№ 7533
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110149448 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М
Ц,против Г. Д. К.,ЕГН **********,В. Д. К.,ЕГН **********,и Й. Г. К.,ЕГН
**********,и тримата ответници с адрес с.М,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца,както следва : спрямо Й. Г. К. – за сумата от 662,64 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 31.04.2023 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането,76,13 лева лихва за забава върху главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. до 15.03.2024 г.,7,51 лева сума за
дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,1,57 лева лихва за забава за периода 16.07.2021 г. до 15.03.2024 г.
върху сумата за дялово разпределение; спрямо В. Д. К. - за сумата от 662,64
лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 31.04.2023
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска
до окончателното изплащане на вземането,76,13 лева лихва за забава върху
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. до 15.03.2024 г.,7,51
лева сума за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането,1,57 лева лихва за забава за периода 16.07.2021 г. до
15.03.2024 г. върху сумата за дялово разпределение; спрямо Г. Д. К. - за сумата
от 662,64 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до
31.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
1
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,76,13 лева
лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. до
15.03.2024 г.,7,51 лева сума за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,1,57 лева лихва за забава за периода
16.07.2021 г. до 15.03.2024 г. върху сумата за дялово разпределение.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр.С,при което ответниците са задължени да заплащат
стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия.
Ищецът поддържа,че претендираната цена за топлинна енергия съответства на
реално доставено количество топлинна енергия. ищецът твърди,че всеки от
ответниците дължи сума в размер на по 662,64 лева. С оглед
обстоятелството,че главницата не е заплатена в срок,ищецът е начислявал
мораторна лихва и претендира такава в размер от по 76,13 лева спрямо всеки
от ответниците. С исковата молба са претендирани и парични суми за дялово
разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение,съответно в размер на по 7,51 лева главница и 1,57 лева
мораторна лихва. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането
е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед подадени
възражения срещу заповедта за изпълнение за ищеца е налице правен интерес
от предявяване на установителните искове.
Ответниците не са подали писмени отговори,но с молба представят
доказателство за заплатени в полза на дружеството ищец парични суми.
Третото лице помагач „Д“ООД не изразява становище по исковата
претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от Г. Д.
К.,В. Д. К.,Й. Г. К. суми в размер на по 662,64 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,по 76,13 лева мораторна лихва
за периода 15.09.2022 г. до 15.03.2024 г.,по 7,51 лева сума за дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,по 1,57 лева мораторна
лихва за периода 16.07.2021 г. до 15.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 23018/2024 г. по описа на СРС,42 състав.
С договор,сключен между етажните собственици в ****,като
възложители,и „Б Б“ООД,като изпълнител,е постигнато съгласие страните да
бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да
реализира дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на
етажна собственост,а етажните собственици приемат да поставят
индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието
решение на общото събрание на етажните собственици.
По делото са приети общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД.
2
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Видно от договор от 09.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и
„Б“ООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „Б“ООД приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.
Представено е преводно нареждане от 05.11.2024 г. относно заплатени
парични суми в полза на „Т С“ЕАД,а като основание на плащането е посочен
номерът на настоящото гражданско дело.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение или заповедта за изпълнение е връчена при условията
на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия,да установи вземането си по размер,а в тежест на
ответниците е възложено доказването,че са изпълнили точно своите
договорни задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост
на паричните суми. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен
на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в
едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
17.04.2024 г.
Софийският районен съд приема,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде възприето,че между страните
съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и
продава топлинна енергия,а ответниците са клиенти на топлинна енергия като
съсобственици на топлоснабдения имот на основание настъпило наследствено
правоприемство. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот като договорното правоотношение се счита възникнало
с оглед притежаваното право върху имота,без да е поставено изискване за
сключване на писмен договор относно имотите,които се явяват топлоснабдени
към влизане в сила на ЗЕ. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че
правата и задълженията на страните по договора се определят според общите
условия на дружеството ищец. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че
стойността на доставена топлинна енергия е заплатена в срока по общите
условия. Според приетите общи условия на дружеството ищец стойността на
доставена топлинна енергия следва да бъде заплатена в срок от 45
дни,считано от изтичане месеца на доставката,срок от 45 дни е регламентиран
и за заплащане на задължението по общата фактура. Доказването факта на
3
точно изпълнение на задължението за заплащане цена на топлинна енергия и
сума за дялово разпределение е възложено на ответниците като
довод,изключващ основателността на предявената искова претенция.
Ответниците не са доказали да са заплатили стойността на топлинна енергия в
регламентирания според общите условия срок. Същевременно съгласно
чл.235,ал.3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид настъпилите в хода на
производството факти и обстоятелства,които са от значение за спорното
право. Реализирането на плащане на претендираната с исковата молба
парична сума в хода на производството представлява такова
обстоятелство,което съдът е длъжен да отчете при постановяване на
съдебното решение. В конкретния случай с представеното преводно
нареждане от м.11.2024 г. ответниците доказват,че са заплатили
претендираните по съдебен ред парични суми – за главница,за мораторна
лихва,а предвид направеното в хода на производството плащане исковете
подлежат на отхвърляне. Когато страната ищец е получила
плащане,претендираното с исковата молба вземане е погасено чрез
плащането,поради което и искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева,както и като отчете,че
единствената причина исковете да бъдат отхвърлени е плащането,направено
по време на висящия исков процес,съдът намира,че ответниците са дали повод
за образуване на делото и следва да бъде присъдено в полза на ищеца
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от „Т
С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от П П и М Ц,против Г. Д. К.,ЕГН **********,В. Д. К.,ЕГН **********,и Й. Г.
К.,ЕГН **********,и тримата с адрес с.М,за признаване за установено,че
всеки от ответниците дължи парични суми в размер на по 662,64 лева (
шестстотин шестдесет и два лева шестдесет и четири стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 31.04.2023 г.,76,13 лева (
седемдесет и шест лева и тринадесет стотинки ) лихва за забава върху
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. до 15.03.2024 г.,7,51
лева ( седем лева петдесет и една стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,1,57 лева ( един лева петдесет и седем
стотинки ) лихва за забава за периода 16.07.2021 г. до 15.03.2024 г. върху
сумата за дялово разпределение,за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 23018/2024 г. по описа на СРС,42 състав,поради направено
плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА Г. Д. К.,ЕГН **********,В. Д. К.,ЕГН **********,и Й. Г.
К.,ЕГН **********,и тримата с адрес с.М да заплатят на основание чл.81 от
ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско
4
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5