Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на дванадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Т.
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията Т. гр.дело № 8066 по описа за 2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД с цена на иска 2400,00 лв.
Производството по делото е образувано след
отделяне с Определение № 4217/06.11.2018г. по гр.д.№ 4995/18 на РС-Плевен на
предявения насрещен иск от Т.Г.Ш., ЕГН**********,*** против Р.А.Я., ЕГН**********,***,
в която твърди, че е извършил в повече СМР от тези, договорени с договор,
сключен между страните за строителство от 17.04.2018 и офертата неразделна част
от него. Твърди, че в договора за строителство и офертата между страните по т.
1 ..Вид СМР от офертата“ са договорени m2 за покрив 104 за обект в с.***,Област
Плевен, а в действителност са изпълнени 124 m2. Твърди, че допълнително
изпълнените 20 кв.м. са на стойност 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/,
които ответницата дължи на ищеца, но поради възникналите противоречия между
тях, до настоящия момент не са му заплатени. Твърди, че задължението произтича
от сключения между страните договор от дата 17.04.2018г. и офертата, която е
неразделна част от него. Твърди, че възнаграждението в договора е уговорено по единични цени, като
размерът му се установява при приемането на работата на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, поради което и с оглед установената в повече квадратура на изработения
покрив, ответницата дължи заплащане на извършената по договора работа. Моли
ответницата Р.А.Я. да бъде осъдена да
заплати на Т.Г.Ш. сумата от 2400 лв. представляваща стойността на допълнително
извършени СМР на обект в с.***,Област Плевен по т.1 от оферта неразделна част
от договор за строителство от 17.04.2018. Претендира направените деловодни
разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от Договор за строителство от 17.04.2018г., че Р.А.Я. в качеството си на възложител е сключила договор с Т.Г.Ш. в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителя е възложил, а изпълнителят е приел да изпълни възмездно, качествено и в срок, съобразно изискванията на действащите нормативни актове СМР съгласно Оферта, на обект с местонахождение с.***. уговорена обща цена на договорените СМР в размер на 19980 лв. Цената по предгодната алинея е за цялостно извършване на договорените СМР, извършени работи и материали. Съгласно ал.3 Цената за извършване на договорените СМР се увеличава или намалява, в случай че допълнително възложените работи са повече или по-малко от договорената сума в офертата. Изпълнителят не може да иска увеличение на цената съгласно предходната алинея, ако увеличеното количество на извършените работи е следствие на: несъгласувано с възложителя, отстраняване на допуснати от изпълнителя недостатъци.Съгласно т.5 Извършването на допълнителните работи, които не са предвидени в или произтичат оп следващи изменения, се договарят и заплащат допълнително, за което се подписва анекс към този договор. Съгласно т.13 некачествено извършените работи, както и повредите, причинени при изпълнение на договорените СМР не се заплащат от възложителя. За тях се съставя протокол за некачествено извършени работи и се разрушават отстраняват от и за сметка на изпълнителя. Изпълнителят се задължава да съгласува с възложителя всички промени, наложили се по време на строителството. Неразделна част от Договора е Оферта.
Видно от приложената към договора Оферта, подписана от страните са уговорени следните СМР по вид, обем и стойност: Разваляне на стар покрив, направа на железобетонен пояс, направа на дървена конструкция съ ребра 7/15 столици и маии 10/15 см., полагане на ССВ 0,11 мм. На невидимата част, на видимата част полагане на ламперия, полагане на паропропусклива мембрана, монтаж на американски безшевни улуци, челни дъски, полагане на летви двойна скара. Всичкия дървен материал се обработва с Бохемит, а вимата част на гредите се ренодсват и латират. Зидане на комин с фасадни тухли. Описаните СМР са уговорени за 104 кв.м. по единична цена от 120 лв.- общо 12480 лв. Договорени са чрез описването им в офертата и други СМР, които нямат отношение към предмета на настоящия спор- изпълнени 20 кв.м. повече от уговорени 104 кв.м. покрив.
Съдът възприема заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че описаните в договора дейности по ремонт на покрива са изпълнени, като покрива е с променена конфигурация и е с площ 120 кв.м. вместо договорените 104 кв.м. Стойността на изпълнените в повече 15 кв.м. покрив съгласно единичните цени от офертата възлиза на 1920 лв., а на целия покрив 14400 лв. Изпълнена е 120 кв.м. покривна конструкция по начина, описан в т.1 от офертата към договора за строителство от 17.04.2018г. на стойност 14400 лв. Разликата в квадратурата на покрива идва от това, че първоначално не е било предвидено да има покрив върху терасата към входната врата, а после тази тераса е оформена като антре, върху което е изработен покрив.
Съдът кредитира показанията на св.Г.И.И. въпреки, че е заинтересована от изхода на спора като съпруга на ищеца по делото. Показанията ѝ са преки, логични, последователни и не са в противоречие с други, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че по време на изпълнението на догорената работа между възложителя Р.Я. и изпълнителя Т.Ш. възникнали спорове. Разбрали се с нея, че като приключи ремонта, Р.Я. ще отиде лично да приеме работата. След свършване на ремонта, те я уведомили че са приключили, но тя не се появила да приеме работата. След това направо получили призовка за дело. В хода на строителството, възложителката е оспорвала квадратурата, както и за бетона, че е бил малко.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл.258
ЗЗД с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. В чл.266, ал.1,
изречение първо ЗЗД
е предвидено, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата
работа. Задължение на поръчващия е да приеме извършената работа. За целта същият
е снабден с възможността да я прегледа и да направи възражения за неправилно
изпълнение, ако има такива. За явните недостатъци той трябва да уведоми
изпълнителя при предаване на работата, а за т.нар.скрити недостатъци - тези,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят
по-късно - веднага след откриването им. Съгласно чл.264, ал.3
ЗЗД, ако поръчващият не
направи такива възражения, работата се счита приета и се дължи възнаграждението
по чл.266, ал.1
ЗЗД. Задължението за
плащане на възнаграждение не се погасява и при изпълнение с недостатъци, само
че в този случай за възложителя възникват правата по чл.265, ал.1
ЗЗД, едно от които той
може да осъществи по свой избор. Тези права възникват само при условие, че
възложителят е направил своевременно възраженията си по чл.264, ал.2
ЗЗД.
В тежест на ищеца беше да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между ищеца и ответника за изработка за процесния период, размера на задължението на ответника по
договора, датата на настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане на
цената по договора за изработка. Да докаже, че е предал на ответника резултата
от договора за изработка, както и че ответника го е приел.
Ищеца се позовава на представения по делото Договор от
17.04.2018г. и Оферта, неразделна част от договора. Съдът намира, че не се
доказа работата, предмет на предявената претенция да е договорена между
страните по процесния договор за изработка. Не е
спорно, че между страните по делото е сключен процесния
договор за изработка от 17.04.2018г., но видно от Оферта към него, където е
индивидуализирана уговорената по договора работа, е уговорено изработването на
104 кв.м.покрив, а не 124 кв.м., колкото твърди ищеца, че е изработил. Видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза обема на изработения покрив е
общо 120 кв.м. Разликата в квадратурата на покрива идва от това, че
първоначално не е било предвидено да има покрив върху терасата към входната
врата, а после тази тераса е оформена като антре, върху което е изработен покрив. Съгласно Договор от
17.04.2018г. цената по предходната алинея е за цялостно
извършване на договорените СМР, извършени работи и материали. Съгласно ал.3
Цената за извършване на договорените СМР се увеличава или намалява, в случай че
допълнително възложените работи са повече или по-малко от договорената сума в
офертата. Изпълнителят не може да иска увеличение на цената съгласно
предходната алинея, ако увеличеното количество на извършените работи е следствие
на: несъгласувано с възложителя, отстраняване на допуснати от изпълнителя
недостатъци.Съгласно т.5 Извършването на допълнителните работи, които не са
предвидени в или произтичат от следващи изменения, се договарят и заплащат
допълнително, за което се подписва анекс към този договор. Видно е от текста на
договора, че страните са уговорили възможност да променят видовете СМР, тяхното
количество и стойност, но същото е уговорено да става чрез подписване на анекс
към договора. Такъв не се твърди да е подписан между страните, нито е
представен по делото. Договорът за изработка не е формален и не се изисква
писмена форма за неговата действителност, но липсват твърдения, че за
изработване на покрив на антрето е сключен друг неформален договор между страните.
Съдът се произнася само по наведените от ищеца и ответника твърдения и
възражения. Ищеца твърди, че е постигнато изменение на представения по делото
писмен договор, но такова изменение не се установи да е постигнато между
страните съобразно уговорената в договора форма- чрез анекс на писмения
договор. Съгласно чл.164, ал.1, т.5 ГПК са недопустими свидетелски показания за
установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е
участвала, както и за тяхното изменение или отмяна. По делото остана недоказано
изменение на процесния договор чрез увеличаване на
договорената площ за изработване на покрив.
Отделно от това, съдът намира, че недоказан остана и
другия правнорелевантен факт за уважаване на иска-
възложителя да е приел работата. В чл.264, ал.1 ЗЗД е предвидено, че
поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
Следователно приемането на извършената работа е не само право, но и задължение
на възложителя. Приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо
действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното
му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. Следователно релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично
изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов
резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за
такова одобрение. Простото разместване на фактическата власт върху работата,
без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че
възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла
на чл. 264, ал. 1 ЗЗД. /Решение № 231 от
13.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 1056/2009г., II т.о, ТК, постановено по реда на
чл.290 от ГПК/. В настоящия случай се установи, че ответницата-възложител нито
чрез изрично изявление, нито чрез конклудентни
действия, не е изразявала признание, че изработения покрив напълно съответства
на евентуално уговореното увеличение на площта на изработения покрив, което е
необходима предпоставка за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД.
С оглед липса на две от кумулативно изискуемите
предпоставки за уважаване на иска, съдът намира предявения иск за изцяло
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в предявения
си размер от 2400 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца дължи на
ответника направените по делото разноски. Направено е искане за присъждане на
такива е и представен списък по чл.80 ГПК, но по делото не се установи
ответника да е направил разноски за претендиранато по
делото адвокатско възнаграждение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012
на ОСГТК на ВКС Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
настоящия случай липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
В представеното по делото пълномощно е уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение, но не е отразено плащането на такова. Изявлението в
представения списък с разноски, че възнаграждението е запратено в брой не може
да бъде прието като разписка за установяване на този факт. Списъка с разноски
се представя от страната по делото/дори и когато се подава чрез пълномощника/,
а не от адвоката и материализира изявление на страната за изгоден за нея факт,
че е заплатила адвокатско възнаграждение, поради което не се ползва с
материална доказателствена сила. Предвид изложено
разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.Г.Ш., ЕГН**********,*** против Р.А.Я., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 2400
лева, представляваща стойността на
изработена, но незаплатена увеличена площ на покрив от 20 кв.м. по Договор за
строителство от 17.04.2018г. и Оферта, неразделна част от него, като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: