Р Е Ш Е Н И Е № 651
30.06.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 10.06.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Петя Цонкова
като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело № 611 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
две въззивни жалби срещу Решение № 4572/29.11.2019 г., постановено по гр.д. №
1805 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, както следва:
Ответникът А.И.М. ***, чрез особения
представител адв.А.К., обжалва решението в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, сумата от 1336.77 лв.,
представляваща невърнат остатък от чистата стойност на кредита, предоставен по
Договор за револвиращ заем № **********/14.09.2016 г. ведно със законната лихва
от 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД се е снабдило със Заповед № 10191/24.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16800 по описа на Районен съд
– Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2017 г, както и в частта, с която е осъден да
заплати разноски по съразмерност. Счита, че решението е неправилно , тъй като
задължението не е доказано по раззмер. Моли за отхвърляне на иска в уважената
му част.
В срока по чл. 263 ГПК, ищецът и въззиваема страна по тази жалба ,е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД също обжалва решението в частта за отхвърляне на иска до пълния предявен
размер от 1458,73 лв.
В жалбата се излага, че решението на ПРС е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи
за действителност на процесния договор и съответствието му с изискванията на чл.11, ал.1, т.9,
т.10 и т.11 от ЗПК. Оспорват се изводите на съда за нарушаването на посочените законови изисквания. Настоява се за отмяна
на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и уважаване на иска до пълния размер.
В срока по чл. 263 ГПК, ответникът е депозирал отговор , в който поддържа становището си, изложено
във въззивната си жалба.
Страните претендират
разноски за въззивното производство.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите,
инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими
и следва да бъдат разгледани
по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи
за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното
първоинстанционно производство е установителен иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за съществуване на
вземане- главница- по Договор за револвиращ заем № **********/14.09.2016
г., ведно със законната лихва от 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за
което вземане „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД се е снабдило със Заповед №
10191/24.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 16800 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2017 г.
Не се формира спор между страните относно сключения между тях договор, като този факт се установява и от
представения писмен Договор за револвиращ заем № **********/14.09.2016
г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника
сумата от 1500. 00 лв., срещу задължението му да я върне на
24 месечни вноски в размер на 92,73 лева, ведно с
възнаградителна лихва при фиксиран годишен процент от 41. 17%, при годишен
процент на разходите от 49. 89%.
Относно
недействителността на договора, въззивният съд намира следното:
Договорът за потребителски
кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не
противоречи изискванията на чл. 11, ал. 1, на чл. 19
и чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Анализирано съдържанието на процесния договор за кредит обуславя извода, че е
спазена писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл. 10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал.
1, т. 1-9 и т.11 ЗПК, съдържа дата и място на сключването му,
вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, размер на
лихвения процент,
който в случая е фиксиран за целия срок на договора, условия за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните
вноски и периодичността и датите на плащането им, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 12 до т. 26.
Настоящият състав на ПОС
не споделя доводите на ответника, възприети и от първоинстанционния съд, за
противоречие на процесния договор с изискванието на чл.11, т.10 от ЗПК поради
неяснота относно начина на формиране на годишния процент на разходите по
кредита. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не
поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонетните
на годишния процент на разходите. Те са нормативно определени в чл.19, ал.1 ЗПК
, респ. Приложение № 1 към ЗПК.
Другите възражения за недействителност на отделни клаузи от договора,
неведени в отговора на исковата молба, касаят вземания за възнаградителна лихва
и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, които не са предмет
на спора.
Изложеното обуславя
извод, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията
на чл.11 ЗПК и не е недействителен на специалното основание по чл.22 ЗПК. При
това положение ответникът дължи сумата, съставляваща неплатена главница в
пълния претендиран размер от 1458,73 лв. , която , видно от обстоятелствената
част на исковата молба, е формирана след отчитане на извършените от длъжника
плащания до завеждане на делото. Т.е., последните не следва да се приспадат
повторно от исковата сума.
Казаното налага да се отмени обжалваното решение в частта, с която е
отхвърлен иска за разликата над сумата от 1336, 77 лв. до пълния му размер от 1458,
73 лв. и искът в тази част бъде уважен.
В останалата си част решението е правилно, поради което ще се потвърди.
При такъв изход на спора въпросът
за отговорността за разноски по производствата подлежи на цялостно
преразглеждане. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът е носител на вземане за направените
по заповедното и исковото (пред двете съдебни инстанции) разноски, възлизащо
общо на сумата 563,10 лв., от които 25 лв. ДТ за заповедното
производство, сумата
от 513,10
лв. за първоинстанционното исково производство / 33,35 лв. довнесена ДТ и 479,75 лв. разноски за
особен представител и сумата
от 25 лв. разноски във въззивното производство за платена ДТ. С оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищеца се дължи присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, чиито размер съдът определи съобразно
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер, възлизащ на общо 250
лв., за осъществената защита по заповедното и пред две съдебни инстанции в
исковото производство.
На особения представител
на жалбоподателя- ответник- адв.А.К. *** следва да се присъди възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция съобразно
обжалвания интерес, възлизащо на 322 лв. на осн.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определеното възнаграждение подлежи на
заплащане винаги от ищеца – съгласно изричния текст на чл. 47, ал. 6 от ГПК, а
и предвид трайната съдебна практика – напр. Определение № 882 от
13.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 795/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 783 от
19.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1975/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 594 от
16.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3070/2015 г., I т. о., ТК и др. С оглед изхода на спора тези разноски ще се
възстановят на въззиваемата страна.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271, ал. 1 от ГПК, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4572 от 29.11.2019 г. по гр. дело
№ 1805/2018 г. на Пловдивския районен съд В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен
иска, предявен по ред ан ачл.422 ГПК да се признае за установено, че А.И.М. с ЕГН **********,*** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх. „В” сумата над 1336, 77 лв. до пълния претендиран размер от 1458, 73 лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за револвиращ заем № **********/14.09.2016
г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № 16800/2017 г. на ПРС,
както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че А.И.М.
с ЕГН **********,*** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В” сумата над 1336, 77 лв. до пълния претендиран размер от
1458, 73 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
револвиращ заем № **********/14.09.2016 г., за която
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 16800/2017 г. на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4572 от 29.11.2019 г. по гр. дело
№ 1805/2018 г. на Пловдивския районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, А.И.М. с ЕГН
**********,***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В” сумата
563,10 лв. деловодни
разноски, от които 25 лв. за заповедното производство и 538,10 лв. за исковото производство за двете инстанции, както и сумата 250 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита по заповедното и по
исковото производство пред първоинстанционния и въззивния съд.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. „В” да заплати на особения
представител адвокат А.К. *** сумата от 322 лв. възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ответника пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.И.М. с ЕГН **********,***, да заплати
на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В” сумата от 322 лв. разноски за особен
представител пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.