Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.П., 16.02.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – П. (РСПп),
І-ви състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на съдебния секретар Мария
Николова, като разгледа докладваното от съдията Гюров гражданско дело № 420 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.123, вр. чл.127, ал.2, чл. 143, ал.1 и чл.149 от СК.
Предявена е искова
молба вх.
№638/12.06.2017
година от Ф.М.С. и Б.М.С., със знанието и
съгласието на баща им М.Б.С., от Б.М.С., чрез М.Б.С., в качеството му на баща и
законен представител, и четиримата с адрес: гр.З., ул. „**********” 39, срещу П.И.Н..
Ищците твърдят в исковата молба, че М.Б.С. няма сключен граждански брак с
ответницата, но живели заедно повече от 20 години. Твърди се, че от това
съвместно съжителство са родени три деца: Ф.М.С., ЕГН **********, родена на ***
г., Б.М.С., ЕГН **********, роден на *** г. и Б.М.С., ЕГН **********, родена на
*** г. Ищците твърдят в исковата молба, че ответницата напуснала семейното
жилище преди една година и заживяла с друг мъж в с.Я.. Твърдят, че от тогава не
се е интересувала от децата и не поддържала връзка с тях. Твърдят, че бащата
изцяло поел грижите за тях, всички разходи свързани с нуждите от храна, облекло,
свързани с учебната и извънучебната дейност. Ищците молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата:
1. На основание чл. 143, ал.
2 от СК, П.И.Н., ЕГН **********,***, да заплаща на детето си Б.М.С., ЕГН **********,
чрез баща му М.Б.С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160.00 лева,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното й изплащане,
считано от 12.06.2017 г.
2.
На
основание чл. 149
от СК, П.И.Н., ЕГН **********,***, да заплати на детето си Б.М.С., ЕГН **********,
чрез баща му М.Б.С., ЕГН **********, за периода от 11.06.2016 г. до 11.06.2017 г.вкл., месечна
издръжка в размер на 160,00 лв. месечно,
или общо сумата от 1920,00 лева, ведно със законната лихва от 12.06.2017 г. до
окончателното й заплащане.
3. На основание чл. 143, ал.
2 от СК, П.И.Н., ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното си дете Б.М.С.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140.00 лева, чрез баща му М.Б.С.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано
от 12.06.2017 г.
4. На основание чл. 149 от СК, П.И.Н., ЕГН **********,***,
да заплати на детето си Б.М.С., ЕГН **********, чрез баща му М.Б.С., ЕГН **********, за периода от 11.06.2016 г. до 11.06.2017 г.вкл. месечна издръжка в размер на
140,00 лв. месечно, или общо сумата от 1680,00 лева, ведно със законната лихва от 12.06.2017
г. до окончателното й заплащане.
5. На основание чл.127, ал.2
от СК, М.Б.С. моли съда да присъди
упражняването на родителските права върху децата Ф.М.С., Б.М.С. и Б.М.С. на
бащата М.Б.С., ведно с всички законни последици от това.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответницата П.И.Н., с който са представени писмени
доказателства и са направени доказателствени искания, уважени с постановеното определение по делото, не се явява в съдебно заседание, не се
представлява, не ангажира становище. Ответницата моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска на ищеца с правно основание чл.149
от СК, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59,
вр. чл. 142 и чл. 143 от СК, да предостави упражняването на родителските права
по отношение на децата Ф.М.С., Б.М.С. и Б.М.С. на ищеца, а на нея да определи
режим на лични контакти с тях, като постанови местоживеенето на децата да бъде
гр.З., ул. „**********" № 39 и да присъди на ищеца М.Б.С. в качеството му
на баща и законен представител на малолетната Б.М.С. месечна издръжка, ведно
със законните последици, считано от влизане в сила на решението.
Районен
съд-П.,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл.235
ГПК намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се
спори от
страните, както и от представени по делото по делото писмени доказателства: Удостоверение за раждане от *** г. /дубликат/ на
15 рн „М.” при С. община гр.С.; Удостоверение за раждане от *** ***;
Удостоверение за раждане серия ПП-АР № **********/07.08.2008 г. на Община П.;
Удостоверение изх.№ 045/18.04.2017 г. издадено от „Рестийл” ЕООД; Удостоверение
от 11.04.2017 г. издадено от „Джи Ейт Студио” ООД; Удостоверение изх.№
161/18.04.2017 г. издадено от АТПГ гр.З.; Удостоверение изх.№ 162/18.04.2017 г.
издадено от АТПГ гр.З.; Служебна
бележка № 854/19.04.2017 г.
на СУ „Свети
Паисий Хилендарски” гр.З.,
се установява, че М.Б.С. и П.И.Н.
са родители на непълнолетните
деца: Ф.М.С., като
същата е ученик на АТПГ гр.З., като през учебната 2016/2017 г. е завършила
успешно 10-ти клас и понастоящем е ученик в 11-ти клас на същото училище; Б.М.С.,
като същия е ученик на АТПГ гр.З., като през учебната 2016/2017 г. е завършил
успешно 8-ми клас и понастоящем е ученик в 9-ти клас на същото училище; Б.М.С.,
като същия е ученик в СУ „Св.Паисий Хирлендарски” гр.З., като същата е ученик в
3-ти клас на същото училище.
От приет
социален доклад по делото се установява, че във връзка с постъпило искане от
Районен съд - П. за изготвяне на социален доклад за децата Ф.М.С., Б.М.С. и Б.М.С., от Д „СП”-П.
е
извършена анкета в жилището, в което се отглеждат, проведени са срещи с бащата
и децата. От
извършеното социално проучване е установено следното: Децата Ф., Б. и Б. са
родени по време на съвместното съжителство на М.С. и П.Н.. Двамата са полагали
грижи за тях до месец юни 2016 г., когато майката е напуснала жилището. След
раздялата на родителите, грижите за децата са поети изцяло от бащата. В проден
разговор с М.С. съобщава, че от датата на раздялата му с П.Н., тя е търсила
няколко пъти децата и не е предоставяла редовно средства за издръжката им. През
последните около пет месеца майката не се е обаждала по телефона и не е
контактувала с децата. Бащата желае той да упражнява родителските права по
отношение на трите деца и бъде определена издръжка за децата М. и Б., съответно
по 160 лв. и 140 лв. С решение на PC П. за непълнолетната Ф.М.С. е определена
месечна издръжка, която майката да заплаща в размер 180 лв. М.С. заявява, че не
е ограничавал контактите на децата с майката и те могат да се срещат с нея
винаги, когато тя или те пожелаят. При проведен разговор с децата е установено,
че те са спокойни. Общуват без затруднение. С добър външен вид, облечени с
чисти, подходящи за сезона дрехи. Децата изразяват желание и в бъдеще да се
отглеждат от баща си. След
раздялата на родителите грижи за отглеждането и възпитанието на непълнолетните Ф.
и Б. и малолетната Б. се полагат от техния баща М.Б.С.. Основните им жизнени
потребности от подслон, храна, здравеопазване и образование са задоволени. Децата са записани в
пациентската листа на д-р Валентина Великинска с адрес на медицинската практика
в гр. З.. Бащата не съобщава за свои и на децата здравословни проблеми. Жилището, в което към
момента се отглеждат децата представлява, къща на два етажа. Бащата и трите
деца обитават втория етаж, състоящ се от кухня, две спални, преходен хол и
санитарен възел. Ф. ползва самостоятелно една стая, обзаведена с мебели задоволяващи
потребностите й. Бащата заедно с двете си по-малки деца ползва другата спалня.
Жилището е обзаведено с необходимите мебели, вещи и битова техника за
приготвяне и съхранение на храна. Налице са условия за организиране на
домакинството. Отоплява се с печки на твърдо гориво. М.С. работи във фирма „Рестил” ЕООД с работно място
в с. Челопеч като общ работник, редовна смЯ.. Видно от представено
удостоверение изх. № 082 от 09.10.2017 г. за периода от 01.2017 до 09.2017 г е
получил средномесечно брутно трудово възнаграждение 492,18 лв. Децата контактуват с
роднините си по бащина линия. При отглеждането им М.С. се подпомага от майка си
Фана С.. През
учебната 2017/2018 г. Ф.С. е ученичка в 11 клас в АТПГ гр. З.. Б.С. е ученик в
9 клас в АТПГ гр. З.. Б.С. е ученичка в 3 „а” клас в СУ „Св. Паисий Хилендарски” гр. З.. До настоящия
момент в отдел „Закрила
на детето” не
са постъпвали сигнали за допуснати неизвинени отсъствия или отрицателни прояви
от трите деца.Децата са привързани помежду си. Привързани са към родителите си
и роднините си. Няма данни бащата да ограничава контактите на децата с майката. Към момента бащата е
пряко ангажиран с отглеждането и възпитанието на децата. Осигурил е подходящи
битови условия за отглеждането им. Основните им битови потребности са
задоволени. Твърди, че не ограничава контактите им с майката, но тя не ги търси
редовно. Контактите помежду им са предимно в социалната мрежа Фейсбук. Видно от извършеното
проучване бащата е пряко ангажиран с грижите за децата Ф., Б. и Б.. В жилището,
където се отглеждат са налице подходящи битови условия. До момента няма данни
децата да са били обект на неглижиране в семейна среда. От значение е
осигуряване на средства за издръжката на Б. и Б. и от двамата родители, като по
този начин по-пълно биха били задоволени потребностите им. Размера на
издръжката следва да се определи съобразно възрастта им и необходимостта от
средства за покриване на ежедневните им потребности.
От
разпитания в съдебно заседание свидетел Фатма С., баба на непълнолетните ищци Б.
и Б. и майка на ищеца М., чиито показания настоящия съдебен състав цени през
призмата на чл.172 СК, като счита същите за непоротиворечиви, непосредствено
възприети и кореспондиращи с установената фактическа обстановка, се установява,
че децата Ф., Б. и Б. ***. Майката П.И.Н. не живеела при тях втора година.
Не била давала пари за издръжка и за трите деца. Синът и можело и да има
проблеми с родителските права. Майката не се обаждала и по телефона. „Грам” не
я интересувало и за децата. Той работел, гледал си ги. Те ходели на училище.
Знае, че майката не давала нищо - никакви пари. Не била виждала децата.
От представените
по делото с отговора писмени доказателства, а именно:
6 бр. платежни документи, не се установи по безспорен начин съпричастността им
към предмета на делото, поради което настоящия съдебен състав не ги цени като
писмени доказателства.
Горното
се установява по несъмнен и безпротиворечив начин от събраните по делото
писмени доказателства, както и от преценените събрани гласни доказателства.
При
така установената фактическа обстановка,
съдът извежда
следните правни изводи:
По иска с правно основание
чл.123, вр. чл.127, ал.2 СК: Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск,
предявен от М.С. срещу
П.И. с правно основание чл.
127, ал. 2, вр.чл.123 СК. Съобразно утвърденото в съдебната практика разбиране
искът по чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не са съпрузи и не живеят заедно,
не е само за това при кой от тях да живее ненавършилото пълнолетие тяхно дете,
а и за това кой родител да упражнява родителските права по отношение на него –
в този смисъл решение № 669/17.02.1992 г. на ВС и решение № 1218/27.12.1999 г.
по гр. д. № 1129/1999 г. на ВКС, II г. о. Съвместното живеене на детето с
родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и
задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е практически
невъзможно. Затова положението, когато родителите са трайно разделени или не са
в брак и не живеят заедно, е идентично както при развод, което и при липсата на
изрични законови разпоредби за подобни случаи налага чрез прилагането по аналогия
на правилата на чл. 59 СК да бъде определено кой от двамата родители ще
упражнява еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима
предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с
детето. Настоящият случай е именно такъв. От данните по делото се установява,
че страните М.Б.С. и П.И.Н. са родители на
непълнолетните
деца: Ф.М.С., Б.М.С.
и Б.М.С.. Страните никога не са били в брак, живели са на семейни начала, като след
раздялата им децата са останали да
живеят при бащата.
До завеждане на настоящото дело по съдебен ред не е било постановявано кой от
двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално
определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен такъв.
Съгласно чл.
59, ал. 4 СК съдът предоставя упражняването на родителските права, след като
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Видно от законовата
разпоредба основен, а и на практика – единствен, обективен критерий за това на
кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските
права е интересът на децата. В конкретния случай и двете страни по
настоящото производство претендират на
нея да бъдат възложени родителските права. Съдът намира, че в интерес на детето
е упражняването на родителските права да бъде предоставено на М.Б.С., при
когото и понастоящем те живеят. Установиха се предпоставките, визирани в чл.
127 СК – исковете са предявени от единия
родител срещу другия родител, по отношение на дете, за което е налице
разногласие по въпроса за упражняването на родителските права. Установи се по
делото, че майката не е полагала постоянно грижи и не е давала регулярно издръжка
на децата си. Същият не се установи да има постоянни доходи, да притежава
жилище, в което да осигури нормален живот на малолетното дете. Установиха се
предпоставки бащата да полага грижите за отглеждането и издръжката на децата –
същия получава доходи от трудово правоотношение, като не се установи да
получава доходи по реда на чл.7 ЗСПД, живее в дом, в който са създадени благоприятни условия за
отглеждането на децата, подпомаган от неговата майка. При преценката на
основателността на иска, предявен от бащата срещу майката, съдът взема предвид
и изразеното по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето становище на
органа по закрила на детето.
Горните съображения мотивират съда да постанови решение, по силата на
което да предостави за упражняване на
родителските права по отношение на децата Ф.М.С., ЕГН **********, родена на *** г., Б.М.С.,
ЕГН **********, роден на *** г. и Б.М.С., ЕГН **********, родена на *** г., на М.Б.С., ЕГН **********, в
качеството му на баща и законен представител, като
уважи предявения от него срещу
П.И.Н., ЕГН ********** иск с правно основание чл.123, вр.чл.127, ал.2 СК, като определи
местоживеенето на децата Ф.М.С., ЕГН **********, родена на *** г., Б.М.С.,
ЕГН **********, роден на *** г. и Б.М.С., ЕГН **********, родена на *** г., да бъде при бащата М.Б.С., ЕГН **********. При този изход на делото, съдът следва да постанови режим на лични
отношения между ответника П.И.Н., ЕГН ********** с децата Ф.М.С., ЕГН **********, Б.М.С., ЕГН ********** и Б.М.С., ЕГН **********, като ответника П.И.Н., ЕГН ********** може да взема децата Ф.М.С., ЕГН **********, Б.М.С., ЕГН ********** и Б.М.С.,
ЕГН ********** всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца,
от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване, както и две
седмици през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата М.Б.С., ЕГН **********.
І. По исковете за издръжка с правно
основание чл. 143, ал.2
СК,
съдът намира предявения иск за допустим – същите са предявени от Б.М.С., със знанието
и съгласието на баща си М.Б.С. и от М.Б.С., като баща и законен представител на Б.М.С..
Съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника бе да
докаже при условията на главно и пълно доказване, че дава издръжка на ищците,
като съдът намира че такова доказване не бе
проведено от страна на ответника. Съгласно чл. 142 СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие
деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
родителя, като минималната издръжка е равна на една четвърт от минималната
работна заплата. Съгласно Постановление № 141/13.07.2017 г. на МС за определяне
размера на минималната работна заплата за РБ, от 01.01.2017 г. същата е в
размер на 460,00 лв., а съгласно Постановление № 416/20.12.2017 г. на МС за
определяне размера на минималната работна заплата за РБ, от 01.01.2018 г.
същата е в размер на 510,00 лв..
Не се събраха
доказателства, че ответника получава трудово възнаграждение, като не се събраха
доказателства и същия да не е работоспособен, да не е здрав и да не може да полага труд .
Според чл.143,
ал.2 от СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като в чл.142, ал.2 СК е определена
минимална граница на издръжката, а именно една четвърт от минималната работна заплата,
а съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл.143 от СК следва да се
прилагат както когато се иска за първи път издръжка, така и когато се иска
увеличение (респ. намаление на нейния размер) поради промЯ. на обстоятелствата
при които е била определена преди това /В този смисъл Р –917/ 1980г. на ІІ
г.о./.
С оглед
обстоятелството, че непълнолетното
дете Б. е на възраст почти
шестнадесет години към постановяване на съдебното решение, съдът приема, че за
издръжката му, съобразена с индивидуалните личностни и преди всичко с
възрастовите особености, характерни за дете на посочената възраст, месечно са
необходими и достатъчни средства на сума на издръжката
от 160,00 лева, в какъвто
е и претендирания размер на исковата
претенция, която е основателна.
С оглед
обстоятелството, че малолетното
дете Б. е на възраст девет и
половина години към постановяване на съдебното решение, съдът приема, че за издръжката
му, съобразена с индивидуалните личностни и преди всичко с възрастовите
особености, характерни за дете на посочената възраст, месечно са необходими и
достатъчни средства на сума на издръжката
от 140,00 лева, в какъвто
е и претендирания размер на исковата
претенция, която е основателна.
С
оглед възприетия по-горе размер на нужната за децата издръжка и като взе
предвид, че родителското задължение за издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца е безусловно по своя характер, като тя се дължи независимо дали родителят
може да се издържа от своето имущество или не, както и независимо от това дали
упражнява родителските права върху детето или не, съдът намира, че ответникът
следва да поема издръжката на децата Б. и Б., в размер на установения такъв.
Съдът следва да осъди ответникът да заплаща месечно издръжка в размер от 160,00
лева за детето Б. и в размер ан 140,00 лева за дедето Б..
Ето
защо съдът намира исковете, предявени с
правно основание чл. 143, ал. 2 от
СК за основателни в претендираните размери, като следва да
се постанови решение, с което да се осъди ответника П.Н. да
заплаща месечна издръжка на своето дете – Б.С., със съгласието на неговия баща
М.С., в размер на 160,00
лв., считано от 12.06.2017
година, занапред, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
отмЯ.та на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
датата на настъпване на изискуемостта до окончателното заплащане, както и да
се осъди ответника П.Н. да заплаща месечна издръжка на своето
дете – Б.С., чрез нейния баща и
законен представител
М.С., в размер на 140,00
лв., считано от 12.06.2017
година, занапред, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
отмЯ.та на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
датата на настъпване на изискуемостта до окончателното заплащане..
На
основание чл. 242
ГПК, съдът служебно следва да допусне предварително изпълнение върху решението,
в частта му досежно присъдените
издръжки.
ІІ. По исковете за издръжка с правно
основание чл. 149
СК,
съдът намира предявените
искове
за допустими
– същите са предявени от Б.М.С., със знанието
и съгласието на баща си М.Б.С. и от М.Б.С., като
баща и законен представител на Б.М.С..
Съобразно
разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ответницата П.Н. бе да докаже при условията на главно и пълно
доказване, че е давала издръжка на ищците за
посочения исков период,
като съдът намира, че такова
доказване не бе
проведено изцяло от
страна на ответника. Съгласно чл. 142 СК, размерът на издръжката, която
родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от
нуждите на децата и от възможностите на родителя, като минималната издръжка е
равна на една четвърт от минималната работна заплата. Не се събраха доказателства, че
ответницата е получавала трудово
възнаграждение, като не се събраха доказателства същата да не е работоспособна, да не е здрава
и да не може да полага труд.
Според чл.149 от СК издръжка за минало
време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска., каато според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си.
Съдът
намира, че се доказаха предпоставките за основателността на претенцията за
издръжка за минало време - от 11.06.2016
г. до 11.06.2017 г.вкл,
установи се, че за миналия период до датата на завеждане на исковата молба
ответникът не е
заплащал никакви суми, които съдът да приеме като погашение на
ответниковото задължение за издръжка за процесния исков период.
По посочените съображения съдът следва да постанови решение, с което да приеме
исковете
за издръжка за минало време в размер на 160,00 лв. месечно,
или общо от 1920,00 лв. за ищеца Б. и в размер на 140,00 лв. месечно, или общо от
1680,00 лв. за детето Б.,
като основателни,
като присъди общия размер на същите.
На
основание чл. 242
ГПК, съдът служебно следва да допусне предварително изпълнение върху решението,
в частта му досежно присъдените
издръжки.
ІІ. Относно
разноските по производството:
С оглед отправено от страна на ищците за присъждане на разноски и предвид изхода на делото, съдът намира, че следва да осъди ответника П.И.Н. с ЕГН:********** да заплати държавна такса от 144,00 лв., определена върху размера на присъдените издръжки за времето от 11.06.2016 г. до 11.06.2017 г.вкл. и държавна такса от 432,00 лв., определена върху размера на присъдените издръжки за неопределен срок, изчислен върху тригодишните платежи, в съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и в съответствие с Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г., и същата да бъде определена в общ размер на 576,00 лева, както и да възложи на ответника П.И.Н. с ЕГН:********** направени разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл.80 ГПК в размер на 350,00 лева.
Мотивиран
от изложеното, Районен
съд-П., първи
състав
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на
основание чл.123, ал.2, вр.чл.127, ал.2 от СК,
на М.Б.С., ЕГН **********, с
адрес ***,
упражняването родителските права и задължения по отношение на децата
Ф.М.С., ЕГН **********, родена на *** г., Б.М.С., ЕГН **********, роден на ***
г. и Б.М.С., ЕГН **********, родена на *** г., като постановява децата Ф.М.С.,
ЕГН **********, родена на *** г., Б.М.С., ЕГН **********, роден на *** г. и Б.М.С.,
ЕГН **********, родена на *** г., да
живеят при бащата М.Б.С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на П.И.Н., ЕГН **********, с
децата Ф.М.С., ЕГН **********, родена на
*** г., Б.М.С., ЕГН **********, роден на *** г. и Б.М.С., ЕГН **********,
родена на *** г., както следва: П.И.Н.,
ЕГН **********
може
да взема децата Ф.М.С., ЕГН **********, родена на
*** г., Б.М.С., ЕГН **********, роден на *** г. и Б.М.С., ЕГН **********,
родена на *** г. всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца – от 10,00 часа до 17,00 часа,
с преспиване, както и две седмици през
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата М.Б.С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 143,
ал. 2 от СК, П.И.Н. с ЕГН:**********, да заплаща на непълнолетното си дете Б.М.С. с ЕГН:**********, със знанието и съгласието
на баща си М.Б.С. с ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 160,00 (сто и шестдесет) лева, считано от 12.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното и изплащане, до настъпване на законова причина за изменението или
отпадането на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, 143, ал. 2 от СК, П.И.Н. с ЕГН:**********, да заплати на непълнолетното си дете Б.М.С. с ЕГН:**********, със знанието и съгласието
на баща си М.Б.С. с ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на
160,00 лева за периода от 11.06.2016 г. до 11.06.2017 г.вкл., или общо
сумата от 1920,00 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, ведно със законната
лихва от 12.06.2017 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК,
П.И.Н. с ЕГН:**********, да заплаща на малолетното
си дете Б.М.С.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140.00 лева, чрез баща му М.Б.С.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано
от 12.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното и изплащане,
до настъпване на законова причина за изменението или отпадането на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, 143, ал. 2 от СК, П.И.Н. с ЕГН:**********, да заплати на малолетното си дете Б.М.С., ЕГН **********,
чрез баща му М.Б.С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140.00 лева,за периода от 11.06.2016 г. до 11.06.2017 г.вкл., или общо сумата от 1680,00 (хиляда шестстотин и осемдесет) лева, ведно със
законната лихва от 12.06.2017 г. до окончателното й заплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА П.И.Н. с ЕГН:**********, да заплати, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, на М.Б.С. с ЕГН:********** сумата от 350,00(триста)лева, съставляваща
направени разноски.
ОСЪЖДА П.И.Н. с ЕГН:**********, да заплати, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на Районен
съд-П. сумата от 576,00
(петстотин седемдесет и шест) лева, съставляваща държавна такса върху
уважените размери на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред С.О.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: