РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Търговище, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:К.а Ив. Колева
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от К.а Ив. Колева Гражданско дело №
20223530101330 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове – за неизплатено
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяване и има придобит при същия работодател или в същата група предприятия 10
години трудов стаж през последните 20 години – обезщетението в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, като ищецът претендира за срок от 4 месеца, в
размер на 3177.20 лв., с правно основание чл.222 ал.3 предлож.2-ро от КТ и за лихва за
забава в размер на 120.02 лв. за периода от 06.06.2022г. до 19.10.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от завеждане на иска -20.10.2022г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е работил при ответника по трудов договор.
Първият му трудов договор с този ответник бил сключен на 01.07.2010 г. Последният му
трудов договор - на 19.07.2021 година, като бил прекратен на 06.06.2022 г. При
прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят му изплатил обезщетение по
чл. 222, ал. 3 от КТ, защото бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Той определил това обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за два
месеца, защото приел, че има по-малко от 10 години трудов стаж при същия работодател
през последните 20 години. Подал жалба до Инспекция по труда град Търговище. От там
след извършена проверка посочили, че са установили документално трудов стаж при същия
работодател в размер на 9 години и 6 месеца. Посочват и факта, че е работил преди това при
работодател ЕТ „М. -СИ-С. М.“ с ЕИК ********* и собственик С.М.. за периода от
1
03.02.2003 година до 01.07.2010 година. Посочват, че евентуално по съдебен ред може да
докаже основания за право на обезщетение в размер на 6 брутни възнаграждения при
наличието на условията за това.
Счита, че тези условия са налице. Едноличен търговец „М. -СИ- С. М.“ с ЕИК
********* и едноличен търговец „М. - КИ – К. М.“ с ЕИК ********* са ******.
Първоначално дейността се извършвала само при първия едноличен търговец ЕТ „М. -СИ-С.
М.“ с ЕИК ********* с управител С.М.. След това през 2010 година двамата братя решили
да се разделят и дейността по стъкларство и производство на дограма преминала към ЕТ
„М. - КИ - К. М.“ ЕИК ********* град Търговище. Независимо от това ищецът и още
няколко от колегите му са работили на практика едно и също, на едно и също работно място
през цялото време. Цялата дейност по стъкларството и производството на дограма не е
променяла характера си на работа от 2003 година до напускането му през 2022 година.
Единствено цехът бил преместен, но след 2010 година - от мястото в близост до
кооперативния пазар на **************. Преместени били всички инструменти и машини,
материали суровини и т.н. Нещо повече дейността по стъкларството и изработването на
дограмата винаги се е ръководела практически от К. М., а не от С. М.. С. М. се занимава с
обработка на земя, а К. М. ръководил първоначално от името на фирмата на брат си, а в
последствие от свое име като едноличен търговец тази дейност. Ищецът не е променял вида
на дейността си през целия период от 2003 година до 2022 година. На практика през
01.07.2010 година просто им били променени трудовите договори от такива с едноличния
търговец на С.М. в такива с едноличния търговец К. М.. Всъщност цялата дейност по
стъкларството и изработката на дограма е прехвърлена в едноличния търговец на К. М..
Това било само формално. На практика на 01.07.2010 година е извършено правоприемство в
трудовите правоотношения по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. При правоприемство на
трудовите правоотношение по реда на чл. 123 от КТ се счита, че работниците и служителите
са работили при същия работодател независимо от неговата промяна. При това положение
ищецът работил при ответника повече от 10 години и той му дължи 6 брутни
възнаграждения - обезщетение по реда на чл. 222, ал.З от КТ. Като му е изплатил само две,
остава да му дължи още 4 брутни възнаграждения в размер на 3177.20 лева. Доколкото тези
обезщетения възникват в момента на прекратяването на трудовото му правоотношение
обезщетението ми се дължи и с обезщетение за забава равно на законната лихва от
06.06.2022 година, което до 19.10.2022 година ищецът изчислява в размер на 120.02 лева.;
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение в размер на 6 брутни заплати т.е. общо 3177.20 лв., на осн. чл.222 ал.3 КТ във
вр. чл. 123 ал.1 т.7 и ал.2 от КТ и за лихва за забава в размер на 120.02 лв. за периода от
06.06.2022г. до 19.10.2022г., на осн. чл.86 ЗЗД,, ведно със законната лихва върху главницата
от завеждане на иска-20.10.2022г. до окончателното изплащане. Редовно призован ищецът
се яви лично в открито заседание и с упълномощен процесуален представител – адв. И. И.
от АК-Търговище, който поддържа предявените искове, тъй като е безспорно доказано, че
ищецът е работил една и съща работа, на едно и също място, с едни и същи машини и
2
съоръжения, ръководен от един и същ човк – К. М.и следователно безспорно налице са
предпоставките по чл.123 от КТ- прехвърляне на дейността или част от нея от едно
предприятие в друго предприятие. По отношение на размера, исковете не са оспорвани,
представени са писмени доказателства, посочен е и начина, по който е определено
обезщетението за забава. Моли исковете да бъдат уважени и да адвоката да се присъди
възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита исковете за допустими, но
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Възраженията му са следните:
Счита, че ако ищецът е бил сигурен, че трудовото му правоотношение с ЕТ
“М.-СИ-С. М.“ е прекратено незаконосъобразно, то същият е следвало да оспори заповедта
за прекратяване по съдебен ред в законоустановения срок по чл. 358 ал. 1 т. 2 от Кодекса на
труда.
Освен това нормата на чл.123 от Кодекса на труда обхваща изчерпателно изброени
хипотези, при които трудовото правоотношение на работника не се прекратява при промяна
на работодателя, а именно: 1. сливане на предприятия; 2. вливане на едно
предприятие в друго; 3. разпределяне на дейността на идно предприятие между две
или повече предприятия; 4. преминаване на обособена част от едно предприятие към
друго; 5.промяна на правно организационната форма на предприятието; 6. смяна на
собственика на предприятието или на обособена част от него; 7. преотстъпване или
прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на
материални активи.
Разпоредбата на чл.123 от Кодекса на труда урежда правните последици за трудовото
правоотношение от промените при работодателя, т. нар. „правоприемство“. В различните
хипотези на тази норма са уредени форми на промяна в организацията и дейността на
работодателя, като същественото е, че при тези промени трудовото правоотношение с
работника не се прекратява, а произтичащите от него права и задължения се прехвърлят от
работодателя „прехвърлител“ на новия работодател „приобретател“, съгласно чл.123 ал.2 от
Кодекса на труда. От тук и разпоредбата на чл.123 ал. 4, съгласно която за задължения към
работника възникнали преди промяната по ал. 1, работодателят прехвърлител и
работодателят приобретател отговарят солидарно, освен при сливане или вливане на
предприятия. Логично е да се приеме, че за да е налице запазване на трудовото
правоотношение на работника, старият и новият работодател следва да са се договорили, че
ще е налице едно от основанията по ал. 1 и съответно да са прехвърлили правата и
задълженията по съществуващите трудови правоотношения един на друг.
В случая такова договаряне между Едноличен търговец „М.-СИ- С. М.“ и Едноличен
търговец „М.-КИ-К. М.“ не е било направено към 01.07.2010г.
Преценката дали и на какво правно основание да бъде прекратено трудовото
правоотношение с работника е на работодателя. Работникът или служителят има право да
оспорва законността на уволнението пред работодателя или съда. В настоящото
3
производство не са представени доказателства за оспорване на прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца от Едноличен търговец „М.-СИ-С. М.“, както пред работодателя,
така и пред съда.
Ответникът счита, че в случая се касае за иск за признаване на трудовото
правоотношение на ищеца при Едноличен търговец „М.-СИ-С. М.“ за непрекратено, а
прехвърлено при условията на чл.123 ал. 1 от Кодекса на труда при Едноличен търговец
„М.-КИ-К. М.“, след повече от 12 години, е по своята същност иск по чл.344, ал. 1, т. 1 и т.
4 от Кодекса на труда към Едноличен търговец „М.-СИ-С. М.“, а не към Едноличен
търговец „М.-КИ-К. М.“. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.358 от
Кодекса на труда.
Независимо от горното, в отговор на твърденията на ищеца в исковата молба, следва
да се имат предвид и следните обстоятелства:
Едноличен търговец „М.-КИ-К. М.“ с ЕИК ********* е регистриран с решение на
Окръжен съд гр. Търговище от 08.03.1991г. с адрес на управление гр. Търговище, ул.
„Тополница“ № 40 и с предмет на дейност: търговска и външнотърговска дейност,
производство и реализация на хранителни изделия и всякакви други стопански дейности с
изключение на забранените със закон. От 16.06.2008г. е вписана основна дейност на
търговеца: производство на метална дограма за строителството.
За периода от регистрацията до настоящия момент, предприятието на едноличния
търговец „М.-Ки-К. М.“ не е било обект на сделка по търговския закон, нито е част от
„Група предприятия“ по смисъла на § 1, т. 2 от доп. разпоредби на Кодекса на труда.
За периода от регистрация на предприятието на едноличния търговец „М.-Ки-К. М.“
до настоящия момент, предприятието не е спирало да работи и да реализира приходи нито за
ден, като за всяка календарна година са съставяне счетоводни отчети и подавани данъчни
декларации в НАП.
За периода от регистрация на предприятието на едноличния търговец „М.-Ки-К. М.“
до настоящия момент, собственикът К. И. М. не е работил по трудово или извънтрудово
правоотношение за друг работодател, включително и ръководни функции.
За периода от регистрация на предприятието на едноличния търговец „М.-Ки-К. М.“
до настоящия момент, предприятието не е било получател на материални активи, договорни
отношения с клиенти и доставчици или поемане на други права и задължения от страна на
ЕТ “М.-СИ-С. М.“.
Обстоятелството, че собственици на предприятията на едноличните търговци „М.-
СИ-С. М.“ и „М.-КИ-К. М.“ са братя и в определен период от време двете предприятия са
работили на една производствена площадка, по никакъв начин не доказва наличието на
обстоятелства по чл.123 от Кодекса на труда към 01.07.2020г. и със свидетелски показания в
настоящото производство не би могло да се промени основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца към тази дата.
Редовно призован ответникът в открито заседание се представлява от упълномощен
4
процесуален представител – адв. К. В. от АК-Търговище, която поддържа писмения
отговор, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни , както и да бъдат
присъдени разноските по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представени от ищеца извлечения от Търговския регистър към
19.10.2022г. и служебно извършени справка в Търговския регистър към настоящия момент:
ЕТ „М. - КИ - К. М.“, ЕИК *********, регистриран по Фирмено дело: 769/1991 350
на ОС-Търговище, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, п.к. 7700, ул.
„Тополница“ № 40, с физическо лице-търговец – К. И. М., е с основна дейност по НКИД:
ПРОИЗВОДСТВО НА МЕТАЛНА ДОГРАМА ЗА СТРОИТЕЛСТВО. Тези обстоятелства са
вписани от 16.06.2008г.
ЕТ „М.-СИ - С. М.“, ЕИК *********, регистриран по Фирмено дело: 769/1991 350
на ОС-Търговище, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, п.к. 7701, кв.
„Въбел“, ул. „Тополница“ № 40, с физическо лице-търговец – С. И. М., е с основна дейност
по НКИД: РАСТЕНИЕВЪДНИ УСЛУГИ. Тези обстоятелства са вписани от 20.08.2008г.
И за двамата ЕТ предметът на дейност е: Търговска и външнотърговска дейност,
производство и реализация на хранителни изделия и всякакви други стопански дейности, с
изключение на забранените със закон.
От представената от ищеца в оригинал лична трудова книжка /продължение/ № 13,
издадена на 03.01.2003г. от ЕТ „М.-СИ“-Търговище безспорно се установи, че ищецът Г. Н.
С. има зачетен трудов стаж при работодател ЕТ „М.-СИ“ - в периода от 03.02.2003г. до
01.07.2010г. или общо 7 год. 4 мес. и 28 дни, като от 03.02.2003г. до 31.12.2005г. / 2г. 10
м. и 28 дни/ е на длъжност *************, а от 01.01.2006г. до 01.07.2010г. / 4г. 6 м. и 0
дни/ е на длъжност ***************.
От 01.07.2010г. вписаният в трудовата книжка на ищеца трудов стаж е само с
работодател ЕТ „М. - КИ - К. М.“, само на длъжност ************ и по периоди, както
следва: от 01.07.2010г. до 06.12.2013г. / 3г. 5 м. и 5 дни/; от 11.03.2014г. до 07.11.2014г.
/0 г. 7м. и 26 дни/; от 09.03.2015г. до 14.12.2015г. / 0 г. 9 м. и 5 дни/; от 14.04.2016г. до
18.01.2017г. / 0г. 9м. и 4 дни/; от 20.03.2017г. до 15.12.2017г. /0г. 8 м. и 26 дни/; от
12.02.2018г. до 03.12.2018г. /0 г. 9 м. и 21 дни/ .
От представената от ищеца в оригинал лична трудова книжка /продължение/ № 15,
издадена на 05.03.2019г. от ЕТ „М. - КИ - К. М.“ зачетеният трудов стаж при същия този
работодател е за длъжност *************, както следва: в периода от 05.03.2019г. до
19.07.2021г. /2 г. 4 м. и 14 дни/, като на 19.07.2021г. трудовото правоотношение е
прекратено на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ и от 19.07.2021г. до 06.06.2022г. /0 г. 10 м. и
18 дни/.
Последният запис на трудовия стаж за периода от 19.07.2021г. до 06.06.2022г. е на
стр. 8 и стр. 9 от посочената трудова книжка /продължение/ № 15, издадена на
5
05.03.2019г., като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е чл.325 ал.1
т.1 от КТ.
От представените от ищеца писмени доказателства е видно, че последният трудов
договор, който е сключил с работодател ЕТ „М. - КИ - К. М.“ е № 46 от 19.07.2021г., на
осн. чл.68 ал.1 т.2 от КТ, за длъжност *********** , цех за дограма. Този трудов договор е
прекратен със заповед № 43 / 19.07.2021г., считано от 19.07.2021г., на осн. чл.328 ал.1 т.10
от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Няма спор между страните по делото, че при прекратяване на трудовото
правоотношение на 19.07.2021г. ответникът като работодател е заплатил на ищеца
обезщетение по чл. 222 ал.3, предлож. 1- во от КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца. Ответникът е приел, че не е налице хипотезата по
чл.222 ал.3 предлож.2-ро от КТ за изплащане на възнаграждение в по-високия размер -
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като ищецът няма придобит
при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през
последните 20 години /т. е. в 20-годишния период от 19.07.2001г. до 19.07.2021г./. По
подаден от ищеца сигнал от 15.07.2022г. е извършена проверка при работодателя от
Дирекция „Бюро по труда“-Търговище, в хода на която е констатирано, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение на 19.07.2021г. придобитият от ищеца трудов
стаж при ЕТ „М. - КИ - К. М.“ е 9 години и 6 месеца. За абсолютна точност следва да
се отбележи, че придобитият стаж от общо 5г., 51м. и 101 дни при последния визиран
работодател се равнява на 9 години 6 месеца и 21 дни и следователно при така поставените
двустранни отношения на ищеца не му достига трудов стаж от 5 месеца и 9 дни, за да му
изплатят възнаграждението по чл.222 ал.3 от КТ в пълен размер от 6 – месечни брутни
заплати.
От гласните доказателства се установи безспорно, че в процесния период от
03.02.2003г. до 19.07.2021г. когато е прекратено на осн. чл.328 ал.1 т.10 от КТ трудовото
правоотношение на ищеца, той заедно с тримата си колеги /С., В., Р./ е работил на едно и
също работно място-цех за стъкларство и дограма; една и съща работа, с едни и същи
машини, инструменти, материали; ръководени от един и същ работодател – К. М., който
възлагал работата, като само някъде към 2010г. е променен адреса - от едно място са
изместили на друго място машини, инструменти, материали, с които работят.
От показанията на св. В. И. се установи, че познава двамата братя С. и К. М.и,
започнал е работа при тях през 2001г., а по това време Г. и Р. вече работили там. Св. И. и
ищецът били колеги, работили като „работник сглобяване на детайли“ на алумниева и ПВЦ-
дограма. Свидетелят бил към дограмата, а бай С. и ищецът-Г. били по стъкларството. През
цялото това време, до напускането му някъде около 2020г. св. И. извършвал само една и
съща дейност. Г. напуснал около една година след свидетеля т.е 2021г. Докато били в
старото помещение Г. бил, и на стъклата, и на дограмата, а след като се изместили в новото
помещение Г. бил вече само на дограмата. Когато се изместили в новото помещение
преместили всички машини и съоръжения. Но през цялото време, и преди, и след
6
изместването, работниците контактували само с К., той им бил шеф, той-К. М. управлявал
цялата дейност. На свидетеля не са му казвали, че има промяна в трудовото му
правоотношение в смисъл преминаване от фирмата на единия брат-С. М. към фирмата на
другия брат-К. М.. През цялото това време от започване на работа през 2001г. до
напускането му през 2020г. на св. И., всичките работници работили с едни и същи машини
и извършвали една и съща дейност, като в т.ч. е и ищецът. Единствената промяна,
единствената разлика била това преместване на цеха, а именно помещението, в което
работили първо било ****** , а след това работили в помещението до *****
От показанията на св. Р. В. се установи, че познава ищеца Г., както и двамата братя
– К. и С. М.и. Вторият свидетел каза, че е работил от 01.01.2000г. до 01.01.2010г. при К.
М., а със С. работни отношения е нямал никога. Когато св. В. започнал работа, Г.-ищецът
и бай С. вече работили там. Работата им там била дограми и стъкларство. На каква точно
длъжност т.е. как е наречена се е водил Г., свидетелят не знае с точност, но каза, че
ищецът винаги е помагал по дограмата. Докато св. В. работил, помещението, в което
работили било до джамията, а след като се преместили в помещението до светофарите на
автогарата, той е напуснал и не е работил вече там. Свидетелят знае, че през това време
докато той е работил в периода от 2000г. до 2010 г. собственик на дейността е бил К. а С. М.
е земеделец. Работата я е движил К.. С. никога не им се е месил в тяхната работа; той не им
е възлагал работа и не са имали допирни точки с него.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
На основание чл.222 ал.3 от КТ /посл. изм. ДВ бр.107/2020г./ , при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата
група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Относно изискванията
за получаване на обезщетенията в по-големи размери се установяват в систематизиран вид
четири условия за получаване на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 6 брутни
работни заплати и те са: 1. наличие на трудово правоотношение; 2. прекратяване на
трудовото правоотношение, като основанието за това е без значение; 3. придобито от
работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение и 4. работа на работника или служителя при
същия работодател в през последните 10 години от трудовия му стаж. Към последното
изискване следва да се добави, че тези 10 години придобит трудов стаж следва да са в
последните 20 години и придобиването може да е при същия работодател или пък в същата
група предприятия, като не се изисква този трудов 10-годишен стаж да е непрекъснат.
Между страните по делото няма спор, че за ищеца са налице първите три изисквания.
Спорният момент е четвъртото изискване, защото според ответника –ищецът няма 10
7
години трудов стаж при него, а 9 години и 6 месеца, като преди това е работил при друг
работодател през тези 10 години от последните 20 години от трудовия си стаж и
следователно той не отговаря за правото на ищеца за обезщетение в размер на 6 брутни
заплати по чл.222 ал.3 от КТ, произтичащи от трудовото му правоотношение.
Същевременно ищецът се позовава на запазване на трудовото правоотношение при
промяна на работодателя по силата на чл.123 ал.1 т.7 и ал.2 от КТ.
Както е посочено и в Тълкувателно решение № 2 от 23.03.2011 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2010 г., ОСГК: Конкретните параметри на чл. 123 КТ се намират в консолидираната
версия на Директива 77/187/ ЕИО от 14.02.77 г., а именно Директива на Съвета 2001/23/ЕО
от 12.03.2001 г. по посочените въпроси. Съгласно чл. 1, 1. /а/ тя се прилага към всички
прехвърляния на предприятия, стопански дейности или обособени части от предприятия или
стопански дейности на друг работодател в резултат на юридическо прехвърляне или
сливане, а съгласно чл. 1. /б/ - прехвърляне е налице, когато има прехвърляне на стопански
субект, който запазва своята идентичност. В чл. 2, 1. /а/ и /б/ се обясняват термините
"прехвърлител" и "приобретател" в посочения в чл. 1, 1. /а/ смисъл на юридическо
прехвърляне или сливане. Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането
на даден резултат държавите-членки, до които е адресиран, като оставя на националните
власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат (чл. 288,
ал. 3 от Консолидирания текст на Договора за Европейския съюз - Договора от Лисабон, в
сила от 1.12.2009 г., предишен член 249 от ДЕО). Постигането на целите й е намерило най-
пълно отражение в българското трудово законодателство в настоящата редакция на чл. 123
КТ, където са уредени детайлно и изчерпателно случаите на запазване на трудовото
правоотношение при промяна на работодателя поради смяна на собственика на
предприятието или на обособена част от него, преотстъпване или прехвърляне на дейност от
едно предприятие в друго, включително прехвърляне на материални активи, различни
форми на реорганизация на предприятието /сливане, вливане, разпределение на дейност,
преминаване на обособена част от едно предприятие към друго/ и промяна на правно-
организационната форма на предприятието.
Съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 т.7 от КТ, трудовото правоотношение с
работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:
преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително
прехвърляне на материални активи. А съгласно чл.123 ал.2 от КТ, в случаите по ал.1
правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат
от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия
работодател приобретател. По смисъла на § 1 от ДР на КТ „Работодател“ е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, вкл. за извършване на надомна
работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие
ползвател. Съгласно § 2 от ДР на КТ „Предприятие“ е всяко място-предприятие,
8
учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага
наемен труд. За прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123 от КТ се касае във всички
случаи, при които стопански субекти в т.ч. и ЕТ запазващи своята идентичност, договарят
организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо от
това дали дейността е основна или спомагателна, дали е временно или за постоянно.
Съдържанието на това определение, изведено в Директива № 2001/23/ ЕО от 21.03.2001 г., ,
е вложено от българския законодател в нормата на чл. 123, т. 7 от КТ /Решение № 159 от
18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 803/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 46 от 29.01.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 558/2009 г., III г. о., ГК/. Съгласно разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ
трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на
работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие
на друго, включително прехвърляне на материални активи. Преотстъпването или
прехвърлянето на дейност на работодателя от едно предприятие в друго се изразява в
промени на дейността му, съпроводена с предоставяне /преотстъпване или прехвърляне/ на
дейност и на материални активи, с които тя се осъществява /сгради, машини, суровини и
др./. В този случай е налице промяна на работодателя по смисъла на чл. 123 само когато
съответните материални активи, които се предоставят от едно предприятие на друго
продължават да се използват производително и поради това при тяхното използване са заети
работници и служители, които осъществяват дейността и преминават заедно с
преотстъпените материални активи. /Решение № 425 от 1.08.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2920/2013 г., IV г. о., ГК/. Прехвърляне на стопански дейности или части от стопански
дейности включва разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече
предприятия, преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго,
прехвърляне на материални активи. Прилагането на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 7 от
КТ за прехвърляне на част от дейност или на материални активи не изисква наличие на
формален договор с конкретни клаузи между две предприятия. Трудовите правоотношения
на работниците не се прекратяват, те се запазват и продължават да съществуват във вида, в
който са били преди промяната. Работниците запазват длъжността си, договорената работна
заплата и работно си време. За промяната не е необходимо съгласието на никоя от страните,
трудовите правоотношения се считат прехвърлени по силата на самия закон. Нито
работодателят следва да издава заповед за прехвърлянето, нито работниците следва да
подписват нов трудов договор - с новия работодател. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от КТ по
императивен начин урежда битието на трудовите правоотношения при промяна на
работодателя, като предвижда тяхното запазване без да е необходимо да се сключват нови
трудови договори или допълнителни споразумения към тях. Преминаването по чл. 123 от
КТ следва да се отбелязва само в трудовите книжки, без да се изчислява и оформя трудов
стаж по реда на чл. 6 от НТКТС. /напр.Решение № 1630 от 2.12.2009 г. на АдмС - Пловдив
по адм. д. № 1000/2009 г., 5-ти с-в; Решение № 670 от 21.05.2009 г. на АдмС - Пловдив по
адм. д. № 1793/2008 г., 9-ти с-в/.
За да е налице прехвърляне/преотстъпване на дейност между „стария“ и „новия“
работодател на ищеца, не е задължително те-двамата търговци да са сключили формален
9
писмен договор за това. Правилата на Търговския закон не изискват сключването на
договор за прехвърляне или преотстъпване на дейност между търговци в писмена форма
като такава за действителност, а в разпоредбите на чл. 123 КТ също липсва изрична
регламентация на писмената форма за такова прехвърляне, поради което и съдебната
практика е приела, че прехвърлянето на дейността може да бъде установявано с всички
допустими съобразно ГПК доказателствени средства в т.ч. и със свидетелски показания.
Независимо от липсата на писмен договор за прехвърляне/преотстъпване/ на дейност по
смисъла на чл. 123, ал.1, т.7 КТ, достатъчно е да се установи, че такова е фактически
извършено и прехвърлящото предприятие се е освободило изцяло от конкретната дейност,
която съответно е поета и се извършва от приемащото предприятие. /напр. Решение № 19
от 03.02.2020 г. по в. гр. д. № 4/2020 г. по описа на ОС-Търговище; Решение № V-24
година 28.03.2013г. по В. гр.д. № 1146/ 2012 г. по описа на ОС-Бургас; Решение № ІІ-157
19.12.2012г. по В.гр.д. № 1138/ 2012 г. на ОС-Бургас др./
В конкретния казус несъмнено се установи от гласните доказателства, че
работниците са работили в една сграда, намираща се на адрес ****************, но около
2010г. са изместили всички машини, инструменти, материали и съоръжения, с които
работят в друга сграда, намираща се *******************. И преди, и след преместването
в помещение на новия адрес, ищецът е работил в едно и също място за работа - цех за
алуминиева и ПВЦ дограма, на същото работно място е извършвал и същата дейност,
изразяваща се в изработка на алуминиева и ПВЦ-дограма, сглобяване на детайли, като е
помагал във всяка дейност на колегите си; работил е със същите преди преместването
машини, съоръжения и инструменти; един и същ ръководител му възлагал работата и той,
както и другите негови колеги са имали работни отношения само с него-К. М.. Категорично
се установи от същите гласни доказателства, че ищецът е останал да работи в същото
предприятие и на същото работно място, със същия колектив, изпълнявал е фактически,
реално същата трудова функция независимо от наименованието на длъжността, помагал е
във всичко в стъкларството и в дограмата. Продължавал е да работи на пълно работно
време 8 часа и трудовото му възнаграждение е било в размер на актуалната за момента
минимална работна заплата за страната. Фактически е налице преотстъпване на дейност от
едно предприятие на друго. Работодателят му /до 01.07.2010г./ - ЕТ „М.-СИ - С. М.“,
прекратявайки трудовото му правоотношение и в същия ден предоставяйки сключване на
трудов договор с нов работодател – ЕТ „М. - КИ - К. М.“ /от 01.07.2020г./, е целял
заобикаляне на императивната законова разпоредба по чл.123 ал.1 т.7 от КТ, а именно, че
трудовото правоотношение на работника/служителя не се прекратява при промяна на
работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие
на друго. Правно ирелевантно за трудовото правоотношение е какви са вътрешните
отношения между двамата работодатели и поради какви причини се преотстъпва или
прехвърля стопанска дейност между тях.
Обезщетение за срок от 6 месеца се изплаща, когато работникът или служителят е
придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж,
10
като не се изисква този стаж да е непрекъснат, през последните 20 години. Поради
правоприемството в случаите на чл. 123 или чл. 123а от КТ се счита, че работодателят е един
и същ. Когато трудовото правоотношение на работника или служителя не е било
прекратявано, а се е прилагал чл. 123 или чл. 123а от КТ, при наличие на 10 години трудов
стаж работникът или служителят има право на обезщетение за срок от 6 месеца, независимо
че стажът е придобит при „стария” и „новия” работодател.
Факт е, че трудовото правоотношение на ищеца не е прекратено на 01.07.2010г. , тъй
като е налице правоприемство по смисъла на чл.123 ал.1 т.7 от КТ и към момента на
прекратяване на трудовото му правоотношение на 19.07.2021г. на осн. чл.328 ал.1 т.10 от
КТ със заповед № 43/19.07.2021г. същият отговаря на законовите изисквания за
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Категорично се доказа, че е налице хипотезата на чл.222 ал.3 предлож.2-ро от КТ, а
именно - придобил е при същия работодател 10 години трудов стаж през последните 20
години, защото ищецът има трудов стаж през последните 20 години, преди придобиване
право на пенсия за ОСВ, считано от 19.07.2001г. до 19.07.2021г., както следва: 7 год. 4
мес. и 28 дни преди фактическото прехвърляне на дейността, вкл. прехвърляне на
материалните активи /от 03.02.2003г. до 01.07.2020г./ и 9 год. 6 мес. и 21 дни след
фактическото прехвърляне на дейността /в целия период от 01.07.2010г. до 19.07.2021г./.
В посочените последни 20 години преди придобиване право на пенсия за ОСВ ищецът
има над 10 години придобит трудов стаж, а именно общо 16 год. 11 мес. и 19 дни, в
условията на чл.123 ал.1 т.7 от КТ.
Съгласно чл.123 ал.4 т.2 от КТ за задълженията към работника или служителя,
възникнали преди промяната по ал.1 отговарят – солидарно работодателят прехвърлител и
работодателят приобретател. Право на ищеца е да избере от кого да иска изпълнение на
задължението по чл.222 ал.3 от КТ във вр. чл.122 от ЗЗД. Съгласно тази последна
разпоредба кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците, като предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата
на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Доколкото ответникът е заплатил
обезщетение в размер на брутното и трудово възнаграждение на ищеца за 2 месеца, то искът
е основателен за разликата т.е. за 4 месеца или това е сумата от 3177.20 лв. /4 х БТВ от
794.30лв. по извлечение от ведомост за заплати, лист 10 по делото/. Ищецът претендира
лихва за забава, не от 19.07.2021г. когато е прекратено трудовото му правоотношение по
чл.328 ал.1 т.10 от КТ, а от 06.06.2022г. /когато е прекратено последното трудово
правоотношение при ответника/ до 19.10.2022г. /преди завеждане на исковата молба на
20.10.2022г./ , поради което и искът му за законна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД следва да
се уважи в този размер от 120.02 лв.
Ответникът следва да заплати на упълномощения процесуален представител на
ищеца – адв. И. И. възнаграждение в размер на 452.40 лв., на осн. чл.38 от ЗА във вр. чл. 7
ал.2 т.2 от НМРАВ /в редакцията и до ДВ бр.68/31.07.2020г., доколкото последващото
изменение ДВ бр.88/04.11.2022г. е след упълномощаването и завеждането на исковата
11
молба/.
Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд-Търговище държавна такса в
размер на 127.09 лв. върху цената на иска по чл.222 ал.3 от КТ и в размер на 50 лв. за иска
по чл.86 от ЗЗД.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „М.-КИ-К. М.“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, вписани в ТР: гр. Търговище-7700, ул. „Тополница“ № 40, представляван от К.
И. М. , чрез съдебен адрес и пълномощник: ***********, адв. К. В. от АК-Търговище ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез пълномощник – адв. И. И.
от АК-Търговище, служебен адрес: **********, сумата от 3177.20 лв., представляваща
неизплатена част от обезщетение в размер на 4 брутни месечни заплати на осн. Чл.222 ал.3
предлож.2-ро от КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
20.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 120.02 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 06.06.2022г. до 19.10.2022г., на осн. чл.86 ЗЗД,
.
ОСЪЖДА ЕТ „М.-КИ-К. М.“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,
вписани в ТР: гр. Търговище-7700, ул. „Тополница“ № 40, представляван от К. И. М. , чрез
съдебен адрес и пълномощник: ***********, адв. К. В. от АК-Търговище ДА ЗАПЛАТИ
на адв. И. И. от АК-Търговище, служебен адрес: **********, сумата от 452.40 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 от ЗА във вр. чл. 7 ал.2 т.2 от
НМРАВ.
ОСЪЖДА ЕТ „М.-КИ-К. М.“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,
вписани в ТР: гр. Търговище-7700, ул. „Тополница“ № 40, представляван от К. И. М. , чрез
съдебен адрес и пълномощник: ***********, адв. К. В. от АК-Търговище ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд - Търговище сумата от 177.09 лв., представляваща държавна
такса върху цената на уважените искове, на осн. чл. 83 ал.1 т.1 ГПК във вр. чл. 78 ал.6 ГПК
и чл. 71 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
12