РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Свиленград, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200793 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-1253-002319 от
28.08.2025 година на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
– Хасково, с което на Г. Х. К. с ЕГН ********** от
*****************************************, със съдебен адрес: град
Свиленград, ул.„Крайречна” № 7, област Хасково, чрез адвокат Д. Т., за
нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв. (511.29
евро) и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)”
за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012
година на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят Г. Х. К. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен – постановен при допуснати съществени процесуални
нарушение и в разрез с материалния закон. Претендират се разноски по
1
делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят се явява. За него се
явява адвокат Д. Т., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като
мястото на нарушението било посочено различно в различните части на НП,
не било установено, че е налице движение в аварийната лента и липсвал
субективният елемент от състава на нарушението. Представен е Списък на
разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Началникът на Група в Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 20.07.2025 година в 15.56 часа в извъннаселено място, а именно: по
път - автомагистрала (АМ) „Марица” (А 4), при км. 89.476, на територията на
кметство Момково, община Свиленград, област Хасково, с контролно
устройство (техническо средство) с идентификатор № 20382 (част (елемент)
от т.нар ТОЛ система, която е стационарна електронна система за заснемане и
за събиране на данни), е регистрирано и заснето в посока АМ „Тракия” в
лентата за принудително спиране пътно превозно средство (ППС) – лек
автомобил марка „Сеат”, модел „Алхамбра” с държавен регистрационен №
******** с ремарке, като автомобилът е собственост на жалбоподателя (видно
от Справката за собствеността, приложена в преписката). След обработване на
информацията от заснемането, от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) са
изготвени снимки и са изпратени на ОДМВР - Хасково.
На 04.08.2025 година жалбоподателят представя Декларация по чл. 188 от
2
ЗДвП, в която сочи, че на 20.07.2025 година около 16.00 часа е управлявал
процесния лек автомобил; както и Обяснение, в което посочва, че
действително е пътувал към град Хасково с лекия автомобил и ремаркето, но
когато е видял, че едно парче картон, което е било в ремаркето, започва да се
опита да излети, е спрял в аварийната лента и го преместил в багажника, за да
не излети на пътното платно и да причини ПТП, като използвал, че е спрял и
отишъл по малка нужда, тъй като употребявал хапчета за кръвно налягане и
отводняване.
На посочената дата - 04.08.2025 година, предвид констатираното
нарушение и в кръга на службата си, свидетелят И. Г. А. – Полицейски
инспектор, V степен в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища
и автомагистрали” („КПДГПАМ”) на Сектор „Пътна полиция” към Отдел
„Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от
службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със
серия AД и с бланков № 025851. Това процесуално действие извършва и с
участието на свидетеля Г. Д. В. – служител на НТУ към АПИ. В изготвения
АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с движение (управление) по автомагистрала в лентата за
принудително спиране (аварийната лента), както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, която вписва за
нарушена. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен
му е. АУАН е връчен на жалбоподателя, който сочи, че не е съгласен с
констатациите в Акта, което и е вписано в съответната графа.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началникът на Група „Административнонаказателна дейност, отчет
и анализ на ПТП и водачи” в Сектор „Пътна полиция” към Отдел
„Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 25-
1253-002319 на 28.08.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН (, като
посочва на едно место, че мястото на нарушението е на територията на
община Харманли, а на друго - АМ „Марица” (А 4), при км. 89.476, което е на
3
територията на кметство Момково, община Свиленград, област Хасково),
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган -
чл. 58, т. 3 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание
„Глоба” в размер на 1 000 лв. и административно наказание „Лишаване от
право за управлява МПС” за срок от 3 месеца, както и са отнети 10 контролни
точки. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 01.09.2025 година,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
– датирана и подписана, както и от информацията, съдържаща се в Справката
за нарушител/водач и в Картона на НП, в същия смисъл е и изявлението на
жалбоподателя, направено в Жалбата. Възражения относно начина и формата
на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и
водачи” в Сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” при
ОДМВР – Хасково (Стефан Тянков Симеонов) да издават съответно АУАН и
НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и вземайки предвид факта, че
И. Г. А. заема длъжността „Полицейски инспектор, V степен в Група
„КПДГПАМ” на Сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция”
при ОДМВР – Хасково”, видно от което Стефан Тянков Симеонов е назначен
на длъжността „Началник на Група „Административнонаказателна дейност,
отчет и анализ на ПТП и водачи” в Сектор „Пътна полиция” към Отдел
„Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП –
Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
НП е съставено на основание снимков материал – налични са записи от
системата и по-точно три снимки, на които е видно процесното ППС. От
същите се установява, че е заснето ППС – лек автомобил с държавен
регистрационен № *********** с ремарке. От приложените снимки стават
ясни датата и часа на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е
отбелязано че К. е санкциониран многократно и за други нарушения на ЗДвП
с влезли в сила НП и Електронни фишове, както и му е налагана принудителна
4
административна мярка.
В хода на делото жалбоподателят даде обяснения, в които посочи че
действително на въпросната дата е пътувал към град Хасково с лекия си
автомобил и ремаркето, но когато видял, че едно парче картон, което е било в
ремаркето, започнало да се надига, спрял в аварийната лента и го преместил в
багажника на автомобила, за да не излети на пътното платно и да причини
ПТП, като използвал момента, че е спрял и отишъл по малка нужда, тъй като
употребявал хапчета за кръвно налягане и отводняване.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, срещу подлежащ на съдебно
обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу,
което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и
от Картона на НП, поради което производството не подлежи на прекратяване
поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на
финансовата санкция.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1
от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 2.1.,
вр.т. 1.3.2. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория,
5
които са с функционални задължения по контрол на пътното движение. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
04.08.2025 година актосъставителят И. Г. А. е заемала длъжността
„Полицейски инспектор, V степен в Група „КПДГПАМ” на Сектор „Пътна
полиция” към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково” (в този
смисъл е и изявлението на свидетеля А., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 10.11.2025 година), т.е. била е полицейски орган,
който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е с
функционални задължения по контрол на пътното движение видно от
Длъжностната й характеристика. Предвид изложеното актосъставителят И. А.
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в
ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя
Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е
заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група
„Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи” в
Сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР –
Хасково”, за което обстоятелство има налични писмени доказателства, а е и
служебно известно на Съда и деянието е извършено в зоната на отговорност
на ОДМВР - Хасково, т.е. в рамките на обслужваната територия.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Към момента на деянието, жалбоподателят е имал качеството на „водач”
на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО
следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на
МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не
само привеждането му в движение. В случая на жалбоподателя е съставен
АУАН, при което той не е възразил, не е подал Възражение, не е посочил
подобно възражение и в Жалбата си. Тъй като в случая жалбоподателят не
оспорва това обстоятелство, Съдът приема, че правилно е бил определен
субектът на административнонаказателната отговорност.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че АНО няма
задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя,
който се прилага към Административнонаказателната преписка (АНП), но
същият е бил представен още при съставянето на АУАН.
Действително в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля по Акта В.
вместо личен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и служебен
адрес, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен
6
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният
пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични донякъде с тези, наведени от
жалбоподателя в депозираната пред настоящия Съдебен състав Жалба и с
тезиа, наведени от от процесуалния му представител – адвокат Д. Т. в
пледоарията й:
1. По делото е налице противоречие по отношение на един от основните
реквизити на НП, а именно: на едно место е посочено, че деянието е
извършено на територията на община Харманли, а става ясно, че км. 89.476 е
на територията на община Свиленград (в този смисъл са и показанията на
разпитаните по делото свидетели и Писмо на АПИ), т.е. издаденото НП не
отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в него са
посочени две противоречащи си места на извършване на нарушението, което
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до грубо
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при
какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си
срещу повдигнатото обвинение. От друга страна посоченото нарушение се
явява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, тъй като не
позволява и Контролиращата съдебна инстанция да установи по несъмнен и
категоричен начин волята на АНО за какво точно административно
нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на
наказаното лице.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано в
НП. Последното представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за
Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено нарушението. Неяснота
7
относно място на извършване на нарушението в НП не може да бъде
заместена от посочване на място в друг документ, респ. от показания на
свидетели, изслушани в съдебно заседание.
В посочения смисъл е и Решение от 30.04.2014 година на
Административен съд - Хасково по КАНД № 123/2014 година, докладчик
Съдията Василка Желева, където е посочено, че с оглед санкционния характер
на производството по ЗАНН, в тежест на АНО е да проведе законосъобразна
процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Предвид
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП следва точно и ясно да е
описано нарушението с посочване на датата и мястото, където е извършено,
както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Посочването в НП на две места на извършване на
административното нарушение съставлява нарушение на задължителен
реквизит на НП съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Безспорно с подобно посочване в НП на мястото, където е извършено
нарушението, се засяга правото на защита на санкционираното лице. Следва
да се отбележи, че коректното посочване на мястото на нарушението е
абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и
индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради
което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на
обжалването на НП и води до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан по
административноправен ред. Не може елемент от обективния фактически
състав на нарушението, каквото е мястото на извършването му, да се извлича
от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на НП. Така
допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
2. На обсъждане подлежи и субективният елемент от състава на
нарушението. От субективна страна следва деянието да е извършено виновно.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. За да е налице административно
нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща, както елементите,
които се отнасят до обективната му страна, така и онези, които засягат
8
субективната страна на извършеното деяние. Липсата на който и да е от
елементите, влизащи в състава на административното нарушение независимо
от това дали е свързано с обективната или субективната страна води след себе
си като последица невъзможността да се търси административнонаказателна
отговорност. При провеждане на административнонаказателното
производство АНО е задължен да изясни фактите и обстоятелствата по случая
и въз основа на тях да направи обосновани изводи - налице ли е осъществен
състав на нарушение или не, кой е деецът, както и дали деянието е
осъществено от субективна страна. Чл. 7 от ЗАНН уточнява кога деянието се
счита за извършено виновно, а именно: когато е умишлено или
непредпазливо. ЗАНН уточнява, че по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон (ЗАНН) не се предвижда друго. В НК - чл. 11, ал. 2 и
ал. 3 са уредени формите на вината. Съгласно ал. 2 на чл. 11 от НК, деянието е
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици; а съгласно ал. 3 на посочената разпоредба,
деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати.
Няма спор, ЗАНН допуска санкциониране и на непредпазливи деяния,
когато осъществяват състав на административно нарушение – чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН. В съответствие с принципите на ЗАНН, няма законова норма която да
освобождава АНО от задължението да установи по категоричен и безспорен
начин наличието на признаците от административнонаказателния състав на
нарушението, както от обективна, така и от субективна страна. В
административнонаказателното производство тежестта на доказване е на
наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както
извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя,
което в случая не е сторено. В частност, за състава на вмененото нарушение по
чл. 58, т. 3 от ЗДвП, Съдът сочи, че не е доказан именно този субективен
признак от състава. Бездействието, при наличие на задължение за активно
поведение, ще е виновно тогава когато в съзнанието на дееца съществуват
9
формирани конкретни представи за всички обективни свойства и
характеристики на извършваното деяние, за неговия обещественоопасен
характер и общественоопасните му последици, които и да са били
предвиждани и целено настъпването им. В случая, обаче за да избегне
настъпване на ПТП по АМ „Марица”, жалбоподател е навлезнал в аварийната
лента, за да премести парче картон от ремаркето в багажника на автомобила,
тъй като е взело да се надига и след това е потеглил като се е включил в
платното за движение по АМ „Марица”, които обстоятелства не се оспориха
от страна на АНО. Макар че обясненията имат защитна функция, в конкретния
случай същите са годно доказателствено средство, предвид тяхната преценка в
съвкупност с останалите доказателства, а именно: че и двамата свидетели
заявяват, че жалбоподателят е заявил, че е навлезнал в аварийната лента, за да
премести парче картон с оглед предпоставки за ПТП.
Не е налице и форма на вина непредпазливост, тъй като нарушителят
нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, нито е могъл да ги предвиди, тъй като целта му е била да
предотврати настъпване на ПТП в резултат на летящ предмет, в случая –
парче картон.
Т.е. на плоскостта на конкретния казус не може да се приеме за
доказана вината при извършване на нарушението, а оттам и неговата
съставомерност, доколкото жалбоподателят е преустановил движението на
автомобила си и извършването на активно движение в аварийната лента,
поради внезапно възникнал проблем - наказаното лице е управлявало МПС в
лентата за принудително спиране по АМ при наличие на уважителна причина
за това. Следователно и изводът на АНО за наличие на виновно поведение
няма как и не се споделя за правилен от Съда; респ. и НП се явява неправилно
издадено, в нарушение на закона и при неправилното му приложение,
съответно и неправилно е ангажирана административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя. Поради това, налице е самостоятелна
предпоставка (основание) на отмяна на санкционния акт като материално
незаконосъобразен, извън посоченото в т. 1 допуснато процесуално
нарушение.
3. Съгласно чл. 58, т. 3 от ЗДвП (в редакцията на разпоредбата, действаща
към датата на деянието), при управление на МПС по АМ на водача е
10
забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен
при повреда на ППС, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в ПС. В случая жалбоподателят не отрича, че на посочената в
АУАН дата се е движил по АМ „Марица” с управлявания от него лек
автомобил, в лентата за принудително спиране, но сочи да е била налице
уважителна причина за това, твърдейки, че поради заболяване – хипертонично
сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, провежда системно лечение,
включващо диуретик, водещо до повишена честота на уринирането. В
цитираната норма на чл. 58, т. 3 от ЗДвП законодателят е предвидил
изключения от въведената обща забрана, а именно: при повреда на ППС, както
и при здравословни проблеми на водача или пътниците в ПС. При наличието
на което и да е от тези обстоятелства, административнонаказателна
отговорност на водача на ППС за движение в лентата за принудително
спиране на АМ не може да бъде търсена. Изложеното налага извод, че при
ангажиране на административна отговорност на водач на МПС за нарушение
по чл. 58, т. 3 от ЗДвП следва да бъде установено, че не е налице което и да е
от тези изрично предвидени от законодателя изключения. При така
възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка, Съдът намира за
доказано, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал
лек автомобил марка Сеат”, модел „Алхамбра” с държавен регистрационен №
Х 81 58 КХ в лентата за принудително спиране на АМ „Марица” в посока АМ
„Тракия”, км. 89.476. Това безспорно установено поведение на наказаното
лице не е достатъчно обаче, за да се приеме, че със същото се осъществява
състава на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, доколкото по делото се установи, че е било
налице едно от обстоятелствата, изключващи противоправността на деянието,
а именно - здравословен проблем на водача. Изложеното мотивира
настоящият Състав да приеме, че жалбоподателят се е движил в аварийната
лента по независещи от него обстоятелства, при които законът позволява
такова поведение. Доказателства за това се съдържат в обясненията на
жалбоподателя, както и в Удостоверение, издадено от „АПМПИП Д-р
Бюлбюлев” ЕООД. Ето защо настоящият Състав намира, че деянието,
осъществено от жалбоподателя, е несъставомерно по чл. 58, т. 3 от ЗДвП от
обективна страна, поради което и атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено и на това самостоятелно
основание.
11
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
При този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че не се налице
недостатъци на актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП; както и че не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха
били предвидените форма и процесуален ред като констатиращият и
санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН,
респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Използваните съкращения на отделни думи в
АУАН и в НП са общоизвестни и не биха създали каквато и да е неяснота
относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние. Фактът, че в НП
е посочено погрешно, че подлежи на обжалване пред Районен съд – Хасково,
не би представлявал съществено процесуално нарушение, тъй като пред
компетентния Съд има надлежно депозирана Жалбата, която ще бъде
разгледана в образуваното въз основа на нея административнонаказателно
производство. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
Със законовата разпоредба на чл. 58 от ЗДвП (в редакцията на
разпоредбата към датата на деянието) са въведени следните забрани за
водачите на МПС при движението им по АМ: 1. да спира ППС за престой или
за паркиране извън специално обозначените за това места; 2. да завива в
обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я
пресича, включително и на местата, където тя е прекъсната; 3. да се движи
или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на ППС,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в ПС; 4. да се
движи в платното за насрещно движение. В конкретния случай от
доказателствата по делото би се установила, че жалбоподателят Г. К. е
управлявал на сочените дата – 20.07.2025 година и място – АМ „Марица”, при
км. 89.476, на територията на кметство Момково, община Свиленград, област
Хасково, лек автомобил в посока към град Хасково, като се е движил в
12
платното за АМ „Тракия”. Съдът би счел, че е доказано и че това управление е
било в лентата за принудително спиране.
В подкрепа на изложеното би бил и приложения снимков материал
(надлежно и годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес), в който са разпечатани показания на
техническото средство, от където Съдът би приел, че са установени точния час
на нарушението, регистрационния номер на автомобила, че е в лентата за
принудително спиране, както и мястото на нарушението. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност със свидетеските показания, Съдът би приел, че
доказват обективните признаци на нарушението – движение в лентата за
принудително спиране по АМ.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят Г. К. е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си.
Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не би съставлявало маловажен случай. От друга страна, Съдът би приел,
че движението в аварийната лента създава сериозни предпоставки и за
затрудняване оказването на помощ на пострадали лица и предприемането на
други действия по преодоляване последиците от евентуален пътен инцидент,
ако такива са необходими от компетентните за това органи.
Административните наказания биха били правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери.
Наложените санкции са предвидени в твърд размер и наказващият орган няма
възможност за индивидуализация. Така наложените с обжалваното НП
административни наказания, Съдът би намерил за необходими за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
13
година на МВР правилно биха били отнети 10 контролни точки, тъй като за
движение в лентата за принудително спиране по АМ, е предвидено да се
отнемат 10 контролни точки. Действително в НП не е конкретизирането по коя
нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни точки, но
това не би представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като
Съдът би приел, че в АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая
нарушение. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е
санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с
контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение
на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните
органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност като
поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за
извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен
характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното
с него наказание.
За да достигне до този извод, Съдът би кредитирал показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 10.11.2025 година свидетели –
И. Г. А. и Г. Д. В.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за
достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните
си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и
свидетелските показания на И. Г. А. и Г. Д. В.. С правна преценка за
достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено).
Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 700 лв. за адвокатски хонорар, съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
14
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК.
Съдът няма да коментира наведеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение (, направено с Придружителното
писмо), тъй като изхожда от лице без представителна власт по делото – от
Началника на Сектор „Пътна полиция”, а АНО е Началникът на Група
„Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи” в
Сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР –
Хасково”.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Дирекцията, е отговаряла ОДМВР
- Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице
и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган), Съдът намира, че
следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото
производство разноски – по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
В случай на потвърждаване на НП, искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
15
ОТМЕНЯ НП № 25-1253-002319 от 28.08.2025 година на Началник Група
в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Хасково, с което на Г. Х. К. с ЕГН
********** от ****************************************, за нарушение
на чл. 58, т. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в
размер на 1 000 лв. (511.29 евро) и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година
на МВР са отнети 10 контролни точки.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. К. с ЕГН
********** от
******************************************************, сумата от 700
лв., представляваща извършени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 793/2025 година по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16