РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1545
Град Пловдив, 26.07.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в закрито заседание на двадесет и шести юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1889 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.159 АПК.
Образувано е по жалба
на М.С.П., ЕГН **********,***, против заповед № РД-593 от 05.06.2019 г. на
кмета на община К., с която е наредено на община К. да премахне незаконен
строеж: „Полумасивна постройка с размери в план 4,50х6,00м“, находящ се в
поземлен имот № ***, общинска собственост, земя по чл.19 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, местност „К.“, землището на
с.К., община К., област П.
Съдът
намира, че е сезиран с недопустима жалба, подадена от лице без правен интерес,
поради което не се дължи произнасяне по същество.
За обосноваване на правния интерес от страна
на жалбоподателката с молбата от 11.07.2019 г. се прави уточнение, че същият
произтича от факта, че сградата е изградена от жалбоподателката - извършител на
посочения в заповедта незаконен строеж, както и че е собственик на постройката
повече от десет години, съответно живее в нея, ползва я необезпокоявано, като
по този начин е придобила земята по давностно владение, продължило необезпокоявано
повече от десет години.
Съдът намира, че
изложените доводи не обосновават правен интерес от настоящото оспорване на
заповедта.
На
първо място, видно от самата заповед, неин адресат е община К., а не
жалбоподателката. Страни в съдебното производство по оспорване
законосъобразността на заповед за премахване на незаконен строеж са издателят
на заповедта (административният орган) и лицата – адресати на заповедта, които
съгласно § 3 от Наредба № 13 от 2001 г. за принудително изпълнение на заповеди
за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК могат
да бъдат собственикът на терена, лицето с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които със заповедта по чл. 225а, ал.1 ЗУТ се създава задължение да премахнат незаконния строеж.
От своя страна преценката
срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване
на незаконен строеж принадлежи на компетентния административен орган при условията на оперативна самостоятелност.
В настоящия случай
строежът е осъществен от неизвестен извършител, жалбоподателката не е неин
адресат, не е участвала в административното производство по издаването й и не
са налице доказателства, че е извършителка или собственик на строежа. В случая
адресат на заповедта е община К., поради което само тя е засегната от
разпоредените със заповедта задължения. Други лица, включително и жалбоподателката,
не разполагат с активна процесуална легитимация да оспорват законосъобразността
на издадената заповед.
На
второ място жалбоподателката обосновава правния си интерес с твърдение, че тя е
извършител на процесния строеж и живее повече от 10 години в този имот, има адресна
регистрация на този адрес. В същото време не сочи никакви доказателства за тези
благоприятни за него факти. Така например не представя копие от личната си
карта или друг документ от общината, удостоверяващ постоянния и настоящия адрес
на жалбоподателката. Налице е само голословно твърдение, а приложената към
молбата от 11.07.2019 г. декларация не установява нови факти и обстоятелства от
значение за преценката за наличие на правен интерес. Прави впечатление също, че
в представената към молбата от 11.07.2019 г. декларация от една страна се
твърди, че жалбоподателката е извършител на посочения в заповедта строеж, но
също така твърди, че сградата е изградена 1998 г. от роднините й, като е нейна
собственост.
В този смисъл липсват
доказателства, че разпоредената за премахване постройка е единствено жилище на жалбоподателката, както и че същата
има постоянен адрес, адресът на самата постройка.
Нещо повече - след
служебна справка в деловодната система на Административен съд – Пловдив се установи,
че по повод на идентична жалба, подадена
от името на А.С.И., са образувани още две дела
- адм.№ 1925/2019г. и адм.д.№ 1924/ 19 г., в рамките на който се твърди,
че обектът, предмет на оспорените по тези дела заповед по чл.225а от ЗУТ също
на кмета на Община К. са „единственото жилище“ на нея и на членовете на нейното
семейство, че ги е обитавала повече от 10 години и ги е придобила по давност.
Още повече, че предмет на тези дела също са разпоредени за премахване
„полумасивна постройка“ и „масивна постройка“. Последното е видно и от
представената нотариално заверена декларация.
По
делото не се представят доказателства оспорващата да е извършител или
собственик на строежа и органът не е насочил заповедта си срещу него, а от
наличната преписка не може да се направи извода, че оспорената заповед поражда
за оспорващия преки и непосредствени последици и засяга неблагоприятно правната
й сфера, то оспорването се явява направено от лице без правен интерес.
Представената
нотареално заверена декларация от три физически лица от 11.07.2019 г. от три
лица С.Р.П., С.Я.И.и С.Н.П., деклариращи, че им е известна годината на
построяване на процесния обект, се сочи, срещу името на жалбоподателката, че тя
е построила през 1998 г. полумасивна постройка с размери 4,30х4,00м едноетажна,
стоманобетонова конструкция, с тухлена зидария вхру бетонова основа, повтаря
текста на издадената заповед, но не може да обвърже точно постройката, тъй като
описаната в заповедта такава е с други размери. Освен това навежда се извода,
че тази декларация е съставена единствено за нуждите на производството по
премахване на постройката, а в съдебното производство такива писмени
доказателства са недопустими.
Наличието на правен
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
съдебното оспорване, а липсата му от
своя страна обосновава недопустимост на подадената жалба.
Предвид изложеното същата
следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва
да бъде прекратено.
Ето защо и на
основание чл.159, т.4 АПК Административен съд - Пловдив, І отделение, ХІV
състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.С.П., ЕГН **********,***,
против заповед № РД-593 от 05.06.2019 г. на кмета на община К., с която е
наредено на община К. да премахне незаконен строеж: „Полумасивна постройка с
размери в план 4,50х6,00м“, находящ се в поземлен имот № ***, общинска
собственост, земя по чл.19 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи, местност „К.“, землището на с.Кърнаре, община К., област П..
ПРЕКРАТЯВА производството
административно дело № 1889 по описа на Административен съд Пловдив за 2019
година.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването с
препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: