№ 11433
гр. София, 15.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110106385 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. В. В. срещу „В.К.“
АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата
от 838,80 лева, представляваща неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 4,
ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 14 № 5731447 от 10.09.2021 г.
С оглед задължението си да следи служебно за допустимостта на процеса, съдът
извърши служебно справка по ЕИСС и констатира, че между страните е водено по-рано
друго гражданско дело – № 20221110127385 по описа на СРС, 175 състав, във връзка именно
с процесния договор за кредит и недължимост на сумата от 838,80 лева, претендирана на
основание чл. 4, ал. 2 от същия, като съдът с решение № 7046 от 04.05.2023 г. е признал за
установено по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че Й. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: общ. С., с. Б., ул. „И.Д. № 32, не дължи на
„В.К.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.........................
/правоприемник на „В.К.“ ООД, с ЕИК: ***********, по силата на вписано на 12.04.2023 г.
преобразуване/, сумата от 838,80 лева, представляваща неустойка за непредставено
обезпечение на основание чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 14 № 5731447 от
10.09.2021 г. Решението е влязло в сила на 09.06.2023 г., поради което и делото е
архивирано.
В случая е налице пълен субективен и обективен идентитет между гр. д. №
20221110127385 по описа на СРС, 175 състав и настоящото производство (включително
подадените искови молби са идентични). При горните обстоятелства, съдът намира, че по
този спор е налице формирана сила на пресъдено нещо и същият не може да бъде
пререшаван. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за
същото искане и на същото основание, а според ал. 2 - решението има действие и за
наследниците на страните, както и за техните правоприемници. В чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК се
1
предвижда, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в
случаите, когато законът разпорежда друго, и повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. В случая са налице предпоставките за прекратяване на настоящото
производство на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299, ал. 2 ГПК производството по гр. д. №
6385/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, образувано по искова молба с вх. №
35370/05.02.2024 г. на Й. В. В., ЕГН ********** срещу „В.К.“ АД, ЕИК *****.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2