РЕШЕНИЕ
№. 464
гр. Пловдив, 14.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Благовеста Каракашева и участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.а.х дело № 17 по описа на съда
за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба от Р.В.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат Г.М., против
решение № 2046 от 15.11.2022 г., постановено по адм. д. № 592 по описа на съда
за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, XIII – ти състав, в частта, с която
съдът е отхвърлил исковата му претенция против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр. София, за присъждане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от престоя му в Затвора – Пловдив за периода от 30.01.2019г. до
05.03.2021г. за разликата от 2024 лева до пълния предявен размер от 10 000 лв.
Оспорващият
твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които
безспорно сочели на основателност на предявената искова претенция в цялост.
Възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение, тъй като приетата от
съда база се явява занижена и несъответстваща на степента и интензивността на
увреждането. Иска се уважаване на
исковата претенция в цялост.
3. Ответникът
по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище за
неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. По допустимостта
на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу
съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
По същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Административен съд - Пловдив е
разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Р.В.С., изтърпял наказание "лишаване от
свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на
наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е претендирано
обезщетение в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,
за нанесени му неимуществени вреди - унижение, срам, чувство на безпомощност, болки
и страдания за периодите от 30.01.2019г. до 05.03.2022 г. - датата на
предявяване на исковата молба. Претендира се настъпване на вреда, в резултат на
поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „не надвишаваща 3 кв. м.
нетна площ на човек“), липса на вентилация за пречистване на въздуха,
недостатъчна дневна светлина, лоши санитарни условия в килията и общата баня,
наличие на насекоми и вредители, лиса на индивидуална корекционна работа, липса
на лекарства и медицинско обслужване.
От
фактическа страна първата съдебна инстанция установила, че ищецът е пребивавал в затвора в гр.
Пловдив през периода от 30.01.2019г. до освобождаването му на 15.04.2021 г.
По сведения
от ГДИН ищецът е бил настанен в помещения и при битови условия както следва:
1) От
26.07.2019г. до 11.09.2019г. - в помещение №60 на пост V; размерите на спално
помещение № 60 на пост V е 26.86 кв.м., без санитарния възел с два отваряеми прозореца с размери 0.45x1.15м. и 0.98x1.15м; санитарният възел е 2.82 кв.м. с
прозорец с размери 0.30x1.15м; за всеки
лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x180 см.; шкафовете са с размери
45x50 см. На 26.11.2019г. л.св. С. е преместен в спално помещение 7 на пост VI;
2) От 26.11.2019г. до 06.01.2019г. - в спално
помещение 7 на пост VI; размерите на това спално помещение е 28.78 кв.м. без санитарния възел с два отваряеми прозореца с размери 0.40x1.15м. и 1.00x1.15м; санитарният
възел е 2.94 кв.м. с прозорец с размери 0.40х1.15м; за всеки лишен от свобода е
осигурено легло с размери 90x180 см.; шкафовете са с размери 45x50 см.;
3.) От
06.01.2019г. до 29.06.2020 г. - в спално помещение №14 на пост VI; размерите на
това помещение са 26.96 кв.м. без санитарния възел с два отваряеми
прозореца с размери 0.45x1.1 0м. и 1.00х1.10м.; санитарният възел е 2.44 кв.м.
с прозорец с размери 0.35x1.10м; за всеки лишен от свобода е осигурено легло с
размери 90x180 см; шкафовете са с размери 45x50 см;
4) От
30.06.2020г. до 15.04.2021 - в спално
помещение №17 на пост VI; размерите на това помещение са 28.75 кв.м. без санитарния възел с един отваряем прозорец с размери -1,00х1,00м; санитарният възел
е 3.14 кв.м. с отдушник с размер ф -1.10;
за всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x180 см.; шкафовете
са с размери 45x50 см.
С ищеца е
провеждана корекционна дейност под формата на индивидуални беседи и му е била изготвена оценка относно ниво на
риск от вреди и риск от рецидив. Не е участвал в програми за групова работа
като не е и изявявал желание поради ангажираността му в учебния процес. Ищецът бил устроен на работа в
„Обособено производство“ към затвора град Пловдив със заповед номер Л-2881 от
17.12.2020г. Бил е спрян от работа със заповед номер Л-208 от 27.01.2021г.
поради системно отсъствие и несправяне с наложените му трудови задължения. Бил е
записан за ученик към СУ “Иван Рилски“ след поредица от беседи целящи да го
убедят в ползата от образование. Не е бил наказван.
На всички
лишени от свобода е бил осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика
за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а
работещите имат достъп /баня/ всеки работен ден. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от
свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез
централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на
стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне
на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от
настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги
закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им
съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които
лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.
В Затвора
гр. Пловдив разполагат с постелъчен инвентар и спално
бельо- чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла, възглавници, достатъчно за да бъдат обезпечени
всички л.св.в корпуса. Всеки л.св. при постъпването си получава спално бельо и
постелем инвентар, за което се води отчетност. Грижата за чистотата на спалното
бельо се полага на л.св. като в утвърден график от Началника на Затвора, два
пъти седмично - в понеделник и четвъртък, всеки л.св. има право да занесе
спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото
по преценка на л.св., същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи
молба адресирана до Началника на затвора. Нямат възможност да раздават чисто
нов постелен инвентар. Бельото се предава изпрано,
чисто и обезпаразитено.
Във всяка
стая в Затвора гр.Пловдив има достъп до денонощно течаща вода. Случаи, в които
няма такъв е единствено при отстраняване на ВиК повреди.
Времето за достъп до топла вода е посочено в утвърден от Началника на Затвора
гр.Пловдив, график за разпределение на времето на л.св.
За
поддържането на хигиената в затворническа баня е разкрит работен обект на
основание чл.80, ал.1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен л.св. При
извършваните проверки от длъжностни лица е било установено, че хигиената в
затворническа баня е задоволителна, вземайки предвид спецификата на обекта.
В Затвора
гр.Пловдив няма практика да се предлага работа на конкретен л.св. На основание
чл.164 от ППЗИНЗС, работните места в Затвора гр.Пловдив се обявяват на
общодостъпни места, обособени на всички постове. В зависимост от изискванията
за правоспособност, квалификация и здравословен статус на л.св. кандидати за
работа, Комисията по чл.35 от ЗИНЗС определя кои л.св. могат да работят.
През периода
от 30.01.2019г. до 22.04.2021г. в затвора гр. Пловдив не са правени основни
ремонти на килиите на лишените от свобода. В затвора гр. Пловдив се извършва
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се
осветителните тела. Не се допуска да има счупени прозорци /същите се подменят
своевременно/. През 2017г. е се
извършено боядисване на общите помещения на л. св. Дограмата е подменена с нова
/ПВЦ/, поставен е гранитогрес
в общите умивални. На пети пост се извърши боядисване на килиите на л. св. Периодично се извършват ремонти и базата се
поддържа в сравнително добро състояние, имайки предвид старата материална база.
Банята е обща. Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Всеки ден по
график има баня за л. св. Осигурена е топла вода от котел ,който работи на
въглища и е на територията на Затвора. Същият е ново закупен/през януари 2017
година. Въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от ГДИН.
Относно
здравословния статус на ищеца е представено становище от д-р Р.Д.
лекар-ординатор при Затвора-Пловдив в което е отразено, че на 24.12.2020г.
л.св. Р.В.С. е бил с уточнена диагноза Ковид 19 с
положителен ПСР тест направен в УМБАЛ „Св. Пантелеймон“
гр. Пловдив. От направената образна диагностика - рентгенография на гръден кош
и бял дроб е доказан енфизем, пулмофиброза.
От епикризата от 2014г. във втора хирургична клиника на УМБАЛ „Св. Георги“
Пловдив е уточнена диагноза Tu pulmonis
dex , ТБЦ пулмонис“. Към
становището е приложено и медицинското досие на ищеца.
При тази
фактическа обстановка първата съдебна инстанция е установила, че помещенията,
които е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание в периода от
30.01.2019г. до 05.03.2022 г. са
разполагали със санитарен възел, постоянно течаща вода, с пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване. Констатирано е също, че въпросните
помещения са с допустими хигиенни условия, като е съобразено, че хигиената в
спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения зависи също и от
личните усилия на лишените от свобода.
Съдът е
приел за неоснователни твърденията на ищеца, че администрацията е допуснала наличието
на паразити – дървеници, хлебарки и гризачи помещенията, доколкото от страна на
ответника са представени доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и
дератизация.
Твърденията
за липсващо медицинско обслужване и влошеното здравословно състояние на ищеца също
са приети за неоснователни, тъй като на ищеца не е било отказано медицинско
обслужване.
За оборени
са приети и възраженията на ищеца за липса на провеждана индивидуална
корекционна дейност.
Поради липса на данни за броя на лицата в помещенията,
в които е бил настанен ищеца, съдът е приел за установено, че в периода от 30.01.2019г. до 26.07.2019г., от 26.11.2019г.
до .29.06.2020г., от 03.07.2020г. до 23.07.2020г. от 09.10.2020г. до 12.10.2020г. от 16.10.2020г.
до 17.10.2020г.,от 20.11.2020г. до 13.12.2020г., от 15.12.2020г. до
17.12-2020г., от 08.01.2021г. до 05.03.2021г.
(общо 506 дни), същият е обитавал помещения в Затвора Пловдив, в които
за всеки от лишените от свобода не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Този факт е приет от съда за правно релевантен и доказващ, че в този период от
време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според първата съдебна инстанция при съблюдаване изискването
на чл. 52 от ЗЗД обезщетението, което е най-справедливо в този, случай да се
присъди в размер на 2024 лева за периода: от 30.01.2019г. до
26.07.2019г., от 26.11.2019г. до .29.06.2020г., от 03.07.2020г. до
23.07.2020г. от 09.10.2020г. до
12.10.2020г. от 16.10.2020г. до 17.10.2020г.,от 20.11.2020г. до 13.12.2020г.,
от 15.12.2020г. до 17.12-2020г., от 08.01.2021г. до 05.03.2021г. (общо 506 дни) или по 4 лева на ден, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане на сумата.
За разликата над 2024 лева до пълния
предявен размер от 10000 лева, претенцията на ищеца е отхвърлена.
IV. От правна
страна.
7. По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба възражения, съдът е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, съд е направил обоснован изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Първоинстанционният съд, позовавайки се на събраните
писмени и гласни доказателства по делото, правилно е възприел, че няма
нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗИНЗС, в който се определят минимално изискуемите
количество дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отоплението и
проветряването, достъпът до санитарните възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения.
От приложените по делото протоколи за извършен услуги правилно
и обосновано първата инстанция е установила, че затворническата администрация,
чрез съответните фирми е извършвала дезинфекция, дезинсекция и дератизация на затворническите помещения. Също така е била
създадена организация за почистване на помещенията, като поддържането на
хигиената е задължение на самите лишени от свобода.
Правилни и в съответствие с установената фактическа
обстановка се явяват изводите на съда, че на ищеца своевременно е предоставяна
медицина помощ, осигурявана му е възможност за обучение и полагане на труд,
както и участие в индивидуална корекционна дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е извода на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в Затвора - Пловдив, където е изтърпявал наказание "лишаване от
свобода". Тези условия са несъответни на минимални критерии и стандарти на
живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и бездействия на
служители на затворническата администрация не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената
от доказателствата по делото, изключителна пренаселеност, несъмнено
предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както
правилно е прието в обжалваното решение. Първоинстанционният съд след като е
направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, обосновано е приел за
основателно и доказано оплакването за недостатъчната площ на помещенията, в
които ищецът е изтърпявал наложеното му
наказание и за наличие на лошите битови условия в спалните помещения, през
процесния период, което от своя страна правилно е квалифицирано като нарушение
на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. Позовавайки се на събраните в хода на делото
писмени и гласни доказателствени средства, съдът обосновано е приел за
недоказани и неоснователни останалите оплаквания на ищеца.
Касационната инстанция намира за основателни единствено доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е
определен размерът на дължимото обезщетение. При определяне размер на дължимото
обезщетение съдът не е съобразил насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива
база за размера на обезщетението между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia,
жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn
vs Hungary, жалба 5433/17,
решение от 14 ноември 2017г.). Посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения
стандарт за страната.
Според статистически данни на Евростат
(https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Minimum_wages_highlight_FP2020-BG.png)
към януари 2020 г. (период, относим към исковата претенция) минималните работни заплати в държавите -
членки на ЕС, варират от 312 до 2142 евро на месец. Страните с най-нисък
показател са поставени в Група 1, в която националните минимални работни
заплати към януари 2020 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред държавите —
членки на ЕС, в тази група са: България, Латвия, Румъния и Унгария; техните
национални минимални работни заплати варират от 312 евро в България до 487 евро
в Унгария. Страните, в която националните минимални работни заплати към януари
2020 г. са най-малко 500 евро, но под 1000 евро на месец са поставени в Група 2
(Хърватия, Чехия, Словакия, Естония, Литва, Полша, Португалия, Гърция, Малта и
Словения), като най – високо е месечно
възнаграждение от 941 евро в Словения.
Посочените статистически данни налагат обоснован извод, че месечните
възнаграждения в България за процесния период се явяват 1/2 по-ниски от тези в
Унгария и с 2/3 по – ниски от тези в Словения. При това положение, доколкото
минималната работна заплата като статистически показател е общо приет и за
отразяване на жизнения стандарт, то следва да се приеме, че по – ниският жизнен
стандарт в България оправдава и справедливото обезщетение да бъде в размер до
60 % от средно установените 4 – 5,3 евро
или 2,40 евро – 3,18 евро на ден съобразно практиката на ЕСПЧ. Като коректив
съдът съобрази и присъденото обезщетение по дело Иванов и други срещу България
(по жалба 17773/19/26/03/2019 г.) от ЕСПЧ в размер на 11 евро на ден за уважена
претенция по иска за нанесени вреди в периода 2016г. – 2018г. при престоя на
лишен от свобода в Затвора - гр. Пазарджик, при следните компоненти на
увреждане: насекоми, плъхове, мръсотия в килията, ограничен достъп или липса на
достъп до душ, лошо качество на храна, неадекватна температура, липса или
ограничен достъп до течаща вода и естествена светлина).
В случая, претенцията на ищеца се явява доказана за наличието на
пренаселеност в мястото за лишаване от свобода, което оправдава и определянето
на пропорционален размер на обезщетението.
За доказаните периоди на увреждане първоинстанционният съд е определил
база от 2,04 евро, която отнесена към обсъдената фактическа и правна
обстановка действително се явява занижена. Приемайки, че кумулативно са
налице елементите от правопораждащ фактически състав
за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са
доказани част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието
на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и
продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални
стандарти в страната за периода, съотнесени към по -
високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз,
касационната инстанция намира за справедливо обезщетението да бъде определен
размер от 3 евро на ден или 5,86 лв. Като се вземе предвид и липсата на
благоприятни промени в условията, при които е търпяно увреждането, съдът
намира, че интензивността му в случая не следва да бъде прилагана като коректив
според продължителността на периода. Иначе казано касационната инстанция
намира, че обезщетението следва да бъде определено за релевантните периоди на
еднаква дневна база. Така за претърпените неимуществени вреди по време на
престоя на ищеца в Затвора – гр. Пловдив за периода: от 30.01.2019г. до 26.07.2019г., от 26.11.2019г.
до .29.06.2020г., от 03.07.2020г. до 23.07.2020г. от 09.10.2020г. до 12.10.2020г. от
16.10.2020г. до 17.10.2020г.,от 20.11.2020г. до 13.12.2020г., от 15.12.2020г.
до 17.12-2020г., от 08.01.2021г. до 05.03.2021г. (общо 506 дни) се следва обезщетение в размер
на 2965,16 лева.
V. По съдебните
разноски.
8. Ищецът в настоящото производство не са отправили претенция за присъждане
на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи. Ето
защо, Административен съд - Пловдив, ХIX състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2046 от 15.11.2022 г., постановено по адм. д. № 592 по описа на
съда за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, XIII – ти състав, в
частта, с която е отхвърлена исковата претенция на Р.В.С., ЕГН **********, да
бъде осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да му заплати
сумата от 10000 лева за разликата над 2024 лв. /две хиляди двадесет и четири
лева/ до 2965,16 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и шестнадесет
стотинки/, която сума представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди
в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив за общо 506 дни в периода
30.01.2019г. до 05.03.2021г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на Р.В.С.,
ЕГН **********, сумата от 941,16 лв. /деветстотин четиридесет и един лева и
шестнадесет стотинки/, ведно със законна лихва върху сумата считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, която сума
представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на престоя
на ищеца в Затвора Пловдив за общо 506 дни в периода 30.01.2019г. до
05.03.2021г.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2046 от 15.11.2022 г., постановено по адм. д. № 592 по описа на
съда за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, XIII – ти състав, в
останалата частта.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.