№
гр.
Кюстендил, 07.04.2017
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и девети март
две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар-протоколист Я.А. като разгледа докладваното от
съдия РАДЕВ гр.д.№ 1083/2016
год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
П.Е.И.,ЕГН ********** и Р.Е.И.,ЕГН **********,***,СЪДЕБЕН
АДРЕС-*** чрез адвокат Е.Й. ***, са предявили против П.С.Ц.,ЕГН ********** ***,иск
да бъде обявено „саморъчно завещание“,направено от С. П. С., на 18.07.2013
год.,за нищожно,поради това,че не са спазени разпоредбите на чл.25,ал.1 от ЗН,както и да бъде осъдена ответницата да им заплати сторените по делото
разноски.
Особеният представител на ответницата изразява становище за недопустимост
и неоснователност на исковата претенция,моли за отхвърлянето.
КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:Ищците,видно от удостоверение
за наследници № 167/15.05.2016 год./л.12/ са племенници на С. П. С.,ЕГН **********,починал
на 13.05.2016 год. в с.Соволяно,Кюст.област,неженен,последното установимо и от
препис-извлечение от акт за смърт /л.11/ и удостоверение за семейно положение №
357/02.11.2016 год./л.57/.От договор за доброволна делба от 1208.2002 год./л.8/
се установява,че С. П. С. е получил в дял и изключителна собственост
имота,описан в дял първи –дворно място от 524 кв.м.,представляващо имот пл.сн.№
542,за които е отреден парцел II в кв.34 А по
плана на с.Соволяно,Кюст.област,застроен с двуетажна масивна жилищна
сграда,като местонахождението на имота,границите и съседите му и застрояването
са ситуирани на скица № 247/30.05.2016 год./л.14/,изг.от Община
Кюстендил.Ищците се явили при Нотариус с рег.№ 325 при Нотариална
камара-София,Б.А., който изготвил протокол за обявяване на оставеното при него за
съхранение саморъчно завещание /л.4/,по силата на което С. П. С. завещал на
ответницата собственото си жилище дворно място,находящо се в
с.Соволяно,състоящо се от 89 кв.м.Съгласно експ.з-ние вх.№ № 26580/29.11.2016
год./л.63-64/,изп.от в.л. инж.А.А. ,саморъчното завещание не е написано от
издателя,като експерта не може да даде отговор дали е подписано от него, а
съгл.експ.з-ние вх. № 29210/29.12.2016 год./л.71-74/,изп.от в.л.В. С. ръкописния текст в завещанието не е
изпълнен от завещателя,а подписа положен в завещанието не може да бъде
ицзследван.От експ.з-ние вх.№ 4028/16.02.2017 год.,изп.от вещото лице В.Д.С. се
установява,че текстът и подписът на саморъчното завещание са положени от
завещателя.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.Съобразявайки установеното съдът счита,че предявеният иск е
неоснователен ,поради което ще се отхвърли. Мотивите на съда
са следните:
Саморъчното завещание е предписана от закона форма за изразяване на
последна воля. Актът е личен, едностранен и съдържа волеизявлението само на
завещателя. По своята същност завещанието има имуществен характер. Чрез него
завещателят се разпорежда с имущественото си за след своята смърт. По силата на
чл.16,ал.2 от Закон за наследството
завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество,
са частни и придават качеството на заветник. Ако завещания имот е единствен, завещанието е общо. По делото нито се твърди, нито се установява завещания имот да
е единствения, останал след
смъртта на завещателя, поради което процесното завещание
представлява завет.
Кога
завещанието е нищожно определя чл.42 от ЗН- когато е направено в полза на лице,
което няма право да получава завещание, при условията на чл. 42, б. "б" от ЗН-не е спазена
предписаната от закона форма за съответния вид завещание,и при условията на чл. 42, б. "в" от ЗН, т. е., когато
завещанието и единственият мотив за извършването му са противни на закона, на
обществения ред и на добрите нрави.Освен така посочените основания за
нищожност и
съгл.чл.19,ал.1 от ЗН завета на определена вещ е недействителен,ако завещателят не е собственик на
недвижимия имот по завещанието при откриване на наследството.В казуса
няма твърдение,че завещания имот не е бил собственост на завещателя при
откриване на наследството.Доводите на ищците,че липсва идентичност между описания в завещанието недвижим имот и
този по титула за собственост на наследодателя им са недопустими за
разглеждане,при положение че същите в ИМ твърдят,че процесното завещание е
относимо за недвижимия имот,описан от тях в ИМ с индивидуализиращите белези
съгласно титула за собственост на праводателя си.Представеното от ищците с
писмената защита решение на КОС и
посоченото решение № 88/30.04.2013
год. на ВКС по гр.д.№ 626/2012 г. 3-о гр.отд.е неотносимо към казуса.е неотносимо към казуса.Неотносимо към казуса е и цитираното в
молба вх.№ 25465/17.11.2016 год. друго решение на ВС на РБългария с оглед
изложеното по-горе за липса на идентичност на имотите. Съдържанието на
завещанието е доста лаконично що се отнася до описанието на завещания недвижим
имот ,което не означава че последния не е идентичен с този по титула за
собственост-в двата случая се касае за регулационни застроени имоти,намиращи се
в с.Соволяно, Кюст.област,като
доказателства че завещания имот не е единствения на завещателя ,при което да се
