Р Е
Ш Е Н
И Е
№
05.06.2019 г.
гр.Плевен
В И
М Е Т
О НА Н
А Р О
Д А
Плевенският окръжен съд,
четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание на 15.05.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ
СИМЕОНОВА
Секретар: Анелия Докузова
Прокурор: Иво Йолов
Като разгледа докладваното
от съдия Иван Радковски ВЧНД №
282/2019г. по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивното производство е по частен протест
от Пламен Петков – прокурор в Районна прокуратура – гр. Плевен, против
определение № 234 по ЧНД № 551/2019 г. на Районен съд гр.Плевен, от 26.03.2019
г., с което е оставено без уважение искането на Районна прокуратура – гр.
Плевен за определяне на общо наказание, при условията на чл. 25, ал.1, във вр с
чл. 23, ал.1 от НК, на осъдения Г.Д.И., измежду наложените му по НОХД №
471/2019г. на Районен съд – гр. Плевен, по НОХД №2/2012г. на Районен съд – гр.
Никопол и по НОХД №91/2012 г.на Районен съд – гр. Враца.
В протеста са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт , тъй като
наличието на реабилитация не е основание
за отказ от групиране на наказанията, наложени на Г.И., при условията на чл.
25, ал.1, във вр с чл. 23, ал.1 от НК и за това, че не може да бъдат приети
аргументите на първоинстанционния съд, за по-благоприятен вариант за осъденото
лице от негрупиране на наказанията му, с оглед бъдеща реабилитация по чл. 86,
ал.1, т.1 от НК, а не такава, по силата на чл. 88а, ал.3 от НК.
Въз основа на изложеното в
частния протест е направено искане да бъде определено общо наказание, при условията на чл. 25,
ал.1, във вр с чл. 23, ал.1 от НК, на осъдения Г.Д.И., измежду наложените му по
НОХД № 471/2019г. на Районен съд – гр. Плевен, по НОХД №2/2012г. на Районен съд
– гр. Никопол и по НОХД №91/2012 г.на Районен съд – гр. Враца.
В
съдебно заседание участващият по делото прокурор заяви, че поддържа
частния протест, като изложи съображения в изложения по-горе смисъл.
Становището на защитника на осъдения Г.И. – адвокат Н.М. ***
е, че протестът е неоснователен, тъй като се касае за наказание, постановено
през 2011година, за деяние, извършено през 2010година, което осъденият е
изтърпял и е бил реабилитиран, поради което наказанията му не следва да бъдат
групирани.
Осъденият Г.И. не се яви пред
настоящата инстанция и не изрази становище по частния протест.
Въззивната инстанция, като се
запозна с частния протест, пледоариите на прокурора и защитника на осъдения И.,
и при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено
следното:
Частният протест е допустим, тъй
като е подаден в законния срок и от страна, имаща право да стори това.
При
разглеждането на частния протест по същество въззивната инстанция прие за
установено слредното:
Плевенският районен съд е приел, че Г.Д.И., с ЕГН ********** е бил
осъден както следва:
1. С присъда от 09.09.2010 г., постановена по НОХД № 1211/2010 г. по
описа на РС - Никопол, влязла в сила на 24.09.2010 г., за извършено на
неустановена дата до 12.01.2010 г. престъпление по чл.235 ал.2 вр. ал.1 от НК,
на наказание “Пробация” при следните
пробационни мерки:
- на основание чл.42а ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес, за срок от шест месеца, при периодичност два пъти седмично;
- на основание чл.42а ал.3 т.1 вр. ал.2 т.2 от НК – задължителни срещи с
пробационен служител, за срок от шест месеца.
Реабилитиран на основание чл. 86 ал.1 от НК на 29.01.2019 година.
2. Със споразумение от 03.01.2012 г., постигнато по НОХД № 2/2012 г. по
описа на РС - Никопол, влязло в сила на същата дата, за извършено на 28.11.2011
г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 от НК, на наказание три
месеца “Лишаване от свобода”, което на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено с
тригодишен изпитателен срок.
Реабилитиран на основание чл. 86 ал.1 от НК на 29.01.2019 година.
3. Със споразумение от 15.02.2012 г., постигнато по НОХД № 91/2012 г. по
описа на РС - Враца, влязло в сила на същата дата, за извършено на 09.11.2009
г. престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.3 вр. ал.1 от НК, на наказание три
месеца “Лишаване от свобода”, което, на
основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено с тригодишен изпитателен срок.
Реабилитиран на основание чл. 86 ал.1 от НК на 29.01.2019 година.
4. Със споразумение от 06.03.2019 г., постигнато по НОХД № 471/2019 г.
по описа на РС - Плевен, влязло в сила на същата дата, за извършено на
18.01.2010 г. престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК на
наказание три месеца “Лишаване от свобода”, което на основание чл.66 ал.1 от НК
е отложено с тригодишен изпитателен срок.
Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е направил извод, че деянията
по цитираните дела, по т. 2, 3 и 4, са извършени, преди да има влязла в сила
присъда за съответните от тях, като е настъпила реабилитация по чл. 86 ал. 1 от НК, по отношение на присъдите, наложени на И. по НОХД №№ 1211/2010 г. по описа
на РС – Никопол, 2/2012 г. по описа на РС – Никопол и 91/2012 г. по описа на РС
– Враца.
След
излагане на съображения, касаещи противоречивата съдебна практика, в случаите
на определяне на общо наказание, при условията на на чл. 25, ал.1, във вр с чл. 23, ал.1 от НК, когато в
съвкупността са включени наказания за престъпления, за осъжданията по които
деецът е бил реабилитиран, основният съд е направил извод, че в конкретния
случай следва да бъде оставено без уважение искането на РП
– Плевен, за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения Г.И., на
основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал.1 от НК, измежду наложените му по НОХД №№ 471/2019 г. по описа на РС-Плевен,
2/2012 г. по описа на РС – Никопол и 91/2012 г. по описа на РС – Враца и
постановяване отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 1211/2010 г. на РС –
Никопол, съобразно изискванията на Постановление № 4/1965 г. по НД № 2/19965 г.
на Пленума на ВС, с оглед спазване на
принципа за най-благоприятно за осъдения групиране на отделните присъди.
Друг
аргумент за своето решение съдът е съзрял в това, че ако се приеме, че следва
да бъде извършено групиране на
осъжданията, посочени в предложението на РП – Плевен, това би създало
предпоставки за приложението на чл. 24 от НК, доколкото се касае за повече от
две престъпления, както и за
постановяване на ефективно изпълнение на определеното общо най-тежко
наказание, по реда на чл. 25 ал. 4 от НК, респективно да започне да тече нов изпитателен срок, което би довело до
отежняване положението на осъденото лице.
При така изложеното Плевенският районен съд е
оставил без уважение искането на Районна прокуратура – гр. Плевен, за
определяне на общо наказание на Г.И. по посочените по-горе дела.
Настоящият съдебен състав счете, че
първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт при непълнота на
доказателствата, изискуеми от съдебната практика, в случаите на групиране на
наказанията наложени на осъдено лице, при условията на чл. 23, ал.1, на чл. 25,
ал.1 и чл. 27 от НК. Константно е становището на ВКС на РБ, че в случаите на
произнасяне по определяне на общо наказание на осъдено лице, при условията на
чл. 23, ал.1, на чл. 25, ал.1 и чл. 27 от НК,
а така също и при реабилитация, във всичките и форми, очертани в Глава Х
от Наказателния кодекс, решаващият съд следва да се произнесе,
анализирайки съдържанието на приложени
към съответното дело съдебни актове,
чието групиране или реабилитация следва да бъдат постановени, а не да стори
това, само въз основа на отбелязаните осъждания на лицето, отразени в справката
му за съдимост.
В
настоящия случай, по ЧНД 0551/2019г. на Плевенски районен съд, освен справка за
съдимост на Г.Д.И., три броя справки от Затвора – гр.Плевен, касаещи задържане
под стража на това лице и изтърпяване на наложени му наказания, както и справки за него от Национална следствена
служба и ГДИН, няма приложен нито един от съдебните актове, посочени в
предложението за групиране на наложените на осъдения наказания.
В приложената към първоинстанционното
дело справка за съдимост на Г.И., /на л. 10-13 от ЧНД № 551/2019 г. на Районен
съд гр.Плевен/, след всяко от осъжданията му - по НОХД № 1211/2010 г. по
описа на РС – Никопол, по НОХД № 2/2012
г. по описа на РС – Никопол и по НОХД № 91/2012 г. по описа на РС – Враца, е
записано: „Реабилитиран, на основание чл. 86, ал.1 от НК, на 29.01.2019г.“
При така изложеното не е ясно на
какво основание е прието в справката за съдимост, която е възпроизведена и
съобразена в протестираното определение на Плевенски районен съд, че осъденият Г.И. е реабилитиран по право на
29.01.2019г., за осъжданията му,
постановени с три отделни съдебни акта и влезли в законна сила на различни дати,
за деяния, извършени от него като пълнолетен, както и съобразена ли е
реабилитацията му, по посочените три дела, с условието на чл. 86, ал.2 от НК, а
именно - че реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от
пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.
След като не е възможно от
приложените по делото доказателства да се установи реабилитиран ли е Г.И. и ако е реабилитиран – на какво основание
и за кое, или за кои от извършените от него престъпни деяния е настъпила
реабилитация, не е възможно и да бъде извършена преценка на обосноваността на
първоинстанционния съдебен акт, както и на основателността на изложените в
частния протест доводи, въз основа на които се иска групиране на наказанията,
наложени на осъдения , по посочените дела.
Като не са били изяснени
посочените по – горе обстоятелства от първоинстанционния съд, постановеният от
него съдебен акт е необоснован, и
постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на страните, изразило се в това, че те не са били в състояние да
упражнят в пълнота правото си на защита,
поради непълнота в доказателствената съвкупност.
Това нарушение на
процесуалните правила налага обжалваното определение да бъде отменено, на основание чл.341, ал.1,
вр. с чл. 306, ал.1, т.1, вр. с чл. 334,
т.1, вр. с чл. 335, ал.2, вр. с чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, като делото следва
да бъде върнато на Районен съд Плевен за ново разглеждане от друг състав на
съда, при което следва да бъдат изискани всички съдебни актове, касаещи направеното
искане за групиране на наложените наказания на осъдения Г.И., по посочените
по-горе дела.
При новото разглеждане на
делото първоинстанционният съд следва да изясни
обстоятелствата, които са от съществено значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото, а именно -
реабилитиран ли е Г.И. и ако е реабилитиран – на какво
основание и за кое, или за кои от извършените от него престъпни деяния е
настъпила реабилитация, след което да се произнесе по направеното искане от
Районна прокуратура – гр. Плевен.
Въз
основа на изложеното и на основание
чл.341, ал.1, вр. с чл. 306, ал.1, т.1, вр. с чл. 334, т.1, вр. с чл. 335, ал.2,
вр. с чл. 348, ал.3, т.1 от НПК Плевенският окръжен съд, в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение № 234,
от 26.03.2019г., постановена по ЧНД
№ 551/2019 г., по описа на Районен съд-гр.Плевен, поради допуснато отстранимо
съществно нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на страните и връща делото за ново разглеждане, от друг
състав на първонистанционния съд.
Решението не подлежи на касационна жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.