№ 2915
гр. Варна, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500778 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на молба от Етажна собственост на сграда с
административен адрес гр. Варна, ***********, чрез процесуален представител адв. Д.Х., с
която е фомулирано искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото
Решение № 778/21.06.2022 г.
Молителят твърди, че с исковата молба е претендирана отмяната и на петте решения
на ОС на ЕС от 20.05.2021 г., като с молба от 16.09.2021 г. пред първата инстанция е
уточнил, че оспорва единствено решението по т. 3 от протокола. Следователно били
предявени пет обективно съединени иска, като ВРС не се произнесъл по разноските по
четирите иска, от които ищецът се е отказал. ВОС също не съобразил разноските съобразно
отказа от четирите иска, тъй като е следвало да измени решението в частта за разноските,
като намали пропорционално тези, присъдени на ищеца, респективно да присъди такива по
отношение на другите четири в полза на въззивника.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от КР. К. СТ., чрез адв. П.П., с
който молбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че е несъстоятелна тезата на
молителя, че всяко от решенията по протокола е предмет на разглеждане по отделен иск,
както и че уточняването кои решения точно се обжалват представлява отказ от иск,
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въззивното производство по делото е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от Етажна собственост на сграда с административен адрес гр. Варна, ***********,
чрез процесуален представител адв. Д.Х., срещу Решение № 315/14.12.2022г., постановено
по гр.д.№ 8790/21г. по описа на PC-Варна, с което е отменено решението по т. 3 по
протокола от 20.05.2021г. на Общо събрание на Етажната собственост, с което е решено на
покрива на блока да бъдат поставени приемателни антени срещу наемна цена, на основание
чл. 40 от ЗУЕС.
Предмет на въззивна проверка е било единствено произнасянето на
първоинстанционния съд по отношение на искането за отмяна на посоченото решение по
протокола от 20.05.2021 г. на ОС на ЕС. Разпределението на отговорността за разноски
1
представлява законова последица от изхода на производството, и доколкото
първоинстанционното решение е потвърдено изцяло, не са налице предпоставки за отмяна
на обжалвания съдебен акт в частта му относно разноските, като същите са останали
дължими така, както са били разпределение от състава на ВРС.
С депозираната молба по чл. 248 от ГПК молителят се домогва да претендира
допълване на протоколното определение на първоинстанционния съд, с което е прието
уточнението на молителя, че поддържа иска единствено по отношение на т.3 от протокола.
Основателни са твърденията му, че по съществото си изявлението на ищцовата страна
представлява отказ от исковата претенция по отношение на другите четири решения.
Респективно производството е следвало да бъде прекратено в посочената част, какъвто
диспозитив липсва в съдебния акт, постановен в о.с.з. При прекратяване на делото в полза
на страната са били дължими на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК пропорционално разноски,
съобразно с прекратената част. Допълване в частта за разноските е можел да поиска
ответника и то непосредствено след постановяване на протоколното определение, в
сроковете по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Доколкото такава молба не е подадена в рамките на преклузивния срок, молителят е
пропуснал възможността да претендира разноските по чл. 78, ал. 4 от ГПК съобразно с
прекратената част от производството, макар и при липса на изричен диспозитив в посочения
смисъл. Процесуалният пропуск не може да бъде саниран след изтичането на срока по чл.
248, ал. 1 от ГПК, още по-малко в хода на въззивното производство по делото. Както вече
беше посочено, предмет на въззивната проверка е било единствено решението по отношение
на т. 3 от Протокола и отговорността за разноски, като законова последица от произнасянето
по иска. Молителят не е претендирал нито допълване на протоколното определение, нито е
отправил искане за допълване или изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските, поради което въпросът относно размерът на същите и липсата на основание за
присъждане на такива за прекратената пред ВРС част не може да бъде преразглеждан от
въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора пред въззивния съд и при съблюдаване на правилата на чл.
78 от ГПК не са били налице основания за присъждане на разноски в полза на въззивника,
като на основание ал. 3 от посочената разпоредба право на възстановяване на извършените
разноски има единствено въззиваемата страна. Тъй като първоинстанционното решение е
потвърдено изцяло, не са налице предпоставки и за пропорционално изчисляване на техния
размер.
По гореизложените съображения молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Етажна собственост на сграда с
административен адрес гр. Варна, ***********, чрез процесуален представител адв. Д.Х., с
която е фомулирано искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото
Решение № 778/21.06.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3