Решение по дело №2593/2019 на Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

 

№ 2122              05.12.2019 година, град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и първи ноември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар: С. Х.

прокурор: Дарин Христов

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 2593 по описа за 2019 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Бургас, чрез гл. юрисконсулт С.против решение № 1150/25.09.2019 г. постановено по н.а.х.д. № 2910/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 425784-F473779/04.04.2019 год., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал.5 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.179 от с.з., на „ГА-ГА ТРАНСПОРТ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно. Касаторът не е съгласен, че посоченото в отмененото НП деяние представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – „ГА ГА ТРАНСПОРТ“ ООД, редовно призован се представлява от управителя на дружеството, който счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за оставяне на първоинстанционното решение в сила.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С процесното НП отговорността на ответното дружество е ангажирана за това, че като лице регистрирано по ЗДДС на 12.10.2015г., което е задължено съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС да подава справка-декларация за всеки данъчен период,  не е подало в предвидения по чл.125, ал.5 от ЗДДС срок справка-декларация за данъчен период м.декември 2018г. – до 14.01.2019 год. В обстоятелствената част на НП е посочено, че към датата на съставяне на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) е била подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 02002848502/19.02.2019 год.

За нарушението е съставен АУАН, подписан от управителя на дружеството с възражение, че забавянето е станало заради проблем със софтуера на дружеството.

За да постанови оспореното съдебно решение районният съд е приел, че АУАН и  НП са издадено от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Според съдът нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере срещу какво да се защитава санкционираното лице, като е приел, че фактите правилно са подведени под сочените материалноправни норми. По същество въззивният съд е счел, че е извършено установеното от административнонаказващия орган нарушение, но е приел, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и е отменил НП.

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на районния съд, довели до отмяна на НП. Неправилна,  като несъответна на фактите по делото, е преценката на първоинстанционният съд относно приложението на чл.28 от ЗАНН спрямо административното нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС. От анализа на релевантните доказателства и обстоятелства не се установяват предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен случай на административно нарушение. Обратните доводи на въззивната инстанция са незаконосъобразни.

Според разпоредбата  на чл.93, т.9 от НК, приложима  предвид  препращането с чл.11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици  или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Горната дефиниция преценена в контекста на конкретните фактически обстоятелства по случая не разкрива наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Фактът на забавеното подаване не се оспорва от търговското дружество. В случая нарушените норми са насочени към спазване на финансова дисциплина от търговците, вкл. и с оглед превенция на фиска, поради което не могат да бъдат заобикаляни посредством института на маловажния случай. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път също не обосновава приложение на чл. 28 от ЗАНН, а може да обоснове налагане на наказанието към най-ниския размер предвиден в закона, както е и в настоящия случай. До извод различен от изложения не би могло да се стигне и въз основа на обстоятелството, че нарушението е отстранено преди образуване на административнонаказателното производство, тъй като е видно, че всъщност декларацията е била подадена, след като дружеството е било уведомено за забавянето, поради което възражение от такъв характер не може да обоснове приложението на института на маловажния случай. Освен това се установява и различие на дадените пред районния съд свидетелски показание и вписаните в АУАН възражения. В съдебно заседание разпитаният свидетел заявява, че неподаването в срок на справката-декларация е следствие на проблем в системата на НАП, а според възраженията, дадени от управителя на санкционираното дружество при предявяване на АУАН, забавянето на декларацията е заради проблем в софтуера на дружеството. Изложените в показанията аргументи настоящият състав намира за защитна теза, останала недоказана. Доколкото административното нарушение действително е формално, а ответникът е лице, който следва да е запознато със служебните му задължения към фиска и липсват представени доказателства или наведени твърдения за изключителност на случая и отличаването му съществено от обичайната тежест на нарушенията от този вид или за наличието на обективна невъзможност дружеството да изпълни задължението си, то неправилно районният съд е приел, че случая е маловажен.

Наказателното постановление не страда от пороци - съобразено е с материалния закон и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Като е стигнал до изводи различни от изложените и е обосновал краен резултат за отмяна на издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХIX-ти състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1150/25.09.2019г. постановено по н.а.х.д. № 2910/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 425784-F473779/04.04.2019г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 от ЗДДС, на „ГА-ГА ТРАНСПОРТ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ  1.

 

                     2.