Мотиви към Присъда № 39/21.04.2017г. по НОХД № 425/2017г. по описа на ПОС.
Спрямо подсъдимия С.М.Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.343
ал.3 пр.4 б. „б“, пр.1 вр. ал.1 б. „в“, вр. чл.342 ап.1 от НК за това, че на 17.04.2016г., в гр. П., обл. П., ул. „Княз Борис I“ в близост до дом №**
при управление на моторно превозно средство марка „Рено“, модел „Меган“ с ДКН
*** е нарушил правилата за движение, а именно:
Чл.5 ал.2 от ЗДвП: Водачът на пътно
превозно средство е длъжен:
1. да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
2. с
управляваното от него превозно средство да не затруднява другите участници в
движението и живеещите в крайпътните имоти, като спазва действащите норми за
шум и вредни емисии на отработени газове от моторното превозно средство, както
и други норми и изисквания за опазване на околната среда;
Чл. 20. ал. 1 от ЗДвП: Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Чл. 116. От ЗДвП: Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора, при което по непредпазливост е причинил смъртта
на Е. А.К. ЕГН:********** и деецът е избягал от местопроизшествието
Делото е разгледано по реда на
глава 27-ма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК с признаване от страна
на подс. Д. на всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
За съвместно
разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск.
Пострадалата
Г.А.О., като дъщеря на починалата Е.А. К. е конституирана в качеството на частен обвинител
в наказателния процес.
В съдебно
заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така
както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на
подсъдимият Д. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК,
предвид направеното признание от негова страна на фактите по обвинителния акт.
Изразява становище, че е налице превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства и в този смисъл предлага да бъде определено наказание
„лишаване от свобода“, което да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на
определеното наказание да бъде отложено с по-дълъг изпитателен срок съгласно
чл.66 от НК. Изразява се становище, че предвид чистото съдебно минало на подс.
Д. не е наложително за поправянето му да изтърпи наказанието „лишаване от
свобода” ефективно. Намира, че следва да се наложи и предвиденото в чл.343г от НК кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Според прокурора
следва приобщеният като веществено доказателство лек автомобил „Рено Меган“ да
бъде върнат на собственика му – Б. Д., а останалите веществени доказателства –
унищожени като вещи без стойност.
Повереникът на
частния обвинител - адв. М.М., изразява становище за доказаност на
обвинението от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Иска
се да се определи наказание „лишаване от свобода” в размер на четири
години както и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ в подходящ размер. Застъпва се становище, че следва да
се отчетат от съда обстоятелствата, че подсъдимият е избягал от
местопроизшествието, укрил е автомобила и въпреки, че е имал време да осъзнае
какво е сторил в следващите няколко дни той се е укрил. Посочва се, че на
20.04.2016 г. подсъдимият е направил опит да напусне страната, като по този
начин да избегне наказателно преследване и понасяне на своята отговорност.
Акцентира се на обстоятелството, че подсъдимият е оказал съдействие едва след
като е бил разкрит и задържан, а обвинението срещу него – доказано. Като
отегчаващо обстоятелство се отчита и факта, че подс. Д. е наказван общо 6 пъти
за нарушения на ЗДвП. Претендират се
направени по делото разноски в размер на 900 лв за адвокатски хонорар.
Защитникът на подсъдимия
– адв. Г. не оспорва фактическата обстановка и правна квалификация възприета от обвинението.
Изразява становище, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата Е.К., изразяващо се в навлизането й на платното за движение при
приближаването на автомобила, управляван от подсъдимия. Акцентира се върху
добрите характеристични данни за подсъдимия С.Д., чистото му съдебно минало и признанието на вината. С оглед
на това, пледира спрямо него да бъде
определено наказание „лишаване от свобода” при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Адв. Г. изразява становище, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати с прилагане института на условното
осъждане.
Подсъдимият С.Д. признава всички
факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Признава вината си и
изразява съжаление за случилото се, като в последната си дума заявява, че се
солидаризира с казаното от адвоката си и изразява съжаление за стореното.
Съдът, въз основа на доказателствата, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК,
намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.М.Д. е роден на *** г. в гр. С.З., живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, ЕГН
**********. Същият е правоспособен
водач на МПС и притежава свидетелство за управление на МПС №***, издадено на
26.09.2011 г., валидно до 13.09.2021 г., за категории „В”, „М”, „АМ”. По
отношение на подс. Д. са издадени 3 броя наказателни постановления, които са
влезли в сила към настоящия момент, както и 3 броя фиша за извършени нарушения
на ЗДвП и правилника за неговото приложение.
Подсъдимият Д. управлявал лек автомобил марка „Рено“
модел „Меган“ с ДКН ***, който бил собственост на майка му - св. Б.С.Д..
На
17.04.2016г. около 20.30 часа подсъдимият се качил на посочения по-горе
автомобил и взел приятелите си - свидетелите Н. Т. С. и Н.Д.Д. Тримата решили
да се разходят до гр. П.. В центъра на града срещнали св. Е.Я.М., която била
приятелка на св. С., но не познавала другите двама свидетели. Св. М. и св. С.
отишли да пият кафе, а подсъдимият Д. и св. Д. отишли в игрална зала „Изида“,
където по това време на смяна бил св. Д.Л.П. - крупие.
Подсъдимият
Д. и св. С. залагали до около 22.30 часа, когато св. Д. им позвънил и те си
тръгнали. По време на престоя в обекта не употребили алкохол. Тримата потеглили
към гр.П., като подсъдимият Д. управлявал лекия автомобил. Св. С. се возел до
него на предната дясна седалка, а св. Д. бил на задната седалка зад шофьорското
място.
На
излизане от гр. П. подсъдимият Д. *** в посока от изток на запад. В близост до
дом №**било тъмно, тъй като уличното осветление не работело. В района нямало
пешеходни пътеки и пътни знаци, а само обособени тротоарни площи. Поради
пътната обстановка подсъдимият се движел с включени дълги светлини.
По същото
време пострадалата Е.А.К.с ЕГН: **********, пресичала платното за движение на
ул. „Княз Борис I“ по траектория перпендикулярна на тази на движението на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия Д., с посока на движение на от юг на север.
В резултат на пресичането на траекториите на движение на пострадалата и
управлявания от подсъдимия Д. автомобил, последвал сблъсък като подсъдимият
ударил К.. В резултат на удара тялото й било отхвърлено напред и надясно спрямо
автомобила или напред и наляво спрямо посоката на нейното движение преди
сблъсъка. К. паднала на пътното платно и се ударила в бордюра и в намиращата се
там саксия, след отхвърлянето. Подсъдимият не спрял на местопроизшествието, а
само намалил скоростта, след което продължил по пътя за гр. П.. В района село
П. му прилошало, спрял за няколко минути, след което отново потеглил.
Около
23.00 часа св. П.М.З., който живеел на ул. „**“ №** в гр. П., чул стонове откъм
улицата, в близост до прозореца в югоизточната страна на къщата му. Излязъл
навън, видял пострадалата Е.К., паднала на пътното платно в безпомощно
състояние, и позвънил на телефон 112. Непосредствено след това на мястото на
произшествието пристигнали служители от РУ на МВР-П., които извършили оглед на
местопроизшествието. Пристигнал и екип на бърза помощ, който откарал
пострадалата в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.П.. К. починала в болничното
заведение на 18.04.2016 г.
При
пристигането в гр. П. подсъдимият Д. оставил св. С. в близост до дома му. След
това заедно със св. Д. отишли в заведение в центъра на гр.П., където употребили
алкохол. В течение на вечерта подсъдимият се срещнал със свидетелите Р.А.С.,
Х.М.Л. и В.В. М., на които споделил, че по-рано вечерта в гр. П. блъснал човек
докато шофирал.
Подсъдимият
бил обявен за ОДИ на 19.04.2016г., тъй като не бил намерен на известните
адреси. На 20.04.2016г. при опит да напусне страната c полет W64303 за Л./Л.
-л.42/ подсъдимият Д. бил задържан от служителите на ГКПП - Аерогара С.
Видно от
заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза на труп №86/2016г. на
пострадалата К. били причинени следните травматични увреждания: множествено
счупване на костите на таза, включително и на ставната повърхност на дъното на
дясната тазобедрена става, съпроводено с обширно кръвопропиване и кръвонасядане
на тъканите и мускулите в областта на таза и дясно бедро; мастна емболия в
белите дробове; счупване на лявата ключица в средна трета, с кръвонасядане на
тъканите около счупването; счупване на второ ребро вляво, в областта на
счупената ключица, с кръвонасядане на тъканите около него; счупване на 3-та и
4-та дланови кости на дясната ръка, с кръвонасядане на тъканите около
счупванията; счупване на дясна лъчева кост с кръвонасядане на тъканите около
счупването; кръвонасядане на меките черепни покривки; кръвонасядане на тъканите
на левия долен крайник и в областта на горна трета на дясното бедро и
седалищната и слабинната области отдясно; частично счупване на лява орбита;
разкъсно-контузни рани по трупа в областта на лява лицева половина и охлузвания
и кръвонасядания по трупа;
Според
вещите лица причината за настъпването на смъртта на Е.К. е в резултат на
съчетанието от остра кръвозагуба, поради множествено счупване на костите на
таза, с обширно кръвопропиване и кръвонасядане на тъканите и мускулите в
областта, и развила се мастна емболия в белите дробове.
Установените
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане със или
върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие. Всичките увреждания
имат прижизнен характер и е възможно да са получени при станало ПТП.
Налице е
причинно-следствена връзка между причината за смъртта на пострадалата и
претърпяното от нея ПТП.
В хода на
разследването била назначена комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която се установява че под атаката на корпуса на
автомобила е попаднал тазът на пострадалата, горната част от дясното бедро,
както и лявата подбедрица. Поради ниския ръст на пострадалата /153см./ масовият
център на тялото е останал пред автомобила и не е настъпило възкачване върху
предния капак. В резултат на импулса, който е бил придаден от автомобила,
тялото на пострадалата е било отхвърлено напред и надясно спрямо автомобила или
напред и наляво спрямо посоката на нейното движение преди сблъсъка. След
отхвърлянето на пострадалата тя се е ударила в терена, в бордюра и в
изместената и описаната в протокола за оглед саксия. Травмите на таза и на
долните крайници са възникнали в момента на контакт с автомобила, а тези - на
горните крайници, гръдния кош и главата, при нейното падане върху терена и в
резултат на ударите в настилката, бордюра и саксията. Характеристиката,
разположението и локализацията на травмите дават възможност категорично да се
отхвърли възможността да са получени при падане от ръста на пострадалата Е.К..
Травматичните увреждания добре отговарят да са получени по определения от
автотехническа гледна точка механизъм на ПТП.
Съгласно
експертизата по отношение на скоростта на автомобила следва да се изключат
стойности надвишаващи 60 км/час. Максималната вероятна стойност на скоростта на
движение на пострадалата не следва да превишава стойност, съответстваща на
горната граница на описанието „спокойно бягане“/ 10км/час/ или долната граница
на описанието „бързо ходене“ /10.8км/час/.
Дължината
на опасната зона за спиране на автомобила в изследвания скоростен диапазон е
била от около 29 до около 90.5м. съгласно данните на водача, че е управлявал с
включени „дълги“ светлини, то следва да се приеме, че осветеността и видимостта
му пред автомобила е била не по-малка от 100м. и тя е била по-голяма от
дължината на опасната зона за спиране. Следователно водачът е управлявал
автомобила с технически съобразена с видимостта пред автомобила скорост.
Пострадалата пешеходка е имала техническа възможност да види и да възприеме
приближаващия автомобил преди да навлезе на платното за движение и да започне
неговото пресичане.
Водачът
на л.а. „Рено“ е имал техническа възможност да види и да възприеме пресичащата
пешеходка в момент, в който автомобилът е отстоял от мястото на сблъсъка на
разстояние, което е било по-голямо от дължината на опасната му зона за спиране.
Техническите
причини за настъпване на ПТП съгласно експертизата са резултат на
едновременното действие на следните фактори: предприетото пресичане от страна
на пострадалата на платното за движение в момент, когато към нея е приближавал
автомобил; липсата на своевременна реакция от страна на водача на опасността,
породена от предприетото от пострадалата пресичане.
Съгласно
заключението на изготвената химическа експертиза в кръвта на Е.К. не е
установено наличието на етилов алкохол.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по несъмнен
и категоричен начин от показанията
на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели: Н. Д.
/л.26-27 от д.п./, Н. С. /л.28-29 от д.п./, Р. С. /л.30 от д.п./, Х. Л. /л.31
от д.п./, К. П. /л.32 от д.п./, В. М. /л.33 от д.п./, К.Г. /л.34 от д.п./,
.П.З. /л.35 от д.п./, Д. П. /л. 81 от д.п./, Е. М. /л.82 от д.п./, частично от
обясненията на подс. С.Д. /л.24-25 от д.п./, от приложените
писмени доказателства-протокол
за оглед /на л.3-4 и 13-14 от д.п./, фотоалбум /на л.5-12, л.15-20 и л.167-170
от д.п./, справка за нарушител /на л. 45 от д.п./, протоколи за доброволно
предаване /л. 49,50 от д.п./, справки от
А“ПИ“ /л. 63-79 от д.п./, документи на автомобила / на л.51-53 от д.п./,
удостоверение за наследници /на л.173 от д.п./, справка за съдимост /на л.38 от
д.п./, характеристична справка /на л.39 от д.п./, както и от приложените по
делото веществени доказателства, а така също и от изготвените експертизи /ХЕ –
л. 98 от д.п./, /СМЕ – л.111-124 от д.п./, /КАТСМЕ – л.135-161/.
Съдът кредитира с доверие изготвените тройна
съдебномедицинска, комплексна автотехническа и съдебномедицинска и химическа
експертизи, изготвени съответно от вещите лица
д-р Б., д-р С. и д-р Ц.; инж. П. и д-р С.; и П. В., тъй като са
обективни, безпристрастни и изготвени с необходимите познания в съответните
области. И трите експертизи не са оспорени от страните, компетентно са
изготвени и съдът ги кредитира.
Направеното от подс. С.Д. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано
от събраните в досъдебното производство доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Н. Д. и Н. С., които са се
возили съответно на предната дясна седалка и на задната лява седалка в
автомобила, управляван от подс. Д. и са възприели удара на автомобила с
пешеходката, която е пресичала от ляво на дясно пред автомобила. Съдът
кредитира с доверие показанията на св. С. /л.28-гръб, горе/, който е възприел,
че пешеходката е ходела много спокойно и не е тичала, както и че същата е била
видима поне на 10-15м преди сблъсъка. В тази част показанията му влизат в
противоречие с обясненията на подс. Д., който твърди, че пешеходката е тичала.
Съдът намира обясненията на подсъдимия за израз на защитна версия, целяща да го
оневини, а показанията на очевидеца С. – за обективни и безпристрастни, поради
което се довери именно на тях.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Р.С.,Х.Л.,К.П.,В.М.,К.Г.,
които не са очевидци на настъпилото ПТП, но са въприели поведението на подс. Д.
непосредствено след деянието – употребата на алкохол и наркотични вещества,
събличането му гол, заявеното от него, че е блъснал човек и слязъл да го бие
/л. 31-гръб, горе, л.27-горе от д.п./. Техните показания се допълват и от
показанията на св. Д., който освен очевидец на инцидента е възприел цялостното
поведение на подс. Д. вечерта след ПТП.
Съдът се довери на показанията на св. П.З., който е
намерил пострадалата Е.К., сигнализирал е на тел. 112 за случая и е възприел
разположението на тялото й, часа и мястото на настъпване на ПТП.
Съдът кредитира показанията на свид. П.и М., като
първият е възприел, че подс. Д. и свид. Д. са залагали в игралната зала, в
която работи и не са употребили алкохол, а втората е възприела, че във вечерта
на инцидента подсъдимия и свидетелите Д. и С. са били в гр. П. до около 22,30ч.
Кореспондиращи на показанията на свидетелите Д., С. и З., както и на обясненията
на подс. Д. са и данните, отразени в протоколите за оглед на
местопроизшествие и фотоалбумите, както и огледа на автомобила, по който има следи
от удар именно в предна лява част. Всички приложени по делото доказателства са
еднопосочни и взаимно допълващи се като установяват, че ударът е настъпил в
предната дясна част на автомобила и в от дясната страна на пешеходката в
областта на таза, без възкачването на пострадала върху автомобила.
Ето защо, настоящата инстанция намира за безспорно
установена описаната по-горе фактическа обстановка и не намира съществени
противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават направените
изводи относно фактите. Подсъдимият Д. в съдебното производство изцяло признава
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да излага
нови факти по случая, които да разколебават възприетата по-горе фактическа
обстановка.
При така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът
счита, че подс. С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл.343 ал.3 пр.4 б. „б“,
пр.1 вр. ал.1 б. „в“, вр. чл.342 ап.1 от НК, тъй като на 17.04.2016г., в гр.
П., обл. П., ул. „Княз Борис I“ в близост до дом №**, при управление на моторно
превозно средство марка „Рено“, модел „Меган“ с ДКН ** е нарушил правилата за
движение, а именно: чл.5 ал.2, т. 1 и 2, чл. 20, ал. 1и чл. 116 от ЗДвП, при което
по непредпазливост е причинил смъртта на Е. А. К. ЕГН:********** и деецът е
избягал от местопроизшествието. Последната починала на 18.04.2016 г. в гр.П.,
като смъртта й е в непрекъсната причинно-следствена връзка с получените при ПТП
телесни увреждания. Сблъсъкът между автомобила и пешеходката К. е бил
предотвратим ако подс. Д. е задействал спирачната система своевременно.
Престъпният резултат е настъпил в резултат на виновното нарушаване на норми на
ЗДвП, за което му е повдигнато обвинение – не е бил предпазлив към пешеходката
К.; с управляваното от него превозно средство е затруднил другите участници в
движението и живеещите в крайпътните имоти, каквато безспорно е била
пешеходката К., която е предприела пресичане в жилищен квартал на гр. П.; не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средства, което е управлявал, а
именно продължил е да се движи с относително висока скорост, вместо да
задейства спирачната система и така, контролирайки скоростта и посоката на
движение на МПС да предотврати сблъсъка с пешеходката.
След деянието подс. Д. е избягал от
местопроизшествието без изобщо да спре и да види в какво състояние е
пешеходката, оставил е пострадалата в безпомощно състояние, с кръвоизлив и с множество
счупвания без да повика медицинска помощ. Пострадалата е лежала дълго време на
тротоара и тъй като е била в съзнание е изпитвала силни болки, както и целия
ужас от предстоящата смърт. Тя е била намерена повече от половин час след
катастрофата от случаен гражданин – св. З., който е чул виковете й за помощ.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост, при форма на вината небрежност /т.нар.
несъзнавана непредпазливост/. Подсъдимият
Д. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
По отношение на наказанието:
За извършеното престъпление по чл.343 ал.3 пр.4 б. „б“, пр.1 вр. ал.1 б. „в“,
вр. чл.342 ап.1 от НК, законодателят
е предвидил наказание “лишаване от свобода”
от три до петнадесет години, т.е. при
баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказанието би
следвало да е девет години. В случая, с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК,
определянето на наказанието съобразно разпоредбата на чл.58а от НК се явява
задължително.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията
по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази
с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента
на обществена опасност на деянието
и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът отчете наличието следните смекчаващи отговорността
на подс. С.Д. обстоятелства: чисто
съдебно минало, млада възраст, добри характеристични данни /подсъдимият е студент/, признаване на вината /но след разкриването
му/ и наличието на съпричиняване от страна на пресичащата пешеходка. Съдът
счита, че съпричиняването от страна на пострадалата не е значително, тъй като
същата се е движила с нормален ход, в жилищен квартал и подс. Д. би могъл да я
види, тъй като е управлявал автомобила на дълги светлини. Не може да се вмени
във вина на пешеходката, че в квартала не е имало пешеходна пътека, респ., че
жилищния квартал не е бил осветен. Съпричиняването от пострадалата се дължи
единствено на обстоятелството, че е предприела пресичане пред приближаващ
автомобил.
Настоящият състав отчете следните отегчаващи отговорността обстоятелства:
-
В резултат на действията на
подсъдимия Д. пострадалата е останала жива, в съзнание и с шанс да оцелее, при
оказване на своевременна медицинска помощ. Тя е стояла с кръвоизлив на тротоара
повече от половин час, докато бъде открита от св. З.. Пострадалата е починала
от кръвозагуба и кръвопопиване, а не от самия удар. И докато причиняването на
ПТП е непредпазливо деяние, оставянето на човек в безпомощно състояние през
нощта при липса на други хора, които да му помогнат, на неосветен участък в
края на града е съвсем съзнателен акт. Дори напускайки местопроизшествието,
подс. Д. е могъл да повика линейка, но той не е сторил това, защото за него
цената на чуждия човешки живот не е била толкова висока, колкото желанието му
да не бъде разкрит.
-
Данните за употреба на наркотични вещества от подсъдимия.
-
Поведението на подс. Д. след деянието, което е източник на характеристични
данни:
ü
Подсъдимият вечерта след
катастрофата се е похвалил пред свои приятели, че е блъснал човек и е слязъл да
го набие;
ü
Д. употребил наркотични вещества след деянието;
ü
Подсъдимият се събличал гол пред множество лица, уринирал на публично
място, напил се, прегръщал непознати момичета.
Иначе казано
цялото поведение на подс. Д. след като блъснал пострадалата демонстрирало явна
необвързаност с обществените норми, липса на всякаква загриженост за човешкия живот и ни най-малко притеснение, че в
същия момент, в който той се хвали със стореното и пие, дрогира се и се съблича
гол пред приятелите си, пострадалата е лежала в безпомощно състояние през нощта
с кръвоизлив и бидейки в съзнание, е осъзнавала целия ужас на предстоящата
смърт.
Загриженост подсъдимият Д. е проявил на
следващия ден, но не за състоянието на пострадалата, а само за собствената си
съдба – като е укрил автомобила в гр. П., за да не бъде разкрит, впоследствие
се е укрил и не е отговарял на повикванията на полицейските служители и с цел
на всяка цена да избегне наказателно преследване се е отправил към летище С.,
за да избяга за Л.. Той разговарял с приятелите си да не споделят с никого за
катастрофата с цел да не бъде разкрит и да не търпи никакви последици за
отнетия човешки живот.
Така отчетените по отношение
на вината обстоятелства, мотивират съда да приеме, че
за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и за
поправяне на подсъдимия Д., следва да се определи наказание
при лек превес на смекчаващите обстоятелства, малко под средния размер предвиден в закона, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА. Това наказание предвид характера
на настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.
54 от НК, следва да бъде намалено с една трета, или наказанието,
което се налага на подс. С.Д. и което последният следва
да изтърпи е ПЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът намира, че именно това наказание ще изпълни
целите на личната и генералната превенция. Следва да се посочи, че пътният
инцидент и поведението на подсъдимия са станали достояние на множество
граждани, включително и чрез медиите. Наред с това обществената нетърпимост към
причиняване на смърт в транспорта с бягство от местопроизшествието е много
висока. Според съда така определеното наказание ще постигне целите както на
личната, така и на генералната превенция.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното
наказание.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от СЕДЕМ
ГОДИНИ. С оглед наложеното наказание от пет години лишаване от свобода,
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ не би могло да бъде в по-нисък
размер от пет години, както и да надминава лишаването от свобода с повече от
три години. В тези граници – от 5 до 8 години съдът намери, че най-справедливо
би било наказанието да бъде в размер малко над средния, а именно 7 години.
Съдът съобрази обстоятелството, че подс. Д. е наказван 6 пъти за нарушения на
ЗДвП и то за един непродължителен период от време. Липсата на алкохол или
наркотични вещества в кръвта на подсъдимия при ПТП би могла да смекчи размера
на това наказание, но поради бягството и укриването на подс. Д., тази липса не
е установена. Съдът съобрази и обстоятелството, че пострадалата е била блъсната
в жилищен квартал, където подсъдимият е следвало да бъде по-внимателен за
наличието на пресичащи пешеходци.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1,
т.1 от НК съдът приспадна времето, през което подс. С.Д. е бил задържан по ЗМВР
за срок от 24 часа и по НПК, считано от 20.04.2016г. до 22.04.2016г. Това
задържане следва да се приспадне от наказанието лишаване от свобода, като един
ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът се произнесе и по отношение на
веществените доказателства, като прие, че
лек автомобил „марка „Рено“ модел „Меган“ с ДКН **, ведно с ключ за
същия, намиращи се на съхранение в IV РУ на МВР – гр. П., след влизане на присъдата в
сила следва да се върнат на собственика Б.С.Д., а останалите веществени
доказателства - да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата
в сила.
Подсъдимият Д. бе осъден
да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на държавата, по
сметка на ОД на МВР гр.П. разноските, направени в хода на досъдебното
производство в размер на 1374,40
лева.
Подсъдимият Д. беше осъден
да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК на частния обвинител Г.А.О. направените разноски
в размер на 900 лева за платено възнаграждение на повереник.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :