№ 10222
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110151086 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
Образувано е по искова молба на Етажната собственост на .. находящ се в гр. София,
ж.к. „............, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС за признаване за установено по
отношение на А. А. Т., че същият дължи сумата от 1 039,25 евро, представляваща главница
за неплатени такси за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, от
които 939,25 евро за апартамент и 100 евро за гараж за периода от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 19.05.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
27411/2023 г. по описа на СРС, 113-ти състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 07.01.2020 г. било проведено Общо събрание на Етажната
собственост на .. на което било взето решение етажните собственици да заплащат такса за
управление и поддръжка на общите части в размер на 8,50 евро на квадратен метър годишно
съобразно застроената площ за всеки самостоятелен обект, както и такса за управление и
поддръжка в размер на 100 евро годишно за всеки гараж. Във взетото решение бил
определен и падеж за внасяне на цялата дължима такса за управление и поддръжка, а
именно до 15.06.2020 г. Сочи, че решението на Общото събрание било влязло в сила, тъй
като не било оспорено по реда на чл. 40 ЗУЕС. Твърди, че ответникът е собственик на
апартамент № 6-8 и гараж № Г6-14, находящи се в сградата в режим на етажна собственост,
като за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. същият не е заплатил дължимата се такса в
общ размер от 1 039,25 евро.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва твърденията на ищеца, че
притежава собственост върху самостоятелните обекти – апартамент № 6-8 и гараж № Г6-14,
за които се претендират съдебно предявените вземания. Възразява, че никой не е пребивавал
в жилищния имот за повече от 30 дни в рамките на календарната година, поради което
следвало да намери приложение правилото на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. В тази връзка излага, че
имотът практически бил необитаем, защото сервизните помещения били на шпакловка и
замазка. Оспорва протокола от проведеното на 07.01.2020 г. Общо събрание на ЕС с
конкретни твърдения, че такова не е проведено, а документът бил съставен за целите на
процеса. Допълва, че таксата за управление и поддръжка била определена в нарушение на
императивните правила на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС. Видно от приложеното ч. гр. д.
27411/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 113 състав, съдът е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК срещу А. А. Т..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414,
ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок
заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид
което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с
оглед идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за
изпълнение същата е процесуално допустима.
По предявения иск с правна квалификация чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10
ЗУЕС в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
че ответната страна е притежавала качеството собственик на обекти с твърдяната застроена
площ и предназначение, находящи се в сградата в режим на ЕС през процесния период,
както и че на проведени общи събрания на ЕС са взети решения, които възлагат в тежест на
собственика по вид и размер задължения – разходи за поддръжка и управление на общите
части.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи, че е изпълнил задълженията си по взетото решение от Общото събрание на ЕС,
както и че е пребивавал /допускал е лица да пребивават/ в жилищния имот в процесната
сграда в режим на етажна собственост за период под законоустановения минимум от 30 дни
в рамките на една календарна година.
С Определение № 9137/28.02.2024 г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. ответникът А. А.
2
Т. е бил собственик на ап. № 6-8 с площ от 110,50 кв.м. и гараж № Г6-14, находящи се в
затворен комплекс „Силвър сити“, с административен адрес .............
На основание § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС /в приложимата му редакция, изм. и доп. ДВ,
бр. 26 от 2016 г./ „разходи за управление и поддържане“ са разходите за консумативни
материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на
управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа
енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и
други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата. Посочената разпоредба съдържа неизчерпателно изброяване на различните видове
разходи за управление и поддръжка, като основната им характеристика е, че се касае за
разходи за поддръжка на общи части, които се ползват от всички обитатели на етажната
собственост. Следователно, вноските за управление и текуща поддръжка касаят разходи за
услуги и консумативи, които се ползват именно от обитателите в сградата в режим на
етажна собственост в качеството им на собственици, ползватели или държатели на
самостоятелни обекти в същата.
По аргумент от чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят
ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на
общото събрание.
По делото е представен Протокол от проведено на 07.01.2020 г. Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес
,................. Съгласно т. 2.1.1 от протокола таксата за управление и поддръжка на етажната
собственост за жилищни площи се определя съгласно квадратурата на всеки имот, а именно
8,5 евро на квадратен метър годишно, а съобразно т. 2.1.3 таксата за управление и
поддръжка на всеки гараж е в размер на 100 евро годишно. На основание т. 2.2 от протокола
таксата за управление и поддръжка се заплаща на равни месечни вноски и е дължима до
последно число на месеца, за който се отнася, като цялата сума следва да бъде издължена до
15.06.2020 г.
Ответникът оспорва Протокола от проведеното на 07.01.2020 г. Общо събрание на
Етажната собственост с твърденията, че такова не е проведено, а документът бил съставен за
целите на процеса. Съгласно чл. 40 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание пред районния съд по местонахождение на
етажната собственост в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7
ЗУЕС. Настоящият съдебен състав намира така направеното възражение на ответника за
неоснователно, доколкото същият не ангажира доказателства, от които да се установи, че
взетите от Общото събрание решения съгласно т. 2 от протокола са били отменени с влязло
в сила съдебно решение, постановено в производство по чл. 40 ЗУЕС. Следователно, същите
са породили правно действие, поради което инцидентен контрол по отношение
законосъобразността им не може да бъде осъществяван в настоящото производство. Съдът
приема, че взетите от Общото събрание решения са стабилизирани и като такива са
3
задължителни за изпълнение от всички етажни собственици, независимо от обстоятелството
дали същите са участвали при приемането им и дали са гласували "за" или "против" - в този
смисъл Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на I г. о. на ВКС, Определение №
108 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о. на ВКС. На същото основание и
съобразно същите изводи следва да се отхвърли като неоснователно и възражението на
ответника за незаконосъобразно определяне на таксата за управление и поддръжка на
общите части в нарушение на императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
По силата на чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. т. 8 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат
разходите за управлението и за поддържането на общите части на сградата, както и да
изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост.
С Определение № 9137/28.02.2024 г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответникът А. А. Т. не е заплатил претендираната от
Етажната собственост такса за управление и поддръжка за периода от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г. Последното се установява и от приложената по делото Справка за дължимите
суми от А. А. Т. към Етажната собственост, от която следва, че същият дължи сумата от 1
039,25 евро за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., представляваща неплатена такса за
управление и поддръжка на общите части на ЕС на блок 6, вход Е, находящ се в ............. от
които 939,25 евро за апартамент № 6-8 и 100 евро за гараж № Г6-14.
Ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за недължимост на
разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост поради
това, че в качеството си на етажен собственик не е пребивавал в жилищния си имот за
повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Доказателствената тежест за
установяване на фактите, на които се основава това възражение, е върху страната, която е
направила възражението, т.е. ответникът следва да установи, че е пребивавал /или е
допускал други лица да пребивават/ в собствения му жилищен имот за период от 30 или по-
малко от 30 дни в рамките на една календарна година.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /в приложимата му редакция, изм. и доп. ДВ, бр. 26 от
2016 г./ не се заплащат разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост
не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Доколкото разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗУЕС представлява императивна правна норма /в какъвто смисъл е и Решение № 60181
от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86 от 2021 г. на ВКС, IV Г0/, етажният собственик не дължи
заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части, ако е доказал
наличие на изключението, уредено в чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, дори и да не е подал декларация за
обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази декларация в книгата на етажната
собственост и въз основа на това да не е било взето решение от Общото събрание на ЕС за
освобождаване му от задължението за плащане на тези разходи. Неподаването на
декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и невписването в книгата на етажната
собственост на същите не обвързва автоматично съдът да приеме, че няма основание за
освобождаване на етажния собственик от заплащане на разходите за управление и
4
поддържане на етажната собственост.
С Определение № 9137/28.02.2024 г. съдът е допуснал на ответника доказателствено
искане, свързано с доказване възражението му по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, а именно издаване на
съдебно удостоверение, което да послужи на ответника пред „Електрохолд Продажби“ ЕАД
за снабдяване с официална информация относно потреблението на електричество в
процесния жилищен имот за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. С Протоколно
определение от 23.04.2024 г. се установи, че ответникът не е предприел действия за
снабдяване с посочената информация въз основа издаденото му съдебно удостоверение,
нито е посочил уважителна причина за това, поради което с оглед принципа за процесуална
преклузия при ангажирането на доказателства в гражданския процес, делото е прието за
изяснено от фактическа страна и съдебното дирене е приключено. По тази причина
настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС се
явява недоказано и от тук неоснователно. Не се установява изключението по чл. 51, ал. 2
ЗУЕС да е налице, следователно ответникът дължи заплащане на претендираните разходи за
управление и поддръжка на общите части на процесната сграда в режим на етажна
собственост за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.
С оглед гореизложеното, съдът счита предявения иск за основателен, поради което
същият следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с правна възможност да
претендира разноски разполага само ищецът. В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12,
съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски както в
заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът е доказал извършването на съдебно-деловодни разноски в размер на 882 лв.,
от които 41 лв. за държавна такса в заповедното производство, 400 лв. за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, 41 лв. държавна такса в исковото
производство, 400 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство, поради което
същите следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че А. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ............. .. ап. 6-8, дължи на Етажната
собственост на .. находящ се в гр. София, ж.к. „............, на основание чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6,
ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС сумата от 1 039,25 евро, представляваща главница за неплатени такси
за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, от които 939,25 евро
за апартамент и 100 евро за гараж за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със
5
законната лихва за периода от 19.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 27411/2023 г. по описа на
СРС, 113-ти състав.
ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ............. .. ап. 6-8, да заплати
на Етажната собственост на .. находящ се в гр. София, ж.к. „............, сумата от 882 лв.,
представляваща извършени съдебно-деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6