Мотиви
към Присъда от 09.04.2019 г., постановена по в. н. ч. х. д. № 389/2019 г. по
описа на СГС, IV – въззивен
състав.
С присъда от 22.12.2017 г., постановена
по наказателно дело от частен характер (н.ч.х.д.) № 9058/2015 г. 1) В.Л.Е., е
признат за виновен в това, че на 14.05.2015 г. следобед в гр. София, кв.
„Враждебна“, пред входа на сервиз „Автотоци“, причинил на Д.Р.Т., лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание без
разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалата Т. с противозаконно действие,
от което е било възможно да настъпят тежки последици за посочения подсъдим Е. и
за негови ближни - престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание глоба в размер на 120 лева; 2) подс. М.И.И. е призната за
виновна в това, че на 14.05.2015 г. следобед в гр. София, кв. „Враждебна“, пред
входа на сервиз ,Автотоци“, причинила на Д.Р.Т. с ЕГН **********, лека телесна
повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание
без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалата Т. с противозаконно действие,
от което е било възможно да настъпят тежки последици за посочената подсъдима И.
- престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност, като й
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
С присъдата частично са уважени
предявените граждански искове на основание чл. 45 ЗЗД, като: 1) подс. В.Л.Е. е
осъден да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на Д.Р.Т. сумата от 1500 лева —
обезщетение за причинените на Т. неимуществени вреди, претърпени от
престъплението, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 5000 лева; 2) М.И.И. е осъдена да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на Д.Р.Т.
сумата от 1500 лева.
Срещу така постановената присъда са
постъпили въззивни жалби от И.Б. – защитник на подсъдимите В.Е. и М.И. - и въззивна жалба от тъжителката Д.Р.Т., чрез адв. С..
В жалбата на защитника И.Б. и
допълнението към нея се излагат оплаквания за неправилност на постановената
присъда, тъй като деянието и авторството не са били доказани по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства, както и за неоснователност на предявения
граждански иск. На първо място, според защитата, от преките гласни
доказателства, а именно от показанията на св. Б. – пряк очевидец на събитието,
не се установява нанасяне на удари от страна на подсъдимите върху тъжителката.
Изтъква се, че възприетият в мотивите механизъм отговаря единствено на
показанията на св. К., която е заинтересована от изхода на спора, като
приятелка на Т.. Твърди се, че от доказателствата не се установява и наличие на
травматични увреждания, причинени на Т.. Посочва се, че заключенията, изготвени
от д-р И.и д-р К., доколкото се обосновават на логически изводи, а не конкретни
факти, не допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Поради тези
аргументи се моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатото обвинение поради липса на
доказателства, които по несъмнен начин доказват виновността на същите.
В подадената от частната тъжителка Д.Т.
въззивна жалба и допълнението към същата се излагат твърдения за неправилност
на присъдата, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Подробно
в допълнителното изложение се излагат доводи за неправилност на присъдата в
частта, в която съдът е приел, че подсъдимите са извършили деянието в състояние
на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата Т. с противозаконно
действие. В тази връзка се сочи, че неправилно са били кредитирани обясненията
на подсъдимите, които според тъжителката и нейния повереник са израз на
защитната теза на подсъдимите. Поради тези аргументи с жалбата се атакува
присъдата като постановена в разрез със събраните по делото доказателства и се
моли за отмяната и и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат
осъдени за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
С въззивните жалби не са направени
искания за събиране на доказателства в хода на въззивното производство. В
проведено закрито разпоредително заседание настоящият състав намери, че за
изясняване на фактическата обстановка не е необходим преразпит на подсъдимите,
на свидетели и вещи лица, поради което не допусна събиране на доказателства.
В хода на съдебните прения в проведеното
на 09.04.2019 г. открито съдебно заседание пред въззивния съд - повереникът на
тъжителката – адв. С. – моли за изменение на присъдата, като счита, че изводът
на първоинстанционния съд, че деянието е извършено в състояние на силно
раздразнение, не отговаря на обективната истина. Сочи, че обясненията на
подсъдимите не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са средство за
защита и не разкриват факти, възникнали в действителността. Противопоставя се
на твърдението на защитата за наличие на основания за прилагане на института на
реторсията. Тъжителката се присъединява към казаното от своя повереник.
Защитникът – адв. Б. – моли за уважаване
на подадената жалба по аргументите, изложени в нея. Заявява, че подсъдимите
очакват третото си дете и глобите, определени от първоинстанционния съд, заедно
с разноските по делото и гражданските искове са прекомерен разход за тях, още
повече, че пострадалата е съпричинила инцидента. Иска отмяна на обжалваната
присъда както в наказателната, така и в гражданската част.
Подсъдимата И. заявява, че с подсъдимия
не смятат, че са виновни и са недоволни от постановената от първоинстанционния
съд присъда. Заявява, че пострадалата многократно ги е провокирала. Подсъдимият
Е. заявява, че поддържа казаното от защитника си.
При упражняване на правото си на
последна дума, подсъдимите молят да бъдат оправдани.
Съдът като съобрази правните доводи на страните и при преценка на
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхна съвкупност, на
основание чл. 107, ал. 5 НПК и чл.14 НПК прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
I.
По отношение
фактическата обстановка по делото
Подсъдимият В.Л.Е., с ЕГН: *********,
роден на *** г., българин, български гражданин, разведен, със средно специално
образование, с три деца, с адрес: гр. София, ж.к. **********, с постоянен
адрес:***41, към 14.05.2015 г. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Същият е осъден с влязла в сила на 04.07.2015 г. присъда на общо наказание
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК, за две престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК.
Подсъдимата М.И.И., с ЕГН: **********,
родена на *** г., българка, българска гражданка, със средно специално
образование, неомъжена, неосъждана, с две деца, с постоянен адрес:***.
Тъжителката Д.Т. и подсъдимият Е. са
бивши съпрузи и в тази връзка отношенията им били изключително обтегнати, което
се изразявало в чести конфликти. Подсъдимият Е. след развода си с тъжителката
бил обвързан с подсъдимата М.И., с която към настоящия момент живеят на семейни
начала.
На 14.05.2015 г. следобед в гр. София Д.Т.
управлявала лек автомобил, при което случайно срещу нея се задал друг лек
автомобил, управляван от подсъдимия, в който пътувал с подсъдимата. Т. насочила
управлявания от нея автомобил срещу управлявания от Е. автомобил. Подсъдимият
направил рязка маневра, за да избегне удара, като в резултат на това качил
управлявания от него автомобил на бордюра, като успял да избегне сблъсък със
стълб.
Поведението на Д.Т. ядосало двамата
подсъдими, като В.Е. решил да тръгне с управлявания от него автомобил след
управлявания от тъжителката автомобил и започнал да я преследва. След известно
време Т. спряла в близост до сервиз „Автотоци” в гр. София, кв. Враждебна.
Подсъдимият също спрял зад автомобила на Т.. И тримата слезли от автомобилите.
Започнали да си разменят реплики, подсъдимата И. хванала тъжителката Т. за
косата, започнала да я скубе, след което я ударила в областта на главата.
През това време, св. Б. К., позната на Т.,
изпълнявала трудовите си функции в автосервиз „Автотоци“. Чувайки спирачки от
автомобили, излязла от вратата на сервиза. Видяла Т. и подсъдимата. Последната
била видимо агресивна и дръпнала за косата Т.. Подсъдимата ударила Т. в
областта на главата. Св. Б. К. се опитала да разтърве Т. и И., докато
подсъдимият Е. стоял настрани. След като свидетелката успяла да разтърве
частната тьжителка и подсъдимата М.И., подс. Е. на свой ред нанесъл удар в
областта на главата на Д.Т., от което от носа на тъжителката рукнала кръв. Т.
като защитна реакция ударила шамар на подсъдимия.
След инцидента подсъдимите се качили на
управлявания от Е. автомобил и потеглили в неизвестна посока. Тъжителката Т.
останала пред сервиза, като се обадила на своята майка Николина Т., която
отишла при дъщеря си и видяла, че по дрехите си имала следи от кръв.
Тъжителката била силно уплашена и с болки в областта на главата. По-късно същия
ден братът на Т. поради оплакванията и, че и причернява, заедно с родителите
им, придружил тъжителката на преглед в Спешно отделение, за което бил издаден
болничен лист за преглед № 008859/14.05.2015 г. На следващия ден тъжителката
посетила УМБАЛ „Александровска“ – ЕАД, където и било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 362/2015 г. Болките отшумели след около 7 – 10 дни.
Според заключението на вещото лице Веселинов
по назначената в хода на производството съдебно-медицинска експертиза,
изготвило същото след запознаване с приложената по делото медицинска
документация, при прегледа в болница „Пирогов“, осъществен на 14.05.2015 г., на
тъжителката е поставена диагноза повърхностна травма на окосмената част на
главата – контузия в дясната слепоочна област на главата. Вещото лице сочи, че
от издадения лист за преглед е видно, че на тъжителката са направени рентгенови
снимки на черепа и носните кости, не са били установени костни счупвания. В
проведения в деня след инцидента съдебномедицински преглед не са били
констатирани видими травматични увреждания в посочените области, като
ненамирането на видими травматични промени при прегледа не изключвало
възможността за нанасяне на удари в тези области, които са от характер да и
причинят болка. Вещото лице сочи, че обективното състояние, констатирано от
лекарите при проведените прегледи не съответства на постановената диагноза,
което може да се дължи и на техническа грешка в отразеното в листа за преглед в
спешно отделение. Възможно е според вещото лице да се е касаело до изразен
болков синдром, при удари, нанесени с малка кинетична енергия, които да не са
довели до поява на травматични увреждания. Според заключението удари с
посочената локализация са причинили на пострадалата болка. Вещото лице е
посочило, че ако действително е причинено течението на кръв от носа следствие
на удари в главата, за което няма обаче данни в медицинската документация, е
същото следва да се установи от показания на свидетели, е от характер да
причини временно разстройство на здравето, неопасно за пострадалата, като
същото може да се дължи на травматично разкъсване на кръвни капиляри.
В хода на първоинстанционното
производство е прието и заключение от 06.12.2016 г. по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, извършена от вещи лица невролог и неврохирург след осъществен
преглед на пострадалата, според което към момента на инкриминираното деяние
частната тъжителка е получила повърхностна травма на главата в дясната
челно-слепоочна област, остър неврастен синдром с посттравматична
церебрастения. Медикобиологичния характер е механична травма на меките тъкани
на главата в дясната челно-слепоочна област без структурни увреждания на меките
тъкани. Вещите лица са приели, че тези увреждания представляват временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Вещите лица са приели, че при
тъжителката е налице травматична церебрастения в лека клинична форма и латентен
характер. В експертизата са посочили още, че получената травма е в пряка причинно-следствена
връзка с инкриминираното деяние. Вещите лица допускат, че ударът в слепоочната
област е бил умерено силен, тъй като липсват симптоми за мозъчна увреда и
разстройство на мозъчната дейност.
Според заключението на вещите лица по
назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвено след
запознаване на вещите лица с показанията на свидетелите, разпитани по делото,
се потвърждават изводите, че Т. е получила кръвотечение от носа с бързопреходен
характер, без последствия; липса на проникващо нараняване на черепната кухина;
липса на мозъчна контузия и наличие на оплаквания с емоционално-нравствен
характер.
II. По отношение на
доказателствата по делото.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от следните групи доказателства, доказателствени
средства и способи за доказване:
- гласни
– обясненията на подсъдимия Е. и подсъдимата И.; показанията на св. Б. К.;
св. Р.Т.; Н.Т.; св. Г. Б.а; св. адв. Д.П.; св.Д.С.; св.И.Й.; св. С.С.; св. Т. Б.;
св. Р.А.и св. Р.К.;
- писмени
– лист за преглед на пациент в спешно отделение № 8859/14.05.2015 г.;
съдебномедицинско удостоверение № 326/2015 г.; медицинска документация по
отношение на М.Е. /син на подсъдимите – л. 50-58 от въззивното
производство/;справки относно имущественото състояние на подсъдимите; справки
за съдимост;
- способи
за доказване - заключения по назначените съдебно-медицински експертизи – л.
20-28 и л. 113-123; 148-150 от първоинст. дело; заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза /л. 69-74 от първоинст. дело./.
Съдът счита, че показанията на
свидетелите Б. К.; св. Р.Т.; св. Н.Т.; св. Г. Б.а; св.Д.С.; св.И.Й.; св. С.С. и
св. Т. Б. следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като преценени съобразно правилата на чл. 117 и чл. 124 от НПК
се явяват последователни
и житейски логични. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не
може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на
показанията. Нещо повече, логично е с оглед момента на деянието свидетелите да си спомнят случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които
избледняват, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че техните субективни възприятия по отношение на правнорелевантните факти са
формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се. Необходимо е да се
изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е
нормално свидетелите да описват някои детайли, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство
се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
обусловени от обективни, но и от субективни фактори, поради което само
наличието на представянето на дейталите от субективна гледна точка е и
неизбежно и не е възможно да се направи извод за взаимоизключващи се показания.
Съвкупната преценка на казаното от
свидетелите подкрепя казаното от св. К., която дава най-пълна информация
относно време, място, хронология на събитията, както и участвалите лица.
Показанията на свидетелката са последователни, правно и житейски логични,
поради което настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният
съд е кредитирал същите. Същата излага подробно как е чула спирането на
автомобили пред сервиза, излязла е от сервиза и е видяла подсъдимата да се
насочва към тъжителката, хванала я е за косата, като и е нанесла и удар на главата.
Свидетелката излага още, че се е насочила към двете жени, за да ги разтърве, а
след като е успяла подсъдимият е успял да удари пострадалата в областта на
главата, от което и е потекло кръв. Изложеното от свидетелката за удара в
областта на главата, от който е потекла кръв от носа, се подкрепя от
показанията на св. Г. Б.а, която заявява, че е чула викове и крясъци, а след
като е излязла е видяла тъжителката /която разпознава в съдебна зала/ да се
държи за устата и носа, както и свидетелите, работещи към процесната дата близо
до мястото на инцидента Т. Б.,И.Й., както и св. Р.А., който е заявил, че е
видял свидетелката заедно с подсъдимите пред сервиза „Автотоци“.
Съдът се довери и на показанията на
свидетелката Г. Б.а, служител в сервиза. Показанията на свидетелката, макар да
не са източник на подробна информация, послужиха на съда за изграждане на
фактическите изводи за случилото се и проверка на други доказателствени
източници. Свидетелката възпроизвежда личните си възприятия относно видяната
сцена, а именно че е видяла подсъдимите и пострадалата пред сервиза, като
тъжителката си е държала носа и устата.
Съдът намира за
ясни и последователни показанията на свидетеляД.С. като напълно ги кредитира и
им дава вяра. Показанията на този свидетел дават информация относно
обстоятелства, които свидетелят е възприел лично и поради това също
представляват пряк доказателствен източник, както правилно е съобразил и
първоинстанционният съд. Показанията на свидетеля са подробни, вътрешно логични
и непротиворечащи на останалия доказателствен материал. Ето защо, преценявайки
и незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, съдът дава вяра на
неговите показания. Свидетелят дава информация, че е чул женска разправия,
видял е спрели един зад друг автомобили Форд, модел „Мондео“ и „БМВ“ и
тъжителката се е държала за главата, имала е кръв по лицето.
Съдът основа
присъдата си и на показанията на св. Т. Б., който като незаинтересован очевидец
на случилото се, дава пряка доказателствена информация за процесните събития.
Свидетелят има ясен спомен за събитията и последователно, точно и ясно излага
възприетото от него за събитието. Свидетелят заявява, че е чул крясъци, което
го е мотивирало да излезе от сервиза, където работи, видял е спрени един зад
друг два автомобила – „Форд“, модел „Мондео“ и „БМВ“, а пред автомобилите са
били позиционирани подсъдимите и тъжителката, които лица в зала свидетелят е
разпознал. Свидетелят сочи, че между тримата имало „бой“, а след това
тъжителката имала много кръв в долната част на лицето. Свидетелят пояснява, че
е възприел, едната жена да държи и да опитва да бие другата, а подсъдимият да я
удря. Действително, както отбелязва защитата свидетелят не дава информация за
конкретен удар, причинил кръвотечението, но съдът намира това за нормално
предвид струпването на хора и както отбелязва свидетелят, предвид бързината, в
която са се случили събитията. Свидетелят заявява и, че не е видял други лица в
автомобила, марка „БМВ“.
Съдът даде вяра и
на св.И.Й., чиито показания макар и косвен доказателствен източник, се явяват
средство за проверка на други доказателствени източници. Свидетелят, предвид
липсата на познанство със страните по делото, е незаинтересован от изхода на делото.
Същият заявява, че е видял тъжителката разплакана. Св. Й. дава и производни
данни за това, че състоянието и се дължало на това, че е била бита.
Съдът се довери на
показанията на св. Р.А., макар че същият дава лаконична информация досежно
инцидента, но показанията му послужиха и за проверка на други доказателствени
източници. Показанията на свидетеля Д.П. съдът намира, че не спомагат за
изясняване на фактическата обстановка, доколкото същият заявява, че няма ясен
спомен за събитията.
Съдът подходи
внимателно и към показанията на свидетелите Р.Т. и Н. Т., брат и майка на
тъжителката, предвид наличието на роднинска връзка с тъжителката Т.. Въпреки че
свидетелите са майка и брат на пострадалата, по делото липсват каквито и да
било данни или индиции, че същите са недобросъвестни или изкривяват фактитe, за
които свидетелстват, напротив показанията на свидетелите се подкрепят от
показанията на свидетелите, работещи в автосервиза, поради което и съдът намира,
че следва да им се довери. Свидетелката Т. излага данни досежно състоянието на
тъжителката след инцидента, а именно че е имала зачервяване в областта на носа
и в областта на дясното око, че е била уплашена и разстроена, както и че е
изпитвала болки в областта на главата около 7-10 дни. Свидетелите Р.Т. и Н. Т.
дават информация и досежно предприетите действия след инцидента, а именно че са
придружили Т. до болница „Пирогов“, тъй като Т. се е оплакала от болки и
гадене. Свидетелите сочат и, че в следващите дни след инцидента Т. е изпитвала
болки и е приемала обезболяващи медикаменти.
Съдът се довери на
показанията на свидетеля Р.К., след като подложи същите на задъбочен анализ,
доколкото свидетелят е приятел на подсъдимия, поради което същият се явява и
заинтересован от изхода на делото. Съдът се довери на показанията на свидетеля
и предвид житейски логичния извод за наличие на обстоятелства, предизвикали
поведението на подсъдимите за преследване на автомобила на тъжителката.
Свидетелят детайлно и последователно дава информация за влошените отношения
между подсъдимите и тъжителката, както и че на 14.05 че е видял автомобил марка
„Форд“ да засича автомобила, в който са се движели подсъдимите.
Съдът подходи внимателно
към обясненията на подсъдимите, доколкото същите освен основен пряк
доказателствен източник са и основно средство за изграждане на защитната версия
на подсъдимите. След внимателен анализ на показанията, съдът намира, че не
следва да кредитира обясненията досежно описанието на механизма на конфликта
пред сервиза, конкретно във връзка с това кой е започнал пръв физическата
разправа и как е протекла точно тя. В тази си част обясненията на подсъдимите
имат характер на защитна теза, която се опровергава от цялостния анализ на
доказателствената съвкупност, относима към развитието на конфликта пред сервиз,
както и че в автомобила управляван от подсъдимия са били и децата на
подсъдимите. По въпросите кой пръв е започнал физическата разправа и дали
изобщо двамата подсъдими са осъществили такава спрямо частната тъжителка Д.Т. -
съдът дава вяра на информацията, обективирана в СМУ, дадена от пострадалото
лице, както и на показанията на св. К., свидетелите – очевидци – работещи в
сервиза „Автотоци“, където е станал инцидента и св. Тошков и св. Т..
Обясненията на подсъдимите в частта, в която сочат, че децата им са били на
задната седалка също се опровергават от наличния по делото доказателствен
материал, като нито св. Копарански, възприел събития, предхождащи инцидента,
нито някой от очевидците на същия дават информация за наличие на деца в един от
автомобилите. Настоящият състав намира, че наличие на деца в автомобила би
следвало да се забележи от очевидците, а напротив св. Т. Б. изрично заявява, че
не е видял други лица в автомобила, марка „БМВ“. Логично би било и, след като
подсъдимият е слязъл от автомобила, за да уведоми св. Копарански да го изчака,
в случай че децата му са били в автомобила, същият да му ги повери, за да не
наблюдават саморазправата между подсъдимите и тъжителката. Поради тези
съображения съдът не кредитира обясненията в посочените части.
Следва да се
отбележи, че доколкото никой от свидетелите не дава информация, тъжителката да
се е ударила в някой от спрените автомобили, защитната версия на подсъдимите
съдът намира, че не намира опора в доказателствения материал, поради което не следва
да се възприема, както и е заключил първоинстанционния съд.
Наличието на някои
противоречия в показанията на свидетелите досежно точния час на осъществяване
на инкриминираното деяние съдът намира, че се дължат на изминалото време,
бързината и напрегнатостта на случилото се. Досежно времето свидетелите са
единодушни, че събитието е настъпило следобяд на инкриминираната дата.
Настоящият съдебен
състав намира, че следва да кредитира заключенията на изготвените и приети по
делото съдебномедицински експертизи. Последните, преценени съобразно правилото
на чл. 154 НПК са извършени обективно, компетентно и добросъвестно, като е
даден и изчерпателен отговор на поставените задачи. Също така не се доказва, че
вещите лица са заинтересовани от изхода на правния спор или по някакъв начин са
изопачили фактите и взаймовръзките между тях, които са установили при
извършването на съответните експертизи. Действително вещото лице, изготвило
заключението по първоначалната съдебно-медицинска експертиза сочи, че в
медицинската документация липсват данни за течение на кръв от носа и следи от
такова, като сочи, че единствено свидетелите на състоянието и непосредствено
след инцидента могат да дадат конкретни сведения за това, като не изключва от
удар да е причинено и течението. Поради това, базирайки се единствено на
представената медицинска документация, вещото лице излага принципно становище
за твърдяното увреждане. От свидетелските показания обаче категорично се
установява, че на тъжителката са причинени травми, като в тази връзка и след
изслушване на показанията на свидетелите досежно инцидента е назначена
допълнителна съдебно-медицинска експертиза, като в депозираното заключение
вещите лица са посочили, че се потвърждават изводите, че Т. е получила
кръвотечение от носа с бързопреходен характер, без последствия; липса на
проникващо нараняване на черепната кухина; липса на мозъчна контузия и наличие
на оплаквания с емоционално-нравствен характер. Съдът намира, че експертните
заключения се допълват и допринасят за изясняване на здравословното състояние
на пострадалата тъжителка, като с оглед характера на нараняванията и
обстоятелството, че за част от тях информация се черпи единствено от
свидетелите на събитието, вещите лица е следвало да дадат и някои по-обобщени
отговори на поставените въпроси.
Настоящият състав
кредитира заключението по изготвената и приета по делото съдебно-техническата
експертиза като извършена обективно, компетентно и добросъвестно.
Що се отнася до
писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите спомагат за
изясняването на обстоятелствата по делото. Съдът кредитира приобщените по
делото писмени доказателства, като намира че същите кореспондират с гласните
доказателства по делото. Фактическата констатация за съдебното минало на
подсъдимите съдът изведе от приложените справки за съдимост.
III. От правна
страна
При така
установеното от фактическа страна, въззивният съд намира следното от правна
страна:
Частната тъжителка Д.Т.
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Е. и подсъдимата И. за извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК – лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. Правилно
първоинстанционният съд е съобразил, че не е било повдигнато обвинение за
съучастническа дейност при формата на съизвършителство между двамата подсъдими.
Отделно от това, по делото е установено, че физическо насилие първо е упражнено
от подсъдимата И., а след това самостоятелно от подсъдимия Е., което води до
извода, че не е налице едновременното участие и на двамата подсъдими в
осъществяване на изпълнителното деяние, характерно за съизвършителската
дейност. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е намерил,
че двамата подсъдими са осъществили две отделни и независими помежду си
престъпления – лека телесна повреда. Правилно е прието, че предвид липсата на
съответно изменение на обвинението, съдът е ограничен от посоченото в тъжбата,
с която е повдигнато обвинение за причинена лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на болка или страдание, а не за състава по чл. 130, ал. 1 НК – за
причинено разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК.
Обект на
престъпленията са обществените отношения, които гарантират и защитават здравето
на човека, телесната му неприкосновеност, засягането на здравето като
съвкупност от телесна цялост, физиологично състояние и нормално функциониране
на човешкия организъм. Със своето поведение подсъдимите са засегнали именно
тези обществени отношения, причинявайки на пострадалото лице страдание без
разстройство на здравето.
По отношение на
авторството на деянията - по делото несъмнено се установи от показанията на
свидетелите Б. К., св.Д.С. и св. Б., че именно подсъдимите Е. и И. са
извършители на престъпленията.
Изпълнителните
деяния са осъществени чрез различни действия от страна на всеки един от двамата
подсъдими – подсъдимият Е. ударил тъжителката Т. с ръка в главата в дясната
част на слепоочието, а подсъдимата И. я хванала за косата, започнала да я
скубе, след което също я ударила в областта на главата. Според заключението по
съдебно-медицинските експертизи описания механизъм на деянията е в състояние да
доведе до причиняване на престъпния резултат. Механизмът на деянията се доказа
несъмнено и чрез гласните доказателствени източници, а именно показанията на
служителите от сервиза „Автотоци“, станали очевидци на събитията, основно от
показанията на св. К. и св. Б..
От обективна страна
посегателството срещу здравето и телесната неприкосновеност се изразява в
различни по характер и степен увреждания, засягащи анатомическата цялост и
физиологическите функции на органи и тъкани на човешкия организъм, а в
най-леките случаи - причиняване на болка или страдание. При последният вид
телесна повреда увреденият претърпява само болка или страдание. Съдържанието на
тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото. По своята същност болката представлява
неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката.
Не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е
претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от
такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия. При
това увреждане може и да има обективни следи /така Постановление на Пленума на
ВС № 3 от 27.IX.1979 г./. В настоящия случай подсъдимите са причинили на
пострадалото лице продължителна болка - страдание. От приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза от 15.09.2015 г. се установява, че на
пострадалата не са причинени травматични увреждания, а от ударите, нанесени й
от подсъдимите, тя е изпитала силна болка, като доколкото нейната продължителност
е била в един известен период от време, то следва да се приеме наличието на
страдание. В тази връзка и вещите лица и майката на пострадалата – св. Т.
заявяват, че болките са отшумели след около 7 – 10 дни.
От субективна
страна съдът намира, че подсъдимият Е. и подсъдимата И. са извършили
престъпленията, за които са обвинени при условията на пряк умисъл. Вината е
субективен елемент на престъплението, свързан с определено психическо състояние
на дееца, което отразява неговото субективно отношение към общественоопасния
характер и общественоопасните последици на деянието. Въпреки това за да се реши
въпросът за съдържанието на умисъла, съдът следва да извърши преценка на всички
обективни обстоятелства по делото. Поначало подсъдимите са целяли пряко да
причинят на пострадалата на болка с определен интензитет и поради това са и
нанесли удари в областта на главата, а подсъдимата И. я е и оскубала за косата.
Подсъдимите са съзнавали силата, насочеността и интензитета на ударите като са
предвиждали и общественоопасните последици - сигурното изпитване на силна и
продължителна болка от страна на пострадалата. Подсъдимите са съзнавали и
обществено опасния характер на своите деяния и въпреки това са ги извършили.
Поради изложените
аргументи съдът приема, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна
страна престъпленията, за които е подадена тъжба от частната тъжителка и следва
да бъдат признати за виновни в извършването им.
Правилно е прието
от първоинстанционния съд, че поведението на тъжителката Т. е израз на
неизбежна отбрана и е неприложим института на реторсията. Подсъдимият В.Е. пръв
е нанесъл удар на пострадалата, която видно и от показанията на св. К., на свой
ред го е ударила като защитна реакция и за да се защити от непосредствено
противоправно нападение от страна на Е. (което е било започнало и при всяко
положение е могло всеки момент да бъде възобновено) и за защита от това
нападение частната тъжителка е ударила шамар на подсъдимия.
Настоящият съдебен
състав обаче не споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на
това, че престъпленията са били извършени при условията на афект по чл. 132 от НК. Първоинстанционният съд неправилно приел, че съставомерното поведение и на
двамата подсъдими е било осъществено в условията на силно раздразнение,
предизвикано у всеки един от тях от пострадалата с противозаконно действие, от
което е било възможно да настъпят тежки последици за всеки един от подсъдимите,
както и за децата на Е., пътуващи в управлявания от него автомобил.
По същество за да
се приеме, че деянието е извършено при условията на афект е необходимо по
делото да се установят следните предпоставки: 1/ решението за извършване на
деянието е взето внезапно; 2/ при вземане на решението деецът се е намирал в
силно раздразнено състояние, но не до степен, да бъде изключена вменяемостта;
3/ това състояние е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или
клевета против виновния или неговите близки; 4/ деянието да е извършено в
същото силно раздразнено състояние /в този смисъл Постановление на Пленума на
ВС № 2 от 16.XII.1957 г./. Под силно раздразнение се разбира такова състояние,
при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че
волята му се определя предимно от тях. Касае се до физиологически афект, при
който е налице само едно ограничение в значителна степен на ръководене на
постъпките по смисъла на чл. 13 НК, а не до патологически, при който е
изключена способността на дееца да ръководи постъпките си. Това състояние на
дееца е толкова силно, че обхваща всецяло психиката на лицето, лишава го от
възможност за трезво обмисляне на фактите и обстоятелствата и собственото
поведение, като волята му се определя предимно от чувствата.
В настоящия случай
по делото се установи, че от момента, в който подсъдимите са били пресрещнати
от частната тъжителка с нейния лек автомобил е изминал известен период от
време, през който подсъдимите са имали възможност да се успокоят или
най-малкото да премине състоянието им на силно раздразнение /ако такова въобще
е било предизвикано от пострадалата с нейното поведение/. Още повече, че
първоинстанционният съд е приел, че силното раздразнение до голяма степен се
дължи на обстоятелството, че подсъдимите са били в автомобила и с малолетните
си деца, което обстоятелство обаче настоящият състав счита, че не намира опора
в доказателствения материал по делото. Поради това настоящият съдебен състав
намира, че при вземане на решението за извършване на деянията подсъдимите не са
се намирали в силно раздразнено състояние, а освен това те са разполагали и с
известен период от време, през който са имали възможност да обмислят и преценят
своето поведение.
IV. По отношение на наказанието
Настоящият съдебен
състав намери за виновни и двамата подсъдими в извършване на престъпленията с
правна квалификация по чл. 130, ал. 2 от НК, за които са обвинени. За
посоченото престъпление, законодателят е предвидил три алтернативни наказания,
а именно „лишаване от свобода“ за срок до шест месеца, или пробация, или глоба
от сто до триста лева.
Въззивният съд
намира, че по отношение на подсъдимата И. са налице материалноправните
предпоставки за приложението на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, предвидени в нормата на
чл. 78а от НК. Подсъдимата е пълнолетно лице, не е осъждана за престъпление от
общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК. Както вече беше посочено, за престъплението, за което е обвинена се
предвижда наказание по-леко от лишаване от свобода до три години и от
престъплението не са причинени имуществени вреди. Не са налице и ограниченията
предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК. Ето защо настоящият състав също приема, че
подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност като ѝ
бъде наложено административно наказание глоба. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК в
тази хипотеза съдът налага на дееца наказание глоба от хиляда до пет хиляди
лева, а според ал. 5 когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба
или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да
надвишава размера на тази глоба.
В настоящия случай
при индивидуализацията на административното наказание глоба съдът взе предвид
на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН тежестта на деянието – подсъдимата е
оскубала пострадалата и я е ударила по главата, подбудите за неговото
извършване – влошените отношения между подсъдимата и пострадалата, другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на подсъдимата.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намери чистото съдебно минало
на подсъдимата, както и доброто и процесуално поведение, обстоятелството, че
същата е майка на дете с влошено здравословно състояние, а като отегчаващи
вината обстоятелства – начина и обстановката на извършване на деянието. По
отношение на имотното състояние на подсъдимата съдът отчете, че тя се грижи за
две малолетни деца. По изложените
съображения съдът намира, че на подсъдимата следва да бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, с което ще бъдат
постигнати и целите по чл. 12 от ЗАНН.
Първоинстанционният
съд е приел, че спрямо подсъдимия Е. не са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като с оглед осъждането на подсъдимия, в сила от 04.07.2015 г.,
по отношение на него е налице пречката, визирана в чл. 78а, ал. 7 от НК -
хипотезата на множество престъпления. Настоящият състав обаче намира, че предпоставките
по чл. 78а от НК са налице. Подсъдимият е пълнолетно лице, към датата на
извършване на деянието не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Както вече
беше посочено, за престъплението, за което е обвинен се предвижда наказание
по-леко от лишаване от свобода до три години и от престъплението не са
причинени имуществени вреди. Настоящият състав приема, че не са налице и
ограниченията предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК. Не следва да се вземе предвид осъждането на подсъдимия
след датата на инкримираното деяние, доколкото по този начин би се достигнало
до влошаване на положението на подсъдимия. В случай че произнасянето по НОХД
№ 4825/2015 г. следваше по време
настоящото производство, то спрямо подсъдимия не би имало основание за
неприлагане на института на чл. 78а НК. Ето защо въззивният съд намира, че
подсъдимият Е. също следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му
бъде наложено административно наказание глоба. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК в
този случай съдът налага на дееца наказание глоба от хиляда до пет хиляди лева,
а според ал. 5 когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или
глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да
надвишава размера на тази глоба.
В инкриминирания
случай при индивидуализацията на административното наказание глоба съдът взе
предвид на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН тежестта на деянието – подсъдимият е
ударил пострадалата по главата, подбудите за неговото извършване – подсъдимият
и пострадалата са бивши съпрузи и отношенията им са влошени, другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на подсъдимия.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намери доброто процесуално
поведение, обстоятелството, че подсъдимият е баща на три деца, едно от които с
влошено здраве, а като отегчаващи вината обстоятелства – начина и обстановката
на извършване на деянието и проявената физическа агресия спрямо частната тъжителка.
По отношение на имотното състояние на подсъдимия съдът отчете, че той се грижи
за три малолетни деца. По изложените
съображения съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, с което ще бъдат
постигнати и целите по чл. 12 от ЗАНН.
V. По отношение на гражданския иск
Предявеният иск е с
правно основание чл. 45 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне за подсъдимите
извъндоговорната гражданска отговорност за непозволено увреждане, от обективна
страна е необходимо безспорно да са осъществени в съвкупност следните
юридически факти, които се явяват елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно, че подсъдимите са
извършили процесните деяния; 2/ вредата, а именно, че частната тъжителка е
претърпяла твърдените неимуществени вреди в претендирания размер; 3/
противоправността на деянието и 4/ причинната връзка между противоправното и
виновно поведение на дейците и настъпилите увреждания, от частната тъжителка е
претърпяла неимуществени вреди. Вината се предполага до доказване на
противното.
С оглед изхода на
правния спор пред настоящият съдебен състав, съдът намира, че безспорно са
установени пълно и главно всички материални предпоставки, които обуславят
възникването на извъндоговорната гражданска отговорност на подсъдимите, тъй
като извършените от тях престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК, изпълват
фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД. Всеки един от подсъдимите е
увредил пострадалата и дължи отделно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди. Ето защо съдът следва да се произнесе и по отношение на
размера на претендираното от гражданския ищец обезщетение. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В
този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение. Според ППВС № 4/23.12.1968 г.,
както и трайната практика на ВКС /решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. №
2269/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 142 от 5.06.2013 г. по гр. д. №
419/2012 г. на ВКС, IV г. о. и др./, при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди. При определяне размера на обезщетението настоящият
състав взе предвид възрастта на пострадалата, както и периода и интензитета на
претърпените от нея болки и страдания. Поради изложеното, съдът приема, че
справедливият размер на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД е по 800 лв., платими от всеки един от подсъдимите
като до този размер следва да се уважи всеки един от предявените искове, като
се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от 5000 лева.
VI. По отношение на
разноските
При този изход на спора право на
разноски има тъжителката, стига да е направено изрично искане в тази насока.
Съдът констатира, че с подадената въззивна жалба се прави искане за присъждане
на разноски, но сторени в хода на първоинстанционното производство, като е
представен и списък с разноските от дата 22.11.2017 г., който е представен и
пред Софийския районен съд. Доколкото настоящият състав констатира, че липсва
произнасяне досежно разноските от страна на първоинстанционния съд, то
компетентен да се произнесе е именно той по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4,
предл. 2-ро НПК с определение в закрито заседание, а не настоящият състав по
реда на инстанционния контрол.
Така мотивиран, Софийски градски съд
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.