Решение по дело №3475/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 612
Дата: 23 октомври 2024 г. (в сила от 23 октомври 2024 г.)
Съдия: Иво Юриев Хинов
Дело: 20241100603475
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 7 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 612
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мирослава Т.
Членове:Христинка Колева

Иво Юр. Хинов
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241100603475 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.334 вр чл.338 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. Г. Г., повереник на частния
обвинител Р. И. Т., против Присъда № 156/20.03.2024 г по н.ч.х.д. № 7092/22 по описа на
СРС, 16 състав, с която подсъдимата М. К. В. е призната за невиновна и е оправдана по
обвинението за извършено престъпление по чл. 216 ал. 4 вр ал. 1 вр чл. 26 ал. 1 НК. Прави
искане тя бъде отменена като незаконосъобразна, неправилна и необоснована, като бъде
постановена нова осъдителна присъда. Посочва, че липсват правни съображения за
несъставомерност на деянието, като счита, че за този извод е ирелевантно решението по
гр.д. № 52053/12 г на СРС. Позовава се на Определение от 21.09.2021 г по ч.гр.д. № 3556/21
на ВКС, с което е спряно изпълнението по горното дело. Също така подсъдимата не е имала
изпълнителен титул по воденото от нея изпълнително дело. Също така присъдата почива на
предположение относно физическата невъзможност да извърши деянието. При
постановяването неправилно са интерпретирани представените доказателства, като са
игнорирани представените от обвинението писмени доказателства. Неправилно е установена
фактическата обстановка само въз основа на свидетелски показания. Неправилно е
достигнат до извода, че е налице престъпление. Неправилно е и решението относно
разноските, доколкото не е доказан размерът им. Моли да бъде отменена и да се постанови
нова, осъдителна присъда; алтернативно моли да се намалят разноските.
Защитата на подсъдимата, в отговор на жалбата, възразява, че присъдата е правилна и
1
законосъобразна. Твърди се, че подсъдимата не е извършила инкриминираното деяние.
Посочва се, че разноските са били правилно определени.

В съдебно заседание адв. Г., повереник на тъжителката, посочва, че присъдата е
неправилна, постановена при нарушения на материалния и процесуалния закон. Не са
преценени свидетелските показания на обвинението в правилна посока. Поддържа, че към
момента на деянието решението на гражданския съд не е бил годени изпълнителен титул;
счита, че немотивирано СРС е приела, че е налице маловажен случай; необосновано СРС е
приел, че подсъдимата не е автор на деянието, като е игнорирано самопризнанието,
направено от нея пред свидетели. Счита за доказано осъществяване на деянието от
обективна и субективна страна. Моли присъдата да се отмени и делото да се върне на СРС.
Оспорва също така и размера на разноските, които счита за прекомерни.
Адв. Т., защитник на подсъдимата, посочва, че следва да се потвърди оправдателната
присъда. Посочва, че е налице решение на граждански съд в полза на подсъдимата, като се
касае за отрязано нищожно количество растения. Счита присъдата за правилна и
законосъобразна, като заплатеният хонорар не е прекомерен.
Подсъдимият В. посочва, че е съдена за онова, за което тя е осъдила подсъдимата.
Моли да се потвърди оправдателната присъда.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място
отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също
така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в
тази насока.
Относно доводите в жалбата. Доколкото част от тях се отнасят до неправилно
установена фактическа обстановка, то именно правилността на фактическите изводи на
първата инстанция следва на първо място да бъде предмет на въззивна проверка.
СРС е бил сезиран с частна тъжба от Р. Т. против М. В., нейна съседка с обвинението,
че повредила нейни вещи – а именно отрязала и начупила клони от дървета и бръшлян.
Правилно СРС е установил фактическата обстановка, като въззивният съд я резюмира
както следва: Тъжителката и подсъдимата обитават съседни имоти в гр. Банкя, ул. **** и на
ул. ****, като имат обща граница; като част от растителността по тази обща граница, макар
и засадена в имота на тъжителката, преминава в района на подсъдимата; това предизвикало
конфликти между тях, като подсъдимата предявила граждански иск против тъжителката,
като с Решение от 31.07.2017 г по гр.д. № 53053/12 по описа на СРС, 31 състав, потвърдено с
Решение № 2885/19.04.2019 г по гр.д. № 5441/18 г на СГС и частично потвърдено с Решение
№ 61/16.10.2020 г по гр.д. 2872/19 г на ВКС тъжителката била осъдена да отстрани
определени растения (три смърча, три туи и една поредица от гъсто засадени туи, една синя
слива и една ела), засадени в нейния имот – но на недостатъчно разстояние от граничната
линия. Изпълнителният лист бил издаден на 09.07.2021 г, като изпълнителното дело било
образувано на 30.07.2021 г. С Определение от 21.09.2021 г по гр.д. 3 556/21 ВСК спира
2
принудителното изпълнение, предвид предявеното искане за отмяна на съдебното решение
за премахване. Видно от Определение № 6/14.01.2022 г по гр.дс.№ 4491/21 на ВКС, това
искане за отмяна е оставено без разглеждане.
В периода 12-23 юли 2021 г, докато тъжителката отсъствала, част от растителността,
растяща в имота на тъжителката, била частично отрязана. А именно онези клони и онзи
бръшлян, който минавал над граничната ограда над двата имота и навлизал в имота на
подсъдимата. Отрязаните клони и клонки били прехвърлени в двора на тъжителката. Една
част от тази растителност – клони от бръшлян, преминали над граничната стена и
навлизащи в имота на подсъдимата – били отрязани от подсъдимата. За останалата част – и
най-вече за клоните – не е установено лицето, което ги е отрязало; при все това отрязването
е отговаряло на волята на подсъдимата.
Въззивният съд напълно възприема изводите на СРС, като ги допълва с това, че
отрязването на останалите клони отговаряло на волята на подсъдимата.
Видно от доводите в жалбата, оспорва се неустановяване на авторството на деянието.
В действителност СРС е приел, че част от клоните бръшлян са били отрязани от
тъжителката. За останалата част това действително не е установено, като предвид възрастта
на тъжителката – 68 г към 2021 г – е малко вероятно тя да се е ангажирала с прерязването на
клоните, минаващи над оградата и навлизащи в нейния имот.
При все това – за разлика от СРС – въззивният съд отбелязва, че съобразно наличните
по делото доказателства, следва да се приеме, че и тези клони са били отразяни със
съгласието на подсъдимата. Както правилно СРС посочва, възможен автор на това деяние е
градинарят на подсъдимата – св. М. (който, разпитан по делото, отрича да има нещо общо с
отрязаните клони). Възможно това да е дело и на друго лице – но със сигурност след
съответното съгласие от страна на подсъдимата. По делото несъмнено е установен
дългогодишния конфликт между тъжителката и подсъдимата, като след влизане в сила на
решението на съда (т.е. след три съдебни инстанции) са били отрязани тези клони.
Доколкото това отрязване се е осъществило от имота на подсъдимата, то единствената
възможност е именно това да е станало най-малкото с нейно съгласие, ако обективно не е
възможно да е негов автор. Със сигурност не е възможно трето неустановено лице, без
знанието и волята на подсъдимата, докато тя самата е изрязвала клонките от бръшлян,
минаващи над граничната стена, да е изрязвало клоните от дърветата, отново минаващи над
нея.
Доколкото, обаче, това деяние явно и очевидно не е противоправно, не е нужно да се
излагат доводи дали установената от съда възможност за посредствено извършителство
представлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
Въззивният съд напълно възприема и доводите на СРС, че влязлото в сила решение
на гражданския съд има правно значение. При все това му отдава значително по-голямо
правно значение. То води до извод, че поначало действията по изрязване на клоните и
клонките, минаващи граничната стена, не е обществено опасно. Само при липсата на такова
решение би могло да се приложи чл.9 ал. 2 НК, както е направил СРС, доколкото очевидно
правната сфера на тъжителката не е била накърнена с процесното деяние.
От съществено значение за решаване на основателността на тъжбата е
обстоятелството, че тъжителката е била осъдена да премахне изцяло дърветата и растенията,
растящи в прекалена близост до граничната стена. Това нейно задължение станало
окончателно на 16.10.2020 г, когато въззивният акт бил потвърден от ВКС. При все това тя
не направила нищо до лятото на 2021 г. Изпълнителен лист бил издаден чак на 09.07.2021 г.
При това положение отрязването на клони и клонки от тези дървета и растения, в
периода 12 – 23.07.2021 г, като това се отнася само до тези клони и клонки, които
преминават над тази гранична стена, не може да бъде определено като противоправно
3
деяние. Напротив – неизпълнението на съдебното решение в този продължителен период от
време е противоправно.
За да е съставомерно деянието по повреждане на чужди вещи, е нужно пострадалото
лице да има право да владее тези вещи и тази повреда да води до имуществено обедняване.
А в случая тъжителката е следвало да премахне изцяло насажденията (като предмет на
обвинението, отправено от нея, са само клони и клонки, преминаващи над граничната стена)
и също така отрязването на клони и клонки от тях не е довело до каквато и да е
имуществена щета.
Поради което и частната тъжба е очевидно неоснователна, доколкото описва едно
правомерно, а не престъпно деяние. Поради това и въззивната жалба против оправдателната
присъда следва да се отхвърли.
На последно място, относно доводите за прекомерност на присъдените разноски (1
800 лв). Те не са допустими, доколкото в НПК не е предвидена процедура за намаляването
им поради прекомерност – чл. 189 – 190 НПК.
Тъжителката следва да бъде осъдена да заплати разноските на подсъдимата и за
производството пред въззивния съд, които отново са в размер на 1 800 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 167/25.03.2024 г по н.ч.х.д. № 7092/22 по описа на СРС,
16 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 190 ал. 1 НПК Р. И. Т. с ЕГН ********** да заплати на М.
К. В. с ЕГН ********** сумата от 1 800 лв (хиляда и осемстотин лева), разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4