Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ……157..…. Година 2017,
10.05 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……………….……. граждански състав
………………………….
На десети май ….....................……..……..…… Година две
хиляди и седемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар …………………………………………….……………....……………………………
Прокурор ………………………………………….………………………………………………
като разгледа докладваното от ………….…. Радостина
Калиманова ...………………
търговско дело номер …..… 604 ….…… по описа за …… 2016
….. година.
Производството
по делото е образувано по повод молбата на „Созопол” ЕООД - в ликвидация със
седалище град Созопол и адрес на управление ул. „Аполония“№35, представлявано
от К.Б.К.-ликвидатор, ЕИК ********* със съдебен адрес град Созопол, ул.„Капитан
Петко войвода“№5, ет.3 за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на търговското дружество-молител и определяне на 30.09.2016 година за
нейна начална дата, както и извършване на всички следващи от това действия. В
подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Молбата
е с правно основание в чл.625 и сл. от Търговския закон.
Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя доводи и отправените
от същия искания, събраните до настоящия момент доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Едноличното дружество с ограничена
отговорност е вписано във водения от Бургаския окръжен съд търговски регистър с
решение от 06.07.1992 година по фирмено дело №4095/1992 година под №47, том 2,
стр.92, което се установява от справка във водения от Агенция по вписвания
общодостъпен електронен търговски регистър. С вписване от 15.09.2008 година
същото е прекратено, като спрямо него открито производство по ликвидация, чийто
срок е бил многократно удължаван. То се представлява от ликвидатора К.Б.К., като няма данни
тя да е заличена като такъв. Молбата е депозирана от него в съответствие с
установеното в чл.625 от Търговския закон правило, поради което съдът намира,
че същата изхожда от лице, което е активно легитимирано, съобразно разпоредбата
на чл.626 ал.2 от Търговския закон да поиска откриване на производство по
несъстоятелност.
От
представените към молбата доказателства се установява безспорно, че до датата
на подаване на молбата молителят има задължения общо в размер на 107000 лева,
като същите са към „ЕВН България Електроснабдяване“АД за такси ел. енергия в
размер на 20121.77 лева, „Водоснабдяване и канализация“ЕАД със седалище град
Бургас за такси в размер на 2163.90 лева, към ТД на НАП - Бургас за начислен
ДДС по ревизионен акт от 2009 година и по наказателни постановления от 2006
година. Налични са данни измежду кориците на делото за неплатени задължения на
молителя към посочените от него и от съда по-горе длъжници от месец ноември
2005 година /стр.53 от делото/, месец юни 2005 година /стр.29 от кориците на
делото/.
Пак от
справка в регистъра се установява, че дружеството е обявявало годишните си
счетоводни отчети за периода от 2008 година и до 2015 година, включително. В
счетоводните баланси от 2013 година, 2014 година и 2015 година, както и в
съставения такъв за целите на настоящото производство към 22.12.2016 година е
отразена пълна липса на активи - липсват както краткотрайни, така и дълготрайни
материални активи. Във всички тях са отразени необезпечени задължения в размер
на сумата от 107 хиляди лева. Същата тази сума фигурира и е отразена и като отрицателен
финансов резултат от ликвидацията. В баланса от 2012 година са записани два
финансови актива, както и 97 хиляди други дълготрайни материални активи и 94
хиляди лева дългосрочни задължения. В обявените годишни счетоводни отчети,
включително в този от 2008 година е записано, че дружеството не е извършвало
дейност, като пак от тях е видно, че то много дълъг период преди датата на
депозиране на настоящата молба не е имало нито разходи, нито приходи за във
връзка и по повод дейността си. В отчета от 2009 година фигурират общо активи -
земи и сгради в размер на 113 хиляди лева; в такъв размер са вписани и за
предходната 2008 година, видно от отбелязването в предназначената за това графа
в същия. В него фигурират също така съоръжения и други на стойност 51 хиляди
лева, суровини и материали на стойност 1 хиляда лева, касови наличности на
стойност 1 хиляди лева, блокирани парични средства в размер на 2 хиляди; същите
стойности фигурират вписани и за предходната 2008 година. Пак там са отразени
задължения в размер на 94 хиляди лева, при такива от 4 хиляди лева за
предходната година и загуба от 24 хиляди, при липса на такава за предходната
година или през 2009 година молителят е разполагал с краткотрайни активи на
стойност 3 хиляди лева и задължения - към персонала, данъчни, осигурителни и
други в размер на 94 хиляди; през предходната 2008 година същият е имал
краткотрайни активи в размер на 3 хиляди и задължения от 4 хиляди лева.
Съобразно
разпоредбата на чл.608 ал.1 от приложимия Търговски закон, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на трите
предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в
състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят сочи, че има
парични задължения към повече от един кредитор, произтичащи от търговски
сделки, съответно публичноправни такива към държавата, които поради липса на
парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така
наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените, събрани по
делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство се
установява по безспорен и несъмнен начин, че същият има задължения към
множество кредитори, които са с настъпил падеж и не са платени от него в размер
общо на 107000 лева.
Съдът намира, освен
това, че по делото се установява и спиране на плащанията, поради което и следва
да се приеме, че е налице презумпцията на чл.608 ал.2 от Търговския закон,
която не е оборена в настоящото производство. Спирането на плащанията предполага изпадане на длъжника в състояние на
неплатежоспособност и това е една оборима презумция, установена в полза на
кредитора - последният трябва да докаже факта на последните плащания, а не
неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране на плащанията.
Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна невъзможност да заплаща
паричния си дълг по посочените по-горе три категории задължения и тя не може да
се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество,
при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал
в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява
паричния си дълг. Именно това състояние на неплатежоспособност намира
проявление в спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е
следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на
плащанията следва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не
спрямо един или друг кредитор. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че търговското
дружество е спряло плащанията си към повече от един от своите кредитори.
Установява се, освен това, че близо девет
години преди датата на депозиране на настоящата молба дружеството изобщо не е
осъществявало търговска дейност, т.е. финансовите му резултати са нулеви, което
означава, че те не са в състояние, като напълно липсващи, да обслужват
задълженията му с настъпил падеж в съответните периоди; то не е в състояние да
генерира доходи, с които да изплаща задълженията си, а и освен това не
разполага с кумулирани и налични суми, които да могат да послужат за изплащане
на задълженията му с настъпил падеж. То е напълно декапитализирано и от дълъг
период от време напълно е преустановило дейността си.
В този смисъл съдът
намира, че спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за
изпълнение на паричните задължения на молителя и липса на възможност за
плащане, в смисъла включително на липса на парични средства. След като това е
така, то и безспорно по отношение на длъжника, върху който лежи тежестта да
докаже извършените от него последни плащания, в съответствие с посочено
по-горе, следва да намери приложение презумпцията на чл.608 ал.2 от Търговския
закон именно по горните доводи. Необходимо е да се изтъкне и посочи и това, че
спирането на плащанията е настъпило в момент много значително отдалечен от този
на депозиране на молбата, по повод на която е образувано настоящото
производство и поради това именно обстоятелство следва да се приеме, че
неплащането на задълженията е съпроводено с трайни икономически затруднения на
едноличното дружество с ограничена отговорност.
Както бе посочено
по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо състояние, чисто
икономическа категория, а се касае за определено състояние на
длъжника-търговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника,
определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки -
качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично
задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и
общините или такова по частно държавно вземане. Освен това, не е необходимо
нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на
определени правни действия. В конкретния случай при съобразяване на всички
приложени към молбата и събрани по делото доказателства, обстоятелството, че още
към 31.12.2006 година дружеството не е било в състояние да реализира достатъчно
приходи и генерира доходи или иначе казано недостатъчност на имуществото му за
покриване на задълженията му, пълната негова зависимост към същия този момент
от кредиторите му и констатираната декапитализация на неговото предприятие, а
също така и наличието на изискуеми и неплатени задължения към кредитори още
през предходната 2005 година /към водоснабдителното и електроснабдителното
дружества/, като няма никакви данни, а и твърдения същите дори към настоящия
момент да са платени. Още към 2007 година има образувани производства против
него от НАП за неплатени суми по наказателни постановления от 2006 година и
данъчно-ревизионни актове на стойност 44364.04 лева и 46471.35 лева лихва.
Липсата на такива извършени от молителя плащания мотивират съда да приеме
датата 31.12.2006 година за началната дата на неплатежоспособността - моментът,
към който дружеството не е могло да изпълнява паричните си задължения. Съдът
намира, че именно обсъдените по-горе доказателства и в частност липсата на
извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения дават обективна
представа за действителния момент, в който същите са били спрени, а оттам и
основание да се изтегли неплатежоспособността към един доста по-ранен момент.
Освен това, в тази насока следва да се вземе предвид и изрично отразеното от
него в баланса от 2008 година, че още към този момент то не е извършвало
никаква търговска дейност, т.е. не е генерирало каквито и да се приходи, от
което именно се налага извода, че молителят е в невъзможност да погасява
текущите си задължения и е напълно зависим от своите кредитори.
По горните доводи, както и след
преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на молителя е
възникнало към посочения по-горе момент, поради което и именно датата
31.12.2006 година следва да бъде обявена за начална дата на
неплатежоспособността.
С оглед на така изложеното по-горе,
по силата на презумпцията по чл.608 от Търговския закон следва извода, че
едноличното дружество с ограничена отговорност е в състояние на
неплатежоспособност. При анализа на така посоченото по-горе следва
единственият извод, че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други
думи, търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по
основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност парично задължение по търговска сделка, а също така и
публичноправни задължения. В този смисъл съдът намира, че са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
молителя.
При съобразяване на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че следва да постанови решение по чл.632
ал.1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие
производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор,
възбрана или други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на
предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството.
Необходимо е да се отбележи и това, че съгласно
разпоредбата на чл.607а Търговския закон, производство по несъстоятелност може
да бъде открито при неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца.
Това са основанията, които могат да бъдат релевирани в молбата по чл. 625 от
Търговския закон и с които, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът по
несъстоятелността е обвързан. По делото, с оглед възприетата в молбата
формулировка, следва да се приеме, че молителят поддържа наличието и на двете
основания, без да е посочил и уточнил кое от двете е предпочитано от него.
Наред с това следва да се посочи, че не съществува пречка
неплатежоспособността и свръхзадължеността като самостоятелни основания за
откриване на производство по несъстоятелност да бъдат предявени в условията на
кумулативност или евентуалност. Възможно е откриване на производство по
несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната им дата. Ако свръхзадължеността
предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали
състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на
постановяване на решението. При наличие на предпоставките и на двете, ще бъде
съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението. В конкретния случай, както бе посочено по-горе,
молителят е въвел и двете основания още с молбата по чл.625 от Търговския
закон, като същевременно към определената и посочена по-горе от съда начална
дата 31.12.2006 година съдът намира, че той е бил неплатежоспособен, което
именно мотивира съда да открие производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност като първо заявено основание /определение №70 от 03.02.2017
година на ВКС по търг. дело №388/2016 година, ІІ т.о., решение №201 от
11.12.2014 година по търг. дело №659/2014 година, І т.о./. Същевременно, съдът
намира, че към 2012 година молителят вече е бил и в състояние на
свръхзадълженост при съобразяване на данните в отчета от 2013 година - пълна
липса на имущество и налични задължения в посочения по-горе размер. След като
са налице предпоставките и на двете обсъдени по-горе състояния, то съдът следва
да съобрази по-ранната дата в случай, че това състояние е налице и към момента
на постановяване на решението. В случая молителят е както неплатежоспособен,
така и свръхзадължен към последния посочен момент, като по-ранната от двете
дати е тази на неплатежоспособност. Наред с това е необходима да се посочи и това,
че изборът на реда, по който следва да бъде открито
производството по несъстоятелност - с последиците по чл. 630 или по чл. 632 от
Търговския закон - е предоставен на преценката на съда по несъстоятелността и е
обусловен от конкретните обстоятелства на случая, като не е свързан с
посоченото от молителя основание /така и в решение №174 от 05.12.2011 година по
търговско дело №567/2011 година по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о/. На последно, не
по важност място място, следва да се посочи, че съдът е преценявал наличието на
законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност в
редакцията на приложимите правни норми в сега действащата тяхна редакция /така
и в решение №216 от 19.04.2017 година по търг. дело №448/2016 година, ІІ т.о./.
Както е посочил съдът в постановеното от него по делото определение по
чл.629б от Търговския закон, налице е в случая
липса изцяло на парични средства, поради което и не биха могли да се покрият
разноските по производството по несъстоятелност. Освен това, за извършване на
всички последващи действия по издирване на евентуалното имущество на молителя,
възнаграждението на синдика и всички останали разходи също се изискват налични
парични средства, които да ги покрият. В тази връзка съдът с посоченото
определение под №264 от 08.03.2017 година е указал на известните кредитори на
молителя в едномесечен срок да представят банков документ за внасяне на сумата
от 5500 лева по сметка на Бургаския окръжен съд, определена от съда като
необходима за първоначалните разноски. Със същото определение съдът е уведомил
всички тях за последиците при непредставяне на такъв документ в указания
по-горе срок. По делото такъв не е постъпил, поради което и именно
обстоятелство и в съответствие с разпоредбата на чл.632 ал.1 от Търговския закон
дружеството - молител следва да бъде обявено за неплатежоспособно като освен
това, то следва да бъде обявено и направо в несъстоятелност и производството по
делото да бъде спряно. Същото следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд и дължимата в размер на 250 лева държавна такса, тъй като
към момента на депозиране на молбата същото не е дължало такава, съобразно
чл.620 ал.1 от Търговския закон.
В съответствие с чл.624 ал.1 от
Търговския закон препис от настоящото решение следва да бъде изпратено за
вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.
Мотивиран от горното и на основание
чл.632 ал.1 във връзка с чл.607а от Търговския закон, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Созопол” ЕООД - в
ликвидация със седалище град Созопол и адрес на управление ул. „Аполония“№35,
представлявано от К.Б.К.-ликвидатор, ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2006
година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност по отношение на „Созопол” ЕООД - в ликвидация със седалище град
Созопол и адрес на управление ул. „Аполония“№35, представлявано от К.Б.К.-ликвидатор,
ЕИК *********.
ДОПУСКА обезпечение чрез
налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по
отношение на недвижимите имоти на „Созопол”ЕООД - в ликвидация със седалище
град Созопол и адрес на управление ул.„Аполония“№35, представлявано от К.Б.К.-ликвидатор,
ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на „Созопол” ЕООД - в ликвидация със седалище град
Созопол и адрес на управление ул. „Аполония“№35, представлявано от К.Б.К.-ликвидатор,
ЕИК *********.
ОБЯВЯВА „Созопол” ЕООД -
в ликвидация със седалище град Созопол и адрес на управление ул. „Аполония“№35,
представлявано от К.Б.К.-ликвидатор, ЕИК ********* в несъстоятелност.
СПИРА производството по
настоящото търговско дело №604/2016 година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Созопол” ЕООД -
в ликвидация със седалище град Созопол и адрес на управление ул. „Аполония“№35,
представлявано от К.Б.К.-ликвидатор, ЕИК ********* да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от
250 /двеста и петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за
разглеждане на депозираната молба, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното
издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на Агенция по
вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския регистър.
Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му
в търговския регистър с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: