Р Е Ш Е Н И Е
№ 316
гр.Хасково, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева
от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №1074 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН / в приложимата редакция
/.
Образувано
е по жалба от А.Г.Г., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес:***, против
Решение №92/16.09.2021г., постановено по АНД №606 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 година, с което
е потвърден Електронен фиш Серия * №******* на ОДМВР – Хасково.
Касационният жалбоподател счита
обжалваното решение за неправилно, поради противоречие с материалния и
процесуалния закон. По същество сочи, че в хода на административнонаказателното
производство били допуснати съществени процесуални нарушения, както и че при
издаването на електронния фиш бил нарушен материалния закон. В случая
изпълнителното деяние на административното нарушение не било конкретизирано.
Липсвало точно описание на мястото, на което било извършено нарушението. В ЕФ
било посочено единствено гр. С.,
ул. „А.З.“, без да била посочена посоката на
движение на лекия автомобил или каквито и да било конкретизиращи признаци,
посочващи как и къде точно било извършено административното нарушение. В ЕФ
липсвала също така и посока, към която било насочено АТСС. От представените по
делото клип с №11231 и снимка на лекия автомобил, в който се намирало АТСС,
заснело клипа, също не можело да се установи местоизвършването на нарушението.
В тази връзка следвало да се отбележи, че обозначаването на мястото на
нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и
заснети с мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS
система и приетото
географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в
градуси), не било достатъчно за локализирането на мястото на нарушението. От
друга страна, от представената снимка на полицейския автомобил, освен, че не
можело да се установи мястото, на което бил осъществен контрола на скоростта,
то снимката по никакъв начин не можело да се свърже с твърдяното в ЕФ нарушение,
тъй като на същата липсвала дата и местоположение. Също така, улица „А. З.“ не можела да бъде открита на
картата на град Свиленград, тъй като най-вероятно такава улица въобще не
съществувала в града. На пръв поглед от представените по делото снимки мястото,
на което бил заснет автомобила, приличало на пътя между квартал „Гарата“ и
квартал „Гебран“, но същият този път не носел името улица „А.З.“, а бил Републикански път I-8, който започвал от Република
Сърбия, преминавал през град Свиленград и отивал към Република Турция. Изводът
на районния съдия, че такава улица съществува в рамките на гр. Свиленград, бил
неправилен и необоснован. В интернет пространството липсвали каквито и да било
данни за съществуването на такава улица, още по-малко същата била посочена в
сайта на община Свиленград. Поради това се твърди, че при изготвянето на ЕФ
било допуснато същественото процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно
или непълно посочване на мястото на извършване на административното нарушение,
което от своя страна водело до нарушаване на правото на защита на
санкционираното лице. В тежест на издателя на електронния фиш било да
установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна и
субективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. В
случая признаците на нарушението не били установени и налагането на наказание
по недоказано откъм извършител и изпълнително деяние нарушение било неправилно,
несправедливо и противоречало на принципа за разкриване на обективната истина.
Обжалвания електронен фиш не можел да служи като годен правораздавателен акт,
който да породи целените от закона последици за неговия адресат. То явно
противоречало на процесуалния и материалния закон. По изложените съображения се
иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да
бъде отменен като незаконосъобразен обжалвания електронен фиш.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд
– Свиленград за правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С оспореното решение състав на
Районен съд - Свиленград е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, Серия * №******* на ОДМВР – Хасково, с който на касационния
жалбоподател А.Г.Г., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 400.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
на дата 19.02.2020 г. в 17.41 часа.
За да постанови решението, въззивният
съд е обосновал извода, че обжалваният електронен фиш не противоречи на
материалния и процесуалния закон. Приел, че същият отговаря на изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Спазена била разпоредбата на чл.10 от Наредба №8121з-532
от 12.05.2015 г. на МВР. Представен по делото бил съставеният протокол,
съгласно изискването на чл.10 от посочената наредба, който бил доказателство
относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС
било заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта и други
изисквания по наредбата. Протоколът бил попълнен изцяло, като била налице
яснота относно основанието за ограничението на скоростта при движение в
населено място. Представена била и снимка за разположението на уреда,
неразделна част от протокола, при положение, че в конкретната хипотеза се
касаело за работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано
техническо средство, респ. система за контрол на скоростта. На следващо място,
обоснована била преценката на наказващия орган относно установената скорост на
движение на процесния лек автомобил, като в хода на съдебното производство от
издателя на електронния фиш били представени протокол от проверка
№6-52-19/11.10.2019 г. на използваното в случая техническо средство за
измерване. В този смисъл било доказано, че то било годно и към датата на
установяване на нарушението отговаряло на метрологичните изисквания, а
ползваната мобилна система за видеоконтрол била от одобрен тип, с оглед
ангажираните писмени доказателства в тази насока.
По отношение авторството на деянието
съдът приел, че при
издаване на електронния фиш било известно лицето, собственик на управляваното
МПС. Доказателства в тази насока се съдържали в приложената по преписката
справка от база данни – КАТ. В случая, управлявайки посочения в ЕФ автомобил,
жалбоподателят бил извършил нарушение на ЗДвП, като се движел със скорост
по-висока от въведеното ограничение от 50 км/ч. в населеното място, поради
което правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност по
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Настоящата инстанция счита, че
атакуваното съдебно решение е законосъобразно. Същото е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Предвид правните изводи на съда, фактическите му са направени след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
От представените по делото
доказателства е видно, че е спазена процедурата по издаване на електронния фиш.
Извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
установено и заснето с мобилно по смисъла на §6, т.65, б. „б” от ДР на ЗДвП
автоматизирано техническо средство.
Приложимата към датата на извършване
на нарушението редакция (ДВ бр.54 от 05.07.2017
г.) на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.”
Настоящата инстанция намира за
правилен извода на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички
необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Процесният фиш съдържа
данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от
министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015
г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата.
В случая се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, според
която за осъществяване на контрол на участниците
в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това
изискване е удостоверено с представения по административнонаказателната
преписка Протокол за проверка №6-52-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 11.10.2019г. и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Тези доказателства не са
оспорени и са приети като годни за установяване на посочените в тях факти.
В преписката се
съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR-1M №656/14, за дата на използване
19.02.2020 г. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата), в който изрично е
отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е 50 км/ч. при
въведено общо ограничение на скоростта в населено място. При така попълнени в
протокола данни, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна
квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
По делото е представен заснетият
клип, на който освен автомобила, са отразени локацията, включително с GPS
координати, датата и часът на заснемане, посоката и заснетата скорост.
Неоснователни са наведените
възражения, че липсвало точно описание на мястото, на което било извършено
нарушението, като в тази връзка се сочи също, че улица „А.З.“ не можела да бъде открита на
картата на град Свиленград, тъй като най-вероятно такава улица въобще не
съществувала в града. Съображения в тази насока са били навеждани и пред
районния съд, който е обсъдил същите и обосновано е приел, че не може да се сподели
този довод на жалбоподателя. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че
относно посочената в електронния фиш улица „А. З.“, гр. С., при извършена и от настоящата
инстанция справка в интернет пространството се откриват данни за съществуването
на такава улица в гр. С.,
кв. „К.
П. В.“ (кв. „Г.“), която улица в действителност
попада и е част от Републикански път I-8 от Републиканската пътна мрежа на България, който
започва от границата с Република Сърбия, преминава през град Свиленград и
приключва до ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле, но същевременно е и част от
населено място по отношение, на което са приложими правилата за ограничение на
скоростта разписани в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Касационната инстанция приема, че
нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени
доказателства. Правилен е изводът на районния съд, че при установяване на
нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по
издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения.
Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е
санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 400 лева съответства на
нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието,
и на констатираното превишение на скоростта за движение.
При това положение се налага извода,
до който е достигнал и въззивният съд, а именно, че
административнонаказателната отговорност на нарушителя в случая е била правилно
ангажирана.
По изложените съображения настоящата
инстанция приема, че решението на районния съд, с което електронният фиш е
потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №92/16.09.2021 г.,
постановено по АНД №606 по описа на Районен съд - Свиленград за 2021 година.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.