Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Лом, 21.11.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на осми ноември две
хиляди и двадесет и втора година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна
Александрова
при
секретаря Р. Д., след като се запозна с материалите по гр.д.№ 1570/19 година по
описа на съда и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД .
В
исковата си молба се сочи, че първата ищца и първата ответница са сестри.
Навеждат се твърдения, че приживе тяхната майка/ със съгласието на вторият си
съпруг/ им е прехвърлила, недвижим имот, находящ се в гр.Б. / индивидуализиран
в ИМ/, срещу задължението на двете й деца да я гледат и издържат до края на
живота им.
Първата
ищца и първата ответница са придобили процесния имот, в режим на СИО.
Иска
се от съда да постанови решение, с което на основание чл.87,ал.3 ЗЗД , да
развали договора до размера на ½ ид.ч. за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка, поради неизпълнение на договорните задължения поети от
ответниците по делото.
Съгласно договора, страните по делото са
поели задължението да гледат майка си и вторият й съпруг до края на живота им,като
им осигурят нормален и спокоен живот, какъвто са водили преди и докато са живи , полагайки
грижите за тях, лично. Вторият съпруг на
майката на първата ищца и първата ответница е починал пред 2014 година. А майка
им на 09.01.2016г. Според ищиците ответниците не са изпълнявали поетите
ангажименти по този договор , нещо повече държали са се въпреки напредналата
възраст на Н. Г. Г./майка им/ и въпреки нейните заболявания, като не полагали
необходимите и достатъчно грижи, игнорира ли я, което наложило ищците да се теглят
кредит от банка – 5100 лв. през 2015 г., за да я лекуват, и ищците я прибрали дома си, тъй като имала нужда от
постоянни грижи и наблюдение, така заживели като семейство. А взетият заем през 2015г. / за прецизност
майката е починала 2016г./ двамата ищци изплащали и след нейната смърт.
Твърди още, че за разлика от ответниците,
двамата ищци отделяли време и внимание и полагали необходимите грижи и
внимание, в т.ч. и лечение в болници и др.т. и се грижили за нея, за да е спокойна
и да живее добре т.е., видно е, че ответниците не са престирали грижи и издръжка, които са липсвали
изобщо. Правният си интерес ищците обуславят и с тежкото здравословно състояние на майката и нуждата й
от постоянни, непрекъснати, пълни и специални грижи и издръжка, каквито
ответниците изобщо не й дават, а и очевидно нямали и желание да й осигурят.
Навежда доводи, представят писмени доказателства, ангажират гласни такива в подкрепа на
твърденията и исканията си.
В с.з. ответниците се явяват лично е с
адв. Ц.Д., техен пълномощник по делото, заявяват, че не признават иска, както и
че той е неоснователен. Твърдят също, че първата ответница имала заболяване,
което не позволявало да се грижи за вайка си.
Съдът,
след преценка, поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като
изхожда от активно легитимирано лице, а имащ правен интерес от развалянето му,
а ответниците са пасивно легитимирани по иска, като приобретатели до размера на
½ ид.ч. по договора.
Разгледан по същество искът е
основателен.
От приложения нотариален акт/л. 2 от
делото/е видно, че правото на собственост върху процесния имот е придобито
от ищците и ответниците /В режим на СИО/срещу
задължението на ответниците да поемат своята част от гледането и издръжката на
майката, както заедно й осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила /до
сключването на договора/, докато е жива, полагайки грижите за нея, лично.
В
хода на производството по делото безспорно се установи, че след сключването на
договора, приобретателите, първоначално
са изпълнявали поетите договорни
задължения, но в последно време отношенията между страните са се влошили тъй
като ответниците изобщо не участвали в гледането и издръжката/нито лично нита
чрез другиго/, стигнало се до там, че през 2015 год., ищците изтеглили кредит
за лечението на майката, който изплатили след нейната смърт./представят и
доказателства в подкрепа на твърдяното/. Нещо повече наложило се да приберат в
дома си майката и там да я обгрижват.
Ответниците
впоследствие изобщо се дезинтересирали, не изпълнявали изобщо визираните по
горе задължения към прехвърлителят така, както е уговорено/нито лично нито чрез
другиго/ както и, че майката поради
напредналата си възраст и влошено здравословно състояние имала нужда от
непрекъснати и постоянни грижи, т.е. нуждае се от постоянното им присъствие и
грижи, което ответниците явно нямат желание да полагат.
Според практиката на съдилищата, договорът за издръжка и гледане създава общ
живот за страните по него до смъртта на отчуждителя, който следва да живее в
семейна среда с приобратателя. Очевидно е, че този общ живот изисква от
страните подходящи взаимни отношения , по делото не се събраха доказателства, че
ответниците са участвали лично или чрез друг в издръжката и гледането на
прехвърлителката. Факта, че първата ответница също имала заболяване и самата се
нуждаела от грижи, не я освобождава от задължението да полага грижи по поетият
с договора ангажимент. Това е можела да направи, чрез другиго.
По делото се установи,че прехвърлителката
е стара и немощна жена, болестите и
недъзите са били факт и се отразили по негативен начин за нея. Въпреки това,
двамата ищци поели изцяло ангажиментите, грижите и свързаните с това разходи за
лечение на прехвърлителката. /Петко Венедиков”Договор за гледане и
издръжка”-стр.35/:…” този който е поел задължението да гледа и издържа един
стар човек,трябва да допуска такива неприятности/ заболяване/. Защото това
влиза в рисковете,които той поема със сключването на договора. Грижа трябва да
се проявява от него не само по отношение на физическите заболявания…”/ каквито
грижи , ответниците не са проявявали, когато прехвърлителката е била в болница.
Следователно ответниците са тези, които преди всичко трябва да се съобразяват и
приспособяват към прехвърлителката по договора, защото това са техните
задължения поети със договора до размера на ½ ч.
Последиците от това, че ответниците не
изпълняват поетите задължения, е искът за разваляне на договора.
Вън от казаното, и в неговия контекст
ответниците са тези ,които трябвало да имат подходящо поведение, а майкато не е
длъжна да се съобразява с техните проблеми.
По
отношение на “гледането и издръжката”:
С оглед на това, че договорът за гледане
и издръжка се сключва и с оглед
личността на длъжника /в т.ч. ответниците по алеаторния договор/. От това, не
следва,че поетата част за изпълнение на задължението за гледане и издръжка
трябва да стане с техния личен труд, напротив те могат да прибягват и да
разчитат и на труда и на трети лица :
ако не е било по силите ответниците да сторят това,то те биха могли да
ангажират свои близък или пък да наемат болногледач за това, но от това не
значи,че следва да се разтоварят напълно от грижите по прехвърлителката по
договора, а е можело ги възложат изцяло на трети лица.
С
други думи под понятието”гледане”следва да се разбира,че страните по
задължението следва да имат установен общ живот, да прекарват времето си
заедно, защото в крайна сметка прехвърлителката по алеаторния договор заради
тази семейна среда, им е предоставил жилището си. И е нормално по този договор
да има една семейна близост между страните, която в случая липсва от страна на
ответниците.
Защото пропуснатото по каквато и да е
причина изпълнение от страна на ответниците, не може да бъде компенсирано
допълнително по късно.
Според
Върховния съд, ако длъжникът не изпълнява точно
задължението си, това е достатъчно основание кредиторът да иска
разваляне на договора.
От всичко обобщено по горе става ясно, че
ответниците не са полагали нито в пълен обем, нито постоянно необходимите
грижи, поети с алеаторния договор по които са се задължили.
И като последица от неизпълнението на
поетите задължения по договора за гледане и издръжка е и иска за развалянето
му.
На основание чл.115,ал.2 ЗС, съдът
следва да даде шестмесечен срок на ищеца за отбелязване на това съдебно решение
в службата по вписванията към ЛРС по реда, предвиден в Правилника за
вписванията.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш
И :
На основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД РАЗВАЛЯ, сключения с нотариален акт № 258,
том ІІ, дело № 497/1995 год. договор за
прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане между Н. Г.
Г. с ЕГН ********** /починала/, в качеството й
на прехвърлител и К.И.К., ЕГН ********** и П.А.К. ЕГН ********** / в
режим на СИО/, двамата от гр.Монтана, в качеството им на приобретатели, с който
К.И.К. и П.А.К. са придобили ½ ид.ч. от правото на собственост върху
следният недвижим имот, находящ се в гр.Б., обл.М. , а именно: дворово място от 924 кв.м., по плана на
града- пар.V – 304, в кв.38, заедно с построената в него – жилищна сграда, до
съседи: улица, н-ци Д. З., Б. И. К. и н-ци П. И. Н. до размер на 1/2 ид.ч.
поради НЕИЗПЪЛНЕНИЕ от страна на К.И.К. и П.А.К. на поетите задължения по
горния договор.
На
основание чл.115,ал.2 ЗС, дава шестмесечен срок, считано от влизане на решението
в сила, П.И.К., с ЕГН ********** и Ц.И.К., с ЕГН **********, да отбележат
влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията на Районен съд гр.Лом.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС във 2-седмичен
срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :