Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260004
гр. Дряново,
12.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 13.01.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8/ 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът “***” ЕООД, гр. Стара Загора, представляван
от пълномощника адв. В. от АК – Стара Загора основава
исковата си претенция на обстоятелството, че дружеството постигнало съгласие
със Земеделския производител (ЗП) Г.С.В. за закупуване на хранителни добавки за
животни, като била договорена цената, количествата и начина на доставка и
плащане – 30 дни след издаване на фактурата.
Посочват, че длъжникът получил и приел
договорените количества стоки – хранителни добавки за животни, поради което
претендират като неизплатена сумата от 1011 лв. – главница по фактура №
**********/ 28.11.2014г. и върху нея начислили дължимата лихва. Вземането по
фактурата ставало изискуемо от следващия ден след издаването ѝ, но тъй
като между страните бил договорен 30-дневен срок за заплащане след издаване на
фактурата, следователно след като не била преведена дължимата по фактурата сума
на тази дата, длъжникът изпаднал в забава спрямо търговското дружество и за
начална дата на тази забава считат именно посочената в таблицата по т. 9б дата.
Към настоящия момент ответникът дължал сумата от 1011 лв. с ДДС главница по
фактура № **********/ 28.11.2014г. и 498,96 лв. мораторна
лихва за периода, следващ 30 дневен срок за отложено плащане от издаване на
фактурата до 08.11.2019г.
Твърдят, че с длъжника многократно били провеждани
разговори за доброволно плащане, но от негова страна има потвърждения за
дължимите суми. Задължението по фактурите не е заплатено и към настоящия
момент. Стоката била предадена на ответника посредством използването на
куриерски услуги. Въпреки многобройните покани ответникът не пожелал доброволно
да заплати получените и фактурирани фуражни добавки, поради което е налице
правния интерес да предявят установителен иск, след
като за незаплатените парични задължения била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК от Дряновския районен съд за претендираните
от „***“ ЕООД вземания от длъжника и в срока по чл. 414 от ГПК било постъпило
възражение по издадената заповед по ч. гр. дело № 410/ 2019г. от ответника.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника със сила на присъдено нещо, че ЗП Г.С.В. дължи на „***“ ЕООД
сумата 1011 лв., представляваща главница по фактура № **********/ 28.11.2014г.
и 489,96 лв. дължимите мораторни лихви за периода
28.12.2014г. – 08.11.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
ѝ изплащане, както и направените деловодни разноски в исковото
производство.
В дадения от съда срок е депозиран отговор от
особения представител на ответника адв. Р.И. ***. В
същия се посочва, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и го оспорва
изцяло. Твърди, че не е доставяна стока от ищеца, която да е получена от
ответника. Не била договорена цена между продавача- ищец и купувача, като
такава липсвала в приемо-предавателните протоколи,
поради което посочената във фактурата цена била измислена, завишена от
продавача, оспорима и недължима. Оспорва представената invoice фактура, като твърди, че това било копие на фактура.
Поставената дата на възникване на данъчното събитие 28.11.2014г. била невярна.
Не било платено своевременно или въобще не било платено начисленото ДДС. Тези
факти правели недействителна фактурата най-малкото по отношение падежа на плащане
на доставената стока съобразно датите за доставка.
Не била получена от ответника фактура за плащане,
като представената обратна разписка не била придружена с касов бон, с който да
се докаже, че обратната разписка е действителна. Налице била давност за търсене
на дължимата от ищеца сума, каквото възражение правел. Моли съда да уважи
възражението му за давност на търсеното задължение и да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
От приложеното ч. гр.
дело № 401/ 2019г. по описа на съда се установява, че по заявление на „***” ЕООД,
гр. Стара Загора против ЗП Г.С.В. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 144/ 11.11.2019 г., като
е разпоредено ответникът да заплати сумата 1 011 лв. –
главница с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата 498,96 лв. – лихва за забава за периода от 29.12.2014г. до 08.11.2019г.,
както и сумата 31 лв. – държавна такса и сумата 400 лв. – адвокатско
възнаграждение.
С разпореждане от 10.12.2019г.
съдът е констатирал, че против издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК е дал указание на заявителя в едномесечен срок от получаване на
разпореждането да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса.
В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск за установяване
на вземането му по заповедта.
От представеното по делото извлечение от Регистър
БУЛСТАТ е видно, че ответникът Г.С.В. от 25.08.2006г. е регистриран като самоосигуряващо се лице – земеделски производител с код
0123 „Отглеждане на свине“. На основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС същят е регистриран по ДДС, считано от 27.06.2007г.
По отношение на ищцовото дружество е представена справка от Търговския
регистър, съгласно която считано от 23.09.2008г. същото е вписано в регистъра
като Еднолично дружество с ограничена отговорност и предмет на дейност внос на
фуражни добавки на микробиологична, биотехнологична и
друга основа, научно-консултантски и други услуги в областта на
животновъдството и фуражната промишленост, производство и търговия на едно и
дребно с фуражи, както и други дейности, незабранени от закона с код по КИД
5118 – Търговия на едно и дребно с хранителни добавки в животновъдството.
Приети
са като доказателство по делото два броя приемо –
предавателни протоколи, подписани от ответника, от което се установява, че с
куриер „Д и Д Експрес“ ЕООД на 26.08.2014г. същият получил допълващ фураж Far off – 50 кг., допълващ фураж за лактиращи
крави – 100 кг и Mycrosorb – 25 кг, а съответно на 12.09.2014г. –
Оптиген 25 кг. За получените количества фураж на
28.11.2014г. била съставена фактура № **********, връчена на ответника чрез
неговата майка на 27.01.2015г., видно от приложеното на л. 6 от делото известие
за доставяне.
Относно
взаимоотношенията между страните са събрани гласни доказателства,
като са разпитани свидетели, посочени от ищеца. Свидетелят Л. – експерт логистика при „***“ ЕООД посочи, че търговските
отношения между ответника и неговия работодател продължили две или три години.
Поръчката му дошла при него от мениджърите продажба, след което я осъществил
посредством куриер. Съставил два броя искания за отпускане на материални
ценности, които оставаля за вътрешно ползване. На
тяхна база се отпускала стоката и се издавали два броя приемо-предавателни
протоколи които пътували с пратката до получателя. Единият екземпляр се връщал
обратно към тях, като доказателство, че получателят е получил пратката в добро
състояние и срок на годност. Свидетелят Г.К. – мениджър продажби посочи, че
ответникът бил негов клиент за периода 2012- 2016г. Твърди, че никога
ответникът не е изразявал недоволство относно цените, единствено молил за
забавяне на плащанията. С всички клиенти договарял цените, както и за този
клиент. Цената си е останала същата и не била променяна две години.
От приетото по
делото заключение на вещо лице, което съдът кредитира напълно, като обективно и
компетентно изготвено се установи, че ищцовото
дружество е осчетоводило правилно съставената на 28.11.2014г. фактура по
съответните преходни и разчетни сметки. От гледна точка на нормативните
изисквания на чл. 3 от Зсчет. и т. 6.1 от Националния
счетоводен стандарт 18 – Приходи дружеството е нарушило принципа на текущо
начисляване. Съгласно този принцип приходите и разходите, произтичащи от сделки
и събития се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от
момента на получаването или плащането на паричните средства или техните
еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се
отнасят. Видно от приемателно-предавателните протоколи, както и от вписванията
в процесната фактура, сделките били извършени през м.
август и септември 2014г., а фактурата била издадена на 28.11.2014г. От гледна
точка на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата следвало да се издаде не по-късно от
5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие по облагаеми доставки на стоки възниква на дата, на
която собствеността е прехвърлена. Видно от приемателно-предавателните
протоколи стоките са предадени на 26.08.2014г. и 12.09.2014г., от което следва
, че фактура № **********/ 28.11.2014г. е издадена в нарушение на нормативните
изисквания на ЗДДС. За периода 28.12.2014г. – 08.11.2019г. лихвата за забава
върху претендираната в исковата молба сума възлизала
на 498,96 лв.
С приетото по
делото допълнително заключение вещото лице е установило, че ЗП Г.С.В. е данъчно
задължено лице по ЗДДС пред периода 01.11.2014г. – 31.12.2015г. Подавал е
ежемесечно декларации по чл. 125 от ЗДДС в законоустановения
срок. Фактура № **********/ 28.11.2014г. е отразена в дневника за покупките за
данъчен период януари 2015г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства и експертното заключение дава основание да се
приеме, че се доказа по
категоричен начин от страна на ищцовото
дружество възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за
търговска продажба, по силата на
който за ищеца – продавач е възникнало задължение да предаде договорените стоки, а за ответника – купувач, задължението да заплати продажната
цена. Действително между страните не е бил сключен единен
договор за покупко-продажба на фуражи, но от показанията на св. К. и извлеченията
от банковата сметка на ищеца се установи, че между страните
са съществували трайни взаимоотношения за периода от 2012 до 2016 година, като сделките между тях за посочените
продукти са били сключвани по сходен начин.
От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е физическо лице, което е регистрирано като земеделски производител. Същият не е търговец по смисъла на Търговския закон, тъй като не са представени
доказателства за продажба на собствена
и непреработена селскостопанска
продукция ,както и да е издаван документ,
съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.
Не са представени
и доказателства за случаи на продажби във
или от търговски
обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити
помещения, като магазин, склад или други подобни
- фискални касови бележки от фискално
устройство, за да приеме
съдът, че ответникът има качеството
на търговец. От друга страна разпоредбата на чл. 286 ТЗ дефинира като търговска
всяка сделка, сключена от търговец,
която е свързана с упражняваното от него занятие, като
правилата за търговските сделки се прилагат и за
двете страни, вкл. и когато само
за едната от тях сделката
е търговска и не следва друго от
този закон. Видно е от приложеното
към исковата молба удостоверение за актуалното състояние
на търговеца ищец, че в предмета
на неговата дейност изрично са включени производство и търговия на едро и
дребно с фуражи – търговска сделка по
чл. 1, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Поради което следва да се приеме, че за отношенията
между страните са приложими разпоредбите, уреждащи търговските сделки.
Съгласно чл. 326, ал. 2 ТЗ, ако цената не е определена
и не е уговорено как ще бъде
определена, се смята, че страните
са се съгласили
с цената, която обикновено се плаща
по време на сключването на продажбата за
същия вид стока при подобни
обстоятелства. Действително в приложените по делото приемо-предавателни
протоколи, с които са доставени стоките, липсва изписана цена. От разпита на
св. К. се установи обаче, че цените са се уреждали съгласно индивидуална ценова
листа. Посочената в процесната фактура цена не е
по-висока от тази в съставените между страните други фактури – 3528/
21.03.2013г., 3391/ 15.01.2014г., 4017/ 30.01.2014г., 4043/ 20.02.2014г. и
4129/ 10.04.2014г. Следва да се отбележи, че представената фактура №
**********/ 28.11.2014г., съдържа всички необходими реквизити и
индивидуализиращи белези на твърдяното правоотношение, в това число вид и
количество на доставените стоки, размер на дължимата сума, падеж и начин на
плащане. Поради което възражението на особения представител на ответника в тази
посока е неоснователно.
По въпросите,
свързани с фактурата като документ, доказателствената
й стойност и дали тя е основание за плащане на уговорената цена, е формирана
трайна съдебна практика, обективирана в постановените
по реда на чл. 290 ГПК - решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г.
на ІІ т. о., ВКС, решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ІІ т.
о., ВКС, решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г. ІІ т. о., ВКС и решение
№ 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на І т. о., ВКС. В тях еднозначно е прието, че само по
себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството, включването
им в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по тях -
представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното
съществуване. В случая са налице категорични доказателства – допълнително заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, че ответникът е включил
фактурата в месечния си дневник за покупко-продажби за м. януари 2015г. Налице
е извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт относно дължимостта на вземането.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че изрично в решение № 42/2010г. по
т. д. № 593/2009г. на II т. о. и решение № 92/2011г. по т. д. №
478/2010г. на II т. о., ВКС, е прието, че дори издадената фактура да е останала неподписана
за "получател" от купувача по
договор за търговска продажба, тя може да послужи като
доказателство за възникване на отразените
в нея задължения, ако съдържа реквизитите
на съществените елементи на конкретната
сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит. Изложеното категорично
опровергава възраженията в отговора на исковата молба, че цената е недължима.
Ответникът не е оспорил фактурата и я е използвал за приспадане на данъчен
кредит по надлежния ред.
Въпреки дадените
от съда указания с доклада, ответната страна не ангажира никакви доказателства
за твърденията си в депозираното възражение по чл. 415 ГПК по ч. гр. дело №
410/ 2019г., че е изпълнил задължението си към ищеца в присъствието на двама
свидетели. Поради което следва да се приеме, че задължението не е погасено чрез
плащане. Установява се възникването на твърдяното в исковата молба правоотношение по договор за продажба, по което ищецът е престирал – предал е уговорените стоки, а за ответника е възникнало задължение за плащане на
цената.
С оглед
на горните изводи искът за
главница се явява доказан в своето основание, поради което съдът следва да се
произнесе по отношение направеното възражение от страна на особения
представител на ответника за погасяване на задължението поради изтекла давност.
От приложените по делото приемо-предавателни
протоколи се установи, че на 12.06.2014г. и на 26.08.2014г. ответникът е
получил описаните в тях стоки, с което задължението на продавача да достави
стоките, е изпълнено. На 28.11.2014г. е издадена процесната
фактура, получена от майката на ответника на 27.01.2015г. Независимо, че в
издадената фактура е посочен конкретен срок за заплащането на извършените
доставки на фуражи – 30 дни от датата на издаване на фактурата на основание чл.
303а, ал. 3 от ТЗ следва да се приеме, че вземането е станало изискуемо на
27.01.2015г. с получаване на фактурата от ответника. В тази връзка е и
допълнителното заключение на вещото лице, че същата е описана в дневника за
покупките през м. януари 2015г. Считано от 27.01.2015г. е започнала да тече
погасителната давност за изпълнение на задължението за заплащане на продадените
стоки, като към дата 11.11.2019г. (постъпване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда същата не е била изтекла). Поради което
вземането за главницата не е погасено по давност и следва искът в тази му част
да бъде уважен изцяло.
По изложените
по-горе мотиви относно определяне датата на изискуемостта на вземането
(27.01.2015г) съдът намира, че за периода 28.12.2014г. до 27.01.2015г. лихва не
се дължи, тъй като не са налице предпоставките по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По
отношение на дължимата законна лихва е приложима кратката 3 годишна давност,
като за периода 27.01.2015г. до 27.01.2015г. акцесорното
вземане за лихва е погасено на основание чл. 111, б. „м“ от ЗЗД. Поради което
следва да се присъди дължимата мораторна лихва за
периода от 27.01.2018г. до 08.11.2019г. в размер, изчислен с общодостъпен
онлайн калкулатор, от 183,10 лв. В останалата част за разликата до пълния претендиран размер от 498,96 лв. за периода от 28.12.2014г.
до 27.01.2018г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и погасен по
давност.
Съгласно дадените указания в
т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, които съразмерно на уважената част
от исковете възлизат общо на 340,84 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане ответникът дължи
на „***” ЕООД сторените в хода на настоящото производство разноски за заплатена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице, депозит за особен представител и адвокатско
възнаграждение, като общият размер на същите съразмерно на уважената част от
исковете възлиза на 602,24 лева.
Воден от горното и на основание чл. 422 от ГПК съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. ***, представлявано от управителя Н.Т.
К.а чрез пълномощника адв. С. ***, че Земеделски
производител Г.С.В., ЕГН **********,***. *** дължи по Договор за продажба, обективиран
във фактура № **********/ 28.11.2014г. СУМАТА 1011 лв. (хиляда и единадесет лв.) – главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2019г.
до окончателното изплащане на дължимата сума и СУМАТА 183,10 лв. (сто осемдесет
и три лева и десет ст.) – обезщетение за забава за периода от 27.01.2018г. до
08.11.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 401/
2019г. по описа на Районен съд Дряново.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. ***, представлявано от управителя Н.Т. К. чрез
пълномощника адв. С. *** против Земеделски
производител Г.С.В., ЕГН **********,***. *** за договорна лихва за
разликата от 183,10 лв. до пълния претендиран размер от
498,96 лв. (четиристотин деветдесет и осем лв. и деветдесет и шест ст.) за
периода от 28.12.2014г. до 27.01.2018г., като неоснователен и погасен по
давност.
ОСЪЖДА Земеделски производител Г.С.В.,
ЕГН **********,***. *** ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. ***, представлявано от
управителя Н.Т. К.а чрез пълномощника адв. С. *** СУМАТА
340,84 лв. (триста и четиридесет лв. и осемдесет и четири ст.) – разноски в
заповедното производство и СУМАТА 602,24 лв. (шестстотин и два лв. и двадесет и
четири ст.) – разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - гр. Габрово.
След влизане на решението в сила
препис да се приложи по ч. гр. дело № 401/ 2019г. по описа на Районен съд
Дряново.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :