Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 11.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 1236/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Ф.И.К., действащ чрез своята
майка и законен представител М.С.Т. твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано
на 18.05.2016 г., в гр. Банско, в следствие противоправното поведение на водача
на лек автомобил „Форд”, с рег. № ********Г.И.С.,
който движейки се от гр. Разлог посока комплекс „Банско спа“ го удрят докато
пресичал. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” ответникът З. „А.” АД отговаря за
вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.
Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от
претърпените увреждания – счупване на дясно бедро,
наложило оперативно лечение с поставянето на метална фиксация и гипсова
мобилизация, както и получил охлузвания по гърдите и главата. Твърди, че в
последствие на 21.11.2016 г. е извършена нова операция за отстраняване на
имплантите, както и че му била проведена рехабилитация след махане на гипсовата
имобилизация. Сочи, че произшествието се отразило негативно на психиката му –
не можел да спи спокойно, сънувал кошмари, бил напрегнат, тревожен, а в
последствие получил гърчове и припадъци, които продължавали и към 29.03.2019 г.
(уточнение на исковата молба в о.с.з. проведено на 29.03.2019 г.). Счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди възлиза на сумата в размер от 100 000 лева и претендира същите, както и
разходи за лечение в размер на 20,00 лева и лихва за забава от датата на
деликта до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът З. „А.” АД оспорва иска.
Оспорва да е налице противоправни поведение на застрахования при него водач,
като твърди, че причина за произшествието е единствено противоправното
поведение на ищеца, който е излязъл внезапно на пътното платно и го е пресякъл
на необозначено за това място, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на
приближаващото превозно средство, евентуално прави възражение за съпричиняване.
Оспорва и размера на иска за неимуществени вреди, като несъобразен с критериите
за справедливо обезщетение. Твърди, че на 01.08.2018 г. ищецът е получил от
самия делинквент обезщетение за претърпени вреди от произшествието в размер на
7 000,00 лева. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована
при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се
определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващото
си възражение за настъпване на произшествието в следствие виновното противоправно
поведение на ищеца, евентуално възражението си съпричиняване – поведението на
пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.
На 18.05.2016 г. е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 17,00
ч., в гр. Банско, на ул. „Явор“ е настъпило ПТП между участник 1 – с рег. № ********, управляван от Г.С. и пешеходецът Ф.И.К.,
като в протокола е посочена диагноза на пешеходеца фрактура на дясна бедрена
кост. В протокола като причини и обстоятелства за настъпване на произшествието
е посочено, че в гр. Банско, водачът на лекия автомобил се е движел по ул.
Явор, посока хотел Гинес с несъобразена скорост и се блъска с предна дясна част
слезналото от паркиран автомобил и пресичащо пътното платно дете – Ф.К.. По
отношение нарушението на водача на лекия автомобил е образувано досъдебно
производство, което е прекратено с постановление за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 3794/2016 от по описа на РУ на МВР гр. Банско,
пр.пр. № 935/2016 г. по описа на РП-гр. Разлог, поради постъпило искане от
пострадалия.
Според показанията на свидетеля С., през
2016 г., управлявал бял „Форд Ескорт“ и се движел от гр. Разлог към планината
през околовръстния път на гр. Банско, като минал през циганската махала. Пътят
бил двупосочен, с по една лента в посока, като нямало пътна маркировка и пътни
знаци. Движел се с около 50 км.ч., когато видял, че в дясно има деца и тогава
станало ПТП, при което малко дете изникнало от лявата страна на колата. Детето
пресичало тичайки от ляво на дясно, като свидетелят веднага натиснал спирачки,
но автомобилът поднесъл, тъй като от ремонта пътят бил песъчлив и настъпил удар
в областта на предна дясна част на лекия автомобил. Сочи, че от лявата страна
имало спрели автомобили и той видял майката на детето - М. да паркира, видял,
че от другата страна в дясно имало играещи деца, след което видял пресичащото
дете, като помни, че по-скоро детето заобиколило зад задния габарит на автомобила
и не се огледало.
Според показанията на свидетеля С. той
бил свидетел на произшествието, при което Ф. пострадал, в гр. Банско, на ул.
Явор в посока към лифта. Свидетелят сочи, че от лявата страна на пътя имал
автомивка, работел, и около 17,00 ч чул спирачки на кола, като самият удар не
видял. Отишъл да види какво става и видял, че майката взема детето от мястото,
на което го е блъснала колата. Веднага качили детето в неговия автомобил и го
закарал в „Бърза помощ“. Свидетелят сочи, че мястото на произшествието е в
началото на гр. Банско, където е къщата на пострадалото дете. В автомобила му
детето и майката плачели.
Според заключението на автотехническата
експертиза, процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило в гр. Банско,
като на мястото на произшествието не е имало пътна маркировка и пътни знаци, а
мястото на удара е на около 2,5 метра в дясно от десния край на платното по
посока на лекия автомобил. С оглед оставените спирачни следи вещото лице сочи,
че при настъпване на процесното ПТП скоростта на лекия автомобил е била 48,67
км/ч. Според вещото лице водачът могъл за пръв път да види пострадалото дете,
когато то се появило зад задния габарит на автомобила, от който слязло, към
който момент автомобилът отстоял на 55,16 м., при опасната зона за спиране от
28,67 м.. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при добра
видимост, като с оглед горните изчисления вещото лице, сочи че водачът на лекия
автомобил е реагирал със закъснение.
Според показанията на свидетелката Е.Т.
тя е баба на пострадалото дете. За произшествието разбрала същия ден по
телефона, като на следващия отишла в болницата и видяла Ф. преди операцията,
плачел от болка, кракът му бил подут целия. След операцията майка му се грижела
за него, слагала му памперси, тъй като не можел да става от леглото, хранела
го. Т. сочи, че кракът на Ф. бил гипсиран от ябълката до долу и той не можел да
става, майка му го извеждала на количка на слънце и след махане на гипса също
го водела, тъй като той не можел да ходи сам. Преди втората операция Ф. ходел
на рехабилитация и масажи, като майка му го държала за ръчичка, за да ходи,
като през този период имал силни болки в крака. Към момента на депозиране на
показанията свидетелката сочи, че Ф. има оплаквания от болки когато времето е
студено, както и голям белег, който се вижда, когато е по къси панталонки.
Свидетелката Т. сочи, че след инцидента вижда промяна във Ф. – станал
по-чувствителен, започнал за кратко да заеква, а към момента на депозиране на
показанията малко. За произшествието
свидетелката сочи, че знае, че е станало когато са се прибирали с колата от
детска градина и при слизане, но нищо повече. Според Т., когато се съблича Ф.
пита майка си от къде са му белезите, но те избягвали темата, тъй като е още
малък.
Според показанията на
съдебно-медицинската експертиза в следствие на процесното ПТП ищецът е получил
счупване на дясна бедрена кост и охлузвания на главата и гърдите. Проведено е
оперативно лечение на счупването с открито наместване и фиксиране на
фрагментите с игли на Ендер и е поставена гипсова имобилизация за 6 седмици,
както и са направени разходи свързани с лечението в размер на 20,00 лева. На
21.11.2016 г. е приет за оперативно отстраняване на имплантите. Според вещото
лице болките и страданията са били най-интензивни през първите два месеца от
лечението, като според отговорите на вещото лице в о.с.з. обичайният период за
възстановяване е 6-7 месеца, като с оглед възрастта на пострадалото дете
възстановяването на костта е пълно, операцията е направена добре, проведено е и
адекватно лечение. В открито заседание
вещото лице сочи, че при ищеца е проведена стандартна рехабилитация, при която
интензитета на болките не е голям и целта й е да се преодолее загубената еластичност
на мускулите и сухожилията. Вещото лице сочи, че няма медицинска данни за
черепно-мозъчна травма в следствие на произшествието.
Видно от болничен лист от 21.02.2018 г.
на тази дата е извършен преглед на Ф.К. във връзка с оплаквания за датиращи от
9 месеца афективно-респираторни пристъпи, които продължават при нервиране, като
в болничния лист е посочено, че при направено ЕЕГ на 14.11.2012 г. данните са в
норма. В болничния лист е посочено, че не се касае за епилептични пристъпи, а
за психогенни състояния от неправилно педагогическо въздействие.
Според заключението на
съдебно-психологичната експертиза детето Ф.К., към момента на инцидента е било
на 4 г. и 9 месеца и е изпитало остър емоционален стрес и страх. В последствие
е изпитало адаптационна реакция с проява на безпокойство, неспокоен сън,
страхови изживявания, най-интензивни през първите 4-5 дни след инцидента.
Според вещото лице съобщените от майката гърчове нямат своята причина
настъпването на инцидента, като няма данни те да са епилептични. Вещото лице
сочи, в т.ч. и в съдебно заседание, че майката не съобщава за заекване, а
по-скоро за логопедичен проблем, който няма за своята причина процесното ПТП.
Според експерта като по-продължителна травматична последица се набелязва
страхът на детето от игри в рамките на около 4 месеца след възможността за
самостоятелно движение, както и неудобството от белега от операцията. Към
момента на изследването вещото лице сочи, че актуални травматични изживявания
при детето в следствие на инцидента не се установяват.
Предвид заключението на
съдебно-психологичната експертиза и представеният болничен лист съдът намира за
недоказано по делото обстоятелството, че в следствие на произшествието при
ищеца са се появили гърчове и припадъци, които са продължили продължително
време.
Предвид събраните по делото писмени,
гласни доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за
пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и
противоправно поведение на свидетеля Г.С., като водач на л.а. „Форд”, с рег. № ********,
който е нарушил правилото на чл. 20, ал.2, изр. второ ЗДвП и чл. 116 ЗДвП, като
при възникналата опасност за движението, свързана с неправилното пресичане на
пешеходецът дете Ф.И.К., не е предприел своевременно спиране.
По възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 97
от 06.07.2009
г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК, решение № 52/08.05.2014 г. по т.д. № 1498/2013
г. на ВКС, II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно
поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване на тези факти е у
ответника.
В настоящия случай се
установи, че ищецът е слезнал от паркираното от майка му току-що превозно
средство и сам е предприел пресичане, като внезапно е излязъл да пресече
пътното платно тичайки. Установява се, че ищецът е имал възможност да види
приближаващия лек автомобил и да съобрази поведението си с него като не
предприеме пресичане. Ето защо съдът намира, че с поведението си той е нарушила
правилото на чл. 113, ал.1, т.1 ЗДвП,
като внезапно е пресичала пътното платно без да се съобрази с приближаващия лек
автомобил и неговата скорост на движение.
При съпоставка
противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед приноса им към
вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на
правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като с
по-голяма тежест се характеризира нарушението на водача на моторното превозно
средство. В тази връзка следва да се отбележи, че законът с по-голяма строгост
подхожда към противоправното поведение на водачите на моторни превозни
средства, пред това на останалите участници в движението по пътищата, тъй като
управляването на МПС представлява дейност, която по естеството си съдържа
повишена обществена опасност и несъобразяването на правилата по осъществяването
й е по- укоримо / в този смисъл е и задължителната практика на ВКС- в този
смисъл е и практика на ВКС - решение №
33/04.04.2012г.
по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. №
1498/ 2013г. на ВКС, ІІт.о., решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т.
о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай нарушението на
водача на моторното превозно се изразява в не предприемане на своевременно
спиране на моторното превозно средство с оглед възникналата опасност от ПТП с
ищеца и несъобразяване с това, че той е дете. Съдът съобразява и конкретните
обстоятелства относно пътната обстановка – произшествието е настъпило в жилищна
зона, при добра видимост. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на
пострадалия в настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да
бъде определен в размер на ¼.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Установява се от декларация, лист
136 от делото, че ищецът чрез законния си представител, е получил от
делинквента като обезщетение за претърпени вреди от произшествието сумата от 7
000,00 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият
размер за обезщетяване на претърпените от Ф.К., болки и страдания в следствие
на ПТП е сумата от 45 000 лв. За да определи размера съдът отчита общия оздравителен период от 6 месеца и
заключението, че е налице пълно оздравяване. При определяне на размера на
обезщетението съдът отчита обстоятелството, че първите два месеца от лечението
са съпроводени с по-интензивни болки и с невъзможност за самостоятелно
придвижване. Съдът отчита и възрастта на пострадалия към датата на
произшествието – 4 години и 9 месеца и
обстоятелството, че за продължителен период от време травмата в бедрото е
откъснала детето от обичайните за него игри с приятели, че останалият след
операциите белег все още го смущава, както и че в първите дни след
произшествието детето е изпитвало интензивен страх, тревожност и смущение в
съня, които към момента на устните състезания напълно са преодолени. При
определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в
страната към датата на деликта, както и предвидените в закона лимити на
отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното предявеният иск
за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 26 750,00 лева (45000
– 11 250 – 7000 = 26750), при отчитане приноса на пострадалия и извършеното
плащане от делинквента и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 100
000,00 лева, а предявеният иск за имуществени вреди, при отчитане приноса на
пострадалия, следва да бъде уважен за сумата от 15,00 лева и отхвърлен за
гоницата до пълния предявен размер.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта - при неимуществените вреди
и от датата на плащане – при имуществени вреди, т.е. отговаря за тези лихви, за
които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) /от
деня на уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да
възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил увреденото лице вместо
застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и лихва за забава за периода
от датата на деликта- 18.05.2016 г. до окончателното плащане върху
обезщетението за неимуществени вреди и от 14.11.2016 г. върху обезщетението за
имуществени вреди.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски в
производството.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Р.М. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 1133,66 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 358,87 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1070,60 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 183,46 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З.
„А.”
АД, ЕИК:
********,
да заплати на Ф.И.К., ЕГН: **********,
действащ
чрез своята майка и законен представител М.С.Т., ЕГН: **********, на основание
чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 26 750
лв. представляваща дължима застрахователно обезщетение за претърпените от
реализирано на 18.05.2016 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие
противоправното поведение на Г.И.С., като водач на л.а. „Форд”, с рег. № ********,
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило счупване на дясна бедрена
кост и охлузвания по гърдите и главата и преживян стрес, ведно със законната
лихва от 18.05.2016 г. до плащането, както и сумата от 15,00 лева –
разходи за лечение по фактура с № **********/14.11.2016 г., ведно с лихва за забава
от 14.11.2016
г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
горницата до пълния предявен размер от 100 000,00 лева, както и за вреди изразяващи
се в гърчове и припадъци и за имуществени вреди за горницата до пълния предявен
размер от 20,00 лева.
ОСЪЖДА И. П. Г.,
ЕГН: ********** да заплати на З. „А.”
АД, ЕИК: ********, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 358,87 лева - разноски
по делото.
ОСЪЖДА
З.
„А.” АД, ЕИК: ******** да
заплати на адв. Р.М. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на
1133,66 лева.
ОСЪЖДА З. „А.”
АД, ЕИК: ******** да заплати
по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1070,60 лева и
разходи за депозит за вещи лица в размер на 183,46 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: