Присъда по дело №271/2023 на Районен съд - Силистра

МОТИВИ
към Присъда № 18/29.05.2023г.
по НОХД № 271/2023год.
по описа на РС-Силистра

Подсъдимият С. Ж. С. е предаден на съд за това, че на 28.09.2022 год., около 00,50
часа, в гр.С., обл.С., на Автогара- С., находяща се по ул.“М.“ № , противозаконно унищожил
чрез удари с юмрук чужда движима вещ- стъклопакет на каса за продажба на билети,
собственост на „Ю.И.“ ООД, на стойност 30.94 лв– престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Подс.С. С., за принудително довеждане от Затвора- Б., явява се лично и с
назначения от досъдебното производство служебен защитник- адв.З. К. при САК.
Ощетеното юридическо лице „Ю.И.“ ООД, надлежно уведомени, не се явява
представител. Депозира писмено Уведомително писмо с вх. № 3672/26.05.2023 г. от
ощетеното юридическо лице „Ю.И.“ ООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „Ц. И. Ш.” № , представлявано заедно от управителите Г. Л. А. и И. Д. С..
Уведомяват съда, че във връзка с полученото съобщение по чл.247в от НПК за явяването им
в качеството на ощетено юридическо лице в разпоредително заседание, нямат възможност
да се явят на същото, но молят да се даде ход в тяхно отсъствие. В допълнение заявяват, че
не желаят представляваното от тях юридическо лице да бъде конституирано като
граждански ищец. Не правят възражения относно подсъдността на делото на Районен съд
Силистра, нямат и не правят искания за спиране или прекратяване на делото, нямат и не
правят искания и възражения за допуснати в досъдебното производство нарушения на
процесуалните правила. По отношение наличието на основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила - нямат такива искания и предоставят на съда. Нямат и не правят
искания за разглеждане на делото при закрити врата, както и нямат искания за събиране на
нови доказателства.
Представителя на обвинението пледира за осъдителна присъда, като указва
налагане на наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.58а от НК за срок от 9
месеца, което да бъде намалено с 1/3, т.е. „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което
да бъде изтърпяно при строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
По време на провеждането на откритото разпоредително заседание страните взеха
отношение по всички точки включени в нормата на чл.248, ал.1 от НПК. Направи се искане
от страна служебния защитник на подс.С. за продължаване на съдебното производство по
особените правила на НПК, съобразно гл.27 от НПК, т.е. съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция, като подс.С. пожела да признае изцяло всички факти и обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съобразно нормата на чл.371, т.2 от
НПК. Съда след като изслуша становището на представителя на РП- Силистра, счете
искането за допустимо и основателно и допусна промяна в хода на съдебното производство,
като указа на страните, че същото следва да продължи по реда на гл.27 от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, поради което и на основание чл.248, ал.1, т.8 във вр.с
чл.252, ал.1 от НПК, обяви откритото разпоредително заседание за приключило и продължи
съдопроизводствените действия по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от
НПК.
1

Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по делото установи,
че са налице условията за производство по тази глава и съобразно разпоредбата на чл.370,
ал.2 от НПК одобри отправеното искане от подсъдимият за провеждането на процедурата по
гл.27 от НПК- съкратено съдебно следствие пред първата инстанция и производството
продължи по реда на тази глава. Подсъдимият беше запознат с правата си по чл.371, т.2 от
НПК, като съда го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направените от него самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата.
Предвид процедурата по която продължи да се движи производството по делото не
бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самият подсъдим, който призна изцяло всички
факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В дадената последна дума на подс.С. на основание чл.297 от НПК, същия заяви, че
признава изцяло вината си, съжалява за стореното от него и моли съда да му определи
възможно най-лекото наказание, което ако може да бъде глоба.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.09.2022г. след полунощ, подс.С. Ж. С. се намирал в гр.С., на Автогара - С.,
намираща се по ул. „М.“ № . Подс.С. си бил купил бутилка бира и отишъл да седне на една
от пейките пред втора каса, като бил облечен със светлокафяво на цвят яке, с цип и надпис
„BISUN”. Слушал силно музика от портативен радиоприемник, който държал в себе си.
По същото време св.Г. В. А., която работела като касиер на пета каса, касата на
„Ю.И.“ ООД на Автогара - С., дошла на работа, т.к. в 01:00 часа на 28.09.2022г. имало
заминаващ автобус с пътници на „Ю.И.“ ООД от гр.С. за гр.С. Задълженията на св.А.
включвали продажба на билети на заминаващите пътници, презаверка, разпечатка и
проверка на онлайн билети. Св.А. видяла подс.С., като й направило впечатление, че същия
слушал много силно музика, както и че до него имало бутилка с бира, която била
наполовина пълна. На два пъти се опитала да направи забележка на подс.С. да намали
музиката, т.к. същата била много силна и й пречела да работи, но подс.С. не обърнал
внимание на св.А. и същата се върнала на касата.
Около 00:50 часа, малко преди да тръгне автобуса, подс.С. отишъл при св.А. на
касата на „Ю.И.“ ООД и поискал от свидетелката да си закупи билет за пътуване до гр.С.
Св.А. му обяснила, че в автобуса няма повече свободни места, т.к. ще се качват пътници и от
други населени места и че няма да може да пътува, при което подс.С. се ядосал. След около
пет минути, подс.С. отново се върнал на касата и поискал да си купи билет, като св.А. му
обяснила същото. Подсъдимият се ядосал още повече, станал агресивен и започнал да удря с
юмруци стъклопакета на касата, който бил двоен. От ударите на подс.С. се счупила
външната част на стъклопакета. Счупеното стъкло било с размери 40 х 40 см. Инцидента
станал, докато св.А. пускала пътен лист и през това време пътниците вече били по местата
си. Св.А. веднага се обадила на тел. 112, за да съобщи за случилото се.
През това време св.В. К. М., шофьор на автобуса, се намирал от другата страна на
автобуса и нямал видимост към касата. Св.А. се приближила към него и му казала, че един
пиян човек счупил стъклото на касата за билети, след което изпратила пътуващия за гр.С.
автобус. Междувременно подс.С. си тръгнал от автогарата.
Във връзка с подадения сигнал на телефон 112, на място пристигнали св.Т. С. К. и
св.А. Ж. А., които изпълнявали служебните си задължения по „Охрана на обществения ред“
на територията, обслужвана от РУ - С. за периода от 19:00 часа на 27.09.2022г. до 07:00 часа
на 28.09.2022г. Полицейските служители не заварили подс.С., а само св.А., която им
разказала за случилото се и дала описание на подсъдимия.
Подс.С. бил установен от св.К. и св.А. по ул. „С. В.“, в близост до пиацата на
2

такситата, като обяснил на полицейските служители, че се бил ядосал и затова счупил
прозореца на касата.
Подс.С. бил задържан в помещение за временно задържане в РУ - С. за срок до 24
часа.
С протокол за доброволно предаване бил предаден 1 бр. магнитен носител със
записи от видеонаблюдението на Автогара - С. за периода от 00:00 часа до 01:00 часа на
28.09.2023г. на св.Н. Й. И. от сектор „Криминална полиция“ при РУ - С.. Подс.С.
доброволно предал на св.И. 1 бр. право яке, светлокафяво на цвят, с което бил облечен на
автогарата в инкриминирания часови диапазон.
Видно от заключението на назначената видео - техническа експертиза,
обективирано в Протокол № 51/01.11.2022г. от обекта на експертизата 1 бр. диск, марка „Му
Media” CD - R без надпис върху незаписваемата част, съдържащ видеозаписи от камера за
видеонаблюдение на Автогара С. за периода от 00:00 часа до 01:00 часа на 28.09.2022г., се
установило 1 бр. видеофайл с наименование „1РС_20220928000029”. При прегледа на
видеофайла не се установили кадри, касаещи поставените въпроси в раздел задачи на
експертизата.
Видно от заключението на назначената ценова експертиза средствата необходими
за смяна на унищожения стъклопакет към момента на инкриминираното деяние възлизали
на 30,94 лв. с ДДС. Към момента на извършване на деянието действащата минимална
работна заплата била 710 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства: признаването на вината на подсъдимият С. чрез
обясненията си, депозираните показания на свидетелите, заключението на видео-
техническата и съдебно-ценова експертизи, както и от приетите като надлежно
доказателство по делото материали по ДП № 1886 ЗМ-521/2022 год. по описа на РУ- С.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че с поведението си
подсъдимия С. Ж. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.216, ал.1 от НК, за това, че на 28.09.2022г., около 00:50 часа, в гр.
Силистра, на Автогара - С., находяща се по ул. „М.“ № , противозаконно унищожил, чрез
удари с юмрук, чужда движима вещ - стъклопакет на каса за продажба на билети,
стопанисвана от „Ю.И.“ ООД, на стойност 30,94 лв.
От обективна страна: Обект на престъплението по чл.216, ал.1 от НК са
обществените отношения в рамките на които се упражнява правото на собственост върху
движимите и недвижимите вещи, в частност и тези свързани с осигуряване нормалното
състояние, вид и качество на вещите, които ги правят годни за употребата им по
предназначение. Предмет на това престъпление може да бъде всяка движима и недвижима
вещ, която не е собственост на дееца. В конкретния случай предмет на престъплението са
чужди движими вещи- стъклопакет на каса за продажба на билети, стопанисвана от „Ю.И.“
ООД.
Престъплението е резултатно. Изпълнителното деяние се изразява в такова
въздействие върху целостта на вещта, което я променя отрицателно, с оглед използването й
по предназначение. При унищожаването на вещта в конкретния случай - стъклопакет на
каса на „Ю.И.“ ООД, същият е станал негоден за употреба, в което се изразява и престъпния
резултат. Към датата на извършване на деянието, вредите от престъплението са в размер на
30,94 лв. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК: „Маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици и
с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид“. Подс.С. е осъждан за множество извършени от него престъпления от общ характер,
3

като същите са предимно престъпления против собствеността. Извършеното от подс.С.
деяние е било осъществено под въздействието на алкохол. С оглед на това и предвид
отрицателните характеристични данни за подсъдимия, същото не би могло да бъде отчетено
като инцидентна проява, а като нагласа за извършване на престъпления. Ето защо и
извършеното от подс.С. деяние не би могло да се квалифицира като престъпление по чл.216,
ал.4 от НК и не осъществява хипотезата на „маловажен случай“.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Подсъдимият С. е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението, действал е виновно с форма на вината умисъл. Съзнавал е, че няма право да
унищожава по този начин стъклопакета на касата за продажба на билети, стопанисвана от
„Ю.И.“ ООД, но въпреки това го е сторил.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми
регламентиращи обществените отношения, свързани с правото на собственост и ниското
правосъзнание на подс.С..
Смекчаващи отговорността обстоятелства- направените самопризнания от
подсъдимият.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – наличието на предишни осъждания.
При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на многобройни
или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид престъпление,
поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Поради факта, че съдебното производство се разви по реда на Глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НК, т.е съкратено съдебно следствие пред първата инстанция,
съда следва задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, поради което и на
основание чл.216, ал.1 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК наложи на подс.С. наказание по вид
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 / четири / месеца, при първоначален СТРОГ
режим на изтърпяване на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. До този извод съда
стигна анализирайки нормата на чл.58а от НК съобразно която в ал.1 при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК / по който ред се разгледа и
настоящето наказателно производство / съда определя наказанието лишаване от свобода
като се ръководи от Общата част и намалява така определеното наказание с една трета.
Съобразно нормата на чл.216, ал.1 от НК наказанието, което следва да наложи съда е
лишаване до 5 години. Относно наказанието „лишаване от свобода” съда в предвид
материалите по делото счете, че следва да наложи на подсъдимият С. наказание от този вид
в размер на 6 / шест / месеца „лишаване от свобода”, т.е. в малко над минимален размер,
определен от законодателя. В този случай съда намали съобразно нормата на чл.58а, ал.1 от
НК с 1/3 от така определеното му наказание от 6 месеца „лишаване от свобода” и му
определи наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца „лишаване от свобода”.
Съдът намери, че с оглед постигането на целите, визирани в чл.36 от НК и преди всичко за
поправянето на подсъдимият е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му
наказание, поради което му определи да изтърпи наказанието си при първоначален СТРОГ
режим, предвид задължителните норми на ЗИНЗС.
Това наказание съда наложи на подсъдимият С., тъй като същият е многократно
осъждан за различни престъпления (предимно против собствеността), като последното му
осъждане е било по НОХД № 115/2022г. по описа на Районен съд - Я. с Присъда №
121/03.10.2022г., в сила от 19.10.2022г. за извършено на 08.07.2021 г. престъпление по
чл.149, ал.1 във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, за което му било наложено наказание „Лишаване
4

от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, което трябвало да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим. Извън тези доводи, следва да се има предвид и че, щетата от престъплението
не е била възстановена, въпреки, че е сравнително ниска. Личността на деецът се характеризира с
по- висока степен на обществена опасност. Той е осъден за извършени не малко на брой кражби, представляващи
тежки умишлени престъпления против собствеността, както и за други умишлени престъпления.
Инкриминираното деяние е извършено след поредната присъда за умишлено престъпление от страна на подс.С..
На следващо място, механизмът на извършване на престъплението сочи на по-висока степен на обществена
опасност на самото деяние. Подсъдимият е извършил престъплението умишлено и в тъмната част на
денонощието, следователно и въз основа на тези обстоятелства, съда наложи наказание в
размер на 6 месеца „лишаване от свобода“, което след редукцията по чл.58а от НК стана 4
месеца „лишаване от свобода“, тъй като не са налице предпоставките за прилагане нормата
на чл.55 от НК и е явно, че превенцията спрямо подс.С. чрез налаганите му досега наказания
не е изиграла своето предупредително и възпиращо въздействие, а поведението му е
останало все същото безотговорно и противозаконно.
Подсъдимият С. следва да понесе и разноските по делото, представляващи
възнаграждения на вещи лица в размер на 197,68 лева, като ги заплати по сметка на ОД на
МВР-С. за направените разноски по време на досъдебното производство. В съдебната фаза
от процеса не са направени разноски.
На основание чл.112 във вр.с чл.111, ал.1 от НПК съда върна на правоимащото
лице- С. Ж. С., ЕГН ********** вещественото доказателство по делото, а именно- 1 бр.
светлокафяво яке с цип, марка „BISUN“, размер XXL, предадено от него с протокол за
доброволно предаване от 28.09.2022г.
На основание чл.309 от НПК съдът с оглед събраните по делото доказателства
относно обществената опасност на деянието и дееца и така наложеното наказание потвърди
взетата спрямо него мярка за неотклонение “ПОДПИСКА“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /
5

Номер на акта:	18
Дата:	29 май 2023 г. (в сила от 14 юни 2023 г.)
Съдия:	Мирослав Стефанов Христов

Дело:	20233420200271
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 май 2023 г.

Присъда по дело №271/2023 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите