№ 60
гр. Дупница, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200216 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 3897095, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на Б. ЦВ. М., с адрес: гр. София, р-н „Средец“, ул. „6-ти Септември“
№33, ет. 1, с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „ТОП РЕНТАЛ
КАР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена чрез редовно упълномощен от него процесуален представител -
адв. К.П. от САК се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, тъй като е издаден в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Излагат се подробни
съображения в тази насока, вкл. относно квалификацията на нарушението. Иска се отмяна
на ЕФ. Претендират се разноски за заплатено адв. възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият е
депозирал чрез редовно упълномощения от него процесуален представител писмено
становище по делото, с която поддържа жалбата по направените в нея възражения и
искания. Претендира разноски и представя доказателства и списък за тях.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. В съпроводителното си писмо оспорва жалбата и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 22.05.2020 г. в 17:23 ч. жалбоподателят управлявал извън населено място лек
автомобил „БМВ Х6 50Д“, с рег. № СВ1592РН, собственост на представляваното от него
дружество „ТОП РЕНТАЛ КАР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, в общ. Бобошево,
обл. Кюстендил, по А-3 „Струма“, км. 74+200 м., в посока на движение към гр. Благоевград,
при ограничение на максимално допустимата скорост на движение, доколкото този участък
от пътя се намира извън населено място и няма поставен пътен знак въвеждащ друго
ограничени на скоростта - до 140 км/ч. При посоченото въведено от закона ограничение на
скоростта до 140 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със скорост от 161 км/ч., от която
скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 156 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение
ATTC ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, и заснето в 17:23:16 часа със снимка № 0118746,
пореден номер отпечатан най-отдолу - 40712 - л. 18 от делото. За така установеното
превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр с ал.
1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков
материал – снимка № 0118746, пореден номер отпечатан най-отдолу - 40712 - л. 18 от
делото; удостоверение на одобрен тип средство за измерване; протокол от периодична
проверка на техническо устройство, справка за собствеността на автомобила, протокол за
ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал. 1 от Наредба,
справки от Областно пътно управление – гр. Кюстендил при АПИ за координати и
разположение на местонарушението извън населено място, справка от ТРРЮЛНЦ при АВ
по ЕИК на дружеството, както и от останалите приобщени към делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изясняват непротиворечиво фактите по делото.
Установени са конкретните елементи от състава на нарушението, вкл. авторството на
същото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма
задължение да анализира по-подробно и поотделно доказателствената съвкупност, с
аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо
от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението, вкл.
2
мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила. Съгласно датата на връчване на същия – 12.01.2022 г.
отразена в приложената разписка за връчването му, съдът приема, че жалбата е подадена в
срока за обжалване, поради което е и процесуално допустима.
Съдът намира аргументите на жалбоподателя изложени в жалбата му за неоснователни
поради следното:
Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 22.05.2020 г. С
изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на
административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система,
включително мобилно такова. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която
автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие
на контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при
установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.
№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните
системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази
липса е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане
на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм.
и доп./. Посочените нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат
различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата
при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за
налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал. 4-11 от
ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в
работен режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и
записването на нарушението, която дейност се осъществява изцяло автоматично. Не са
представени доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на
мобилната система. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32
/ 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.
№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на
Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. №
171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният
електронен фиш съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП
реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, поради
което дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната
уредба за съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от
3
14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил,
Решение № 71 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд –
Кюстендил и др.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото
се установява по категоричен начин, че на посочените по-горе дата и час. жалбоподателят е
управлявал описания лек автомобил „БМВ Х6 50Д“, с рег. № СВ1592РН, собственост на
представляваното от него дружество „ТОП РЕНТАЛ КАР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
*********, в общ. Дупница, обл. Кюстендил, по АМ „Струма“, км. 53+950 м., в общ.
Бобошево, обл. Кюстендил, по А-3 „Струма“, км. 74+200 м., в посока на движение към гр.
Благоевград, при ограничение на максимално допустимата скорост на движение, доколкото
този участък от пътя се намира извън населено място и няма поставен пътен знак въвеждащ
друго ограничени на скоростта - до 140 км/ч. Автомобилът, е засечен да се движи със
скорост от 161 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата
се зачита като 156 км/ч, поради което е налице превишение на максимално допустимата
скорост за движение с 16 км/ч. В тази връзка са представени и служебно изисканите
справки от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ. Според които посочените в снимковия материал
координати попадат извън населено място, като максимално допустимата скорост за
движение в този участък от пътя е съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП, до 140 км/ч. Всичко това
съответства с посоченото място на нарушението в текста на ЕФ, в снимковия материал и в
приложения протокол за използване на техническото средство по чл. 10 от Наредбата,
оформен и заверен по надлежния ред с всички необходими реквизити. Последният,
доколкото не е оспорен като официален свидетелстващ документ се полза с материална
доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за
доказани, а именно че нарушението е установено на посоченото място /извън населено
място, без въведено ограничение с пътен знак/ и при посочените обстоятелства относно
използването на АТСС.
Без съмнение правилно е определен и субектът на нарушението – законен представител
на дружеството собственик на лекия автомобил. От служебно направената справка в
публичния ТР към АВ е видно, че това е именно жалбоподателя Б. ЦВ. М., с ЕГН
**********, в качеството му на законен представител на „ТОП РЕНТАЛ КАР БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК *********.
Не е изтекла и предвидената в закона абсолютна давност, която е със срок от 4 години
и 6 месеца от датата на нарушението.
Неоснователни са изложените оплаквания за допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в неправилна материалноправна квалификация и приложението на две
взаимоизключващи се разпоредби на чл. 21, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП. Настоящият въззивен
състав приема, че чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отнася общо до избора на скорост на движение от
страна на водача на ППС по съответния път, във или извън населено място, а чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП съдържа отделно и специално правило относно сигнализираната с пътен знак
фиксирана максимална стойност на скоростта. Несъмнено в ел. фиш е прието словесно, ясно
и точно, че водачът е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, шофирайки в процесния пътен участък
4
извън населено място по АМ „Струма“ км 74+200 м. Налице е наистина неправилно само
цифрово пояснение за връзката на тази норма с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която е цитирана
неправилно от АНО и е посочена първа в ЕФ виж - л. 6 от АНД 117/22 г. на КРС, но това не
е съществено процесуално нарушение, доколкото по никакъв начин не се е отразило на
правото на защита на жалбоподателя. От обстоятелствата, описани словесно в електронния
фиш е ясно, че в процесния пътен участък не се твърди, а и не е обективно въведено видно
от доказателствата друго ограничение с пътен знак. Това не създава у
административнонаказаното лице съмнение относно обстоятелството коя е сочената и
визирана от АНО, като приложима и нарушена разпоредба, а освен това тази норма на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП /посочена в ЕФ след чл. 21, ал.2 то ЗДвП/ е и изцяло и единствено
кореспондираща с описаното нарушение, изразяващо се в неспазване на изискванията при
избор на скорост при общо ограничение за движение по магистрала, а не при конкретно по-
ниско ограничение на скоростта въведено с пътен знак. Нещо повече 140 км/ч е
максималната предвидена в ЗДвП скорост за движение по път / автомагистрала/ на
територията на Република България и поради това е и най-благоприятна стойност за
санкционирания водач, което на самостоятелно основание означава, че няма как обективно с
възприемането и за относима от АНО да е нарушено неговото право на защита или да е
влошено положението му. Извършена е правилна квалификация на деянието, в частта и като
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП и
правилно е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от
закона абсолютен размер. Изцяло в този смисъл, но в огледална хипотеза при неправилно
само цифрово посочване на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, което не
представлява съществено процесуално нарушение виж още и Решение от 10.08.2020 г. по к.
адм. н. д. № 10121 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема,
че жалбоподателят не е изпълнил от обективна страна задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта си на движение с указаната от закона (140 км/ч), а е превишил
същата с 16 км/ч. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к.
нарушителят като правоспособен водач е съзнавал, че е налице въведено от закона
ограничение на скоростта при движението му по автомагистрала, съзнавал е
общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на тези
последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от
наличието на ограничение на скоростта до 140 км/ч.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност
за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид,
при което не обосновава приложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Като се е произнесъл в горепосочения смисъл и е издал електронния фиш, АНО е
5
действал законосъобразно. Единствено с оглед правомощията на съда и за абсолютна
прецизност, съгласно актуалната и приложима редакция на чл. 63, ал.2, т.4, вр. с ал. 7, т. 1 от
ЗАНН следва да се отбележи следното:
С тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г на Върховния административен съд по
т.д. № 1/2020 г., ОСС, I и II колегия е прието, че в производството по реда на раздел пети,
глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие, респ. право и задължение да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че следва да се приеме, че в
производството по обжалване на наказателното постановление наред с възможността да
намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното
постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна форма
на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на правомощието на районния съд да
измени наказателното постановление е в съответствие и с поставеното изискване от
законодателя, че при упражняване на своите правомощия по чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН /отм./
районният съд разглежда спора по същество, т. е. представлява инстанция по същество,
която, когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си
да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
незаконосъобразно. Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за
субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т. е. за преквалификация по закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, се съобразява и
забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено още, че тълкуването на
правомощието на районния съд в горния смисъл е съобразено с изискванията за справедлив
съдебен процес по член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи (Конвенцията). Постановените досега осъдителни решения на Европейския съд по
правата на човека (ЕСПЧ) срещу България са по наказателни дела, по които правната
квалификация на деянието е променена с окончателен съдебен акт и лицето е било лишено
от възможност да се защити срещу нея пред съд. Възможността за касационно обжалване на
решението на районния съд изрично е предвидена от законодателя още с измененията на
ЗАНН през 1998 г., т. е. лицето има възможност за защита срещу променената правна
квалификация пред още една съдебна инстанция, включително да се защити и в случаите
различни от настоящия, когато счита, че преквалификацията се основава на съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. След като преквалификацията се извършва
от районния съд върху установените от административнонаказващия орган факти без
съществено изменение, не е възпрепятствана възможността на жалбоподателя да се защити
6
срещу тях (фактите) още в производството пред районния въззивен съд.
В подкрепа на това разбиране е и последвалата актуална нормативна промяна със
Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.). В мотивите на ЗИДЗАНН (№ 002-01-30/23.07.2020 г.) се посочва, че с
предложените изменения и допълнения правомощията на районния съд в
административнонаказателното производство не търпят изменение в сравнение със сега
съществуващите по чл. 63, ал. 1 ЗАНН /изменен/, но е необходимо да се регламентират
детайлно, тъй като досегашната лаконична уредба създава предпоставки за противоречива
съдебна практика. Така в новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изрично се предвижда, че районният съд изменя
обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, както е в случая,
респ. еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. При сравнение на разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН
с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК прави впечатление, че с изключение на
уточнението "без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението", което е
възприето от съдебната практика по наказателни дела (Тълкувателно решение № 2 от
7.10.2002 г. по т. дело № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК и т. 7 от Тълкувателно решение № 2
от 22.12.2016 г. по т. дело № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК), новото законодателно разрешение в
чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) е идентично по
смисъл с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК.
По горните съображения и при липса на каквото и да е съществено или не изменение
на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2
НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може и следва да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд е длъжен
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление, което е
законосъобразно. В тази насока е и виждането изложено аналогично в Решение № 176 от
23.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2021 г. на Административен съд – Ловеч.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва,
на основание чл. 63, ал.2, т.4, вр. с ал. 7, т. 1 от ЗАНН, да бъде изменен, като нарушението
визирано цифрово в него следва да бъде преквалифицирано от такова по чл. 21, ал.2, вр. с
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в такова само по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като наказанието, което е
предвидено в закона за същото е фиксирано и не следва да бъде редуцирано.
Доколкото НП следва да бъде изменено, то на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски. Разноски не следва да се присъждат и на въззиваемата страна,
доколкото такива не се претендират.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. с ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Електронен Фиш Серия К № 3897095, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с
който на Б. ЦВ. М., с адрес: гр. София, р-н „Средец“, ул. „6-ти Септември“ №33, ет. 1, с
ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „ТОП РЕНТАЛ КАР
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2
от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 21, ал.2, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в
такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК
и по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8