солидарните длъжници в полза на техните деца поземлен имот пл.№ 721.639, с площ
по документ – 741 кв.м идентичен с поземлен имот № 21639, ведно със сграда пл.№
721.639 с площ от 66 кв.м, находящи се в с. Д., ул. „..“,
местност „Б.“, Община Р., обл. П., за което е бил
съставен и нотариален акт вх. рег. № ..., том ., акт №.. Вземането на кредитора
е възникнало преди увреждаща сделка и с това дарение се намалява длъжниковото имущество на солидарните длъжници И.В. и Л.В..
В тази връзка
следва да се отбележи, че целта на отменителния
иск е да се възпрепятствува недобросъвестният длъжник
да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност
има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди
да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд да бъде то признато в
определен размер. Такава възможност е напълно реална преди настъпването на
изискуемостта и преди установяването на размера на вземането. Следователно нито
от текста на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, нито от целта на закона може да се направи
заключение, че вземането на кредитора трябва да бъде установено по размер и да
е вече изискуемо, за да може с успех да се предяви отменителният
иск. От значение е вземането да предшествува по време
увреждащото действие на длъжника. Независимо от горното ищецът безспорно
доказа, че вземанията му към солидарните длъжници за изискуеми.
Основният
спорен по делото въпрос, който се повдига е относно приложението на чл.135 ЗЗД
по отношение на солидарните длъжници, с оглед обстоятелството, че същите са
встъпили в главния дълг с цел да обезпечат допълнително вземането на кредитора
като застъпваната от тях теза е че е незаконосъобразно кумулирането
две обезпечение – веднъж по реда на чл. 135 ЗЗД и веднъж чрез учредяването на
солидарното задължение.
С разпореждане
от 01.07.2017г. на Председателя на ВКС е образувано т.д. № ... за приемане на
тълкувателно решение по въпроса намира ли приложение защитата на кредитора
по чл. 135
ЗЗД по отношение на извършени
от поръчителя разпоредителни действия. В
конкретния случай следва да се отбележи, че И.М.В., Л.П.В. нямат качеството на
поръчители на главния длъжник Ем Ви Груп“ ЕООД, а имат качеството на солидарни
длъжници с него, респ. безспорно е налице форма на обезпечаване задължението на
главния длъжник, каквато е и функцията на поръчителството, но в случая при
поръчителя възниква самостоятелно правоотношение наред с кредитното такова, а
при встъпването в дълг по реда на чл. 101 ЗЗД кредиторът получава наред с
първоначалния длъжник още един длъжник, който макар да не е главен отговаря
наравно с първия длъжник. Кумулативното поемане на дълг представлява съглашение, по силата
на което едно трето лице встъпва като солидарен длъжник в един съществуващ
дълг, произтичащ от отделно правоотношение между първоначалния длъжник и негов
кредитор. За разлика от заместването в дълг, встъпването на новия длъжник в
дълга не води до освобождаване на първоначалния длъжник. Кредиторът запазва
претенцията си срещу стария длъжник и получава още една срещу встъпващия в
дълга. Тъй като двамата длъжници отговарят солидарно чл. 101, изр. 3 ЗЗД,
следва да се съобразят и правилата за солидарната отговорност чл. 121 и сл. ЗЗД. Встъпването в дълг, когато
следва от сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор, наподобява
поръчителството. Действително и двата института се използват за обезпечаване на
едно вземане. Докато поръчителството обаче е едно акцесорно
задължение, встъпването в дълг води до самостоятелно задължение на встъпващия
при условията на солидарна отговорност.
Посочената от ответниците практика съгласно,
която под „длъжник” по смисъла на
чл.135 ЗЗД следва да се разбира само
лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на
кредитора - носителят на главното задължение, но не и лицето, което е
поръчителствало за неговото изпълнение касае поръчителевата
отговорност. В случая от една страна, при встъпване в дълг встъпилият в дълга е
насрещна страна по правоотношението породило вземането на кредитора, тъй като
не възниква ново самостоятелсто акцесорно
правоотношение както при поръчителството, от друга страна, встъпилият в дълг не
е с акцесорна отговорност, встъпилият в дълг встъпва
във вече съществуващото правоотношение и отговаря пред кредитора с имуществото
си. В случая приликите между поръчителството и встъпването в дълг стигат до
обезпечителната функция на двете фигури, но фактически и правно, встъпилият в
дълг не е с вторична отговорност, както е при поръчителството, което съществува
дотолкова доколкото съществува главния дълг, респ. както е при фигурата на
трето лице, което учредява обезпечение в полза на кредитора, но не встъпва в
главния дълг.
Ето и защо
налице е приложимост на правилата на чл. 135 ЗЗД и по отношение на лицето
встъпило в дълг, защото то има качеството на длъжник по кредитното
правоотношение от момента на встъпването му в дълга и следователно обезпечава с
имуществото си кредиторовия интерес.
Предвид на
гореизложеното предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
На основание
чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски съгласно
списъка в размер на сумата от 575 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „Първа инвестиционна
банка“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Драган Цанков № 37 чрез ю. М. З. договор за дарение на недвижим имот № ..., том
., рег. № ., нот.
дело № ... на н….с рег. № .. от НК с вх.
рег. № ..., том .., акт №. на Служба по вписванията по силата на който И.М.В. с
ЕГН ********** *** и Л.П.В. с ЕГН ********** също с адрес: *** даряват в полза
на дъщеря си М.И.В. с ЕГН ********** и сина си М.И.В. с ЕГН ********** ***
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 721.639, с площ по документ – 741 кв.м
идентичен с поземлен имот № 21639, ведно със сграда пл.№ 721.639 с площ от 66
кв.м, находящи се в с. Д., ул. „..“, местност „Б.“,
Община Р., обл. П.;
ОСЪЖДА И.М.В. с
ЕГН **********, Л.П.В. с ЕГН **********, М.И.В. с ЕГН ********** и М.И.В. с ЕГН
********** всичките с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на „Първа инвестиционна
банка“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Драган Цанков № 37 чрез ю. М. З. сумата
от 575 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението е неокончателно и подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд
– Пловдив.
СЪДИЯ:/п/
Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л