№ 576
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110209892 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „АМ“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. К.
А. срещу електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
Инфраструктура" (АПИ), с които на дружеството на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
2500 лв., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш, като излага подробни съображения за това. Посочва, че
извършеното нарушение не следва да се санкционира с електронен фиш, а по
общата процедура в ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление. Навеждат се твърдения за липса на задължителни
реквизити в електронния фиш, като се излагат подробни аргументи в тази
насока, във връзка с липсата на данни относно компетентността на органа, че
мястото на нарушението е неизвестно и не е ясно от кой нормативен акт
произтича задължението за заплащане на пътни такси, липсва словесно
описание на нарушението, както и не е уточнено изпълнителното деяние.
Посочва още, че електронният фиш не е издаден по образец, който е бил
актуален към датата на извършване на нарушението. На следващо място се
навеждат твърдения, че не са спазени давностните срокове за издаване на
електронния фиш. Оспорва се изправността на техническото средство, с което
1
е установено нарушението. В жалбата се твърди и за нарушение на
европейското законодателство и принципа на пропорционалност. Застъпва се
и становище за маловажност на извършеното административно нарушение.
В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. А., моли съда да отмени електронния фиш като
незаконосъобразен. Представя писмена защита с доводи, сходни с тези
изложени в жалбата. Моли за присъждане на разноските, съгласно
приложения списък.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. Д. В
хода на съдебните прения, процесуалният представител на въззиваемата
страна моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без
уважение и да потвърди електронния фиш. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 26.05.2021 г. в 08:45, в град София, по път А-6, км 50+427, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
движел влекач марка „МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС“, с регистрационен номер
СВ****РХ, собственост на „АМ“ ЕООД, ЕИК ********* с технически
допустима максимална маса 20500 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО
6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5. По същото време стационарна
контролна точка № 10182, представляваща автоматично устройство за
записване на пътния трафик, разположено на метална рамка, неподвижно
монтирана над път А-6, км. 50+427 заснела посоченото превозно средство,
което се движело в посока намаляващ километър, като било отчетено, че за
него не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за
превозното средство нямало закупена валидна маршрутна карта или тол
декларация за преминаването. За установеното бил генериран доказателствен
запис № C47DFD0A9C155E35E053031F160A2403.
Въз основа на тези факти бил издаден обжалваният електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства: ЕФ,
свидетелство за регистрация на МПС, тристранно споразумение, становище от
агенция пътна инфраструктура, справка с нарушения, протокол за
установяване на годност на техническо средство, справка от системата на НТУ
и другите писмени доказателства.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Административнонаказателната отговорност на дружеството –
жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в
качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл.
187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.
Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, които
2
предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се
санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно
разпоредбата предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното и заплащане, като
атакуваният ЕФ съдържа всички предвидени реквизити. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура".
Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на процесния електронен фиш, доколкото в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, при редакцията, която е действала към
момента на извършване на нарушението и която е приложима в процесния
случай, като по-благоприятен закон, не е била предвидена възможност да се
издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Видно от
нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП електронен фиш може да се издава
единствено в хипотезата на установено административно нарушение по чл.
179, ал. 3 ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Законодателят ясно
и категорично е предвидил с един и същи закон, че установяването на
конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така
конкретно посочено нарушение може да се състави ЕФ. При това положение е
недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба,
предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от
съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не
може да обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3б и препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се
в чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена
възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП. След като цели административнонаказателна репресия, законодателят
следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА е
недопустимо административнонаказателна отговорност да се прилага по
аналогия, а именно чрез приложение на разпоредби от ЗДвП, касаещи подобни
случаи. Посочените в чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, не означава, че съществува възможност за
издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма
за това, С оглед на това в случая незаконосъобразно е издаден електронен фиш
за така извършеното нарушение, като вместо това, на основание чл. 189е, ал. 1
ЗДвП е следвало да се състави АУАН и издаде НП.
3
В случая обаче следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл. 2,
§ 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември
2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската
услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно
която: „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство“. В случая доставчикът на електронната услуга
за събиране на пътни такси за изминато разстояние, респ. АПИ, е следвало да
уведоми „АМ“ ЕООД, собственик и ползвател на ППС, относно отстраняване
на техническата нередовност в бордовото устройство и доброволно заплащане
на дължимата тол такса от процесния сегмент. Едва след изпълнение на това
задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата, е
следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната
отговорност на собственика на процесното ППС. В този смисъл е и
последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са
регламентирани нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с
които националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в
частност с чл. 2, § 7 от същия. Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП
да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е очевидна волята на законодателя, че към
настоящия момент нормите от ЗП противоречат на Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Очевидна е и разликата
между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на
такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна
такса, от една страна, и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2
ЗП, от друга. В този смисъл следва да се приложат разпоредбите на Регламент
за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., които имат
пряко действие, като собственикът на автомобила „АМ“ ЕООД не е следвало
да бъде директно санкциониран, а да му се предостави възможност да заплати
дължимата пътна такса за процесния сегмент от пътя. В този смисъл и
неправилно дружеството-жалбоподател е било санкционирано за извършеното
деяние, което се изразява в неподаване на съответните данни и то само за част
от маршрута, по който се е движил процесният автомобил. В този смисъл,
снабдявайки МПС с бордово устройство, собственикът на автомобила е
направил всичко зависещо от него за изпълнение на задължението си по чл.
102, ал. 2 ЗДвП, като не е могъл да предвиди временната неизправност на
техническото средство.
Предвид констатираната незаконосъобразност, съдът намира, че
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен на това основание и не
4
се налага осъществяване на по-нататъшна проверка за материална
законосъобразност.
С оглед основателността на жалбата, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 780 лева, за реалното заплащане на които са представени съответни
доказателства по делото. Не са налице основания за намаление на
адвокатското възнаграждение, въпреки направеното възражение за
прекомерност, тъй като съобразно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „Ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция
и/или обезщетение.“ Определено по този ред, минималното възнаграждение е
550 лв. (400 + 10% от (2500 – 1000). Същевременно обаче, съобразно чл. 14,
ал. 2 от същата наредба „За защита по наказателно или
административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“. В конкретния
случай по делото са проведени 4 съдебни заседания, т. е. следва да се присъдят
още 500 лв. Ето защо поискания адвокатски хонорар се явява всъщност под
минималния, съобразно наредбата и следва да бъде присъден в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 и чл.
63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********,, издаден от Агенция "Пътна
Инфраструктура" (АПИ), с които на дружеството на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
2500 лв., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на „АМ“
ЕООД, с ЕИК ********* сумата от 780 (седемстотин и осемдесет) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5