№ 2865
гр. Бургас, 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501248 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана
частна жалба с вх. № 5901/08.07.2022г. по описа на Районен съд – Несебър
против Определение № 679/02.06.2022г., постановено по гр. дело №
597/2022г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е прекратено
производството по делото и делото е изпратено на Районен съд – Стара
Загора. С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното определение и
делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Депозираната жалба е против съдебен акт, който подлежи на
обжалване, от лице, което има правен интерес да атакува постановеното
определение, дължимата държавна такса е заплатена и жалбата е постъпила в
преклузивния срок за атакуване на определението, поради което и същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от „Стани“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора
против „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, с който
се претендира да бъде прието за установено, че ищцовото дружество не
дължи на ответното дружество – „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от
997, 57 лева, представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия,
1
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер с фабричен номер *** от
измервателна точка ИТН *** в гр. Н., ул. О. П. *, ст. * на клиентски номер ***
за период от 09.12.2021г. до 09.03.2022г. за 90 дни.
С Определение № 679 от 02.06.2022г., постановено по гр. дело №
597/2022г. по описа на Районен съд – Несебър (преди да бъде връчен препис
на ответната страна от исковата молба) е прекратено производството по
делото и делото е изпратено на Районен съд – Стара Загора. Съдът в своите
мотиви е приел, че съгласно чл. 113 от ГПК исковете на и срещу
потребителите се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия
адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съдът е
посочил, че съгласно § 1, т. 41б от Закона за енергетиката, потребител на
енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ,
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването
му с енергия или природен газ. Съдът приема, че уредената в чл. 113 от ГПК
подсъдност е задължителна, а не по избор на страната и за тази подсъдност
съдът следи служебно, поради което и счита, че производството следва да се
разгледа от съда по седалището на ищеца – а именно – Районен съд – Стара
Загора.
На основание чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящия адрес – по постоянния.
В конкретния случай спорът по делото се свежда до въпроса дали
ищцовото дружество има качеството на потребител по смисъла на чл. 113 от
ГПК и съответно може ли да се ползва от местната подсъдност по чл. 113 от
ГПК. Съгласно легалната дефиниция на законодателя на понятието
„потребител“ в § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите,
„потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Това следва и от самата редакция и тълкуване на
нормата на чл. 113 от ГПК (цитирана и от Районен съд – Несебър), която
посочва, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
2
чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния, тоест нормата борави с понятията
„постоянен“ и „настоящ адрес“, а те се свързват само с физическо лице, но не
и с юридическо лице, каквото е именно лицето, депозирало исковата молба в
конкретния случай. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че
законодателят е ограничил качеството на потребител, ползващ се в защитата,
която предоставя Закона за защита на потребителите като икономически по-
слабата страна във възникналото правоотношение да се отнася и да се
ограничава само по отношение на физически лица. Юридическите лица не
могат да се ползват от защитата и привилегиите, които са предоставени от
закона в полза на „потребителите“, както и от допълнителните
процесуалноправни средства за ефикасна защита на правата на потребителите
и от правилата за защита правата на потребителите в различните сфери на
обществения и икономическия живот.
Дефинираното в Закона за защита на потребителите понятие се
припокрива с даденото в чл. 2, буква „б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета
на Европейските общности относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, според което потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност.
В конкретния случай е безспорно, че ищецът е юридическо лице и
дори и да има качеството на „потребител на енергийни услуги“ на основание
§ 1, т. 41б от Закона за енергетиката, то това юридическо лице няма
качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита
на потребителите и не може да се ползва от специална местна подсъдност,
която се отнася до „потребителите“ по смисъла на чл. 113 от ГПК – съответно
– и съдът не следи служебно за тази подсъдност и не следва да изпраща
делото в Районния съд по седалището на ищцовото дружество, а именно –
Районен съд – Стара Загора. В този смисъл и Определение № 262 от
08.07.2022г., постановено по частно гр. дело № 47/2022г. по описа на ІV г.о.
на ВКС на РБ.
Независимо от изложеното следва да се отбележи и
3
обстоятелството, че от изложените фактически обстоятелства в исковата
молба става ясно, че ищцовото дружество е действало именно като търговец и
именно в рамките на своята търговска и професионална дейност – изрично в
исковата молба е посочено, че дружеството има открити 36 броя
измервателни единици и всички на посочения адрес – гр. Н., ул. „О. П.“ № * и
само въз основа на това обстоятелство следва да се направи извод, че не се
касае за осъществяване на цели от частен характер.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че Районен съд –
Несебър е направил погрешна преценка относно обстоятелството, че
ищцовото дружество се ползва с качеството на „потребител“ по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП и образуваното производство следва да се движи по
правилата на предвидената в чл. 113 от ГПК местна подсъдност, намира, че
депозираната частна жалба е основателна и атакуваното определение, с което
е прекратено производството по делото и делото е изпратено на Районен съд –
Стара Загора следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Следва изрично да се отбележи, че посоченият довод в частната
жалба относно обстоятелството, че Районен съд – Несебър е компетентен да
разгледа спора по същество, тъй като спорът е предявен по настоящия адрес
на потребителя е несъстоятелен, тъй като юридическите лица нямат
качеството на „потребители“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и
нямат „настоящ адрес“, а единствено „седалище - населеното място, където се
намира управлението на дейността му“ по смисъла на чл. 12 от Търговския
закон. Независимо от неоснователността на доводите, изложени в частната
жалба, същата е основателна по изложените по-горе съображения и следва да
бъде уважена, като бъде отменено атакуваното определение и делото да бъде
върнато на Районен съд – Несебър за продължаване на съдопроизводствените
действия, а именно – връчване на препис от исковата молба на ищцовото
дружество на ответното дружество – „Електроразпределение Юг“ ЕАД и
съобразяване на местната подсъдност само при наличие на предявено
възражение от ответната страна в отговора на исковата молба, но не и
служебно от съда.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 679 от 02.06.2022г., постановено по гр.
дело № 597/2022г. по описа на Районен съд – Несебър, с което
производството по делото е прекратено и делото е изпратено на Районен съд –
Стара Загора.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5