говори за грешка в предмета, липсват.Поради липса на достатъчна грамотност, или знания и умения, е възможно
завещателят да е имал в предвид именно единственото си дворно място,намиращо
се в регулацията на населеното място, в
което се е намирала и къщата,в която е живял,чиято застроена площ да възлиза на
посочената в завещанието,поради което го е описал по този начин,а не чрез
индивидуализирането му с регулационните му характеристики
За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на
изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН
- да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да е
поставен след завещателните разпореждания. Интерес да бъде признато за установено по отношение на
ответницата,която се ползва от завещателното разпореждане,придаващо и
качеството на заветник,че разпореждането е нищожно имат ищците,твърдейки че
притежават право на собственост върху имота по завета,възникнало от наследяване
по закон,което е отречено от завещанието. По делото се представи като доказателство удостоверение за
наследници,съгласно което ищците са племенници на покойния завещател,а
твърдението на особения представител на ответницата,че не е ясно от къде
притежават такова качество останаха недоказани.Въпреки,че действително в
процесното у-ние за наследници, не е посочено на кое лице,което е роднина по
съребрена линия на завещателя,са наследници ищците, част от другите доказателства
установяват косвено това-в договора за доброволна делба,съставен в предписаната
от закона форма и неоспорен от ответницата,легитимиращ завещателя като
собственик на определен процесен имот ,като съделител е посочено лицето Е. П. И.-брат на съделителя и завещател,а ищците носят бащино име производно
от личното на посочения и фамилно-идентично с това на брата.
В казуса завещанието съдържа реквизитите по чл.25,ал.1 ЗН-то е написано
саморъчно,има означение на мястото и датата на съставяне,подписа е поставен
след завещателните разпореждания.Основното твърдение за нищожност се свежда до
това,че автора на завещанието не е посоченото в него лице,тъй като нито е
написано, нито подписано от съребрения роднина.Съгласно приетото експ.з-ние
вх.№ 4028/16.02.2017 год. на в.л. В.С., почеркът и подписът на саморъчното
завещение са положени от завещателя.Това заключение се различава като резултат
от предходните две-изготвени от в.л. А. и от същото вещо лице,но при тези
последните резултата се дължи на липсата на достатъчно сравнителен почерков
материал,поради което заключават,че почерка не принадлежи на завещателя,а не
могат да дадат отговор за авторството на подписа.Последното заключение,това на
в.л. С. посочено по-горе,се базира на по-голям сравнителен почерков
материал,което обяснява разликата между него и предходното по време
заключение,изпълнено от същото вещо лице.При тези доказателства съдът приема,че
процесното саморъчно завещение не е нищожно,поради противоречие с чл.42,б.“б“ ЗН
във вр. с чл.25,ал.1 ЗН.
Съдържанието на завещанието определя лицата, в полза на които завещателят
се разпорежда и предмета на разпореждането.Няма пречка със завещателното
разпореждане дадено лице да се разпореди с имуществото си за след смъртта си и
в полза на лице, с което не се намира в никаква родствена връзка.Както бе
посочено по-горе ищците са роднини по съребрена линия на покойния
завещател,като от доказателствата по делото-удостоверението за наследници,се
установи че той не е оставил преживяла съпруга, а в процесното саморъчно
завещание ответницата,която се ползва от него,е посочена именно като
съпруга,т.е посочено е грешно качество на заветника,каквото той не притежава,
но това не го прави лице,измежду посочените в чл.2 и 3 ЗН,за да е налице хипотезата
на чл.42,б.а от ЗН,от което пък и завещанието нищожно.Мислима е хипотеза,при
която завещателят ,живеейки с лице от женски пол,с което има намерение да
сключи граждански брак, или което чувства близко както съпруга,да го посочи
именно като такова в завещанието,което не прави последното нищожно.С
отхвърлянето на иска на ищците не се следва присъждане на разноски,както и на
ответницата,която не е сторила такива в процеса.Ищците ще бъдат осъдени да
заплатят по сметките на КРС сумата от 500,00-петстотин лева, платени от бюджета
на съда за възнаграждения на вещо лице.
Водим от горното и на осн.чл.42,б.“б ЗН,съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от П.Е.И.,ЕГН **********
и Р.Е.И.,ЕГН **********,***, против П.С.Ц.,ЕГН ********** ***,иск да бъде
обявено „саморъчно завещание“,направено от С. П. С., на 18.07.2013 год.,за
нищожно,поради това,че не са спазени разпоредбите на чл.25,ал.1 от ЗН,тъй като
то не е написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от посоченото
лице.
ОСЪЖДА П.Е.И.,ЕГН ********** и Р.Е.И.,ЕГН
**********,***,ДА ЗАПЛАТЯТ по сметките на КРС сумата от 500,00-петстотин лева,
представляваща платени от бюджета на съда суми за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстаендил в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните чрез връчването на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: