№ 1499
гр. Варна, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20233100501762 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 49971/03.07.2023 г., подадена от
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, срещу Решение № 1586/10.05.2023г.,
постановено по гр.д. № 10580/2022г. по описа на ВРС, 39-ти съдебен състав, в
частта, с която е уважен искът, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане на
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на Т. Д. В., ЕГН: **********,
сумата над 4095,05 лева до присъдената 4775,05 лева, предявена като
частичен иск от сумата в размер на 7500 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а. „Мерцедес Е320 ЦДИ", с peг. № *****,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 04.02.2022г. в гр. Варна,
причинено по вина на водача на л.а. „Мерцедес W140", с peг. № *****,
застрахован при въззивника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», със срок на действие от 05/11/2021г. до 04/11/2022г., вкл.
следните увреждания – предна броня, лява лайсна предна броня, калник
преден ляв, врата предна лява, джанта предна лява Al 17, лайсна преден ляв
калник, никелова лайсна преден ляв калник, патрон предна лява врата, лайсна
предна лява врата, никелова лайсна предна лява врата, врата задна лява,
лайсна задна лява врата, никелова лайсна задна лява врата, панел заден ляв,
броня задна, лява лайсна задна броня, колона „А" лява, PVC основа преден
ляв калник, дръжка врата предна лява и PVC основа дръжка предна лява
врата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, както и в частта, с която е присъдена
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 04.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
1
Въззивникът намира първоинстанционното решение в обжалваната му
част за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон. На първо място
счита, че при определяне стойността на вредата първоинстанционният съд
неправилно е определил стойността на „запазените части“, кредитирайки
заключението на тройната САТЕ, в размер на 1400 лева, който е хипотетично
определен. Въззивникът твърди, че след като автомобилът не е предаден за
скрап, или разкомплектоване, ВРС е следвало да кредитира заключението на
ВЛ Й. М., определило стойността на „запазените части“ като процент от
действителната стойност на автомобила или 25 %, равна на 2080 лв. Навежда
оплаквания, че съдът не е допуснал направените от него доказателствени
искания за установяване на действителната стойност на вредата. На следващо
място въззивникът счита, че първоинстанционният съд в хода на
производството е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила,
като е оставил без уважение своевременно направени доказателствени
искания, без да изложи мотиви за това и по този начин се е поставил в
невъзможност да установи по надлежен ред подлежащите на доказване факти.
Това, според въззивника, довело до невярна интерпретация на действителното
съдържание на доказателствата, в резултат на което се стигнало до
неправилно решение, постановено при неспазване на изискванията за
обективност, всестранност и пълнота. По отношение на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, въззивникът счита, че такава не се дължи и
застрахователят не е изпаднал в забава, след като процесният автомобил не е
с прекратена регистрация. Поради изложеното, моли за решение, с което да
бъде отменено първоинстанционното решение над сумата от 4095,05 лева,
както и присъдената законна лихва, считано от 04.08.2022г. Моли за
съответно намаляване и на присъдените разноски в полза на ищеца.
Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Т. Д. В. депозира
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Изразява становище, че по
делото е безспорно установено, че е налице „тотална щета" по смисъла на
чл.390, ал.2 КЗ. Поради това и за правилно се намира кредитирането от съда
на повторната САТЕ и достигане до извода, че в хипотезите на „тотална
щета“ меродавна е действителната стойност на вещта към момента на
застрахователното събитие, от която се приспада стойността на запазените
части, възлизаща в случая на 1400.00 лева. Твърди, че при завеждане на
щетата застрахователното дружество е извършило оглед на автомобила и е
описало увредените детайли от процесното произшествие, поради което счита
направените във въззивната жалба доказателствени искания за преклудирани
и неотносими. При анализ на законодателните разпоредби за предаване на
излезлите от употреба МПС /ИМПС/, въззиваемата страна достига до извода,
че на собственика на ИМПС не е позволено да разглобява автомобила и да го
продава на части, както и не следва да му се вменява такова задължение,
поради което с цел постигане справедливо обезщетение следвало от
действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие
да се приспадне стойността, определена от вещите лица за продажба на
автомобила в целокупно състояние на пункт за разкомплектоване, в размер на
1 400.00 лв. За неоснователно се посочва и твърдението на ответника, че
законната лихва се дължи от датата на представяне на доказателства за
2
прекратяване на регистрацията на автомобила поради „тотална щета", тъй
като изпълнението на това задължение е условие само за изискуемостта на
обезщетението. Отделно от това развива доводи, че изпълнението на
задължението за дерегистрация е обвързано от издаването от удостоверение
от самия застраховател, което да послужи пред компетентните органи по
прекратяване на регистрацията. Изричният отказ на застрахователя да
признае застрахователния случай като „тотална щета“ се тълкува като
изключване на възможността за прекратяване на регистрацията на увреденото
МПС, поради което въззиваемата страна намира, че с поведението си самият
платец се е поставил в забава и такова се дължи, както е претендирано. Моли
за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на
разноските за настоящата инстанция.
В открито съдебно заседание с писмени молби, страните поддържат
наведените доводи.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционно решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Спорни във въззивното производство са два въпроса – коя от дадените
от вещите лица по приетите в първа инстанция експертизи стойност на
запазени части следва да бъде възприета, както и дължима ли е в случая
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба при липса на
представени доказателства за прекратяване регистрацията на автомобила.
При така очертания предмет на въззивното производство, съставът на
въззивния съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието. При пълна увреда обезщетението е в размер
на действителната стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със
същото качество /чл.400, ал.1 КЗ/. В случаите, когато отговорността на
делинквента е покрита от задължителна застраховка „Гражданска
3
отговорност“ на автомобилистите, съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, обезщетението
за вреди на имущество не може да надвиши действителната стойност на
причинената вреда.
Не е оспорено в първоинстанционното производство първоначалното
заключение на вещото лице Й. М. за наличие на тотална щета и оценка на
щетата в размер от 8318лв., възприета от първоинстанционния съд. От тази
сума подлежи на приспадане извънсъдебно изплатената сума от 2142.95лв.,
което също не е спорно. Както е посочил и първоинстанционният съд и както
е утвърдено в съдебната практика, за да не се достигне до неоснователно
обогатяване, от застрахователното обезщетение следва да се приспадне и
стойността на запазените части от автомобила. Определянето на тази
стойност подлежи на преценка във всеки конкретен случай. В първоначалната
експертиза по делото са дадени следните варианти: стойност на запазени
части като процент – 25% от действителната пазарна стойност; стойност на
увредения автомобил при изкупуване от разкомплектоваща компания спрямо
среден процент от пазарната стойност /45%/ и стойност при предаване за
скрап. Тричленната експертиза, допусната поради оспорване на
първоначалната от ищеца, е дала стойности при предаване на автомобила за
скрап и при предаване на автомобила на компания, занимаваща се с
разкомплектоване на превозни средства и предлагаща употребявани резервни
части от тях, като първоинстанционният съд е възприел именно последната
стойност. В процесния случай обаче липсва установяване на обективни факти,
които да сочат, че увреденият автомобил е предаден за скрап, или за
разкомплектоване. Напротив, след като още на вещото лице по
първоначалната експертиза не е бил предоставен автомобилът за оглед
въпреки изричните указания на съда, на него, както и на въпрос на съда в
открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е заявил,
че автомобилът е продаден след застрахователното събитие, непредставяйки
доказателства и ненавеждайки твърдения за каква сума е продаден, за да
може да се установи в действителност каква стойност е получил ищецът за
автомобила в състоянието му след ПТП. Приета по делото е и
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ от
11.04.2023г., която също сочи, че автомобилът е в движение и не е предаден
за разкомплектоване. При така установените обстоятелства, че автомобилът е
реализиран на пазара, най-адекватната и близка до действителните факти
стойност, която следва да се възприеме за запазените части, е посочената от
вещото лице Й. М. като процент от действителната пазарна стойност /25%/,
или сумата от 2080лв. След приспадане от сумата от 8318лв. на извънсъдебно
изплатената сума от 2142.95лв. и сумата за запазени части от 2080лв.,
дължимото обезщетение възлиза в размер от 4095.05лв.
С оглед на горната фактическа установеност на хипотеза на тотална
щета, основателно е и оплакването на въззивника, че не е възникнало
акцесорното вземане за обезщетение за забава върху главницата.
Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за забава в размер на
законната лихва считано от датата на исковата молба. Съгласно чл.390, ал.1
КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на
моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. В
4
настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС,
обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и
липсва твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това,
обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на
представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това
обстоятелство. (В този смисъл и цитираните от жалбоподателя Решение № 44
от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК; Решение
№140/01.08.2018г. по т.д. №2278/2017г. на ВКС, I т. о.).
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваните части,
с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
разликата над сумата от 4095,05 лева до присъдената 4775,05 лева, като
вместо него бъде постановено отхвърляне на предявения иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата от 4095,05 лева до
присъдената 4775,05 лева. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта за началната дата на обезщетението за забава върху
главницата, която ще следва да бъде поставена в зависимост от сбъдването на
посоченото по-горе условие, а именно считано от представяне на
доказателство пред застрахователя за прекратяване регистрацията на
автомобила до окончателното изплащане.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разликата над 1613.13 лв. до
присъдените 1881 лв. разноски за първата инстанция.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, на осн. чл.78, ал.1 и 3 ГПК съразмерно на
отхвърлената част от иска, в полза на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство от 56.96 лв. и
сторените за въззивната инстанция разноски в общ размер от 225 лв., от които
25 лв. заплатена държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено за въззивната жалба на осн. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1586/10.05.2023г., постановено по гр.д. №
10580/2022г. по описа на Районен съд - Варна, 39-ти съдебен състав, В
ЧАСТТА, с която е осъдено на осн. чл.432, ал.1 КЗ ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк Възраждане, ул. „Света София” № 7, ет.5, да заплати на Т. Д. В.,
ЕГН: ********** с адрес: ****, сумата над 4095,05 лева до 4775,05 лева,
предявена като частичен иск от сумата в размер на 7500 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Мерцедес Е320 ЦДИ",
с peг. № *****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 04.02.2022г. в
гр. Варна, причинено по вина на водача на л.а. „Мерцедес W140", с peг. №
*****, застрахован при въззивника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», със срок на действие от 05/11/2021г. до 04/11/2022г., вкл.
5
следните увреждания – предна броня, лява лайсна предна броня, калник
преден ляв, врата предна лява, джанта предна лява Al 17, лайсна преден ляв
калник, никелова лайсна преден ляв калник, патрон предна лява врата, лайсна
предна лява врата, никелова лайсна предна лява врата, врата задна лява,
лайсна задна лява врата, никелова лайсна задна лява врата, панел заден ляв,
броня задна, лява лайсна задна броня, колона „А" лява, PVC основа преден
ляв калник, дръжка врата предна лява и PVC основа дръжка предна лява
врата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, както и В ЧАСТТА за началната дата
на обезщетението за забава, както и В ЧАСТТА, с която е осъдено ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк Възраждане, ул. „Света София” № 7, ет.5, да
заплати на Т. Д. В., ЕГН: ********** с адрес: **** разликата над 1613.13лв.
до 1881лв. разноски за първата инстанция и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. В., ЕГН: ********** с адрес: ****
срещу „ОЗК – Застраховане“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк Възраждане, ул. „Света София” № 7, ет.5, иск с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата над 4095,05 лева до 4775,05 лева, предявена като частичен
иск от сумата в размер на 7500 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а. „Мерцедес Е320 ЦДИ", с peг. № *****,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 04.02.2022г. в гр. Варна,
причинено по вина на водача на л.а. „Мерцедес W140", с peг. № *****,
застрахован при въззивника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», със срок на действие от 05/11/2021г. до 04/11/2022г., вкл.
следните увреждания – предна броня, лява лайсна предна броня, калник
преден ляв, врата предна лява, джанта предна лява Al 17, лайсна преден ляв
калник, никелова лайсна преден ляв калник, патрон предна лява врата, лайсна
предна лява врата, никелова лайсна предна лява врата, врата задна лява,
лайсна задна лява врата, никелова лайсна задна лява врата, панел заден ляв,
броня задна, лява лайсна задна броня, колона „А" лява, PVC основа преден
ляв калник, дръжка врата предна лява и PVC основа дръжка предна лява
врата.
ОСЪЖДА „ОЗК – Застраховане“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, жк Възраждане, ул. „Света София” № 7, ет.5
да заплати на Т. Д. В., ЕГН: ********** с адрес: ****, законната лихва
върху главницата от 4095.05 лева, считано от датата на представяне на
доказателство за прекратяване на регистрацията на л.а. „Мерцедес Е320
ЦДИ", с peг. № ***** до окончателното плащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. Д. В., ЕГН: ********** с адрес: ****, да заплати на ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк Възраждане, ул. „Света София” № 7, ет.5, сумата
от 56.96 лв. /петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ сторени пред
първата инстанция разноски и сумата от 225лв. /двеста двадесет и пет лева/,
представляваща сторени във въззивната инстанция разноски, на осн. чл.78,
ал.1 и 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7