№ 7794
гр. София, 28.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА Г. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20221110152529 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, предявена от М. Ч. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: град София, ул. „...“ № .... вх. А, ет. 3, ап.11, тел. .. и адрес за
призоваване гр. София, ..... против К. Б. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: град София, ул. „...“ № .... вх. А, ет. 3, ап.11, тел. ...., за прекратяване на
сключения между стрА.те граждански брак с правно основА.е чл. 49, ал. 1
СК, съединен с искове по чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне родителски права
по отношение на децата на ищцата, определяне на местоживеене, режим на
лични отношения с бащата, както и последният да бъде осъден да им заплаща
месечна издръжка в размер на 300 лева и на основА.е чл. 53 СК да бъде
възстановено предбрачното фамилно име на ищцата Т.
С отговора на исковата молба е предявена насрещна искова молба от К.
Б. К. против М. Ч. К. за прекратяване на сключения между стрА.те
граждански брак с правно основА.е чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК по изключителна
вина на съпругата, съединен с искове по чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне
родителски права по отношение на децата на бащата, определяне на
местоживеене, режим на лични отношения с майката, както и последната да
бъде осъдена да им заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, на
основА.е чл. 53 СК да бъде възстановено предбрачното фамилно име на
ищцата Т и на основА.е чл. 56 СК семейното жилище да бъде предоставено за
1
ползване на съпруга.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства и наведените от
стрА.те доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основА.е чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основА.я, възникнали след сключването му. Правото възниква
при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което
напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство,
взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от
съдържА.ето, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицА.е
на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г.,
№ 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържА.е, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати.
Не е спорно, че съпрузите са във фактическа раздяла от 30.10.2022 г., когато
съпругата напуснала семейното жилище. От тази дата тя живее съпружески с
друг мъж в жилището му. Съпрузите не общуват помежду си, инициирали са
различни производства един срещу друг. Не желаят комуникацията им да
бъде възстановена, както и възстановяване на нормални брачни отношения.
Особено показателна за невъзможността за нормално общуване е
приобщената по делото неоспорена от стрА.те кореспонденция, изпълнена с
различни цветущи епитети по отношение на съпруга, сочеща на много много
дълбок разрив на отношенията.
При това положение съдът счита, че предявените искове за развод са
основателни. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й
от закона и добрите нрави съдържА.е, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати.
По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Вината в семейното право представлява субективното отношение на
2
съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса
за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал
това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът
не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в
исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В
случая ищецът релевира искането чрез исковата молба.
От доказателствата съдът намира, че брачната връзка е дълбоко и
непоправимо разстроена по вина на съпругата. За основно брачно провинение
счита спонтанното й напускане на семейното жилище и заживяване
съпружески с П С в дома му.
Последното не е спорно и се установява от по-голямата част от
събрА.те доказателствени източници – показА.я на разпитА. свидетели,
изслушване на родители и деца, социални доклади, неоспорена
кореспонденция между стрА.те. От последната се установява трайно
негативното отношение на ищцата към бившия си съпруг, както и напълно
осъзнатото й поведение на изневяра с друг мъж, за подробности от
съвместния живот с когото е информирала съпруга си.
НедоказА. в хода на производството останаха твърденията в исковата
молба на ищцата, довели до състоянието на брачната връзка – рестриктивно
поведение на ответника по повод контакти с близки и приятели, скандали в
тази връзка, налагА. огрА.чения относно направени семейни разходи и
ревностни прояви, изразяващи се в системно търсене на молителката по
личен и служебен телефон. Не са ангажирА. конкретни доказателства в
подкрепа на тези твърдения.
По отношение на ревностните прояви на ответника, изразяващи се в
множество телефонни обаждА.я, ангажирА.те гласни доказателства на
свидетелите Глухчева и Тодорова са твърде общи. Те са лишени от всякаква
конкретика за поведението на съпруга и мъчно могат да послужат като
основА.е да ес направи извод, че именно това му поведение е станало
причина за разстройство на брака и последващото поведени на съпругата. Не
може също да не бъде отчетено, че свид. Глухчева споделя производни
възприятия, споделени й от ищцата, тъй като няма непосредствени
впечатления от отношенията на двамата съпрузи. ПоказА.ята на свид.
3
Тодорова пък касаят период 2017 г. – 2020 г. и липсва основА.е да се счете, че
това поведение на ответника е в пряка причинно-следствена връзка с разпада
на брачната връзка около 3 години по-късно.
Изложеното важи и за негативното отношение на ответника към
извършване на всякакви плащА.я. Действително в социалния доклад на ДСП
– Младост, изслушването на детето И К. и СПЕ, че ответникът е проявявал
склонност към значителна пестеливост, но те са крайно недостатъчни да
бъдат еднозначно свързА. с разстройството на брачната връзка.
При това положение следва да се приеме за доказано, че брачната
връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по изключителна вина на
съпругата М. К..
Относно упражняването на родителските права и личните
отношения с ненавършилото пълнолетие дете на стрА.те:
Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите.
Нормата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката
им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно
местоживеенето им, упражняването на родителските права, личните
отношения с децата и издръжката им.
Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявА. от съда по
целесъобразност.
4
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 59, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне
на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на
решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желА.ята и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се
грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съдът е длъжен служебно на основА.е чл. 59, ал. 2 СК, да определи
конкретен режим, като стрА.те са свободни да упражняват контакт и вън от
него, в каквато насока има отправеното искане.
В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че следва да предостави
упражняването на родителските права на единия от родителите, като под
упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно
осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и
представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът
изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на
ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси
и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки
отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се
грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитА.е, до постигането на
общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС №
1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който еднолично
ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите
на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане и възпитА.е, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането
на всяко дете като съзнателен граждА.н. Това тълкуване е актуално и днес,
както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29
СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указА.ята,
5
съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на
III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са
възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина,
вида, продължителността, ефективността на полагА.те от родителя грижи към
детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат
възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-способен да
полага грижи за тях.
Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2
СК и чл. 59 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация
относно начина на осъществяване на признати и гарантирА. от закона
материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда
последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на
подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението
(администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като
производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде
възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена
значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързА. със закрилата на
децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от
закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от
исковото и охрА.телното производства, е засилено служебното начало и
съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения,
дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на
страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатИ
всички относими данни и доказателства, без огрА.чение във времето и извън
установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в
производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по
който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски
права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по
всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на
родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран
само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите
въпроси (Определение № 4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023
г., IV г. о., ГК).
6
От брака на стрА.те са родени децата И К.ова К., ЕГН ********** и К.
К.ов К., ЕГН **********.
В хода на производството не е спорно, от изслушването на децата,
двамата родители, СПЕ и социалните доклади, се установява, че след
раздялата на родителите за кратък период от време от около месец, децата
живели с майката М. К. на адреса на фактическия й съжител в гр. София, ж.к.
....., ателие 1, след което детето К. К. пожелало да живее с баща си и ищцата
уважила желА.ето му. До приключване на устните състезА.я детето И К.
живее със своята майка на адрес гр. София, ж.к. ...., а детето К. К. при бащата
в семейното жилище на адрес: гр. София, ул. „... № .... вх. А, ет. 3, ап. 11.
Детето И К. желае да живее с майка си, проявява пълно отрицА.е и не желае
да общува с баща си, детето К. К. не общува с майка си и желае да живее с
баща си. Всяко от децата не е общувало с неотглеждащия родител от повече
от година.
Относно преценка на родителските качества и капацитет съдът взе
предвид в най-голяма степен заключението на СПЕ. Намира, че то следва да
бъде кредитирано в цялост, тъй като е обективно, компетентно и
безпристрастно изготвено. Дават се задълбочени и аргументирА. отговори. За
да се достигне до тях са проведени са срещи с родителите и децата.
ИзползвА. са различни методики и тестове за формиране на изводите.
Съобразени са материалите по делото. Изключително подробно е описана
информацията от проведените срещи и са анализирА. резултатите чрез
отделните способи на изследването. Проследим е начинът, по който вещото
лице е формирало крайните изводи, с които съдът не намира основА.е да не се
солидаризира, като ги кредитира. По време на изслушването вещото лице
предлага допълнителна обосновка на заключението, представяйки конкретни
примери. Прави впечатление, че събрА.те чрез експертизата доказателства
изключително добре хармонират с останалите доказателствени източници.
Съдът взе предвид и гласните доказателства, обективирА. в показА.ята
на разпитА.те свидетели, както и данните от проведените изслушвА.я на
родителите, но отчита, че те, за разлика от СПЕ, дават една значително по-
обща и повърхностна представа за родителските качества на двамата съпрузи,
както и че не са лишени от субективизъм. От свидетелските показА.я най-
общо следва, че всеки от двамата съпрузи е ангажиран с децата си и полага
7
грижи за тях, като с изключение на свид. Глухчева, останалите свидетели
имат мимолетни наблюдения върху грижите, полагА. от двамата родители.
От заключението на СПЕ се установява, че от психологическа гледна
точка М. и К. К.и имат способности, възможности и желА.е да отглеждат
децата си. И двамата познават особеностите и предпочитА.ята на децата си.
Притежават добър родителски капацитет и могат да участват активно в
тяхното отглеждане. Като проблемна област се явява липсата на комуникация
между родителите, недостатъчното зачитане на приноса на другия в
отглеждането на децата. Родителите са изградили силна подозрителност един
спрямо друг. Бащата признава, че майката има умения и качества да се грижи
за децата си, но счита, че при нея е налице коренна промяна към лошо (най-
вероятно употребява алкохол) и това възпрепятства нейните умения за
полагане на адекватни грижи за децата. Според майката, бащата никога не е
полагал адекватни грижи за децата, а основният човек, отговорен за тяхното
отглеждане и възпитА.е, е била тя. Посочените обстоятелства оформят тежък
конфликт, липса на разбирателство и отсъствие на подкрепа между
родителите, като това води до пълното отхвърляне на приноса на другия в
отглеждането и възпитА.ето на децата.
Има данни за родителско отчуждение и при двете деца. При И е налице
пълно отхвърляне и дистанциране от фигурата на бащата. Резултатите от
психодиагностичните тестове показват, че отчуждаването на И в голяма
степен се дължи на използвА.те отчуждителни стратегии от страна на бащата
спрямо майката. Това е довело до отказ на детето да контактува с баща си,
което е автономна реакция, за да предпази себе си и да защити личната си
позиция на жена. За развитието на този процес допринася и липсата на
насърчаване от страна на майката на контакти между И и бащата, което
произтича от наличието на изградена подозрителност и мнителност към
бащата от страна на майката. Това довежда до формиране на убеждението у
майката, че тя постъпва правилно, тъй като така предпазва дъщеря си.
При детето К. е налице отчуждаване от фигурата на майката изразено в
умерена степен. Детето към момента не контактува и не се вижда с майка си,
но иска да осъществява контакти с нея 2-3 пъти месечно. К. изпитва
амбИлентни чувства към родителите си. Това отчуждаване от фигурата на
майката се дължи на възприятията на детето, че майка му се е държала лошо
8
към него, тъй като го е връзвала със свински опашки и момчето счита, че тя е
променена към лошо, защото пие алкохол. В същото време детето възприема
употребата на алкохол от страна на баща си като норма, защото той пиел
умерено. Отделно, бащата изцяло подкрепя твърденията, че майката е
променена към лошо, защото пие алкохол и най-вероятно прави и други
нелицеприятни неща. Това оказва влияние върху К. и той рефлекторно заема
страната на баща си.
При децата се отчита наличие на конфликт на лоялност. Всяко едно от
децата засвидетелства своята лоялност към отглеждащия го родител и
отхвърля неотглеждащия. Това е породено от въвличането на децата в между
родителския конфликт и липсата на достатъчно добра подготовка и условия
за разясняването на децата на настъпилата раздяла между родителите. При
детето К липсва разбиране към тази нова за него ситуацията. Детето все още
възприема семейството си в неговата цялост. Отчита се сериозно неразбиране
и липса на мехА.зми за справяне с текущата ситуация при детето К.. При К.
се отчита потребност от контакт с майката, независимо, че отказва да говори с
нея, той се нуждае от изясняване на взаимоотношенията с майка си.
При И е налице тотално отхвърляне на бащата, което крие риск за
правилното и израстване и формиране като самостоятелна личност. Детето
изпитва предимно негативни чувства спрямо баща си, което го потиска и
огрА.чава в личностен аспект.
Липсата на нормален и свободен контакт с неотглеждащия родител
води до изработване на защитни мехА.зми у децата, на базата на които те
използват повече психични ресурси, за да се защитят от възприетия като
заплаха родител. Това възпрепятства нормалното им психо-емоционално
развитие и може да има тежки последици в една по-висока възраст.
Всяко едно от децата има добра емоционална и доверителна връзка с
родителя, който го отглежда. И показва близост, признА.е, доверие и
емоционална близост с майка си. К. показва уважение, признА.е и зачитане
към баща си.
Няма данни и не са констатирА. психопатологични феномени у
родителите, които да влияят негативно върху родителския им капацитет.
Родителите имат както силни стрА., с които могат да бъдат пример на децата
си, така и своите слабости. Това, което влияе силно негативно на децата, е
9
липсата на нормална комуникация между родителите и точни и ясни уговорки
между тях, предвид раздялата им.
Няма категорични данни за наличие на извършено насилие от страна на
родителите към някое от децата. В данните по делото и от разказите на децата
се говори за насилие върху детето К. от страна на майката и нейния приятел,
но това не е подкрепено с никакви факти, освен разказите на детето и на
бащата. Към момента при детето К се наблюдава нормално психо-
емоционално състояние, детето се справя добре с поставените му задачи и
оргА.зирането на дейността около подготовката си за училище. Може да се
отбележи, че детето проявява признаци на обърканост по отношение на
семейната си среда, което влияе негативно на когнитивните му процеси и
води до тяхното забавяне.
При И не се констатират белези на преживяно насилие, психо-
емоционалното състояние на детето е добро. Тя е усмихната, спокойна, с
лекота изпълнява поставените и задачи, отговаря съответно на задавА.те и
въпроси и запазва за дълъг период от време добра концентрация на внимА.ето
и издръжливост. От разказите на детето става ясно, че то е усетило
психически тормоз от страна на баща си, тъй като през годините той често и е
викал (крещял), а след раздялата на родителите я е преследвал в училище и
пред нея и нейни приятелки е говорил лоши неща за майка й.
Като цяло, в поведенчески и психологичен аспект не са констатирА.
белези на сериозни травматични преживявА.я у децата, причинени от
извършено насилие спрямо тях от страна на някои от родителите.
При провеждане на изследвА.ята за целите на СПЕ детето К. е било без
телефон и в период от около 5 часа не е проявило признаци на гняв,
безпокойство и непоносимост към скука, които са едни от основните
признаци при този тип зависимост. Самото дете се отнася критично и
отговорно към темата за електронните игри и често говори за начина, по
който се е отнасял към игрите преди и сега. Към момента играе „Фифа“, като
тази игра е свързана с футболни дербита и не предполага агресия и убийства.
В предходния си опит с игрите К. е играел електронни игри, които са свързА.
с убийства и печелене на нИ и сила, което често води до агресивна зареденост
или промяна на поведението в агресивен аспект. Към момента при К. не се
констатират подобни признаци на агресивност и непреодолимо влечение към
10
електронните игри или устройства. При всички положения това е сериозно
състояние и следва да се проследява, тъй като при липса на контрол детето
лесно може да премине отново към по-интензивно използване на електронни
устройства и игри.
Към момента на изготвяне на експертизата няма категорични данни за
проява на зависимост при детето К. К. към електронни устройства или игри.
Следва да се отбележи, че зависимостта към електронни устройства,
включително към компютърни игри, е различно описана в Международния
Класификатор на Болестите МКБ-11, в сравнение с МКБ-10, който документ
все още регулира Кичната практика в Република България.
От част от проведените за изготвяне на експертизата изследвА.я се
установява, че при изследване с метода на свободното рисуване на тема
"Моето семейство" детето К. изобразява на първо място майка си, което
говори, че тя е значима фигура за него. Еднакво положително отношение към
двамата родители.
Съгласно методика Рене Жил - отношение към майката 80%, отношение
към бащата 80%, отношение към родителите заедно - 100%.
От получените резултати може да се направи извод, че най-
положително е отношението към семейната двойка. Детето показва еднаква
привързаност както към майка си, така и към баща си. Важен човек в живота
на детето е приятелят му Мартин и социалната му среда от съученици. Също
важна фигура е сестра му И, която присъства на голям брой ситуации със
свободен избор.
Baker Alienation Questionnaire (Въпросник за алиенация на Бейкър) –
Baker, Burkhard, and Albertson-Kelly (2012):
а) Количествен анализ: 12 позитивни отговора за майката 2
отрицателен и 1 неутрален отговор; 14 позитивни отговора за бащата и 1
отрицателен отговора за бащата.
б) Качествен анализ: Детето К. желае да контактува както с майка
си, така и с баща си. Има позитивно отношение към родителите си, описва
положителни преживявА.я, които е имал с тях. Не изтъква негативни качества
за майка си. За баща си като негатив изтъква, че е по-строг. За майка си казва,
че му липсва, но, когато се държи гадно към него, не му липсва, иначе като
11
цяло му липсва.
Значение на резултатите: Не се констатират признаци за отчужденост на
детето от фигурата на майката или от фигурата на бащата. Няма данни за
наличие на родителско отчуждение от страна на детето към някой от
родителите му.
При изследването с метода на свободно рисуване на тема „Моето
семейство“ на детето И К. прави впечатление, че фигурата на бащата и на
брат й отсъстват от рисунката, а в същото време фигурите на повечето
роднини от страна на П С присъстват в рисунката. Това говори за
отдалечаване на детето от баща си. От друга стана, И включва в рисунката си
почти всички роднини от страна на П С като семейни членове. Това говори за
размити, неясни представи на детето за семейната среда. Също така това
може де е белег на силна потребност от голямо и подкрепящо семейство и
компенсация на липсата на такъв широк кръг от роднини от страна на баща й.
Възможно е това да е резултат от това, че детето е добре прието от тези хора.
Индикативно е, че детето не включва баща си и брат си в рисунката, което
оформя белези и тенденция към отчуждаване на И от фигурата на баща си и
отдръпване от брат си.
Baker Strategies Questionnaire (Въпросник на Бейкър за използвА.
стратегии) в настоящия случай отчита следните резултати по отношение на И
К.:
- 6 бр. отрицателни и 14 бр. положителни отговора във форма
„Относно майката“ (стратегии използвА. от бащата срещу майката
- 19 бр. отрицателни и 1 бр. положителни отговора във форма
„Относно бащата“ (стратегии използвА. от майката срещу бащата):
„Изглеждаше недоволен или раздразнен, когато говорех за него или исках
снимки на тате“.
Значение на резултатите: Детето И е било обект на 14 стратегии на
отчуждаващо поведение от страна на баща си и на 1 стратегия на
отчуждаващо поведение от страна на майка си.
Baker Alienation Questionnaire (Въпросник за алиенаиия на Бейкър) -
Baker. Burkhard. and Albertson-Kelly (2012):
а) Количествен анализ: 15 отрицателни за бащата; 15 позитивни
12
отговора за майката.
б) Качествен анализ: Детето И желае да контактува само с майка си
и не желае да има контакти с баща си. Нещата, които не харесва в баща си, са
това, че той я игнорира, но тя трябва да го слуша и да му изслушва
глупостите, защото той непрестанно й крещи, никога не я изслушва и се
държи с нея, сякаш не съществува, не харесва хората, а само парите. Не
съобщава позитивни качества за баща си.
Значение на резултатите: Детето е И силно емоционално свързано с
майка си. Признава майка си, зачита нейното мнение и за нея описва само
позитивни неща. Не съобщава негативи за майка си и иска да прекарва цялото
си време с нея и никакво време с баща си.
Проективната зрително-словесна методика на Рене Жил от проведеното
с И изследване установи следните данни:
1. Отношение към майката - 100 %.
2. Отношение към бащата - 20 %.
От резултатите може да се направи извод, че най-положително е
отношението към майката. Във всички ситуации със свободен избор детето
посочва майка си. Също така, като авторитет И разпознава майка си. Следва
да се отбележи, че детето не е поставило баща си в нито една ситуация със
свободен избор.
Видно от Справка с вх. № 21891/24.01.2024 г. от директора на 1 ...,
където учат децата И и К. К.и, през учебната г. През учебната 2023/2024
година И К.ова К. е ученичка в 6 а клас в 1. ... Средният успех за първи учебен
срок на ученичката е 5.25.
В електронния дневник на училището са отразени следните отсъствия: 0
отсъствия по неуважителни причини и 1 отсъствие по здравословни причини;
5 похвали за активно участие, старА.е и изпълнени задачи; 1 забележка без
домашна работа;
По информация от класен ръководител ученичката общува адекватно
със съучениците си. Има приятели в класа, отговорна, старателна,
изпълнителна и отзивчИ е. Спазва Правилника за дейността на училището.
Контактът с майката М. К. е по имейл адрес, а с бащата К. К. е личен в
училище и по телефон. Майката се отзовава, когато трябва да се попълва
13
училищна документация. На последната родителска среща е присъствал
бащата на ученичката.
През учебната 2023/2024 година К. К.ов К. е ученик в 5 б клас в 1. ...
Средният успех за първи учебен срок на ученика е 4.38; в електронния
дневник на училището са отразени следните отсъствия: 1 отсъствие по
неуважителни причини и 1 отсъствие по семейни причини; 0 похвали; 13
забележки за без домашна работа и липса на внимА.е в учебен час;
По информация от класен ръководител ученикът добре взаимодейства с
останалите ученици от класа и спазва Правилника за дейността на
училището; Няма контакт с майката; бащата К. К. е присъствал на последната
родителска среща и се интересува от постиженията на ученика в учебния
процес. Не е имало необходимост от съдействието на училищен психолог или
други специалисти в работата с учениците.
Преди да пристъпи към решаване на въпросите за родителската
отговорност настоящият състав намира за нужно да припомни, че според
задължителните разрешения в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. №
3/1974 г. на Пленума на ВС при произнасянето на съда относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на децата,
разделянето на деца е допустимо само по изключение, ако сериозни причини
налагат това, като например голямата разлика във възрастта и липса на
взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене,
напластена омраза спрямо единия родител и т.н., като във всеки конкретен
случай съдилищата могат да приемат и други обстоятелства, имащи характер
на сериозни причини за разделянето /решение № 350 от 1. 10. 2012 г. по гр. д.
№ 477/2012 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Във
всички случаи разделянето на децата следва да е обусловено и да произтича
от техния интерес, който има приоритетно значение при преценката кой
родител да упражнява родителските права по отношение на всяко от децата
/решение № 162 от 27. 07. 2015 г. по гр. д. № 7228/2014 г. на ВКС, III г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предоставянето на упражняването на
родителските права и мерките по отношение на тях и при разделяне на деца
следва да произтича от конкретна преценка на съвкупност от конкретни
обстоятелствата, при задълбочена съпоставка на всички правнозначими
критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, които не са
14
изчерпателни и се степенуват по решаваща значимост: възпитателските
качества на всеки от родителите; морален облик; начин, вид,
продължителност, ефективност на полагА.те от родителя грижи към детето,
на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и
като реално предприети действия за това; пола и възрастта на детето с оглед
неговите нужди; изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен
то е привързано и защо; разполага ли родителят с помощта на трети близки
лица, на които при нужда може да разчита; съобразяване със социалната
среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и
материални възможности, но и като начин на живот и възпитА.е, обучение;
жилищно-битови и други материални условия на живот.
Доколкото към приключване на устните състезА.я децата живеят
разделени и са отчуждени от неотглеждащия родител, то първо следва да се
даде отговор налице ли са предпоставки за разделянето им. Прилагането на
горните критерии на плоскостта на настоящото дело не дават основА.е за
наличие на подобен извод. Разликата във възрастта на децата е малка – по-
малко от две години. Те учат в едно училище, видно от психологическите
изследвА.я демонстрират добра връзка едно с друго, въпреки тежки конфликт
между родителите. При това положение няма никакво основА.е да бъде
постановено разделяне на децата. В техен интерес е да живеят заедно, за да
имат възможност да поддържат и развИт пълноценно връзката си.
Установеното по делото дава основА.е на съда да приеме, че е в интерес
на децата родителските права да бъдат предоставени на майката, при нея да
бъде определено местоживеенето им, а с бащата режим на лични отношения.
Като майката има право да променя местоживеенето на децата на територията
на гр. София само след предварително уведомление на бащата, а извън
територията на гр. София, само при дадено съгласие от бащата.
Съдът приема, че майката е по-висок родителски капацитет, тъй като
предоставя значително по-голяма свобода на избор и мнение на децата си,
спрямо бащата, упражнявала е значително по-малко отчуждителни стратегии
и няма данни, психически натиск върху децата да предпочетат нейното
мнение. Тя е уважила желА.ето на сина си да живее с баща си, като е
използвала 1 форма на отчуждаващо поведение спрямо дъщеря си.
Същевременно бащата е употребил цели 14 стратегии за отчуждаващо
15
поведение спрямо дъщеря си, като резултат от собственото му поведение е
възникнал и синдром на родителско отчуждение, но спрямо бащата. Той
оказва влияние върху сина си К. като изцяло подкрепя твърденията, че
майката е променена към лошо, пие алкохол, прави лоши неща, което оказва
психологическо влияние върху детето К., който рефлекторно заема позицията
на баща си и възпроизвежда казаното.
Константно е разбирането, че употреба на отчуждителни стратегии,
сочи на нисък родителски капацитет и при равни други качества следва да
бъде предпочетен родителят, който не предизвиква синдром на родителско
отчуждение. В настоящия случай при преценка интереса на децата относно
упражняване на родителските права следва да се отчетат и обективните
резултати от полагА.те от двамата родители грижи за децата им, видими не в
субективните оценки на свидетелите, а в учебните резултати и изследването
на вещото лице. Противно на твърденията на ответника и ищец по
насрещната искова молба, че детето И К. е влошила успеха си, откакто живее
с майка си, то тя е с много по-висок успех от брат си – 5,25 при 4.38 за детето
К.. Детето И няма отсъствия по неуважителни причини, за разлика от детето
К., което има 1 отсъствие. И има 5 похвали за активно участие, старА.е и
изпълнени задачи и само една забележка за без домашна работа. Детето К.
няма нито една похвала и има цели 13 забележки за без домашна работа и
липса на внимА.е в учебен час. Констатираното дава основА.е да се направи
извод, че бащата не се справя с осигуряване на подходяща среда за учебна
подготовка на отглежданото от него дете, не контролира редовно изготвянето
на домашни работи и не проверява успява ли да усвои синът му материала.
Успех от 4.38 за дете в 6 клас е неприемливо нисък, а 13 забележки за липса
на домашна работа и внимА.е в клас сочат, че има нужда от по-добър
родителски контрол и възпитателски средства. Прави впечатление още, че е
налице пълно игнориране от бащата на данните за когнитивен дефицит на
детето. Макар развитието на детето К. да е в норма за възрастта,
последователно в делото се наблюдават данни за нарушени когнитивни
процеси, несъответни на възрастта – недобра ориентация за време
пространство, разсеяност, флегматичност, липса на концентрация. В доклада
от проведено изслушване в синя стая е направена констатация, че
когнитивното развитие на детето отговаря на дете на възраст около 5-7
години, това поставя свидетелската годност на детето под сериозен въпрос,
16
като не могат да се съберат надеждни сведения за време, пространство,
преживявА.я. Изглежда, че тези притеснителни признаци, не са
идентифицирА. от бащата като проблем, който вместо да потърси подкрепа
на психолог или друг подходящ специалист, е фиксиран да подкрепя
объркА.те твърдения на детето и да инициира безрезултатно прозводства пред
различни институции. Макар тези твърдения на детето, че е било връзвано със
свински опашки от майка му, приятеля й и сестра му, полИно с алкохол,
карано да си прави пързалка с найлонов плик, съжителят на майка му
изхвърлил маса през прозореца и други подобни, които то не успява да
свърже в смислен и логически свързан разказ, да са определени като
ненадеждни в доклада и недоказА. в настоящото производство. Всичко това
дава основА.е на настоящия състав да счита, че родителския капацитет на
бащата е по-нисък. Бащата използва отчуждителни стратегии спрямо дъщеря
си, реализира поведение, което тя идентифицира като подлагане на
психологически тормоз, същевременно се справя незадоволително с
образователните потребности на сина си, когото отглежда. Подобни
дефицити при майката не се констатират.
За вземане на решението съдът отчита още, че детето К., въпреки
признаците на отчуждение, има връзка със своята майка, има потребност да
общува с нея и при упражняване на родителски права от последната,
съвместното им съжителство няма да е проблем. Такъв извод не може да бъде
направен по отношение на детето И и бащата, тъй като връзката между
двамата е нарушена, като и преди раздялата двамата не са имали много силна
връзка. Това означава, че не е в интерес на детето И, родителските права да
бъдат упражнявА. от баща й.
НедоказА. в хода на производството останаха твърденията на ответника
и ищец по насрещната искова молба за рискови фактори в новия дом на
майката, както и застрашаващо поведение от нея и фактическия й съжител.
Вярно е, че ищцата през дълъг период от време не е общувала със сина си, но
причината за това не е само една, корени се в нейно поведение, но в
поведение на детето и бащата и опит да предпази дъщеря си от допълнителна
ескалация на отношения с баща й.
Следва изрично да се посочи още, че и двамата родители имат добър
морален облик в обществото, като са ценени в професионалната си среда и
17
приятелски кръг. Обстоятелството, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ищцата, не променя добрия й морален облик, тъй като се
касае до лични отношения със съпруга й, които тя не е проектирала върху
децата.
Предвид по-високия родителски капацитет на майката, по-добрата й
връзка с двете деца, тя трябва да бъде определена за отглеждащ родители.
Необходимо е да бъде определен следният режим на лични отношения
между бащата и детето И К., както следва:
Общ режим:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в петък
до 18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която съботата и
неделята са от същия месец;
Празничен режим и ваканционен:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници– всяка нечетна година за времето от 18.00
ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на зимната ваканция, а нечетните
години през втората половина на зимната ваканция, определени от МОН.
18
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на пролетната ваканция, а нечетните
години през втората половина на пролетната ваканция, определени от МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето –рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права. Общият режим на лични отношения не се
прилага, през зимната и пролетната ваканция и през двата последователни
периода на лични отношения от 15 дни през лятото.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
По взаимно съгласие на родителите режимът на лични отношения може
да бъде променян.
Между бащата и детето К. К. следва да бъде определен режим на лични
отношения, при който двамата да осъществяват по-регулярен контакт, поради
изградената емоционална връзка между двамата, както следва:
Общ режим:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в петък
до 18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която съботата и
неделята са от същия месец;
• всяка втора, четвърта и пета седмица през учебната година в дните
вторник и четвъртък за времето на 17.00 часа до 19.30 часа, като бащата
взима детето от училище или от мястото, където то пребИва.
Празничен режим и ваканционен:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници– всяка нечетна година за времето от 18.00
ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
19
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на зимната ваканция, а нечетните
години през втората половина на зимната ваканция, определени от МОН.
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на пролетната ваканция, а нечетните
години през втората половина на пролетната ваканция, определени от МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето –рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права. Общият режим на лични отношения не се
прилага, през зимната и пролетната ваканция и през двата последователни
периода на лични отношения от 15 дни през лятото.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
По взаимно съгласие на родителите режимът на лични отношения може
да бъде променян.
Относно издръжката на децата:
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК, съдът се произнася по въпросите на
20
издръжката на децата дори и да не е отправено искане в тази насока.
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, конкретният размер на издръжката във всеки
отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 ППВС № 5 от 16.11.1970 г.
Доказва се, че ответникът е трудово ангажиран, осигурителният му доход
в периода от месец октомври 2022 г. до март 2023 г. е 1281.10 лв., реализира и
доходи от продажба на книги.
Не се установяват специални потребности на децата или специфични
нужди, различни от обичайните за възрастта им. Доколкото живеят при
майката, съдът, намира че освен парична издръжка, тя реално осигурява и
непосредствените ежедневни грижи по тяхното отглеждане и възпитА.е,
които са неоценими в пари. Съобразяването с този фактор, обуславя
задължение за ответника да осигурява по-голямата част от необходимата
парична издръжка на децата.
Съдът взе предвид нуждите на децата съобразно възрастта им, която е
много близка 13 и 11 години, обичайните потребности на децата на тази
възраст, и липсата на оспорване от страна на ответника досежно размера на
издръжката, толкова впрочем и неговата претенция по насрещния иск,
намира, че нужната месечна издръжка на всяко дете е от 500 лева, от които
300 лева следва да бъдат заплащА. от ответника по иска. Ето защо исковете за
издръжка се явяват основателни. Издръжката трябва да бъде изплащана на
децата чрез тяхната майка и законен представител до пето число на текущия
месец, за който е дължима, ведно с дължимата лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на
издръжката.
Ответникът е в трудоспособна възраст, липсват данни за хронични
заболявА.я или други алиментни задължения и предвид данните за доходите
му, е във възможностите му да заплаща издръжка в този размер.
Издръжката се дължи, считано от 29.09.2022 г. – дата на подаване на
исковата молба.
21
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод или съгласно с арг. от чл.
47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак съдът е
длъжен служебно да се произнесе за издръжката на детето, дори ако няма
предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка
следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма
искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало,
както и главницата. Ето защо, съдът е длъжен да осъди ответника, който
дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените
месечни задължения за издръжка, считано от 29.09.2022 г. до окончателното
им изплащане.
На основА.е чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По иска с правно основА.е чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.
Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със
стабилитет – то може да бъде променяно само по реда и на основА.ята,
предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от
встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име
на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и
да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в
обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на
съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си
фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще
възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име,
което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко
физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез
възстановяване на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл.
53 СК. За уважаването му е необходимо единствено да се установи, че
съпругът е променил своето фамилно име при сключването на брака, както и
че желае възстановяването на предходното фамилно име. В случая и двете
предпоставки са налице. Съгласно представеното удостоверение за сключен
граждански брак ищцата е приела фамилното име на съпруга си. Ето защо
искът следва да бъде уважен, като вместо брачното фамилно име К. след
22
развода ищцата да носи само своето предбрачно фамилно име Т.
Във връзка с предявения от К. К. против М. К. насрещен иск за
въстановяване на предбрачното й фамилно име Т настоящият състав намира
предявения иск за недопустим, поради липса на процесуална легитимация на
ищеца. Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез
възстановяване на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл.
53 СК.
В случая ищецът по насрещния иск не е процесуално легитимиран да
предяви конститутивния иск за промяна на фамилното име на съпругата му,
поради което поради липса на положителна процесуална предпоставка
исковата молба следва да бъде върната и производството прекратено в тази
част. След като той не твърди да е приел фамилното име на съпругата си, не
разполага с право да предяви иска по чл. 53 СК, а ответницата не е упражнила
потестативното си право. Да предяви иска по чл. 53 СК е легитимиран
единствено съпругът, приел името на другия съпруг. Разпоредбата не отдава
правно значение на волята на съпруга, чието фамилно име е прието при
сключването на брака. Така например с решение № 245/2012г. по гр.д. №
1058/2011г. ІV г.о. ВКС в отговор на въпроса за тълкуването на чл. 53 СК е
прието, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключването на
брака, не заяви желА.е за възстановяване на предбрачното си фамилно име,
той запазва брачното си фамилно име. Искането за съединяване на брачните
искове помежду им, следва да бъде въведено с исковата молба, а от ответника
може да бъде предявено с отговора на исковата молба или с насрещен иск
/решение № 511/13г. по гр.д. № 1364/11г. ІV г.о. ВКС/. В случая въпросът за
фамилното име не е въведен в предмета на делото от надлежната страна,
поради което подлежи на прекратяване (вж. в този смисъл още Определение
№344/31.03.2015 по дело №6656/2014 на ВКС, ГК, III г.о.) на основА.е чл. 130
ГПК в тази част.
Относно семейното жилище:
По правната си същност производството по претенцията за предоставяне
ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна
администрация. След въвеждането му като предмет на делото от стрА.те
съдът дължи произнасяне, като при наличие на непълнолетни деца от брака,
съдът се произнася служебно за ползването му.
23
Дефиницията за семейно жилище е дадена в § 1. от ДР на СК, съгласно
която това е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца.
В чл. 56, ал. 5 СК са залегнали неизчерпателните критерии, от които
съдът се води при взимане на решение за предоставяне за ползването му.
По делото не е спорно, че семейното жилище на стрА.те е с
административен адрес град София, ул. „...“ № .... вх. А, ет. 3, ап.11. Видно от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 100, том III, рег.
№ 40171, нотариус с рег. № 310 с район на действие СРС то е придобито по
време на брака, следователно е съсобственост на двамата съпрузи в режим на
СИО на основА.е чл. 21, ал. 1 СК.
Претенция на основА.е чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне за ползване на
семейното жилище има единствено от страна на ответника и ищец по
насрещната искова молба.
По делото безспорно се установи, че съпругът К. К. има жилищна нужда,
тъй като няма друго жилище, което да притежава или може да ползва на
територията на гр. София, където е трудово ангажиран. Доходите му, след
като бъдат приспаднати алиментните задължения към непълнолетните си
низходящи, не позволяват безпрепядствено да закупи или наеме друго
жилище. Той няма и доказана вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака. В противовес на това съпругата М. К. няма жилищна нужда, тъй
като живее в жилището на настоящи си партньор на територията на гр.
София. Притежава друго наследствено жилище в града, видно от Нотариален
акт за дарение на недвижим имот по права линия на низходящ № 130, том 36,
дело № 6949/1997 г. от 02.04.1997 г. първи нотариус при СРС, нейна е и
вината за разстройството на брачната връзка.
При това положение, макар упражняването на родителските права да е
предоставено на съпругата, предвид наличието на жилищна нужда и липсата
на доказано виновно поведение, семейното жилище следва да бъде
предоставено за ползване на съпруга К. К..
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК съдебните разноски по брачните
дела се понасят от виновния или недобросъвестния съпруг. Ето защо и с
24
оглед брачната вина на ответника, ищецът по насрещния иск има право на
репариране на сторените от него разноски в размер 25 лева държавна такса и
500 лева – депозит за изготвяне на СПЕ.
Претенцията за присъждане на 1500 лв. адвокатско възнаграждение е
неоснователна, тъй като не се доказва такъв разход да е направен.
Предвид изхода на делото, ищцата иск следва да заплати по сметка на
Софийски районен съд 40 лева – държавна такса при решаване на делото по
иска за развод съгласно чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Тарифа ГПК).
На основА.е чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в общ размер от 864
лева държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 4% от
тригодишните платежи за издръжка (432 лв. за всяко дете).
Относно искането за определяне на привременни мерки:
Искането на ищцата М. К. за определяне на привременни мерки на
основА.е чл. 127, ал. 3 СК е допустимо и основателно. Не се споделят
доводите в писмения отговор, че искането е недопустимо. Във всеки един
момент на висящо съдебно производство може да се иска определяне или
изменение на определени привременни мерки. Към настоящия момент
производството по делото е висящо, тъй като липсва влязъл в сила съдебен
акт.
По дело има определени привременни мерки с Определение №
37377/20.10.2023 г. единствено досежно ползване на семейното жилище, като
липсват предпоставки до да бъде изменено.
Доколкото е постановено предварително изпълнение на настоящото
решение в частта за издръжката, настоящият състав приема, че не е
необходимо да бъде присъждана издръжка като привременна мярка.
Съобразявайки всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че
като привременни мерки, следва да бъде определено майката да упражнява
родителски права по отношение на детето И К., нейното местоживеене да
бъде определено при майката на адрес гр. София, ....., като майката има право
да променя адреса, на който живее детето на територията на гр. София само
след предварително уведомление на бащата К. Б. К., ЕГН **********, а извън
25
територията на гр. София, само при дадено съгласие от бащата.
При определяне на привременните мерки настоящия състав взе предвид
препоръките, дадени от вещото лице при проведеното изслушване и
необходимостта от срещи, които да бъдат проведени в контактен център.
Това налага за период от 3 месеца от постановяване на решението, режимът
на лични отношения межди детето И К. и бащата К. К. да бъде следният:
-Всеки четен петък от месеца между 17:00 часа и 19:00 часа, и всяка
нечетна сряда от месеца между 17:00 и 19:00 часа, които да се осъществяват в
Детски контактен център, адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ №
24, ет. 4, офис 1, **********, e-mail: ***************@*******.** в
присъствието на психолог, като след шестото посещение на срещите да
присъства и детето К. К..
- Детето И К. се води на срещите от майката М. К. или друго
упълномощено от нея лице, а детето К. К. от бащата К. К. или друго
упълномощено от него лице.
След изтичане на три месеца от постановяване на решението режимът
на лични отношения между бащата и детето И К. следва да е идентичен с
режима на лични отношения, постановен с решението.
За период от 3 месеца след постановяване на решението следва да бъде
определено бащата да упражнява родителски права по отношение на детето
К. К. и неговото местоживеене да бъде определено при бащата.
Режимът на лични отношения между детето К. К. и майката М. К. да
бъде следният:
-Всеки нечетен петък от месеца между 17:00 часа и 19:00 часа, и всяка
четна сряда от месеца между 17:00 и 19:00 часа, които да се осъществяват в
Детски контактен център, адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ №
24, ет. 4, офис 1, **********, e-mail: ***************@*******.** в
присъствието на психолог, като след шестото посещение на срещите да
присъства и детето И К..
- Детето К. К. се води на срещите от бащата К. К., а детето И К. се води
на срещите от майката М. К. или друго упълномощено от нея лице.
След изтичане на три месеца от постановяване на решението, като
привременна мярка следва да бъде определено майката да упражнява
26
родителски права по отношение на детето К. К., неговото местоживеене да
бъде определено при майката на адрес гр. София, ....., като майката има право
да променя адреса, на който живее детето на територията на гр. София само
след предварително уведомление на бащата К. Б. К., ЕГН **********, а извън
територията на гр. София, само при дадено съгласие от бащата. Режимът на
лични отношения между бащата и детето следва да е идентичен с режима на
лични отношения, постановен с решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака, сключен на 17.06.1977 г. в гр. Враца,
между М. Ч. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ...., тел. .. и
адрес за призоваване гр. София, ....., ателие 1 и К. Б. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: град София, ...., тел. ...., за което е съставен Акт за
граждански брак № 0134/17.06.2006 г. от длъжностно лице по гражданско
състояние при община Враца, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН по ВИНА на съпругата М. Ч. К., ЕГН ********** на основА.е
чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на основА.е чл. 59, ал. 2 СК упражняването на
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетните деца И К.ова К., ЕГН
********** и К. К.ов К., ЕГН ********** на майката М. Ч. К., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ на основА.е чл. 59, ал. 2 СК местоживеенето на децата И
К.ова К., ЕГН ********** и К. К.ов К., ЕГН **********, на адреса на майката
М. Ч. К., ЕГН ********** - гр. София, ....., , ателие 1 като майката има право
да променя адреса, на който живеят децата на територията на гр. София само
след предварително уведомление на бащата К. Б. К., ЕГН **********, а извън
територията на гр. София, само при дадено съгласие от бащата.
ОПРЕДЕЛЯ на основА.е чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения
между бащата К. Б. К., ЕГН ********** и детето И К.ОВА К. , ЕГН
**********, съгласно който:
Общ режим:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в петък
27
до 18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която съботата и
неделята са от същия месец;
Празничен режим и ваканционен режим:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници– всяка нечетна година за времето от 18.00
ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на зимната ваканция, а нечетните
години през втората половина на зимната ваканция, определени от МОН.
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на пролетната ваканция, а нечетните
години през втората половина на пролетната ваканция, определени от МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето –рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
28
упражнявайки родителски права. Общият режим на лични отношения не се
прилага, през зимната и пролетната ваканция и през двата последователни
периода на лични отношения от 15 дни през лятото.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
По взаимно съгласие на родителите режимът на лични отношения може
да бъде променян.
ОПРЕДЕЛЯ на основА.е чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения
между бащата К. Б. К., ЕГН ********** и детето К. К.ОВ К., ЕГН
**********, съгласно който:
Общ режим:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в петък
до 18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която съботата и
неделята са от същия месец;
• всяка втора, четвърта и пета седмица през учебната година в дните
вторник и четвъртък за времето на 17.00 часа до 19.30 часа, като бащата
взима детето от училище или от мястото, където то пребИва.
Празничен режим и ваканционен режим:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници– всяка нечетна година за времето от 18.00
ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
29
16 август;
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на зимната ваканция, а нечетните
години през втората половина на зимната ваканция, определени от МОН.
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на пролетната ваканция, а нечетните
години през втората половина на пролетната ваканция, определени от МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето –рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права. Общият режим на лични отношения не се
прилага, през зимната и пролетната ваканция и през двата последователни
периода на лични отношения от 15 дни през лятото.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
По взаимно съгласие на родителите режимът на лични отношения може
да бъде променян.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 59, ал. 2 СК К. Б. К., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАЩА на И К.ОВА К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител М. Ч. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300
лева до пето число на текущия месец, за който е дължима, считано от
29.09.2022 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху
просрочените месечни задължения за издръжка, считано от 29.09.2022 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 59, ал. 2 СК К. Б. К., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАЩА на К. К.ОВ К., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител М. Ч. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300
лева до пето число на текущия месец, за който е дължима, считано от
29.09.2022 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или
30
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху
просрочените месечни задължения за издръжка, считано от 29.09.2022 г. до
окончателното им изплащане.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М. Ч. К., ЕГН
********** ДА НОСИ предбрачното си фамилно име – Т на основА.е чл. 53
СК.
ВРЪЩА насрещната искова молба и ПРЕКРАТЯВА производството
по насрещния иск с правно основА.е чл. 53 СК, предявен от К. Б. К., ЕГН
********** против М. Ч. К., ЕГН ********** за въстановяване след
прекратяване на брака на предбрачното й фамилно име Т на основА.е чл. 130
ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ на К. Б. К., ЕГН ********** ползването на семейното
жилище, находящо се на адрес: град София, .... на основА.е чл. 56, ал. 1 СК.
ДОПУСКА на основА.е чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката.
ОПРЕДЕЛЯ на основА.е чл. 127, ал. 3 СК привременни мерки по
отношение на детето И К.ова К., ЕГН ********** до постановяване на
окончателно съдебно решение или до тяхната промяна, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето И К.ова К., ЕГН ********** на майката М. Ч. К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И К.ова К., ЕГН ********** на
адреса на майката М. Ч. К., ЕГН ********** - гр. София, ....., , ателие 1, като
майката има право да променя адреса, на който живее детето на територията
на гр. София само след предварително уведомление на бащата К. Б. К., ЕГН
**********, а извън територията на гр. София, само при дадено съгласие от
бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим между детето И К.ова К., ЕГН ********** и
бащата К. Б. К., ЕГН **********, при който бащата ще има право да
упражнява лични отношения:
До три месеца от постановяване на решението:
-Всеки четен петък от месеца между 17:00 часа и 19:00 часа, и всяка
нечетна сряда от месеца между 17:00 и 19:00 часа, които да се осъществяват в
Детски контактен център, адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ №
31
24, ет. 4, офис 1, **********, e-mail: ***************@*******.** в
присъствието на психолог, като след шестото посещение на срещите да
присъства и детето К. К..
- Детето И К. се води на срещите от майката М. К. или друго
упълномощено от нея лице, а детето К. К. от бащата К. К. или друго
упълномощено от него лице.
След изтичане на три месеца от постановяване на решението:
Общ режим:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в петък
до 18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която съботата и
неделята са от същия месец;
Празничен режим и ваканционен режим:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници– всяка нечетна година за времето от 18.00
ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на зимната ваканция, а нечетните
години през втората половина на зимната ваканция, определени от МОН.
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
32
четните години през първата половина на пролетната ваканция, а нечетните
години през втората половина на пролетната ваканция, определени от МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето –рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права. Общият режим на лични отношения не се
прилага, през зимната и пролетната ваканция и през двата последователни
периода на лични отношения от 15 дни през лятото.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
По взаимно съгласие на родителите режимът на лични отношения може
да бъде променян.
ОПРЕДЕЛЯ на основА.е чл. 127, ал. 3 СК привременни мерки по
отношение на детето К. К.ов К., ЕГН ********** до постановяване на
окончателно съдебно решение или до тяхната промяна, както следва:
До три месеца от постановяване на решението:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето К. К.ов К., ЕГН ********** на бащата К. Б. К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К. К.ов К., ЕГН **********
при бащата К. Б. К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим между детето К. К.ов К., ЕГН ********** и
майката М. Ч. К., ЕГН **********, при който майката ще има право да
упражнява лични отношения:
-Всеки нечетен петък от месеца между 17:00 часа и 19:00 часа, и всяка
четна сряда от месеца между 17:00 и 19:00 часа, които да се осъществяват в
Детски контактен център, адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ №
24, ет. 4, офис 1, **********, e-mail: ***************@*******.** в
присъствието на психолог, като след шестото посещение на срещите да
присъства и детето И К..
- Детето К. К. се води на срещите от бащата К. К., а детето И К. се води
33
на срещите от майката М. К. или друго упълномощено от нея лице.
След изтичане на три месеца от постановяване на решението:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето К. К.ов К., ЕГН ********** на майката М. Ч. К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К. К.ов К., ЕГН ********** на
адреса на майката М. Ч. К., ЕГН ********** - гр. София, ....., ателие 1, като
майката има право да променя адреса, на който живее детето на територията
на гр. София само след предварително уведомление на бащата К. Б. К., ЕГН
**********, а извън територията на гр. София, само при дадено съгласие от
бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето К. К.ов К., ЕГН
********** и бащата К. Б. К., ЕГН **********, при който бащата ще има
право да упражнява лични отношения:
Общ режим:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в петък
до 18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която съботата и
неделята са от същия месец;
• всяка втора, четвърта и пета седмица през учебната година в дните
вторник и четвъртък за времето на 17.00 часа до 19.30 часа, като бащата
взима детето от училище или от мястото, където то пребИва.
Празничен режим и ваканционен режим:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници– всяка нечетна година за времето от 18.00
ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
34
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на зимната ваканция, а нечетните
години през втората половина на зимната ваканция, определени от МОН.
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на пролетната ваканция, а нечетните
години през втората половина на пролетната ваканция, определени от МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето –рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права. Общият режим на лични отношения не се
прилага, през зимната и пролетната ваканция и през двата последователни
периода на лични отношения от 15 дни през лятото.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
По взаимно съгласие на родителите режимът на лични отношения може
да бъде променян.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Ч. К., ЕГН ********** за
изменение на Определение № 37377/20.10.2023 г. относно привременната
мярка за ползване на семейното жилище.
ОСЪЖДА М. Ч. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. К., ЕГН
**********, сумата от 525 лева – разноски в производството на основА.е чл.
329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Ч. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 40 лева
– разноски в производството по сметка на Софийския районен съд на
35
основА.е чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС
сумата от 864 лв. разноски в производството на основА.е чл. 78, ал. 6 ГПК
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на стрА.те пред Софийския градски съд.
Решението относно привременните мерки има характер на определение
и не подлежи на обжалване, като в тази част може да бъде изменено от същия
съд.
Препис от решението да се връчи на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
36