Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр. Елена, 1.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Й.Й., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 154 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и осъдителен иск при условията на
евентуалност.
Постъпила е искова молба от „Ти Би Ай
Банк” ЕАД гр. София, представлявано от Н.Г.С.и А.Ч.Д., чрез юрисконсулт С.Р.Р.,
против А.С.А. ***. В същата се твърди, че в Районен съд – Елена било образувано
ЧГД № 450/2018 г. по описа на Районен съд – Елена, като била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз
основа на последния било образувано изпълнително дело № 238/2018 г. по описа на
ЧСИ С.К.с № 809 в Регистъра на камарата на ЧСИ с район на действие ВТОС. Ищецът
заявява, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № *****/0*****г.
На ответника бил отпуснат кредит в размер на 5000.00 лв., като към него се
включвала и еднократна такса за оценка на риска в размер на 684.24 лв., дължима
в деня за подписване на договора за кредит, която се финансирала от кредитора и
се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план в предвид заявеното му желание. Освен това ответникът пожелал
да сключи и застраховка „Живот” в размер на 702.00 лв. Общото крайно задължение
по договора възлизало на 9773.54 лв., която сума била разсрочена на 36
погасителни месечни вноски, от които 35 броя в размер на 271.49 лв. и една
изравнителна такава в размер на 271.39 лв. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвявал кредитът бил в размер на 30.11 %. Така
предоставената сума ответникът се задължил да върне на месечни вноски, като
всяка една от тях включвала два компонента: главница и договорна лихва. Същият
преустановил предвидените в договора плащания и съответно пропуснал да погаси
три последователни месечни вноски съгласно погасителния план, а именно: вноски
с падежи 05.05.2018 г., 05.06.2018 г. и 05.07.2018 г. Вследствие на това
съгласно чл. 16, т. 2 от договора настъпила предсрочна изискуемост
на задължението. Ищецът направил опит да уведоми за предсрочната
изискуемост ответника, но се указало, че на посочения за кореспонденция адрес
същият не се намирал, а бил в чужбина. Към датата на входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК задължението на
ответника към ищеца било в размер на 7330.13 лв., както следва: 5278.35 лв. -
главница и 2051.78 лв. - договорна лихва Отделно от това същият дължал и
обезщетение за забава за периода от 05.05.2018 г. до 03.12.2018 г. в размер на
360.37 лв.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника А.С.А., че последният
му дължи сумата 7690.50 лв., от които неизплатена главница в размер на 5278.35
лв., договорна лихва в размер на 2051.78 лв. за периода от 05.05.2018 г. до
05.07.2020 г., обезщетение за забава в размер на 360.37 лв. за периода от
05.05.2018 г. до 03.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 12.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението. При условията на евентуалност ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника А.С.А. да му заплати сумата
3171.89 лв., представляваща непадежирала главница за периода от 05.06.2019 г.
до 05.07.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендира направените разноски в заповедното производство в
размер на 339.39 лв., а именно: сумата 189.39 лв. – ДТ и сумата 150.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, както и тези в настоящото производство.
С допълнителна молба ищецът е уточнил
първоначалната такава, както следва: Главницата по процесния договор за
потребителски кредит била сбор от отпуснатата и усвоена от ответника сума в
размер на 5000.00 лв., финансираните от негово име застрахователна премия в
размер на 702.00 лв. и еднократна такса за оценка на риска в размер на 684.24
лв. В чл. 7, т. 1 от договора бил посочен общият размер на кредитираната сума
6386.24 лв., след като били взети предвид всички погасявания по него. В
петитума на исковата молба била посочена останалата непогасена част от
главницата в размер на 5278.35 лв. Предсрочната изскуемост върху непогасеното
задължение на ответника настъпило на 06.07.2018 г., като след тази дата станал
изискуем пълният размер на договорната лихва за целия период на съглашението. В
заявлението по чл. 417 от ГПК бил посочен периодът на забавата от 05.05.2018 г.
до 06.07.2018 г., като бил претендиран пълният размер на договорната лихва,
съгласно уговореното между страните в чл. 16 от договора. В исковата молба бил
посочен предвиденият в договора период от 05.05.2018 г. до 05.07.2020 г., като
сумата била идентична. Общото задължение на ответника било посочено в чл. 10 от
договора и било в размер на 9773.54 лв. Последното се състояло от два
компонента: кредитираната сума в размер на 6386.24 лв., от която ответникът
усвоил сумата 5000.00 лв., а останалата част послужила за заплащане на
финансираните от кредитора застрахователна премия и оценка на риска, както и
договореното в чл. 9 възнаграждение, т. е. 30.11 % договорна лихва. По договора
били извършени девет плащания, като осем от тях били в размер на 271.49 лв. и
едно в размер на 271.64 лв. В чл. 9, т. 4 от договора между страните било
постигнато съгласие при просрочие потребителят да дължи и лихва за просрочие в
размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.
Към момента на сключване на договора законната лихва била в размер на основния
лихвен процент + 10 пункта.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника А.С.А.. В същия се
взема становище, че предявеният иск е допустим и основателен. Действително
между страните съществува договор за потребителски кредит, като сумата по него
била усвоена. Ответникът заявява, че след усвояване на кредите заминал за
Германия, за да работи, но получил здравословен проблем и претърпял операция.
По тази причина не могъл да продължи с погасяване на кредита. С настоящия
отговор последният признава изцяло претенцията на ищеца и заявява, че ще
започне да извършва плащане с цел погасяване на задължението си. Моли съда да
постанови решение при признание на иска, като съдът не му възлага направените
разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът „Ти Би Ай
Банк” ЕАД гр. София не се представлява. Същият депозира писмено становище, с
което поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът А.С.А.
се явява лично, като заявява, че не оспорва предявения иск. Моли съда да
постанови решение при признание на иска.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
В конкретния случай са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за
съществуване и дължимост на вземания, възникнали поради неизпълнение на договор
за потребителски кредит, признати в заповедно производство по реда на чл. 417
от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК. Предявеният иск е допустим, тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Освен това съдът приема, че същият е основателен по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК
предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е
заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в
исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица
води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледна
точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване
на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е
направил искане за това. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение
съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е
достатъчно да посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното
признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са
налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. На
първо място ищецът е направил искане в тази насока още с депозиране на исковата
молба в съда. На следващо място още в отговора на исковата молба и в първото по
делото заседание ответникът А.С.А. е направил изрично изявление за признание на
предявения иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право
не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с
което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил за приетия от него ред за
разглеждане на делото, като страните не са възразили.
С оглед направеното признание на иска,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Това
се подкрепя по безспорен и несъмнен начин и от събраните и приобщени по делото
писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № *****г.,
искане-декларация за потребителски кредит от *****г., Рамков договор за платежни
услуги за физически лица от *****г., искане за откриване на банкова сметка ***.07.2017
г., декларация от *****г., застрахователно удостоверение № 81001NLB2011*****2017 по Групова застрахователна полица № 81001NLB2011, уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост и обратна разписка към него, справка от Търговския регистър от
29.05.2019 г., както и приложеното ЧГД № 450/2018 г. по описа на Районен съд -
Елена.
Следва да се приеме за установено по
отношение на ответника А.С.А., че същият дължи на ищеца „Ти Би Ай Банк” ЕАД гр.
София сумата 5278.35 лв., представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № *****/0*****г., сумата 2051.78 лв., представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.05.2018 г. до 06.07.2018 г.,
сумата 360.37 лв., представляваща обезщетение (лихва) за забава за периода от
05.05.2018 г. до 03.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
5278.35 лв., считано от 12.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на
303.81 лв., както и направените разноски в исковото производство в размер на 189.39
лв.
По изложените съображения, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.
237, ал. 2 ГПК не излага мотиви за това.
С оглед на това, че съдът уважи главния
иск, същият не следва да се произнася по евентуалния такъв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.А.
с ЕГН ********** ***, че А.С.А. дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София 1421, район Лозенец, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Н.Г.С.и А.Ч.Д., сумата 5278.35 лв. (пет
хиляди двеста седемдесет и осем лв. 35 ст.), представляваща дължима главница по
Договор за потребителски кредит № *****/0*****г., сумата 2051.78 лв. (две
хиляди петдесет и един лв. 78 ст.), представляваща договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 05.05.2018 г. до 06.07.2018 г., сумата 360.37 лв. (триста и
шестдесет лв. 37 ст.), представляваща обезщетение (лихва) за забава за периода
от 05.05.2018 г. до 03.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
5278.35 лв., считано от 12.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.С.А. с ЕГН ********** *** да
заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. София 1421, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано
от Н.Г.С.и А.Ч.Д., направените разноски по заповедното производство в размер на
303.81 лв. (триста и три лв. 81 ст.), както и направените разноски в исковото
производство в размер на 189.39 лв. (сто осемдесет и девет лв. 39 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: