Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.10.2020 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На двадесет и
четвърти септември две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 15878 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е
образувано въз основа на искова молба подадена от И.Д.Г. ЕГН **********, с
която се иска да бъде прието за установено по отношение на „Водоснабдяване
и канализация-
Варна” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, че не е
законосъобразно воденето на изп. дело № ****на ЧСИ ****, рег. № ****на КЧСИ
с район на действие ВОС, за събиране на вземанията посочени в
издадени по ч.гр.д.№ 4260/2013г. на ВРС заповед за изпълнение
№ 2516/28.03.2013г. и
изпълнителен
лист за сума в размер на 670,13 лева – главница за доставени ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1518500 за периода от 19.03.2009г. до 23.03.2013г. за имот, находящ се
в гр. ****, и издадени
по ч.гр.д.№ 4229/2013г. на ВРС заповед за изпълнение
№ 2414/28.03.2013г. и
изпълнителен
лист за сума в размер на 353 лева -
главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер
1518501 за периода от 29.10.2008г. до 23.03.2013г. за обект, находящ се в гр. ****, поради изтекла погасителна
давност след влизане в сила на заповедите по чл.
410 ГПК.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: Районен
Съд-Варна е издал в полза на „Водоснабдяване и канализация”
ООД гр. Варна, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ****
два броя заповеди по чл.410 ГПК.
На основание влезлите в сила
заповеди за изпълнение били издадени изпълнителни листи за
горепосоченото вземане срещу И.Д.Г..
Въз основа на
изпълнителните листи било образувано № ****на
ЧСИ ****, рег. № ****на КЧСИ с район на действие ВОС,
за събиране на сумите посочени в тях.
Сочи, че след влизане в сила на издадените заповеди за
изпълнение са настъпили нови обстоятелства – изтекла погасителна давност за
принудителното събиране на вземането, поради което не дължи изпълнение по
образуваното изпълнително дело.
Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който
изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на издадени
в негова полза изпълнителни листи срещу ищеца за посоченото в исковата молба
вземане, въз основа на които към момента е образувано изп. дело № ****на
ЧСИ ****, рег. № ****на КЧСИ с район на действие ВОС.
Сочи, че влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на влязло в сила
решение, поради което в случая не е изтекла предвидената в ЗЗД петгодишна
давност за принудителното събиране на вземането
по изпълнителния лист. Излага твърдения, че на 24.04.2014г. въз основа на
изпълнителните листи издадени на 14.06.2013г. и 04.09.2013г. съобразно влезлите
в сила заповеди е образувано изп. дело № **/2014г. при ЧСИ ****, рег. № ** на
КЧСИ. С молбата за образуване са поискани конкретни изп. действия, като на
22.05.2017г. е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника. На
22.07.2019г. изпълнителните листи са присъединени по изп.
дело №
****на
ЧСИ ****, образуваното за друго вземане на
ответника – взискател срещу същия длъжник.
С молбата за присъединяване е поискано извършването на конкретни изп. действия.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От
писмените доказателства – копия от: изпълнителен лист от 14.06.2013г, по ч.гр.д.№ 4229/2013г. по описа на ВРС; изпълнителен лист от 04.09.2013г, по
ч.гр.д.№ 4260/2013г. по описа на ВРС; искане за
образуване на изпълнително производство от „В и К– Варна “с вх. №
8054/28.04.2014г. на ЧСИ **** рег. № 808; ПДИ № 12092 от 12.05.2014г. по ИД № **/2014г. по описа на ЧСИ ****;
искане за вписване на възбрана изх. № 13941 от 17.05.2017г. по ИД № **/2014г.; изпълнително дело № 406/2018г. по описа на ЧСИ Ивета Ернандес, вкл. молба вх. № 4264 от 27.02.2018г. за образуване на изп. дело; запорно съобщение
изх. № 3725 от 06.03.2018г.; молби с вх.
№ 21764 от 22.07.2019г. и вх. № 11870 от 11.04.2019г.;
удостоверение изх. № 12898/2019г. от
Агенция по вписванията, се установява,
че: въз
основа на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 4229/2013г. по описа на ВРС, връчена на длъжника И.Д.Г. ЕГН ********** на 29.03.2013г. бил издаден изпълнителен лист на 14.06.2013г., с който той бил осъден да заплати на „Водоснабдяване
и канализация Варна” ООД сумите от 670,13 лева
– главница за доставени ВиК услуги по
партида с абонатен номер 1518500 за периода от
19.03.2009г. до 23.03.2013г. за
имот, находящ се в гр. Варна,
**, ведно със законната лихва от датата на заявлението –
26.03.2013г. до окончателното й изплащане; 54.25 лв. –
обезщетение за забава, 125 лева – съдебно-деловодни разноски. Въз основа на връчена на 14.06.2013г. по ч.гр.д.№ 4260/2013г. по
описа на ВРС заповед за изпълнение, на 04.09.2013г. бил издаден изпълнителен лист, с който И.Д.Г. ЕГН ********** бил осъден да заплати на „Водоснабдяване
и канализация Варна” ООД сумите от 353 лева -
главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер
1518501 за периода от 29.10.2008 г. до 23.03.2013г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. Възраждане, бл. 27, вх.
1, ап. 1; ведно със законната лихва от датата на
заявлението – 26.03.2013г. до
окончателното й изплащане; 114,29 лв. – обезщетение за забава, 125 лева – съдебно-деловодни разноски. Въз основа на тези изпълнителни
листи по молба на взискателя било образувано на 28.04.2014г. изпълнително
дело с № **/2014г. на ЧСИ ****, рег. № 808 на КЧСИ, в която
се съдържат искания за налагане на запори и възбрани върху имущество на
длъжника. По това дело на 17.05.2017г. било изпратено искане за вписване на възбрана
до АВ-СВ Варна относно имоти собственост на длъжника. На 27.02.2018г. въз основа на молба от „Водоснабдяване
и канализация” ООД гр. Варна, ведно с приложен изп. лист издаден по ч.гр.д. № 8556/2016г. на ВРС за вземане по заповед за
изпълнение от 18.07.2016г., било образувано изп. дело на № 406/2018г. по описа на
ЧСИ Ивета Ернандес. По това дело на 06.03.2018г.
бил наложен запор върху вземане за пенсия от длъжника, а на 20.06.2019г.
възбрана върху притежавани от него недвижими вещи – ид. части от ниви. Към това
дело, въз основа на молба от взискателя от 22.07.2019г., били присъденинени вземанията
по изпълнителните листи издадени по ч.гр.д.№
4229/2013г.
и ч.гр.д.№ 4260/2013г. по
описа на ВРС. С молбата за присъединяване
били направни искания за налагане на запор върху вземания от трудово
възнаграждение и пенси, възбрана върху недвижими вещи, опис, оценка и продажба
на движимии недвижими вещи.
Въз основа на така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 439 ГПК.
Искът
по чл. 439 ал.1 ГПК /аналогичен на чл. 254 /ГПК отм./ е
предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу
длъжника изпълнение по конкретното изпълнително дело образувано въз основа на
съдебно изпълнително основание /или и несъдебно, ако е
издадено при действието на ГПК/отм./, като изискването на чл. 439 ал.2 ГПК е
искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, респ. след влизане в сила на заповедта за изпълнение издадена по
чл. 410 или чл. 417 ГПК /неприложимо при несъдебните изпълнителни основания,
доколкото при издаването им не е било провеждано съдебно дирене и за тях не е
предвидено стабилизиране, чрез влизане в сила и непререшимост/.
По настоящото дело не се оспорва процесуалната
легитимация на страните, като тя се установява и от обсъдените изпълнителни
листи издадени по реда на чл. 410 и покани за доброволно
изпълнение.
Горната правна квалификация е обоснована от твърдението
на ищеца, че искът се основава само на факти, възникнал след влизане в сила на заповедите за
изпълнение – изтичане на погасителна давност за събирането на вземането,
поради което е допустим. В т.см.
Определение № 113/26.01.2011
по ч.т.д. № 577/2009 година на
ВКС, решение № 68/24.04.2013 по т. д. №
78/2012г. на ВКС и др.
По принцип довод за изтекла
погасителна давност преди влизане в сила на заповедта е недопустимо да се
изследва в настоящото производство по арг. от нормата на чл. 439 ал.2 ГПК /в
който смисъл е и горецитираната практика на ВКС/. При наличие на твърдение за
такива обостоятелства, пътят на защита на длъжника е нормативно уреден чрез
подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК.
При иск с горепосочената правна квалификация, в тежест на
ищеца е да установи правния си интерес от водения иск, като докаже качеството
си на длъжник по изпълнително дело и изложи твърдения за настъпили
факти и обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист, които погасяват вземането предмет на принудителното изпълнение.
Респективно ответникът да докаже наличието на материално- и процесуалноправна
законосъобразност на изпълнителния процес по изп. дело,
вкл. като докаже съществуването на
подлежащо на принудително изпълнение материално право в неговия патримониум при образуване на делото и понастоящем, както и наличие
на годно изпълнително основание; предприети от него /или праводателя му/ правни действия, с които е
прекъснал или спрял давността по отношение на вземането, считано от издаване на
изпълнителния лист
По делото са приети на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК за безпорни
и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че ищецът е
получил ПДИ по дело
№
****на ЧСИ ****, рег. № ****на КЧСИ с район на действие ВОС, по което е длъжник, както
и че за събиране на процесното вземане преди това е било водено и изп. дело №
814/2014г. по описа на ЧСИ ****.
Ищецът твърди, че към 23.03.2018г. е изтекла кратката и евентуално
общата погасителна давност за принудителното събиране на вземанията на
ответника – взискател по изп. дело, уредена с нормата на чл. 111 б. „в“ и чл. 110 от ЗЗД, предвид липсата на действия в този период, които
я спират или прекъсват по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В тази насока
съдът намира за необходимо да посочи, че както решенията, така и
заповедите по чл. 410 или чл. 417
ГПК установяват вземания чрез съдебна санкция, като след влизането им в сила
/което правно качество е предвидено изрично
в закона и за двата акта – чл. 296 ГПК и чл. 416 ГПК/, е недопустимо искане за присъждане
на същото вземане между същите страни да бъде въвеждано като предмет в друго
производство по реда на ГПК /исково или заповедно/ – т.е досежно своите
субективните и обективни предели те са тъждествени. Така
установените вземания подлежат на преразглеждане по съдебен ред единствено при
наличието на определени предпоставки и по изрично нормативно предвидените
извънредни способи, които отчитат спецификите на отделните видове съдебни
актове – чл. 424 ГПК за заповедите за изпълнение, чл.
303 и сл. ГПК за решенията, чл.
240 ГПК за неприсъствени решения. От това следва, че при наличие на влязла в сила заповед за
изпълнение е приложима нормата на чл.117 ал. 2 ЗЗД, според
която новата погасителна давност започваща от влизането й в сила е „всякога пет
години”. Следва да се има предвид, че при влизането в сила на
редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД (ДВ, бр. 275 от 1950
г.) действащ процесуален закон е бил Законът за гражданското съдопроизводство /отм./, който е
уреждал института на заповедното производство и изрично е предвиждал, че
подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на
подаване искова молба, като само в случай на оставяне без
уважение или невръчване на молбата, тя няма такова действие - арг.
чл. 156г от ЗГС.
В т.см. е налице трайна задължителна – пр. постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. и незадължителна съдебна
практика – пр. Решение № 36 от 23.02.2017г. по в.т.д. № 699/2016г., Апелативен съд – Варна, недопуснато
до касационно обжалване с Определение № 633 от 06.11.2017 г. по т.д. №
1508/2017г., ВКС, II т.о.; Решение № 791 от 24.04.2013г. по в. гр.д. № 3948/2012г., Софийски
апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 310 от
27.02.2014 г. по гр. д. № 6240/2013 г., ВКС,
III г.о.; Решение № 240 от 28.09.2016 г. по в.
гр. д. № 365/2016г. на Окръжен съд – Сливен, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 388 от 10.05.2017г. по
гр. д. № 5113/2016 г., ВКС, III г.о;
Опредление № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК и др., след
постановяване на ТР 2/2013г. на ВКС.
Нормата на чл. 422 ГПК сочи, че искът
за съществуване на вземането се счита за предявен от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и недвусмислено обосновава предвидената от законодателя връзка
между заявлението по чл. 410 или 417 ГПК и искът по чл. 422 ГПК, като негово неразделно
продължение. След като за влезлите в сила заповеди за изпълнение е
приложима нормата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД, а предвидения в чл. 422 ГПК иск се
счита за предявен от подаване на заповедта, се налага логичния извод, че
заявлението /независимо предявен ли е иск по чл. 422 ГПК или липсва такъв
поради неподаване на възражение от длъжника/ води до предвидения в чл. 114 ал.
1 б. „ж“ ЗЗД ефект – спира давността до влизането в сила на заповедта или
обезсилването й, респ. отхвърлянето на иска по чл. 422 ГПК. Липсва
правна и житейска логика или обосновка носителите на вземания получили от съд
изпълнително основание по облекчен ред - чл. 410 и сл. ГПК /заповед, която подлежи на оспорване от
длъжника, респ. влиза в сила и не подлежи на
пререшаване при липса на такова/, да бъдат третирани неравноправно досежно
неблагоприятните последици на института на погасителната давност, в сравнение с
тези решили да водят общ исков процес. Възприемаенто на противното би означавало да се стимулират длъжниците да се
укриват, а кредиторите да са в безизходно положение, доколкото при подадено
заявление по чл. 410 ГПК или 417 ГПК, не могат при липса на указания от съда да
предявят иск по чл. 422 ГПК, не могат да предявят и друг иск за същото вземане,
съобразно чл. 126 ГПК, а давността за вземането ще тече.
Предвид изложените доводи, съдът намира, че в настоящото производство по
чл. 439 ГПК принципно не следва да се изследва момента на изискуемост на
вземанията на доставчика на ВиК услуги, тъй като считано от влизане в сила на
изпълнителното основание за присъждане на това вземане – независимо съдебно
решение или заповед за изпълнение, започва съобразно чл. 117 ал. 2 ЗЗД да тече
нова петгодишна давност, която именно поделжи на изследване при иск с тази
правна квалификация съобразно и изричната норма на чл. 439 ал. 2 ГПК. Както
беше посочено по-горе, при наличие на твърдение за изтекла кратка или обща
погасителна давност преди образуване на делото, по което е издадено
изпълнителното основание, защитата на длъжника е в производството по което то е
било издадено /чрез възражение п очл. 414 ГПК или отговор по чл. 131 ГПК/.
В случая по делото няма твърдения от страните, кога е връчена заповедта за
изпълнение, като съдът в тази насока взе предвид служебно извършените справки,
според които заповедите са връчени на 29.03.2013г. и на 14.06.2013г., респ .те
са влезли в сила на 28.03.2013г. и на 29.06.2013г
Това налага да се изследва въпроса изтекъл ли е петгодишен период считано от
тези дати и налице ли са извършени през него действия по см. на чл.
115 и чл. 116 ЗЗД. В случая не се спори, че на 28.04.2014г. с молбата на
взискателя, въз основа на която е образувано изп. дело
с № **/2014г. на ЧСИ ****, са редовно поискани конкретни изпълнителни
способи - налагане на запор на банкови сметки на ищеца и извършване на опис
на движими вещи, поради което безспорно представлява действие
по принудително изпълнение по см. на чл. 116 б. ”в” от ЗЗД. В настоящия проецс не са
представени доказателства за извършени по това изп. дело други изпълнителни
действия, освен изпратеното на 17.05.2017г. искане за вписване на възбрана до АВ-СВ Варна.
С дадено в
ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване е прието, че давността
спира да тече през цялото време на висящото изпълнителното
производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД.
С
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е отменено
ППВС № 3/18.11.1980 година, като е прието
друго: при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Новата давност започва
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Относно времевото приложение на тълкувателните решения на ВКС и
постановления на ВС са дадени
разяснения с Решение № 170/17.09.2018г.
по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Решение № 51/21.02.2019г. на ВКС и др., които
ВРС споделя изцяло – „последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които за
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците.“
От изложените правни доводи се
налага изводът, че давността за процесното вземане е започнала да тече от
26.06.2015г., когато с цитираното тълкувателно решение ТР
№ 2/2015 е изоставено виждането възприето с ППВС № 3/18.11.1980г., че давност не тече през времетраенето на изп. процес – в случая в хода на
изп. дело № **/2014г. на ЧСИ ****.
От тази дата - 26.06.2015г. до 22.07.2019г.,
когато е подадена молбата от ответника, въз основа на която по образуваното
изп. дело № ****на
ЧСИ **** са присъединени процесните вземания
и редовно са поискани конкретни изпълнителни
действия, не е изтекъл срока по
чл. 110 ЗЗД, от което следва, че правото на принудително събиране на вземането не
е погасено по давност и въвеждането му като предмет на изпълнително дело не е
незаконосъобразно.
Въз основа на изложените доводи съдът намира, че
искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 78 ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал.8 ГПК
/ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в
размер на 100 лева, отчитайки фактическата и правна сложност на спора,
характера и обема на извършените процесуални действия.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от И.Д.Г.
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 439 ГПК, да
бъде прието за установено по отношение на „Водоснабдяване
и канализация-
Варна” ООД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***,
че е незаконосъобразно принудителното събиране по изп.
дело № ****на ЧСИ ****, рег. № ****на КЧСИ
с район на действие ВОС, на вземанията посочени в
издадени по ч.гр.д.№ 4260/2013г. на ВРС заповед за изпълнение
№ 2516/28.03.2013г. и
изпълнителен
лист за сума в размер на: 670,13 лева – главница за доставени ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1518500 за периода от 19.03.2009г. до 23.03.2013г. за имот, находящ се
в гр. ****, и издадени
по ч.гр.д.№ 4229/2013г. на ВРС заповед за изпълнение
№ 2414/28.03.2013г. и изпълнителен
лист за сума в размер на: 353 лева -
главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер 1518501
за периода от 29.10.2008 г. до 23.03.2013 г. за обект, находящ се в гр.
****, поради погасено по давност право
на принудително изпълнение
след влизане в сила на заповедите по чл.
410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК И.Д.Г. ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация-
Варна” ООД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** сумата
от 100 лева представляващи разноски по настоящото дело за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: