Р Е Ш
Е Н И Е
№
..........
гр.Варна, 29.06.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря
Светлана Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2070
по описа за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
Етажната собственост с адрес гр. София, бул.
„Александър Стамболийски”,
№ 118, срещу Е.И.О., обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10, вр. чл.
38, ал. 1
ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД, за проемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 487.00 лева, от която 155.00
лева – такса за професионален
домоуправител за периода от 01.06.2017г. до 17.01.2020г., съгласно решение на Общото събрание
на ЕС, обективирано в протокол от 28.06.2016г.; 45.00 лева – месечни вноски за текуща
поддръжка за периода от 01.06.2017г. до 31.02.2018г., съгласно решение на Общото събрание
на ЕС, обективирано в протокол от 28.06.2016г.; 155.00 лева – такса фонд „Ремонт
и обновление“ за периода от 01.06.2017г. до 17.01.2020г., съгласно решение на Общото събрание
на ЕС, обективирано в протокол от 31.01.2017г.; 132.00 лева – месечни вноски за текуща поддръжка
за периода от 01.03.2018г. до 17.01.2020г., съгласно решение на Общото събрание
на ЕС, обективирано в протокол от 15.02.2018г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението - 27.01.2020г., до окончателното погасяване на задължението;
сумата от 63.91 лева - лихва за забава
върху главницата, начислена за периода
от 01.07.2017г. до
17.01.2020г., за които суми е издадена заповед № 1523/24.03.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 901/2020г., по описа
на ВРС, 34-ти състав.
Твърди
се в исковата молба, че Е.О. е собственик на ап. 33 в сграда в режим
на етажна собственост, наховяща се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“, № 118 и като такава има задължения
за вноска за професионален домоуправител от 5 лева месечно, съгласно
решение на ОС на ЕС от 28.06.2016г.; за фонд „Ремонт“ в размер на
5 лева месечно, съгласно решение на ОС на ЕС от
30.01.2017г., както следва за почистване, асансьорна поддръжка, ел.енергия и консумативи в размер на 5 лева
месечно (за времето до 28.02.2018г.), съгласно решение на ОС на ЕС от
28.06.2016г. и в размер на 6.00 лева (за
времето след 01.03.2018г.),
съгласно решение на ОС на ЕС от
15.02.2018г. Тъй като О. не е заплатила задълженията си към ЕС е депозирано
заявление по чл. 410 ГПК, като
издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 901/2020г. е връчена на
длъжника по реда на чл.
47, ал. 6
ГПК, за ищеца е налице правен интерес
от предявяване на иск за
установяване съществуването
на вземането си, поради което
и сезира съда за това. Моли за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Е.И.О. ,
чрез назначения ѝ по реда на
чл. 47, ал.
6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва пасивната легитимация на ответницата, като поддържа, че липсват доказателства
О. да притежава обект в сградата в режим на етажна
собственост. Оспорва да
дължи претендираните суми, в това число
и такива
за управление и поддръжка на общите
части, твърдейки обектът на О. да
е необитаем и в този смисъл счита, че
е налице хипотезата на чл. 51,
ал. 2 ЗУЕС. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия по
делото нотариален акт № 39, том І, рег. № 761, дело № 23/2016г. на нотариус Илка
И., че с договор за дарение от 24.02.2016г. Е.И.О. е придобила собствеността
върху апартамент № 33, находящ се в гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“, № 118.
Видно от приложените
на л. 97-109 от делото протоколи от проведени на 28.06.2016г., 30.01.2017г. и 17.02.2018г.
общи събрания на собствениците на етажна собственост с адрес: гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“, № 118, на които са взети решения, както следва:
- по т. 3 от дневния
ред по протокол от 28.06.2016г. (л. 10-11) за месечни вноски за управление и
поддръжка на етажната собственост: б. „а“ – вноска „Професионален
домоуправител“ в размер на 5 лева, като същата представлява възнаграждение за
„Триумф Консулт 2000“ ЕООД, като е посочено сумата да се заплаща в пълен размер
и от собствениците на необитаеми имоти; б. „б“ – вноска „Текуща поддръжка“,
включваща разходи за почистване, асансьора поддръжка, ел.енергия и консумативи
– 5 лева на обитател над 6-годишна възраст, като е предвидено, че собствениците
на необитаеми имоти заплащат времето на отсъствието си такса за един живущ;
- по т. 13.2 от
дневния ред по протокол от 30.01.2017г. (л. 20-25) за въвеждане на вноска в
размер на 5 лева на апартамент за фонд „Ремонт и обновяване“, която да се
събира в пълен размер и от собствениците на необитаеми имоти;
- по т. 3 от дневния
ред по протокол от 17.02.2018г. (л. 15-16) е взето решение да се увеличи
размера на месечната вноска за текуща поддръжка на общите части с 1 лена на
човек (от 5 лева на 6 лева) месечно за живущите от трети до последен етаж.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За успешното
провеждане на предявените искове
в тежест на ищеца е докаже, че ответницата е собственици на обект – апартамент № 33 в етажната
собственост, че по надлежния ред са определени разходите за поддръжка на общите
части и управление на Етажната собственост и вноски във фонд „Ремонт и
обновяване”, включително, че са взети посочените в исковата молба решения на
общото събрание на етажната собственост. Ищецът следва да установи и вземанията
си и по размер.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващото
си възражение, че притежаваното от нея жилище да е необитаемо.
Между страните не е спорно, че в сградата, находяща се в гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“, № 118, са налице повече от три самостоятелни обекта,
принадлежащи на различни собственици, поради което приложение намира уредбата в
ЗУЕС по аргумент от чл.3 от същия закон.
Съобразно
чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на етажна
собственост имат задължение да заплащат вноските, определени за фонд "Ремонт
и обновяване", съразмерно
с притежаваните идеални части, както и разходите за поддръжката и управлението на
общите части.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 и чл. 50 и 51 ЗУЕС
от компетентността на общото събрание е да определя размера на паричните
вноски във фонд ,,Ремонт и обновяване", както и за разходите
за управление и поддържане на общите части на етажната собственост.
От
коментираните по-горе протоколи от общото събрание на етажните собственици се
установи, че с решение на общото събрание на етажните собственици е определена
вноска за професионален домоуправител от 5 лева месечно; вноска от 5 лева
месечно, увеличена на 6 лева с решение от 17.02.2018г. за текуща поддръжка,
включваща разходите за почистване, асансьорна
поддръжка, ел.енергия и консумативи, както и вноска за фонд „Ремонта и
обновяване“ в размер на 5 лева.
Така
описаните разходи (с изключение на вноската по фонд „Ремонт и обновление“)
съдът намира, че представляват такива за управление и поддръжка на общите
части, които според § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС са разходи за консумативни
материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните
и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода,
отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьора и други разноски,
необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Съгласно норма на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (в редакцията
след изменението й с ДВ, бр. 57/2011г.), не заплащат разходите за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост ненавършилите 6-годишна
възраст деца, както и собственик, ползвател и обитател, който пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, а
ал. 3, дава правомощия на ОС да освободи на 50 на сто от задължението за плащане
на разходите за управление и поддържане на общите части етажен собственик,
който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година, за времето
на отсъствието му. Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е
императивна и не е допустимо по волята на общото събрание на етажната
собственост да бъде дерогирата тази на законодателя
(така решение № 60181 от 20.10.2021г. на ВКС по гр.д. № 86/2021г.). Изискване
за отправяне на писмено уведомление е въведено в чл. 51, ал. 3 ЗУЕС, касае
собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни от
жилището, т.е. касае се за различна хипотеза от процесната.
Принципно ищецът не е твърдял ответницата да е живяла в имота, но е поддържал,
че същият се обитава през периоди от време. Липсват данни какъв е този период
от време, но анализът на доказателствата по делото сочи на установеност, че
ответницата не пребивава в етажната собственост. Така видно от списъците на
собствениците и/или пълномощниците присъствали на
общите събрания, е, че в нито един от тях няма отбелязване за присъствие било
на ответницата, било на неин пълномощник или ползвател на апартамент № 33. Косвено
доказателство, че имотът не се обитава от ответницата е и факта, че в хода на
заповедното производство същата е търсена неуспешно на този адрес, който при
това не съвпада и с постоянния й и настоящ такъв. Нещо повече, длъжностното
лице при призоваването е удостоверило по данни на М. Б., представител на ЕС (председателстваща
проведеното на 28.06.2016г. общо събрание), че ответницата живее в чужбина. С
оглед изложеното, съдът приема, че за ответницата, като лице, което не живее в
обекта етажна собственост, не се е породило задължение да заплаща такси за
поддръжка и управление, без оглед решението на общото събрание. Искът за установяване
съществуване на вземането за сумата от 155.00 лева – такса за професионален домоуправител за периода от
01.06.2017г. до 17.01.2020г.; 45.00 лева – месечни вноски за текуща поддръжка
за периода от 01.06.2017г. до
31.02.2018г.и 132.00 лева – месечни вноски за текуща
поддръжка за периода от 01.03.2018г. до 17.01.2020г. следва да бъде отхвърлен, а оттук и обусловената претенция за
обезщетение за забава.
Горното обаче не може да намери приложение по отношение
на сумата, определена като средства за фонд „Ремонт и обновяване“. За разлика
от правилото на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, нормите уреждащи начина на формиране на
посочения фонд не прави разграничение според това дали имотът е обитаван или
не. От коментираните протоколи се установи, че месечната вноска за фонд „Ремонт
и обновление“ е определена на 5 лева месечно, която сума съдът намира, че се
дължи от ответницата независимо от това дали е обитавала имота или не. Предвид
определеното с решението по
т. 13.2 от общото събрание на етажната
собственици, проведено на 30.01.2017г., че вноската за фонд
„Ремонт и обновление“, че вноската се
събира ежемесечно, следва да се
приеме, че всяка една вноска
е станала изискуема с изтичане на съответния текущ месец. С оглед последното, съдът намира, че претенцията за сумата от 155.00 лева
– такса фонд „Ремонт и обновление“ за периода от
01.06.2017г. до
17.01.2020г., е основателна и като такава следва
да се уважи.
С оглед приетото
по-горе, че вноската за фонд „Ремонт и обновление“ е станала изискуема с
изтичане на съответния текущ месец, то и считано 1-во число на месеца следващ
месеца, за който се дължи съответната вноска, ответницата е в забава. Изчислена
с помощта на програмен продукт „Апис финанси“ лихвата
за забава възлиза в размер на 20.39 лева, до който
размер претенцията следва да бъде уважена, а за разликата до предявения размер
– отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва
да се присъдят
и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, които съразмерно с уважената част от
исковете възлизат в размер на 6.61 лева за заплатена държавна такса и 97.79
лева – адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответницата следва да бъдат осъдена да
заплати на ищеца сторените разноски за заплатени държавни такси, възнаграждение
за особен представител и адвокатско възнаграждение. Последното с оглед
направеното възражение за прекомерност и отчитайки действителната фактическа и
правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия, както
и установените минимални размери на адвокатските възнаграждения с Наредба № 1/09.07.2004г.,
съдът намира, че следва да бъде редуцирано до сумата от 300 лева. Така от общо
направените разноски за заплатени държавни такси в размер на 95.63 лева,
възнаграждение за особен представител от 202.97 лева и адвокатско
възнаграждение от 300 лева, съразмерно на уважената част от исковете в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 190.57 лева. Разходите за пътуване и хотел
на адвоката не съставляват съдебноделоводни разноски
по делото, поради което и такива не следва да се присъждат на страната.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че
в полза на ищеца
Етажната собственост с адрес гр. София, бул.
„Александър Стамболийски”,
№ 118,
съществува вземане срещу ответника Е.И.О., ЕГН **********,***, за сумата
от 155.00 лева
(сто петдесет и пет лева), представляваща
такса фонд „Ремонт и обновление“ за периода от
01.06.2017г. до 17.01.2020г., съгласно
решение на Общото събрание на ЕС, обективирано в протокол от 31.01.2017г.,
ведно с лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 27.01.2020г. до
окончателното му изплащане; сумата от 20.39 лева (двадесет лева и тридесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за забава за заплащане на
горното задължение, начислено за периода 01.07.2017г. до 17.01.2020г., за които суми е издадена заповед № 1523/24.03.2020г.
за изпълнение по чл. 410 ГПК, поправена с разпореждане № 262323/29.06.2022г.,
по ч.гр.д. № 901/2020г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 155.00 лева до предявения размер от 487.00 лева, претендирани като такса за професионален домоуправител за периода от
01.06.2017г. до
17.01.2020г., съгласно решение
на Общото събрание на ЕС, обективирано в протокол от 28.06.2016г. в
размер на 155.00 лева; месечни
вноски за текуща поддръжка за периода от
01.06.2017г. до
31.02.2018г., съгласно решение
на Общото събрание на ЕС, обективирано в протокол от 28.06.2016г. в
размер на 45.00 лева и месечни вноски за текуща поддръжка за периода от
01.03.2018г. до 17.01.2020г.,
съгласно решение на Общото събрание
на ЕС, обективирано в протокол от 15.02.2018г. в размер на 132.00 лева, както и за разликата над 20.39 лева до предявения
размер от 63.91 лева, претендирана като
обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2017г. до 17.01.2020г., на основание
чл. 415, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.И.О., ЕГН **********,***, да
заплати на Етажната собственост с адрес гр. София, бул. „Александър
Стамболийски”, № 118, сумата
от 6.61 лева (шест лева и шестдесет и една стотинки), представляваща сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса; сумата от 97.79 лева
(деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
сторените в заповедното производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение) и сумата от 190.57 лева (сто и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща сторените в хода на настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: