№ 135
гр. Разград, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно
наказателно дело № 20223330200120 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от АНЧ. Б. АЛ. от гр. Търговище против НП №
21-1075-001060/04.10.2021г. на Началник сектор към ОД МВР- Разград,
сектор Пътна полиция Разград, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 80 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на същия
член, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон В жалбата сочи,
че НП е незаконосъобразно и издадено при нарушение на процесуалните
правила, оспорва установената фактическа обстановка без излагането на
конкретни доводи, счита че е нарушен чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, чл.57, ал.1,
т.5 и 6 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено изцяло, алтернативно иска
намаляване на санкциите. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния
представител адв. П., който заявява, че поддържа жалбата на изложените в
нея основания, като счита че е нарушен чл.18 от ЗАНН, отделно счита че е
налице маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, както и че не са конкретизирани
документите, които се изискват и моли НП да бъде отменено изцяло,
алтернативно счита, че наказанията следва да бъдат намалени.
Въззиваемата страна – ОДМВР- Разград, при редовност в
призоваването не се явява представител в с.з., като в придружителното писмо
към преписката застъпва становище жалбата да бъде оставена без
последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.
Районна прокуратура- Разград при редовност в призоваването, не се
явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и НП.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН от 02.09.2021г.
съставен на жалбоподателя за това, че „на 02.09.2021г. в 11:10ч. в община
Разград по път ІІ-49 на 26-ти км в посока гр. Търговище управлява собствения
си влекач Волво ФХ с рег. Номер **** с прикачено полуремарке Лек Берг БТ
40 с рег. Номер ****, като водачът е спрян за проверка от контролни органи
на АПИ и отказва да предаде исканите от тях документи, след което оставя
автомобила и пеша напуска мястото на проверката. Водачът не представя
контролен талон към СУМПС, с което виновно е нарушил чл.175, ал.1, т.3 и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП“.
По акта жалбоподателят е нямал възражения.
Обстоятелствата по акта са отразени еднозначно и в обжалваното
НП, като на А. са наложени наказания по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП глоба в
размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за
нарушение на същия член и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в
размер на 10 лв. за нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон. Към
преписката са приложени два броя сведения, докладни записки, писма,
справка картон на водача, заповеди за определяне на компетентни лица и
длъжността характеристика.
Допълнително жалбоподателят представя пътен лист и
товарителница от 02.09.2021г.
По делото са разпитани свидетелите Й. /актосъставител/, К., Ц., Р. и
И.. Първите четирима по същество потвърждават изложеното в акта, сочейки,
че св. К. и св. Р. като служители на АПИ са спрели жалбоподателя за да
извършат проверка. В хода на проверката св. К. изискал от водача
документите му за проверка, както и да направят контролно изтегляне на
превозното средство, тъй като било натоварено с пясък. Мобилната везна
била за полуосово измерване, като водача придвижил превозното средство,
изтеглили първата ос и след това автомобила изгаснал. Водачът казал, че
превозното средство не пали и не работи, след което заключил камиона и
тръгнал пеша. Свидетелят се обадил на тел.112 за съдействие от полицията,
като пристигналите св. Й. и Ц., които установили колегата от АПИ и камиона,
който бил заключен, търсили наоколо водача, но не го открили. По-късно той
дошъл и му съставили процесния АУАН. На тях им представил документите.
Св. И. заявява, че с жалбоподателя са приятели и той му се обадил на
02.09.2021г. около 11-12ч., че камиона му е изгаснал и да отиде да види за
какво става дума. Свидетелят отишъл с личната си кола, видял, че едно реле
било изгоряло и камиона не можел да запали без него, купили друго реле и
поправили камиона. Когато отишли нямало служители на АПИ или КАТ,
дошли после, но той не комуникирал с тях. След обяд запалили камиона.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед дадените правомощия съдът извърши цялостна проверка на
НП и АУАН, като констатира, че същите са издадени от компетентни органи,
при спазване на предвидената процедура. Нарушението е индивидуализирано
2
от обективна страна съгласно изискванията на закона, като са посочени
всички релевантни факти и обстоятелства, като впоследствие е подведено под
съответната правна норма.
С оглед на събраните по делото доказателства, които са единни и
непротиворечиви, съдът намира, че нарушението на жалбоподателя е
установено по несъмнен и безспорен начин както от обективна, така и от
субективна страна.
Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП задължава водача на пътно превозно
средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания, като налагането на предвидената с чл. 175, ал. 1, т. 3 санкция е
обусловено и от осуетяване извършването на проверка от органите за
контрол.
Несъмнено свидетелите К. и Р. са органи за контрол по смисъл на чл.
175, ал. 1, т. 3, доколкото на основани чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП Агенция "Пъпна
инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за
събиране на пътни такси, като при изпълнение на функциите си по този закон
длъжностните лица имат право да спират движещи се моторни превозни
средства, да проверяват документите за самоличност на водача, както и
всички документи, свързани с управляваното превозно средство.
От доказателствата по делото въззивната инстанция приема за
доказано, че на инкриминираното в НП място и време жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил Волво с прикачено към него полуремарке,
като не е изпълнил указанията на служителите на АПИ да му бъде извършено
замерване натоварването на осите и да предаде документите за проверка и
чрез напускането пеша на мястото на спиране осуетил извършването на
проверка от страна на контролните органи на АПИ. Тези обстоятелства били
установени и от пристигналите на място полицейски служители- св. Й. и Ц..
По този начин с деянието си жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на визираното в чл. 103 ЗДвП административното
нарушение, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна, нарушението е извършено от жалбоподателя
при форма на вина пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и на последиците му – възприел е указанията на
контролните органи, съзнавал е тяхното съдържание, но въпреки това не ги е
изпълнил и е осуетил извършването на проверката.
Наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
материалния закон, като е наложил на жалбоподателя за извършеното от него
нарушение кумулативно предвидените административни наказания –
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца и "глоба" в
размер на 80 лева. Определените от наказващия орган размер на двете
наказания под средния такъв и малко над минимума, предвиден от
законодателя, съдебният състав намира за напълно справедлив с оглед
данните за множеството нарушения на правилата за движение от страна на
3
жалбоподателя и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Посоченото несъмнено завишава степента на обществена опасност на дееца и
конкретното нарушение и налага засилване на административнонаказателната
репресия и превенцията спрямо поведението на жалбоподателя, което е
съобразено от наказващия административен орган.
По отношение на другото нарушение- по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
съдът намира същото за установено по несъмнен начин. По същество в случая
то не се и оспорва от жалбоподателя, тъй като наведените от защитата доводи
касаят първото нарушение. При извършената вече проверка от страна на
полицейските служители в лицето н св. Й., жалбоподателят предал
документите си, но се установило, че не носи контролен талон, което е в
нарушение на цитираната разпоредба, а санкциониращата такава- чл. 183, ал.
1, т. 1 от ЗДвП предвижда санкция от 10 лв.
По изложените съображения НП като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено от съда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1075-001060/04.10.2021г. на Началник
сектор към ОД МВР- Разград, сектор Пътна полиция Разград, с което на АНЧ.
Б. АЛ. от гр. Търговище на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са му
наложени административни наказания глоба в размер на 80 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на същия член, и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв.
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4