Решение по дело №275/2018 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

 № 408/14.12.2018год. гр. Перник 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Радост Бошнакова

Кристиан Петров

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 275 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение 1117/19.12.2017год., постановено по гр.дело № 3145/2017 год. по описа на Пeрнишкия районен съд е осъден С. Й. П.  да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София сумата от 4569,08 лв.- главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на *** г., сумата от 836,86лв. – договорна лихва начислена върху главницата за периода 25.01.2012г.- 15.04.2012г., 403,17 – наказателна лихва начислена за периода 25.01.2012г. – 15.04.2013г., ведно със законната лихва от 16.04.2013г. до окончателното изплащане на вземането.

В установения от закона срок решението е обжалвано от С. Й. П.  с искане същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд дължи служебно произнасяне по допустимостта на постановеното решение в обжалваната част, като в тази връзка констатира следното :

На 05.06.2017г. пред районния съд е предявен установителен иск по чл.422 ГПК за вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2160/2013г. по описа на ПРС.

От приложеното ч.гр.д. № 2160/2013г. по описа на ПРС, се установява, че с определение № 438/26.05.2017г. постановено по възз. ч. гр.д. № 287/2017г. по  описа на ПОС е отменено постановеното по ч.гр. дело №2160/2013 г. по описа на ПРС разпореждане от 18.04.2013 г. за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл.417 ГПК в частта му, с която е допуснато незабавно изпълнение и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист и е обезсилен издадения  изпълнителен лист.

В първото по делото заседание, проведено на 02.10.2017г., ищцовата страна, основавайки се на постановеното от ПОС определение по ч.гр.д. №  287/2017г. е направила искане по чл. 214 от ГПК за изменение  на иска от установителен към осъдителен такъв  без да се променят обстоятелствата, на които се основава искът.

С доклада си, съдът е приел, че е сезиран с осъдителен иск, по който се е и произнесъл с обжалваното решение.

Актовете на съда, постановени по повод направено искане по чл. 214 от ГПК не подлежат на самостоятелен контрол, но  тяхната законосъобразност се проверява от въззивната инстанция при проверка на допустимостта и правилността на първоинстанционното решение. Въззивният съд намира, че в случая незаконосъобразно районният съд е допуснал изменение на предявения установителен иск в осъдителен. При издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена, кредиторът разполага само с възможността да предяви установителен иск, като до обезсилване на издадената заповед за изпълнение осъдителен иск относно вземането предмет на заповедта, е недопустим. Това е така, защото при наличието на  заповед за изпълнение е налице изпълнително основание и съответно ако се приеме, че е допустимо предявяването на осъдителен иск за вземането, предмет на заповедта, то това би имало за последица създаването на второ изпълнително основание за същото вземане. Кредиторът би имал правен интерес от предявяване на осъдителен иск в случаите на обезсилване на заповедта за изпълнение, каквато не е настоящата хипотеза. Ето защо допуснатото на основание чл. 214 ГПК изменение на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК в осъдителен е недопустимо, което има за последица и постановяването на недопустимо съдебно решение и последното подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по действително предявения установителен иск.

В горния смисъл са и решение № 107 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 998/2011 г.; решение № 1 от 10.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 335/2017 г.; решение № 141 от 06.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2706/2013 г.и др.

Настоящата съдебна инстанция намира, че не следва да се произнася относно направените във въззивното производство разноски, тъй като същите на основание чл. 78, ал.1 ГПК, се присъждат с оглед основателността на иска, а в случая съдът не се произнася по съществото на спора. Направените от страните разноски пред въззивната инстанция следва да се присъдят със съдебния акт по съществото на спора съобразно крайния му изход.

 

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение 1117/19.12.2017год., постановено по гр.дело № 3145/2017 год. по описа на Пeрнишкия районен съд .

ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд, друг състав, за произнасяне по предявения установителен иск.

РЕШЕНИЕТО не  подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.