Р Е Ш Е
Н И Е
№ 66 01.03.2023
г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд,
VIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Златко Мазников
Членове:
Секретар:
Николина Николова
Прокурор:
Разгледа
докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 82 по описа за 2023
година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 27а, ал. 1 – 5 от Закона за закрила на детето (ЗЗДетето).
Образувано
е по жалба на Н.Е.Д. ***, ЕГН **********,
подадена чрез пълномощника й адв. А.Й. ***, против Заповед № ЗД/Д-СТ-Р-002 от 27.01.2023
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Гълъбово, с която на
основание чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 и 3
от ЗЗДетето е наредено временното настаняване на детето Д.Д. Д., ЕГН **********,
с родители: майка – Н.Е.Д. с настоящ адрес ***, ЕГН **********, и баща – Д.И.Д., ЕГН ********** (починал),
в семейството на Д.С.Ж., ЕГН **********, и И.Д.Ж., ЕГН ****** **** (баба
и дядо по бащина линия) – и двамата с адрес в
гр. Раднево, до произнасяне на
съда с решение по чл.28 от ЗЗДетето.
Иска
се отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна по изложени в жалбата,
в съдебно заседание и постъпила от
пълномощника на жалбоподателката писмена защита съображения за неспазване на
установената форма, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Претендират се разноски.
Ответникът – Директорът
на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Гълъбово,
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Заинтересованите
страни – Д.С.Ж. и И.Д.Ж., лично и чрез пълномощника си адв. И.С. оспорват
жалбата и молят да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претенидират за
направените по делото разноски.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
C влязло в сила решение
№ 260313 от 17.11.2020 г. по гр. дело № 3980/2020 г. на Районен съд Стара
Загора (л. 11 – 12) бракът между родителите
на малолетната Д.Д. Д., ЕГН ********** – жалбоподателката Н.Е.Д. и Д.И.Д., бил прекратен
по взаимно съгласие, като родителските права над Д.и по-малката й сестра Е.
били предоставени за съвместно упражняване на двамата родители. Било
постановено децата да живеят половината от месеца при баща си в гр. Стара
Загора, а другата половина от месеца – при майка си в гр. Монтана, като
конкретните периоди от време ще се определят по общо съгласие на родителите, а
при непостигане на такова – децата да живеят при майка си през първата половина
от месеца и при баща си през втората половина от месеца, както и че ежедневно
осъществяваните права, чрез които се предоставят фактическите грижи за децата,
ще се упражняват от родителя, при когото те живеят в съответния момент, а
останалите права – от двамата родители, всеки един от които ще има и право на
лични контакти с децата по времето, в което непосредствените грижи се
упражняват от другия родител, но след постигане на общо съгласие за това. Всеки
един от двамата родители бил осъден да заплаща и ежемесечна издръжка на децата
за времето, през което те живеят при другия родител, чрез последния (за
детето Д.– в размер на 180 лева).
Въпреки съдебното
решение, около шест месеца след постановяването му жалбоподателката продължила
да живее с децата си и бившия си съпруг в семейното им жилище в гр. Стара
Загора, след което се прибрала в гр. Монтана, където живеели родителите й и
където на 26.07.2021 г. родила третото си дете – К. (л.
17), с чийто баща (Д.В.от гр. Монтана)
сключила граждански брак, но впоследствие се развела и с него.
На 09.10.2022 г.
бащата на децата Д.и Е. починал (л. 18).
След като
жалбоподателката заминала да живее в гр. Монтана, дъщерите й от първия й брак
останали да живеят при баща си в гр. Стара Загора, а когато той починал, преките
грижи за тях били поети родителите му – Д. и И. Ж., които ги взели при себе си
в гр. Раднево, за което им било издадено и пълномощно от жалбоподателката. През
този период децата Д.и Е. се виждали с майка си инцидентно – когато ги вземала
при себе си в гр. Монтана (две седмици през м.
юни 2021 г., през целия м. юни 2022 г. и по Коледните празници на 2022 г.)
или идвала да ги види в гр. Стара Загора за по няколко дни.
На 10.01.2023 г. в Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Раднево бил приет устен сигнал от Д.С.Ж. – № СИГ/Д-СТ-Р/1
(л. 94), с което инфорМ.ала,
че синът й Д.М. Д. е починал на 09.10.2022 г. и оттогава тя и съпругът й полагат
грижи за двете си внучета Е. и Д., а майка им живее в друго населено място, където
създала ново семейство, като им е подписала пълномощно да отглеждат децата й.
Във връзка с
извършване на проверката по подадения сигнал на 10.01.2023 г. от Началника на Отдел
„Закрила на детето“ гр. Раднево била проведена информационна среща с Д. и И. Ж.
(л. 95), след която на
12.01.2023 г. последните подали заявление за ползване на социални услуги (л.
96) и декларации за съгласие за настаняване в семейството им
на внучката им Д.(л. 97 и 98),
изготвена била предварителна оценка на потребностите от социални услуги (л.
99 и 100) и др. Изискана била и съответно постъпила информация за
емоционалното състояние на детето Д.в училище, поведението й спрямо останалите
деца и персонала, интензивността на посещенията й в учебните часове и т. н. от
училищата в гр. Стара Загора и гр. Раднево, посещавани от нея преди и след
смъртта на баща й (л.
107 – 112), а от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Монтана било
потърсено съдействие за проучване на нагласата и желанието/нежеланието на
жалбоподателката да изгражда емоционална връзка и да полага грижи за децата си
от първия си брак, жилищните и хигиенно-битовите й условия, трудовата й заетост
и т. н. (л. 106). Изготвени били също
социален доклад (л. 116),
индивидуален план за подкрепа на Д. и И. Ж. в процеса за настаняване и
отглеждане на деца по ЗЗДетето (л. 117 – 119),
индивидуална оценка на потребностите на детето Д.(л.
120 – 121), план за действие (л.
123 – 125) и план за грижи на дете, настанено в семейство (л.
126 – 127).
Извършените действия
и събраната в хода на проверката информация били анализирани и обобщени в изготвен
за целта доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо
дете с изх. № СЛ/Д-СТ-Р/473-003 от 24.01.2023 г. (л.
130 – 132), според който към момента на изготвянето му семейство Ж.
са осигурили за Д.постоянен и сигурен дом, емоционален комфорт, дрехи и обувки
според пола, възрастта и сезона, както и достъп до здравеопазване и образование,
като се стараят да задоволяват адекватно потребностите й, а момичето е силно
емоционално привързано към тях, чувства спокойно и обичано. От 14.10.2022 г. Д.е
ученичка във Второ ОУ „Паисий Хилендарски“ в гр. Раднево и по информация на
класния й ръководител е добре приета в класа си, общителна е и бързо се е адаптирала, винаги е
придружавана при водене сутрин на училище и връщане следобед от дядо й И.Д.,
който проявява изключително съзнателно и отговорно отношение към учебния
процес, изразяващо се в осигуряване на необходимите ученически принадлежности,
пособия и подготовка на домашни работи. По данни на класната ръководителка и
училищния психолог детето определя бабата и дядото като свое семейство, в което
никога не е усещало дефицит на внимание и грижи, отношенията помежду им са
хармонични и получава силна емоционална подкрепа от тях. Календарната възраст
на Д.съответства на психическото й развитие, момичето е добре развито за
възрастта си. Значимите възрастни за нея са баба й и дядо й по бащина линия, в семейството
на които получава нужните грижи, обич и внимание, докато с за майка си не
контактува често, гостува й твърде рядко и за кратък период от време. Въз
основа на тези и други, подробно обсъдени в доклада потребности на детето Д.,
свързани с развитието му, капацитета на семейство Ж. да се грижат за нея,
факторите на средата и семейството и направената в заключение оценка на случая
социалните работници, изготвили доклада, предлагат с цел осигуряване на
сигурността, здравето и най-добрия интерес на детето Д., а именно отглеждането
й в семейна среда, спрямо нея да бъде предприета мярка за закрила по чл. 4, ал.
1, т. 2 от ЗЗДетето – настаняването й в семейството на баба й и дядо й по
бащина линия (Д. и И. Ж.).
На 26.01.2023 г. Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Раднево си направил отвод, тъй като познавал заинтересованите
страни (л. 133), и със заповед на
по-горестоящия административен орган – Директорът на РДСП-Стара Загора (л.
134), за орган, който да приключи образуваното производство,
бил определен Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Гълъбово.
Последният, позовавайки се на изготвения и цитиран по-горе доклад за оценка на
случая и предприемане на мярка за закрила, издал обжалваната Заповед № ЗД/Д-СТ-Р-002
от 27.01.2023 г., с която на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл.
5, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 и 3 от ЗЗДетето е наредено временното настаняване на
детето Д.Д. в семейството на баба й и дядо й по бащина линия – Д. и И. Ж. с
адрес ***, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДетето. Като
фактически мотиви за издаването й в заповедта са възпроизведени накратко
констатациите от доклада за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила,
въз основа на които е изведен извод, че единственият
жив родител на детето (майката)
трайно не полага грижи за него и е предоставил пълномощно за това на семейство Ж.,
които го отглеждат след смъртта на баща му и желаят да се грижат за него за в
бъдеще, каквото е и желанието на детето.
Оспорената заповед е
била връчена на жалбоподателката на 03.02.2023 г. (л.
138).
По делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването на обжалваната заповед, представените
от жалбоподателката решение № 260313 от 17.11.2020 г. по гр. дело № 3980/2020
г. на Районен съд Стара Загора, удостоверение за наследниците на Д.М. Д.,
разписки за превеждани суми за децата Д.и Е. от 15.11.2022 г. и 16.01.2023 г. (л.
13 – 14), снимки (л. 21 – 26),
декларация за оттегляне на пълномощно (л. 163),
фактури и фискални бонове за ползвани и заплащани мобилни услуги (л.
164 – 174), листи от тетрадки за извършвани диктовки и решаване на
задачи (л.
175 – 178), договор за предоставяне на социални услуги от
10.02.2023 г. с приложения към него (л. 179 – 191),
вносни бележки за погасяване на банков кредит (л.
192 – 196), разписки за заплащани консумативи и данъци (л.
197 – 204) и договори с мобилни оператори и разписки за мобилни
услуги (л. 205 – 218), както и
представените от заинтересованите страни заявления за записване на детето Д.в училище (л.
219 – 220) и отчет по сметка за изплатено обезщетение на
наследниците на Д.М. Д. (л.
221 – 222). От съвкупната преценка на същите, освен приетите за
установени по-горе обстоятелства и факти, се установява още, че:
след
прибирането си в гр. Монтана жалбоподателката трайно не е изпълнявала съдебно
установеното й задължение да заплаща ежемесечна издръжка за дъщеря си Д.чрез
бащата на детето през времето, когато то живее при него – представените в тази
насока разписки са само две и то с дати 15.11.2022 г. и 16.01.2023 г., т.е.
след смъртта на бащата, като последната от тях е с дата след подадения на
10.01.22023 г. в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Раднево устен сигнал от Д.С.Ж.,
инициирал административното производство по издаване на оспорената заповед;
жалбоподателката
е заявила готовност да се грижи за децата си от първия си брак (л.
141) и е оттеглила пълномощното си, дадено на
заинтересованите страни да се грижат за тях и да ги отглеждат (л. 163),
но след като е получила оспорената заповед (л.
138), и е сключила договор за предоставяне на социални услуги
– оценка на родителския й капацитет, но след издаване на оспорената заповед (л.
179 – 191);
на
26.01.2023 г. социални работници при ДСП-Монтана са провели среща с
жалбоподателката, на която тя им споделила, че е мотивирана и желае да полага
грижи за децата си Д.и Е., а на 03.02.2023 г. са посетили жилището й и са
установили, че се състои от две стаи, кухня, баня и тоалетна, има добри битови
условия, отоплява се на твърдо гориво и ток и в него живеят тя, дъщеря й К. и
родителите й;
изготвените
след издаване на оспорената заповед протокол от проведена среща, заключителен
доклад, направление за ползване на социални услуги, социален доклад и
психологична оценка (л. 145 – 149, 153 – 154 и 158 – 161)
потвърждават фактите, мотивирали административния орган да издаде оспорената
заповед, съответно не водят до извод за промяна на обстоятелствата, обусловили
наредената с нея мярка за закрила – настаняване на детето Д.в семейството на
баба й и дядо й по бащина линия.
В съдебно заседание в присъствието на
социален работник от Дирекция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето”
гр. Раднево, беше проведено изслушване на малолетното дете Д.Д. Д. – на 8
навършени години, което сподели факти и обстоятелства, кореспондиращи със
събраната в хода на административното производство информация, отразена в
обобщен вид в доклада за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила, и
фактическите изводи на административния орган, издал оспорената заповед.
В
съдебно заседание бяха допуснати и разпитани като свидетели П.П.Ф. – съседка на
жалбоподателката и бившия й съпруг по семейното им жилище в гр. Стара Загора,
от показанията на която се установи, че до развода им грижи за децата Д.и Е. е
полагал основно баща им, а след като жалбоподателката е заминала за гр. Монтана
същият е бил подпомаган в отглеждането им от родителите си, които след неговата
смърт са продължили да се грижат за тях, като са ги взели при себе си в гр.
Раднево, и майката на жалбоподателката – Н.Ц. А., от показанията на която също
се потвърждават данните, че след развода й и до момента дъщеря й не е
упражнявала родителските си права над децата Д.и Е. съобразно съдебно
постановения за това режим, а що се отнася до твърденията й за давани суми на
ръка на бащата на децата и на родителите му – същите, ако и да са достоверни,
сочат на инциденти, попадащи в хипотезата на съдебно постановеното, че извън
ежедневно осъществяваните права по фактическите грижи за децата от родителя,
при когото те живеят в съответния момент, останалите права („чрез
които се защитават основни, дълготрайни интереси на децата, образование,
лечение, управление на имущество и др.“) ще
се осъществяват съвместно от двамата родители, но не и на изпълнение на съдебно
установеното й задължение да заплаща ежемесечна издръжка, в частност за детето Д.,
чрез неговия баща, когато то живее при него.
В
частта им относно емоционалната връзка между детето Д.и майка й показанията на
св. А. противоречат на заявеното от самото дете при изслушването му, както и на
останалите данни в тази насока (не водят до различен
извод представените с жалбата снимки, тъй като отразяват моментно състояние на
децата, а не техните трайни емоционални нагласи и чувства),
а в частта им относно това защо и как жалбоподателката е упълномощила
заинтересованите страни да се грижат и отглеждат дъщерите й от първия й брак (отделен
е въпросът за правната стойност на подобно пълномощно)
показанията
на св. А. не наМ.ат подкрепа в нито едно от останалите доказателства,
респективно – достоверността им в тази им част не би могла да бъде проверена от
съда. Ето защо съдът наМ.а, че в тези им части показанията на св. А. не могат
да бъдат ценени като източник на достоверна информация, относима към
разглеждания спор, още повече, че с оглед на близката й родствена връзка с
жалбоподателката св. А. се явява заинтересовано от изхода на делото лице, което
обстоятелство поставя под съмнение нейната обективност и безпристрастност.
При
така установеното от фактическа страна въз основа на събраните по делото доказателства, като
обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, съдът наМ.а за установено следното:
Оспорването
е направено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДетето,
от лице с правен интерес – родител, и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДетето –
Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Гълъбово, който е бил
оправомощен за това по реда на чл. 33, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 27, ал. 6
от ЗЗДетето от по-горестоящия административен орган – Директорът на РДСП-Стара
Загора, след като Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия
адрес на детето Д.– гр. Гълъбово, си е
направил отвод.
Обжалваният индивидуален административен акт
е издаден в писмена форма и съдържа необходимите реквизити – по чл. 59, ал. 2
от АПК, тъй като специалният ЗЗДетето не регламентира особени изисквания в тази насока, в частност
– фактическите и правните основания за издаването му, като е налице съответствие
между тях, респективно – неоснователен е доводът на жалбаподателката, че
оспорената заповед е издадена в нарушение на законовите изисквания за нейното мотивиране.
Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден
административния акт, което от една страна дава възможност на съда да упражни
ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга страна
осигурява на страните – адресати или заинтересовани, своевременно да
организират защитата си, като мотивите към административния акт могат да се
съдържат и в приобщен по преписката подготвителен документ за неговото издаване
– ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, какъвто е и разглежданият случай. Наредената
със заповедта временна мярка за закрила по чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 4,
ал. 1, т. 2 от ЗЗДетето – настаняване в семейство на роднини, в частност – баба
и дядо по бащиния линия, е обоснована от фактическа страна с това, че бащата на
детето е починал, а майка му трайно не полага грижи за него, съответно на което
от правна страна заповедта е обоснована с наличието на хипотезите по чл. 25,
ал.1, т. 1 и 2 от ЗЗДетето (може да бъде
настанено извън семейството дете, чиито
родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или родителски
права са ограничени, или чиито родители,
настойници или попечители се наМ.ат в
трайна невъзможност да ги отглеждат) във
връзка с чл. 5, ал. 1 ЗЗДетето (специална закрила се
осигурява на дете в риск), каквото съгласно
пар. 1, т. 11 от ДР на ЗЗДетето е дете: чиито
родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени, или
детето е останало без тяхната грижа; което е жертва на злоупотреба,
насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или
наказание в или извън семейството му; за което съществува опасност от увреждане
на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие; за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало
от училище. Обсъдени са също установените
в хода на проверката обстоятелства относно желанието, съгласието и
възможностите на заинтересованите страни – бабата и дядото на детето по бащина
линия, да се грижат за детето, както и фактът, че детето понастоящем се
отглежда от тях, като в тази насока е налице изрично позоваване на изготвения
от социалните работници доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за
закрила, в който подробно са изложени потребности на детето Д., свързани с
развитието му, капацитета на семейство Ж. да се грижат за нея, факторите на
средата и семейството и необходимостта от предприемане на конкретната мярка за
закрила с цел осигуряване на сигурността, здравето и най-добрия интерес на
детето (отглеждане в семейна среда).
Дали изложените факти действително се установяват и субсуМ.ат в хипотезите на цитираните
материално правни норми е въпрос на преценка на материалната законосъобразност
на акта.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството
е започнало по постъпил сигнал за детето Д.Д. по реда на чл.10 от ППЗЗДетото (Правилник
за прилагане на ЗЗДетето) и в изпълнение на
чл. 9, ал. 1 и чл. 14 от него социален работник в Дирекция „СП“ гр. Раднево е
извършил проучване и оценка на постъпилия сигнал, събрана е информация от
източници, попадащи в обхвата на чл. 14 и чл. 24 от ППЗЗДетото, изготвен е план
за действие и доклад за оценка на случая с предложение за предприемане на мярка
за закрила – чл. 16а от ППЗДетето. Неоснователни са наведените доводи, че
жалбоподателката не е била уведомена за производството и не е взела участие в
него, поради което е била лишена от възможността да направи възражения и да
представи доказателства, че не са проучени нейните нагласи и възможности да
отглежда децата си и да се грижи за тях, а едностранчиво са били проучвани само
волята и възможностите за това на бабата и дядото на детето по бащина линия,
поради което изводите на органа, обуславящи конкретната временна мярка за
закрила, са били изведени при непълнота на доказателствата и неизяснена
фактическа обстановка. Тези нарушения, ако и доколкото са налице, биха били
съществени единствено и само, ако недопускането им би довело до приемането от
органа на различна фактическа обстановка от изложената в оспорената заповед,
съответно до различен резултат – заповед със същото съдържание не би била
издадена. Случаят обаче не е такъв. От Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Монтана е било потърсено съдействие за проучване на нагласата и
желанието/нежеланието на жалбоподателката да изгражда емоционална връзка и да
полага грижи за децата си от първия си брак, жилищните и хигиенно-битовите й
условия, трудовата й заетост и т. н., като до издаване на оспорената заповед
информация за това действително не е постъпила, но видно от изложената по-горе и
приета от съда за установена фактическа обстановка, постъпилата впоследствие от
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Монтана информация, представените от
жалбоподателката документи в тази насока и останалите доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, не обуславят фактически изводи, различни от
изложените в оспорената заповед и подготвителните документи за нейното издаване. Неоснователен е и доводът, че в
производството са взели участие длъжностни лица, които е следвало да си
направят отвод, тъй като Директорът на ДСП-Раднево си е направил отвод само
един ден преди издаване на оспорената заповед, а длъжностните лица, които са
работели и продължават да работят по случая, са негови подчинени. Това е така,
защото Директорът на ДСП-Раднево до момента, в който си е направил отвод, само
е изисквал информация или до него е била адресирана постъпвалата такава, но не
е постановявал актове, обобщаващи и/или анализиращи информацията, съответно
подготвящи издаването на оспорената заповед, а за подчинените му, работили по
случая, не се твърдят и не се установиха конкретни факти, съставляващи
основания за отвод.
Оспорената заповед е и материално
законосъобразна. Както вече беше отбелязано, наредената с нея временна мярка за
закрила по чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДетето –
настаняване в семейство на роднини, в частност – баба и дядо по бащиния линия,
е обоснована от фактическа страна с това, че бащата на детето е починал, а
майка му трайно не полага грижи за него, съответно на което от правна страна
заповедта е обоснована с наличието на хипотезите по чл. 25, ал.1, т. 1 и 2 от
ЗЗДетето, според които може да бъде настанено извън семейството дете, чиито
родители са починали или се наМ.ат в трайна невъзможност да ги отглеждат, във
връзка с чл. 5, ал. 1 ЗЗДетето, според която разпоредба специална закрила се
осигурява на дете в риск, каквото съгласно пар. 1, т. 11 от ДР на ЗЗДетето е и дете,
чиито родители са починали или е
останало без тяхната грижа. Установи се в случая, че след развода на жалбоподателката
и бащата на детето Д.и в частност след преместването на първата да живее в гр.
Монтана дъщерите й Д.и Е. са останали да живеят при баща си в гр. Стара Загора,
който на практика през цялото това време – с изключение на инцидентните случаи,
когато жалбоподателката е вземала децата при себе си в гр. Монтана – веднъж
годишно през лятото за периоди от две седмици до месец и еднократно за
Коледните празници през 2022 г., ежедневно е осъществявал родителските права, чрез
които се предоставят фактически грижи за децата, които след неговата смърт са
продължили да осъществяват родителите му – заинтересованите страни, както и че
за времето, през което децата фактически са живеели при баща си, а след смъртта
му и до момента – при родителите му, жалбоподателката не е изпълнявала
задължението си за заплащане на ежемесечна издръжка на дъщерите си Д.и Е.,
освен за м. ноември 2022 г. и м. януари 2023 г., т.е. жалбоподателката трайно
не е изпълнявала родителските си права и задължения в обема и обхвата,
постановен с бракоразводното решение (не се коментира, а и
не се твърди от ответника, че майката няма необходимия родителски капацитет да
отглежда децата си). Безспорно е също, че бащата на
детето Д.е починал и оттогава то и сестра му живеят в гр. Раднево в семейството
на заинтересованите страни, които осъществяват фактическите грижи по неговото
отглеждане. Тези обстоятелства, посочени и в мотивите на оспорената заповед, и
в доклада за оценка на случая, към който тя препраща, очевидно съответстват на
приложения материален закон – хипотезите на разпоредбите, цитирани от административния
орган като правно основание за издаване на обжалвания акт. В заключение следва
да бъде отбелязано още, че при издаване на заповедта са били проучени, обсъдени
и взети предвид потребностите на детето Д., изградената между него и родителите
на баща му емоционална връзка, заявеното от последните желание и декларирана
готовност да продължат да се грижат за него, както и фактическата им пригодност
за това. Следователно, освен че са
налице фактическите основания за издаване на оспорената заповед и същите се
субсуМ.ат в хипотезите на приложения материален закон, в случая с постановената
мярка за закрила интересът на детето е защитен в оптимална степен, още повече,
се касае за временна мярка – до постановяване на решение по чл. 28 от ЗЗДетето,
и не е в интерес на детето за този кратък период да бъде принудено да променя
средата, към която вече се е адаптирало – да напусне дома на заинтересованите
страни, в който живее с по-малката си сестра, и училището, в което учи, преди
да е приключила учебната година.
Противно на твърденията на жалбоподателката,
оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона – временна закрила
на дете в риск до произнасянето на компетентния районен съд по реда на чл. 28
от ЗЗДетето, и не се установиха данни, индициращи, че с нея се преследват и
други цели.
Предвид
изложеното съдът наМ.а, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК. Обжалваният индивидуален административен акт, като издаден от компетентен орган при спазване
на установената форма и административнопроизводствените правила, в
съответствие с приложените материалноправни разпоредби и с целта на
закона, е законосъобразен и оспорването му, като неоснователно, следва да бъде
отхвърлено.
С оглед на изхода от спора жалбоподателката следва
да бъде осъдена да заплати на заинтересованите страни направените от тях
разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 600 лева
съобразно представените договор за правна защита и процесуално представителство
– л. 88.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК във връзка с чл. 27а,
ал. 5 от ЗЗДетето
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Е.Д.,
ЕГН **********,***, и съдебен адрес *** – адв. А.Й., против Заповед № ЗД/Д-СТ-Р-002
от 27.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Гълъбово, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.Е.Д., ЕГН **********,***, и съдебен
адрес *** – адв. А.Й., да заплати на Д.С.Ж., ЕГН **********, и И.Д.Ж., ЕГН ******
**** – и двамата от гр. Раднево, ул. „Стефан Караджа“ № 4, вх. Б, ет. 2, ап. 4,
сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: