№ 321
гр. Видин, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20241320101960 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от В. Е. В., ЕГН **********, като
майка и законен представител на детето А. И. Н., ЕГН **********, чрез адв.
Н. Г., със съдебен адрес: гр. **************, против И. З. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***********, с която е предявен иск с правно
основание по чл. 127а от СК.
Сочи се от ищцата, че с ответника съжителствали в гр.Видин за периода
от месец май 2016 год. до 11.11.2018 год., когато окончателно се разделили. От
съвместното им съжителство се родила дъщеря им А. И. Н., ЕГН: *********.
Излага, че съгласно сключено между тях Споразумение по гр.д.№42 по
описа за 2019г. на ВРС, упражняването на родителските права върху
малолетното им дете са предоставени на майката.
Твърди, че отношенията между нея и бащата на детето са изключително
много влошени, доскоро дори не заплащал никаква издръжка за малолетното
им дете.
Посочва, че ответникът преимуществено пребивава в чужбина. В
случаите, когато е в България същият не проявявал никаква инициатива за
осъществяване на личен контакт с детето им съгласно одобрения от Съда
режим.
Твърди, че нейната майка живее и работи в Испания, също така има
1
близки роднини в град Неготин, Р. Сърбия.
Проявява желание да празнува християнски и официални празници
заедно с дъщеря си и близките хора, които живеят в чужбина. Също така
желае да обогати мирогледа и общата култура на детето си, чрез пътувания в
чужбина с посещения на исторически забележителности в страни от ЕС и Р.
Сърбия.
Потърсила контакт с ответника, за да поиска съгласието му за издаване
на паспорт на детето, но същият категорично отказал. Сезирала съда и с
Решение №678/21.10.2020 г. по гр. дело №81/2020 г. по описа на ВРС е дадено
разрешение да замести съгласието на бащата да пътува извън границите на
Република България, придружавана от майка си, за срок от три години, който
срок е изтекъл.
Иска се от съда да постанови решение, с което:
1. Да разреши ОД на МВР – Видин, Дирекция „Български документи за
самоличност“ да издаде международен паспорт за задгранично пътуване
на детето А. И. Н., ЕГН: **********, със съгласието на нейната майка и
законен представител В. Е. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Видин, ж.к. „Васил Левски“ бл.4, ет.18, ап. 106, без да е необходимо за
целта съгласието на бащата И. З. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. **************;
2. Да разреши на детето А. И. Н., ЕГН: ********** да напуска територията
на Република България с нейната майка В. Е. В., ЕГН: **********, без да
е необходимо съгласието на бащата И. З. Н., ЕГН: **********, като
осъществява пътувания от Република България до страни от ЕС с цел
туризъм и/или посещения на близки роднини и познати, за срок
максимално допустим по закон от влизане в сила на решението.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В едномесечния срок от ответника не е представен писмен отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа изложеното в исковата молба.
По делото, като доказателство, е приобщено Удостоверение за раждане
на детето А. И. Н., издадено въз основа на акт за раждане №0042/06.02.2017 г.
2
от Община Видин, от което е видно, че нейна майка е В. Е. В., ЕГН
**********, а баща – И. З. Н., ЕГН **********.
В съдебно заседание, проведено на 14.04.2025 г., са разпитани
свидетелите Н. Асенова Маршавова /баба на ищцата/ и С. И. А..
Свидетелката Н. Асенова Маршавова заявява следното: „Желая да
свидетелствам. В. ми е внучка, а А. – правнучка. Баща на детето е И. Н..
Отдавна са разделени с внучка ми. А. дълго време беше при мен във Видин,
сега е при майка си в гр. Търговище. Майката на В. се казва М., която ми е
била снаха. Зная, че майката на В. – М. беше в чужбина. Знам от внучка си, че
има желание да ходи в чужбина, да ходят на екскурзии и в тази връзка да
изкарат документи за детето А.. Внучка ми В. ми каза, че бащата на детето не
е съгласен да ходи в чужбина с нея. Той обаче не поддържа връзка с детето,
доколкото знам не плаща издръжка.“
Свидетелката С. И. А. сочи следното: „Аз съм комшия на Н., познавам
В.. Н. й е баба. Н. си гледаше В.. В. и мъжът й се разведоха. В. и А. живяха
малко при Н. и после отидоха на квартира във Видин. Знам И., виждала съм
го. В. е разделена отдавана с И.. Знам от бабата на В., че тя със съпруга си И.
Н. са разделени и не живеят заедно, а детето А. е при майка си. Те вече не
живеят при бабата и не знам какво става“.
Съдът дава вяра на гласните доказателства, тъй като същите са ясни,
конкретни, подробни, непротиворечиви по между си, а от друга страна
кореспондират и с изложените обстоятелства в исковата молба.
По делото е представен и приет социален доклад от ДСП –Търговище,
като от социалният работник, водещ случая, е изведен обоснован извод, с
който заявява подкрепа по отношение искането за издаване разрешение за
пътуване на малолетното дете А. в чужбина, тъй като това е в съответствие с
нейния най-добър интерес и ще спомогне за нейното хармонично развитие и
социална адаптация.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител е
поискал съдът да даде разрешение за пътуване на детето в чужбина, а именно
в страните от ЕС с цел туризъм и/или посещения на близки и роднини, и за
издаване на лични документи.
При решаване на спора по чл. 127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени
3
какъв е интереса на детето. Изискването на закона за съвместното решаване на
родителските права по този въпрос представлява по-висока степен на закрила
на детето, поради по-високата степен на риск при пътуване в чужбина.
Съотношението между правото на свободно придвижване и пътуване на
детето в чужбина и защитата на неговата личност и здраве следва да се
определи според данните в конкретния случай.
Видно от материалите по делото, родителите на детето към настоящият
момент, не могат да постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуването
на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това,
поради което са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 127а от СК
спорът да бъде решен от съда. От събраните в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства се установя по безспорен начин, че бабата по
майчина линия на детето А. се намира в чужбина, както и че ищцата има
роднини в Република Сърбия.
Целта на закона е да защити в максимална степен правата и интересите
на децата и да ограничи възможностите за злоупотреба с права на децата, с
оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тях.
Съдът намира, че в настоящия случай не е налице нито заплаха, нито опасност
за здравето и/или сигурността на детето при пътувания заедно с майката до
страни в Европейския съюз, доколкото не са места, в които временно не е
препоръчително пътуване по различни причини, с оглед съществуващ риск за
живота, здравето или сигурността на гражданите. С оглед събраните по делото
доказателства, липсата на съгласие от страна на бащата за задгранични
пътувания на детето, провеждането на лечение в чужбина на детето,
ограничава правото на детето на свободно придвижване, гарантирано в
Конституцията на РБ. Именно изхождайки от интереса на детето, че то трябва
да има възможност за по-добри условия на живот и почивка, съобразно
възможностите на майка, е налице необходимост детето да може да пътува в
чужбина. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че е в интерес на
детето да му бъде разрешено същото да напуска пределите на РБ в страни
членки на ЕС, без за това да е необходимо съгласие на бащата за срок.
Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен като се
даде разрешение, заместващо съгласието на бащата И. З. Н., ЕГН **********,
детето А. И. Н., ЕГН ********** да пътува, придружавано от своята майка В.
4
Е. В., ЕГН **********, извън пределите на Република България до страни от
Европейския съюз, включително Република Сърбия, за срок от ШЕСТ години.
Следва да се даде разрешение за издаването на паспорт, по реда на ЗБЛД на
детето А. И. Н., ЕГН **********.
Съобразявайки изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да понесе отговорността за разноските, за което в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 500.00 лв. за адвокатско
възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищцата и сумата в размер
на 25.00 лева, представляваща внесена държавна такса.
На основание чл. 127а, ал. 4 от СК съдът намира, че следва да допусне
предварително изпълнение на решението.
Водим от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата И. З. Н., ЕГН
**********, детето А. И. Н., ЕГН ********** да пътува, придружавано от
своята майка В. Е. В., ЕГН ********** извън пределите на Република
България до страни от Европейския съюз, включително Република Сърбия, за
срок от ШЕСТ години.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата И. З. Н., ЕГН
********** за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето А. И. Н., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА И. З. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Е. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
**************, сумата в общ размер на 525.00 лева – разноски по делото
/500.00 лева – адвокатско възнаграждение и 25.00 лева държавна такса/.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 СК, предварително изпълнение
на решението.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5