РЕШЕНИЕ
№ 493
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000503221 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 4606 от 29.07.2020г., постановено по гр. дело
№ 10315/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 3-и състав, е осъдено дружеството
ЗД “БУЛ ИНС“ АД да заплати на Т. Г. Н. сумата от 100 000 лв., и на Г. Б.
В. сумата от 90 000 лв., на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ, съставляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на
техния родственик Б. В. Н. вследствие на ПТП настъпило на 07.01.2018год.,
ведно със следващата се законна лихва върху сумите от 29.03.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, като предявените искове за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди са отхвърлени за
разликата до пълните им предявени размери от по 200 000 лв. , като
неоснователни и недоказани.
Със същото решение е осъдено дружеството ЗД „БУЛ ИНС“ АД да
заплати на Г. Б. В. сумата от 1900 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, съставляващи сторени разходи за
1
погребение на баща му Б. В. Н., починал в резултат на ПТП на 07.01.2018г.
Постъпила е въззивна жалба от Т. Г. Н. и Г. Б. В., с която се обжалва
съдебно решение № 4606 от 29.07.2020г., постановено по гр. дело №
10315/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 3-и състав, в частта, в която са
отхвърлени предявенияте искове за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени за разликата над присъдения на всеки от ищците до пълния
предявен размер на всеки от исковете
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - не е приложена
правилно разп. на чл.52 от ЗЗД. Сочи се, че определеният размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия
за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като
първостепенният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение
не е съобразил тежестта на претърпяната от ищците травма. Поддържа се, че
справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от по 200 000
лв. за всеки от ищците.
Твърди, че при определяне на размера на обезщетението
първоинстанционният съд не е съобразил правилно съдебната практика, нито
е съобразил критериите, поставени от правото на ЕС, чрез определяне лимити
на застрахователните обезщетения.
Молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно
решение № 4606 от 29.07.2020г., постановено по гр. дело № 10315/2018г. по
описа на СГС, І-во ГО, 3-и състав в обжалваната част и да уважи изцяло
предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“АД представя писмен отговор по
подадената въззивна жалба от Т. Г. Н. и Г. Б. В.. Оспорва жалбата.
Претендира разноски.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд са предявени от Т. Г. Н. и Г. Б. В.
искове с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени от
ищците неимуществени вреди от смъртта на родственика им Б. В. Н.,
настъпила при ПТП на 07.01.2018г.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а това се
установява и от приложената по делото Присъда № 6 от 19.03.2019г.
постановена по НОХД №35/2019г. по описа на ОС- Враца, влязла в сила на
2
14.09.2019г. и Решение № 347 от 14.08.2019г. постановено по ВНОХД №
715/2019г. по описа на САС, НК, 7-и състав, че Ц. С. Ц. е признват за
виновен в това, че на 07.01.2018г. при управление на лек автомобил
„Ауди” с ДК № ******** в гр.***, на път II-15 км. 14,666 в местн.
„Череша“ по непредпазливост е причинил смъртта на Б. В. Н., като е
нарушил правилата за движение по пътищата.
Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на
неимуществените вреди, причинени им от смъртта на техния родственик. Б.
В. Н. е бил съпрут на ищцата Т. Г. Н. и баща на ищеца Г. Б. В., видно от
представеното удостоверение за наследници. Съгл. ППВС №4/61г. кръгът
на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини- низходящи, възходящи,
съпруг.
Видно от справка в ИЦ на ГФ отговорността на водача на лекия
автомобил по риска „Гражданска отговорност“ е била застрахована от
ответното дружество за процесния период. Този факт не се оспорва.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на Т. Г. Н. и Г. Б. В. е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Пред първоинстанциония съд са предявени искове с правно осн.
чл.432, ал.1 от КЗ.
Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага
3
увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на
прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищците, от която те
търпят болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивниците-ищци пред първоинстанционния съд, е да
докажат изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено.
От представените влезли в сила присъда и решение на наказателния
съд, задължителни на осн. чл.300 от ГПК за настоящия граждански състав,
и заключението на приетата в първоинстанционното разглеждане на делото
СМЕ, се установява противоправното поведение и вината на Ц. Ц., водач на
лек автомобил „Ауди“ за причиняване смъртта на родственика на ищците.
Предявените искове са основателни и доказани.
По размера на предявените искове- в тази насока са и наведените от
жалбоподателите Т.Н. и Г.В. оплаквания.
Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото
застрахователно обезщетение, решаващият състав намира за частично
основателни.
Първоинстанционният съд е определил размера на претендиранто
обезщетение при неправилно съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
4
като не е отчел и конкретни факти и обстоятелства, свързани с конкретната
обществено-икономическа обстановка в страната към датата на ПТП и
размера на застрахователните лимити, които следва да бъдат приети като
косвени ориентири при определяне размера на обезщетението, съгл.
задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени
вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново
или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на
неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното,
което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и
страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък
човек за всяка от ищците. Основни критерии при определяне на болките и
страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия,
мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия
човек, но така също и обществения критерий за справедливост и съдебната
практика, които не позволвят обезщетението да загуби своя компенсаторен
характер.
Съдът намира, че определените от първоинстанционния съд суми за
обезщетение в размер на 100 000 лв. за първата ищца и 90 000лв. за втория
ищец са занижени, както съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, така и
предвид конкретната икономическа конюнктура в страната към датата на
ПТП и съобразно определения размер на нормативно определените лимити
на застрахователното обезщетение, които следва да служат като ориентир за
размерите на дължимото обезщетение, в т.ч. и като изразител на правото на
ЕС в тази насока (в този смисъл задължителната съдебна практика по чл.290
от ГПК – Решение 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. Второ т.о на ВКС) .
Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира събраните в
първоинстанционното разглеждане доказателства, вкл. и свид. показания,
и приема за доказан факта, че ищците са живели в едно домакинство с
починалия и са разчитали на него като морална и материална подкрепа
ежедневно.
Съдът, предвид събраните свидетелски показания в първата инстанция,
приема, че и ищците са били в изключително близки и хармонични
5
отношения с починалия, че те са разчитали на неговото непрекъснато
присъствие в живота им като духовна и материална опора, тежко са понесли
настъпилата загуба. Обезщетението следва да бъде определен в равен за
всеки от ищците размер, доколкото не може и не следва да бъде правена
разлика в интензивността на претърпяната от всеки от ищците мъка,
съотнеса към различната родствена връзка с починалия, доколкото всяка от
родствените връзки в случая, е от категорията на най-близките родствени
връзки.
Съдът намира, че сумата от по 130 000 лв., представлява справедливо
обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди,
съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД и с конкретно доказаната по делото
фактическа обстановка, вкл. и с обществено-икономическата обстановка в
страната към датата на ПТП – месец януари 2018г. и размера на
застрахователните лимити към тази дата.
По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че
предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45
от ЗЗД се явяват основателни за сумите от по 150 000 лв., като за разликата
до пълния предявен размер от по 200 000 лв. следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат уважени до размера на 150 000 лв. ведно със следаваща се законова
лихва, така както се поддържа от жалбоподателите пред настоящата
инстанция.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция разноски на страните не следва да се присъждат ( в т.ч. и
адвокатски хонорари), т.к. въззивната жалба е уважена частично.
Обжалваното решение в частта му за разноските следва да бъде изменено.
Ответникът по жалбата следва да заплати държавна такса по сметка на СГС
и на САС, съобразно уважения размер на жалбата.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав,
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 4606 от 29.07.2020г., постановено по
гр. дело № 10315/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 3-и състав, в частта, с
която предявения от Т.Г. Н. иск с правно осн. 432 ал. 1 КЗ във вр. чл. 45
ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева) до
сумата от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева) и в частта, с която
предявения от Г. Б. В. иск с правно осн. 432 ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД
е отхвърлен за разликата над сумата от 90 000 лв. (деветдесет хиляди
лева) до сумата от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева) , и в частта, с
която Т. Г. Н. и Г. Б. В. са осъдени за заплатят на ЗД „ БУЛ ИНС“ АД
сумата от 5805 лв. ( пет хиляди осемстотин и пет лева) до размера на
сумата от 3530лв. (три хиляди петстотин и тридесет лева) , за сумата от 2275
лв. ( две хиляди двеста седемдесет и пет лева ) и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на
Т. Г. Н. с ЕГН ********** и с адрес гр.***, ул.”***“ **, вх.*, ет.*,
ап.** на основание чл.432 ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД допълнително сумата
от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), над присъдената със същото решение
сума от 100 000 лв. (сто хиляди лева), съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателката от смъртта на
съпруга й Б. В. Н., настъпила в резултат на ПТП на 07.01.2018 год., ведно
със законната лихва върху сумата от 29.03.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Г. Б.
В. с ЕГН ********** и с адрес гр.***, ул.”***“ **, вх.*, ет.*, ап.** на
основание чл.432 ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД допълнително сумата от
60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), над присъдената със същото решение
сума от 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева), съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателя от смъртта на баща
му Б. В. Н., настъпила в резултат на ПТП на 07.01.2018 год., ведно със
7
законната лихва върху сумата от 29.03.2018г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 4606 от 29.07.2020г.,
постановено по гр. дело № 10315/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 3-и
състав в останалата му обжалвана част.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част съдебно решение № 4606 от
29.07.2020г., постановено по гр. дело № 10315/2018г. по описа на СГС, І-во
ГО, 3-и състав Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА ЗД „ БУЛ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на СГС сумата
от 4400 лв. (четири хиляди и четиристотин лева) държавна такса на осн. чл.
78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 43, да заплати по сметка на Софийски
Апелативен Съд сумата от 2200 лв. ( две хиляди и двеста лева) държавна
такса на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8