РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Благоевград, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210201696 по описа за 2022 година
Производството е по чл.61 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „В “ЕООД, със седалище и адрес на управление
в гр.Благоевград, представлявано от управителя М П , против Наказателно
постановление №12-10/18.10.2022г., издадено от Директора на РИОСВ-
Благоевград, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000лв, въз основа на чл. 200, ал. 1, т. 6, вр. с чл.48, ал.4 от Закона
за водите.
С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно , тъй
като при издаването му са допуснати нарушения на редица процесуални
правила по ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището за маловажност на
случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, чрез своят процесуален
представител оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на
обжалваното НП. Иска потвърждаване на НП и оставяне без уважение на
депозираната срещу него жалба.
Заинтересованата страна във вр. с чл. 63д от ЗАНН поддържа чрез
процесуалният си представител юрисконсулт Топчиев, позицията на
1
санкционният орган .
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована, не
ангажира представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази становищата на страните, анализира
събраният доказателствен материали и приложимото в казуса право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:
Със събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че на 15.06.2022г., св.П. /младши експерт
при санкционният орган/, в присъствието на свидетелите С. и А , е издала
срещу жалбоподателя АУАН№12-10 за това, че на 27.01.2022г., при
извършено контролно пробовземане в място за мониториг –Пункт №1 на
изход от канализационен колектор Главен Клон №1 в гр.С , преди заустване
на общ поток отпадъчни води на гр.Симитли с конкретно посочени в акта
координати, е констатирано, че „В и К“-Бл , в качеството си на оператор на
„К “, съгласно Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на тази
система от 18.04.2016г., зауства /изхвърля/ отпадъчни води в повърхностен
воден обект–р.С , в отклонение на заложените индивидуални емисионни
ограничения по показател нефторподукти, определени с Разрешително за
ползване на същият воден обект №43110082/25.10.2012г., продължено с
Решение №ПО-01-24/15.02.2019г. за експлоатация на канализационната
система в гр.С . В акта е посочено също така, че титуляр на разрешителното е
Община-С , която въз основа на договор е предоставила на жалбоподателя
стопанисването, поддържането и експлоатацията на канализационната
система на гр.С . Отразено е, че констатацията за отклоненията по посоченият
показател е на база резултат от извършеното изследване на контролната проба
съгласно Протокол от изпитване №01-0211/30.03.2022г. на Централна
лаборатория в гр.С към ИАМОСВ. Според този протокол, показателя
нефтопродукт в контролната проба, взета от обекта на 27.01.2022г. е 1.37
mg/dm, при допустима емисия по този показател от 0.5 mg/dm. Това деяние е
квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.200, ал.1, т.6,
вр. с чл.48, ал.4 от Закона за водите. Тези констатации в АУАН са
2
предшествани от издаден от св.П. и 2бр. Констативен протокол за проверка
от 27.01.2022г. с №9-10. АУАН е връчен на упълномощено лице за
жалбоподателя на датата на съставянето му-инж.К .
Видно от Протокол за изпитване №01-0211/30.03.2022г., изследването на
взетата контролна проба на 27.01.2022г. от процесният водоизточник, е
извършено в периода 14.02.2022г.-17.02.2022г. В протокола е отразено също
така, че за проверените нефтопродукти е констатирано 1.08+-0.34, при
допустима стойност от 0.5 и респ. 1.37+-0.43 при допустима стойност от 0.5.
С представеното по делото като доказателство Разрешително за ползване
на воден обект и заустване на отпадъчни води в повърхностни води от
25.10.2012г. , цитирано в АУАН, на Община –С , е предоставено право за
ползване на воден обект и заустване на отпадни води в р.С , във връзка с
експлоатацията на „К “, което право е преотстъпено на база договор от
18.04.2016г. в последствие от титуляра на разрешителното, на „ВиК“-Б . В
разрешителното изрично са посочени допустимите стойности и ограничения
на различните контролирани показатели /индивидуални емисионни
ограничения по потоци и места на заустване/ на водният източник с оглед
неговото водоползване за конкретната дейност, като срока на това
разрешително е удължен до 01.01.2025г. с нарочно решение на издателят му
от дата 15.02.2019г. Като пункт№1 в това разрешително е посочено – отпадни
води на изход от Канализационен колектор Главен клон №1, преди заустване
в р.С . В разрешителното е посочен показател „нефтопродукти“ като
такъв, който следва да се следи от страна на ползвателя на водният
обект заради заложени негови и изискуеми се емисионни ограничения от
0.5 mg/dm.
Въз основа на така издаденият и връчен АУАН, на 18.10.2022г.,
Директора на РИОСВ-Благоевград, е издал срещу жалбоподателя
обжалваното НП№12-10/18.10.2022г., с което на основание чл. 201, ал.2 от
Закона за водите, във вр. с чл.200, ал.1, т.6 от този закон , му е наложил
имуществена санкция в размер на 2000.00лв. НП е връчено на жалбоподателя
чрез известие за доставяне на 28.10.2022г., а в законният срок срещу него е
постъпила разглежданата по делото жалба/ 01.11.2022г./
Изложените фактически твърдения в АУАН, се потвърждават с
приложеният Констативен акт от процесната проверка от 27.01.2022г., както
3
и от показанията на присъствалите на тази проверка и извършеното взимане
на контролна проба за изследване от процесният водоизточник и съставяне на
акта такива-св. П., С. и А. Тези свидетели сочат, че съставянето на ката е
предшествано от взимането на пробата от описаното в акта място и воден
източник, ползван от жалбоподателя за заустване и изхвърляне на отпадни
води, във връзка с предоставена му за експлоатация канализационна система
на Община-С . Изследването на контролната проба не е извършено в същият
ден, тъй като тя е изпратена до компетентната да го направи лаборатория и
едва след получаването на резултата от това изпитване е констатирано
процесното нарушение и издаден АУАН. Нарушението се изразило в
изхвълрянето в ползваният водоизточник на отпадни води със съдържание
на нефтопродукт над допустимите емисионни показатели по даденото
разрешително за водоползване /заустване/, а именно нефтопродукт, който
бил с допустими параметри до 0.5 mg/dm по разрешително, а в
действителност се установило наличие на такъв продукт от 3.7 mg/dm в
изследваната проба. Свидетелите по акта П., С. и А установяват, че този
документ е съставен в присъствието на упълномощено от жалбоподателя
лице и връчен именно на него–инж.К , за когото е приложено Пълномощно за
представителство на процесното дружество пред органите на РИОСВ.
С представена по делото заповед на министъра на околната среда и водите
№РД-8/10.01.2011г., са делегирани правомощия на директорите на
Регионалните инспекции по околна среда и водите за контрол и издаване на
НП при констатирани нарушения по чл. 200, във вр. с чл.151, ал.4, т.2 и т.3 от
Закона за водите . Със Заповед на министъра на околната среда и водите
№РД-709/09.07.2021г. и №РД-46/14.01.2022г., са възложени правомощия на
инж.Р И , инж.С С. и младши експерт А. П. при РИОСВ-Благоевград, за
съставяне на АУАН по чл.200, ал.1 от Закона за водите.
При тези фактически констатации, съдът намира, че с обжалваното НП
законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл. 48, ал.4 от Закона за водите.
В НП и АУАН са посочени ясно и недвусмислено, датата на издаването
му, издателят, мястото на издаването на тези документи, датата и мястото на
извършване на твърдяното административно нарушение, описано е
фактически начина на извършването му, отразена е правна квалификация на
4
деянието, като са посочени и доказателствата, които го обосновават
/констативен акт за проверка, протокол за взимане на контролна проба,
протокол за изпитване е разрешително за водоползване и заустване и
свидетели/. Следователно, в тези документи се съдържат всички
задължителни за тях реквизити по чл.57 и съответно, чл.42 от ЗАНН и
възраженията на защитата в обратна насока са неоснователни.
АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и
надлежно връчени на жалбоподателя /чрез упълномощено от него лице/,
поради което и тези възражения на жалбоподателя съдът приема за
неоснователни. В тази връзка следва да се посочи, че в АУАН изрично е
отразено, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е установено на
датата на проверката 27.01.2022г. и при извършваният тогава контрол по
чл.200, ал.1 от Закона за водите , от страна на органите на РИОСВ, съгласно
възложени им изрични правомощия за това по Заповед №РД-709/09.07.2021г.
и Заповед №РД-46/14.01.2022г./за св.П./, а едва след като е направено
лабораторното изпитване на взетата контролна проба от процесният
водоизточник, което изпитване видно от изготвеният резултат за
извършването му, е приключило на 30.03.2022г., когато е бил направен и
изведен този протокол от Централна лаборатория –гр.София към МОСВ. При
това положение, срокът за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 , б.“в“ от
ЗАНН е до 30.06.2022г. , поради което издаването на процесният акт на
15.06.2022г. е именно при спазване на тази законова норма и възраженията на
жалбоподателят в обратна насока са неоснователни. Аналогично, след като
АУАН е съставен на 15.06.2022г., то срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН за
съставяне на НП изтича на 15.12.2022г. и издаването на обжалваният акт на
18.10.2022г., също се явява в законовият срок .
Не е налице и противоречие в обстоятелствената част на НП и
направената с него правна квалификация на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение по чл. 48, ал.4 то Закона за водите, във връзка с
неспазеното и цитирано в постановлението Разрешително за водоползване, за
което е посочена и конкретна кореспондираща с нарушението санкционна
норма по чл.200, ал.1 т.6 от ЗВ.
Изложеното обосновава извода за процесуална законосъобразност на
обжалваното НП и неоснователност н тези възражения на защитата.
5
От друга страна , с ангажираните гласни и писмени доказателства в
процеса, се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е
извършил вмененото му административно нарушение по чл. 48, ал.4 от
Закона за водите, за което е предвидена санкция именно по чл.200, ал.1
т.6 от този Закон .
Съгласно нормата на чл.48, ал.4 от Закона за водите, водоползвателите,
които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по смисъла на чл.
2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в
съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.
В казуса, от обективна страна, на процесната дата /27.01.2022г./ и на
процесното място / Пункт №1 на изход от канализационен колектор Главен
Клон №1 в гр.С , преди заустване на общ поток отпадъчни води на гр.С с
конкретно посочени в акта координати, свързан с „К “, съгласно Договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на тази система от 18.04.2016г. и
разрешително за това водоползване на Община-С , преотстъпила го на
жалбоподателя с нарочен Договор от 18.04.2016г. и именно във връзка с
експлоатацията на „К /, е заустил /изхвърлил/ отпадъчни води в повърхностен
воден обект /р.С/, което му действие не е било в съответствие с издаденото
разрешително за ползване на този воден обект за заустване на отпадъчни
води и за „К. В тази връзка съдът отчете, че съгласно разрешителното след
удължаването му с Решение на Директора на Басейнова дирекция
Западнобеломорски район №ПО-01-24/15.02.2019г. , което е било в сила към
датата на процесната проверка и взимане на контролна проба /27.01.2022г./, за
показателя „нефтопродукти“ в него било въведено ограничение на
индивидуална емисия за потоци и места за заустване от 0.5 mg/dm, докато
при процесното заустване този показател на 27.01.2022г. е бил от 3.7 mg/dm.
Последното несъмнено е в нарушение на чл.48, ал.4 от Закона за водите,
както правилно е приел и санкционният орган с обжалваният акт .
Нарушението в казуса е извършено от ЮЛ и неговата отговорност е
обективна и безвиновна такава.
След като правилно е квалифицирал извършеното нарушение като такова, с
обжалваното НП , на основание чл. 200, ал.1, т.6 от Закона за водите, заради
6
констатираното изхвърляне /заустване/ на отпадъчни води във воден обект
/р.С / и канализационната система при нарушение на емисионните норми и
изисквания за показателя „нефтопродукти“, с постановлението е определена
имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 1000.00лв. е към
минимума от предвиден от законодателя за нарушение като процесното.
В НП не са посочени конкретни мотиви за отмерването на този размер, но
като отчете, че завишението на емисионното ограничение за нефтопродукти в
конкретният случай е близо 3 пъти над допустимата норма, съдът приема, че
това обстоятелство не обосновава маловажност на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, в каквато насока има възражения на защитата, а по-скоро е
отегчаващо отговорността обстоятелство в този казус . Това високо
завишение на допустимите емисии за замърсяване на воден обект при
заустване за конкретен показател, категорично изключва извода както за
изключително ниска степен на обществена опасност на деянието, така и за
малозначителност на вредните последици в сравнение с други аналогични
казуси, заради което също не може да намери приложение нормата на чл.28
от ЗАНН в настоящото дело.
Изложеното обосновава и извода за материална законосъобразност на
обжалваното НП .
Видно от представеното за юрисконсулт Топчиев пълномощно, издадено
му за процесуално представителство от административно-наказващият орган
и заинтересованата страна, същият е на длъжност „главен юрисконсулт „ при
тези органи със съответно трудово възнаграждение, като в пълномощното не
е упоменато, че извън и отделно от трудовото му възнаграждение, му се
дължи и заплаща юрисконсултско възнаграждение и за всяко явяване и
участие по съдебни дела от името на работодателят му, в това число и за
участието му по процесното дело, нито пък е фиксиран в пълномощното
някакъв размер на такова дължимо и заплатено му възнаграждение, което да
се квалифицира като направени съдебни разноски по настоящото дело и да се
дължи и присъди съгласно нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, каквото
задължение и заплащане на сума се преценява при участието на адвокат за
страна в процеса, ето защо, съдът счита, че е неоснователно искането
мотивирано с тази законова норма от страна на санкционният орган и поради
неговата недоказаност не следва да се уважи.
7
Мотивиран от изложеното и като констатира, че атакуваното НП е
процесуално и материално законосъобразно и като такова следва да се
потвърди, на основание чл.63, ал.2 , т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 12-10/18.10.2022г., издадено от Директора на РИОСВ-
Благоевград, с което на „В “ЕООД, к , със седалище и адрес на управление в
гр.Б , представлявано от управителя М П , е наложена имуществена санкция
в размер на 1 000лв /хиляда лева/, въз основа на чл. 200, ал. 1, т. 6, вр. с
чл.48, ал.4 от Закона за водите.
Решението може да се обжалване пред Административен съд – Благоевград
в 14-дневен срок , считано от датата на обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8