№ 120
гр. Враца, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500389 по описа за 2021 година
Въззивното дело е образувано въз основа на подадена от „Агро-К.“ООД-
гр.Враца, чрез упълномощения му адвокат Ц. С., въззивна жалба против решение
№260393/02.07.2021г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №951/2021г., с
което жалбоподателят е осъден да заплати на „М. и М.“ООД-гр.Пазарджик сумата от
1281,60 лв. договорна неустойка по договор №0058/08.07.2020г., сумата от 9900
лв.договорна неустойка по договор №062/18.08.2020г., сумата от 412,50 лв. лихва за
забава за връщане на сумата от 33000 лв. по договора от 18.08.2020г. и сумата от общо
797,26 лв.деловодни разноски.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
процесуалните правила на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК, тъй като с решението
районният съд не се е произнесъл по направеното от жалбоподателя-ответник в
първоинстанционното производство, искане за прекратяване на делото и присъждане
на разноски или за постановяване на неприсъствено решение против ищеца, въпреки,
че се били налице предпоставките за това-ищецът не се е явил в първото по делото
съдебно заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Сочи се, че неправилно районният съд се е
позовал на нормата на чл.309 от ТЗ и неправилно е приел, че неустоечната клауза не е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Възражението за нищожност на
неустоечните клаузи е било направено от ответника-жалбоподател още с отговора на
1
исковата молба и според него е основателно, той като в сумарен размер договорената
неустойка излиза извън присъщите й функции и принципите за нравствена
допустимост. Жалбоподателят посочва също така, че са налице и форсмажорни
обстоятелства, свързани с пандемичната обстановка и предприетите от властите мерки
във връзка с нея, поради което и по аналогия с чл.6 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, последиците от забавата за плащане на
задължения не следва да се прилагат и по време на извънредната епидемична
обстановка. поддържа се също, че ищецът не е доказал наличието на твърдяните
договорни задължения и техния размер.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата страна „М. и
М.“ООД-гр.Пазарджик, но отговор от нея не е постъпил.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При извършената проверка по чл.267 от ГПК въззивният съд констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявени от „М. и М.“ООД-гр.Пазарджик
против „Агро-К.“ООД-гр.Враца обективно съединени искове по чл.92 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД , за сумата от 1281,60 лв. договорна неустойка за недоставени 5340
кг.слънчоглед по договор №ММ 058/08.07.2020г., за сумата от 9900 лв.договорна
неустойка за недоставени 60 тона слънчоглед по договор №ММ062/18.08.2020г., както
и за сумата от 412,50 лв. лихва за забава във връщането на сумата от 33000 лв.по
договор №ММ062/18.08.2020г., начислена за периода 15.09.2020.-29.10.2020г.
В исковата молба и молбата за уточнение от 30.03.2021г. се твърди, че между
страните били сключени два договора за покупко-продажба на слънчоглед-№ММ
058/08.07.2020г и №ММ062/18.08.2020г., по които ищецът авансово заплатил на
ответника съответно сумата от 60 000 лв.по първия договор и 33 000 лв.по втория.
Ответникът не изпълнил в цялост договорните си задължения да достави договорените
количества слънчоглед, като по договора от 08.07.2020г. недоставени са останали 5340
кг. на стойност 4272 лв., а по договора от 18.08.2020г. не е доставено цялото
количество слънчоглед от 60 тона. Заплатеният по договора от 18.08.2020г. аванс
следвало да бъде върнат на ищеца в срока по чл.24 от договора, т.е. до 15.09.2020г., но
2
е върнат на 29.10.2020г., което поражда интереса на ищеца да иска заплащане на лихва
за забава. По отношение недоставените количества слънчоглед ищецът претендира
заплащане на предвидената в чл.22, б.“а“ от двата договора неустойка за неизпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Агро-К.“ООД-гр.Враца е ангажирал
писмен отговор, с който оспорва исковете, като твърди, че са неоснователни и
недоказани. Поддържа, че договорните клаузи за неустойка в двата договора са
нищожни, поради противоречие с добрите нрави и излизане на договорената неустойка
извън обичайните й функции. Сочи се, че освен това неустойката се явява и
прекомерна.
При така постъпилите искова молба и отговор, в производството пред районния
съд са събрани писмени доказателства, въз основа на които с обжалваното решение
исковете са били уважени изцяло. Изложени са мотиви, че неустоечните клаузи в двата
договора не са нищожни, както и че епидемиологичната обстановка през 2020г. не е
повлияла на изпълнението, съответно неизпълнението на договорите.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната
пълнота, при което приема следното от фактическа страна:
По силата на представения по делото договор №ММ058/08.07.2021г.с авансово
заплащане на цената, ответникът „Агро-К.“ООД се задължил да продаде на купувача
„М. и М.“ООД-гр.Пазарджик маслодаен слънчоглед, реколта 2020г., по заявки на
купувача, направени в хода на жътвената кампания 2020г. и не по-малки от
количеството, съответстващо на заплатената по договора авансова цена от 60 000 лв.-
чл.1-5 и чл.21 от договора. Крайният срок за доставка бил определен до 15.09.2020г. От
своя страна купувачът „М. и М.“ООД се задължил да заплати авансово сумата от
60000 лв., представляваща цената на 100% от договорения слънчоглед-чл.21(а) от
договора. С разпоредбата на чл.22, б.“а“ от договора страните договорили, че ако
стоката или част от нея не бъдат доставени в срока по чл.4-15.09.2020г., то купувачът
разполага с правото да прекрати договора и да иска плащане на неустойка в размер на
30% от стойността на недоставените количества. Договорили също-чл.24, че
продавачът се освобождава от задължението за неустойка, ако в срок до 15.09.2020г.
възстанови на купувача авансово заплатената сума.
По силата на представения по делото договор №ММ062/18.08.2021г.с авансово
заплащане на цената, ответникът „Агро-К.“ООД се задължил да продаде на купувача
„М. и М.“ООД-гр.Пазарджик 60 тона маслодаен слънчоглед, реколта 2020г. Крайният
срок за доставка бил определен до 15.09.2020г. От своя страна купувачът „М. и
М.“ООД се задължил да заплати авансово сумата от 33000 лв., представляваща цената
на 100% от договорения слънчоглед, по 550 лв.на тон - чл.21(а)и (в) от договора. С
разпоредбата на чл.22, б.“а“ от договора страните договорили, че ако стоката или част
от нея не бъдат доставени в срока по чл.4-15.09.2020г., то купувачът разполага с
3
правото да прекрати договора и да иска плащане на неустойка в размер на 30% от
стойността на недоставените количества. Договорили също-чл.24, че продавачът се
освобождава от задължението за неустойка, ако в срок до 15.09.2020г. възстанови на
купувача авансово заплатената сума.
Видно от представените по делото копия от фактура №**********/14.07.2020г.
и фактура №**********/25.08.2020г. продажната цена и по двата договора, съответно
от 60000 лв. и от 33 000 лв., била заплатена от ищеца авансово.
Както това се установява от представеното по делото писмо по телепоща,
ищецът уведомил ответника, че по договора от 08.07.2020г. са налице недоставени
количества слънчоглед на стойност 4272 лв., докато по договора от 18.08.2020г. не е
доставено цялото количество, като същевременно не е върнат и заплатения аванс.
Поради това ответникът бил поканен в 7 дн.срок да изпълни задължението си за
доставка на слънчогледа. Ищецът заявил, че ако в така дадения срок доставката не
бъде извършена, той разваля договорите и претендира заплащане на неустойка по
първия от тях в размер на 1281,60 лв., а по втория в размер на 9900 лв. Ответникът бил
поканен да заплати и лихва за забава за връщане на сумата от 33000 лв.по договора от
18.08.2020г., в размер на 412,50 лв.
В представения по делото отговор на телепоща, ответникът се позовал на
извънредната епидемична обстановка в страната, както и на нищожност на
договорните клаузи за неустойка, поради противоречието им с добрите нрави.
При така установената фактическа обстановка, която съвпада напълно с
фактическата обстановка, изложена от районния съд и съобразно наведените в жалбата
оплаквания, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Въззивният съд намира за неоснователни направените с въззивната жалба
оплаквания, че в нарушение на процесуалните правила районният съд е постановил
решението си по общия ред, вместо да постанови неприсъствено решение против
ищеца, с което отхвърли предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. От посочената разпоредба, както и от разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК следва, че при наличие на предпоставките за това-ищецът не се яви
в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, а искът е вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства,
съдът е длъжен да се произнесе с неприсъствено решение, но само ако е бил надлежно
сезиран с искане за това от ответника. По арг.от разпоредбата на чл.239, ал.3 от ГПК
искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде направено до
4
момента на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. При липсата на
искане за постановяване на неприсъствено решение съдът не може служебно да
постанови такова, а е задължен да се произнесе по общия ред.
В разглеждания случай нито с отговора на исковата молба, нито в проведеното
по делото открито съдебно заседание, ответникът и настоящ жалбоподател не е
поискал постановяване на неприсъствено решение против ищеца, като на проведеното
на 28.06.2021г. открито съдебно заседание ответникът дори не е бил представляван.
Искането за постановяване на неприсъствено решение е направено едва с
представената по делото писмена защита след приключване на съдебното дирене и на
самото съдебно заседание, поради което се явява преклудирано. От друга страна, не са
били налице и кумулативните изисквания по чл.238, ал.2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като с молба вх.№269159, подадена по електронна поща
на 25.06.2021г.пълномощника на ищеца е посочил, че не може да присъства в съдебно
заседание, няма доказателствени искания и моли делото да бъде разгледано в негово
отсъствие.
При тези съображения въззивният съд приема, че постановеното по общия ред
решение на РС-Враца е допустимо и правилно е било постановено по този ред.
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията в жалбата, касаещи
правилността на обжалваното решение. Съобразно тези оплаквания предметът на
въззивната проверка се свежда до въпроса нищожни ли са клаузите на чл.22, б.“а“ от
процесните договори, поради противоречието им с добрите нрави.
Разглеждайки клаузите на чл.22, б.“а“ от договорите, предмет на предявените
искове, съдът достигна до извода, че те не са нищожни, поради противоречието им със
закона и добрите нрави. Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи
критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и
неговия размер; вида на неустойката /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна негова част/;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др. Клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена
извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. При търговските сделки следва да се преценява комплексно като се отчита
свободата на договарянето, равнопоставеността на страните и възможността
5
неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се
превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.
В разглеждания случай по договор №ММ058/08.07.2021г. е прието неустойката
да се дължи от ответника за неизпълнение на задължението му да доставя в срок до
15.09.2020г. заявените от ищеца количества слънчоглед, а по договор
№ММ062/18.08.2021г. – за неизпълнение на задължението да достави на ищеца 60 тона
слънчоглед, също в срок до 15.09.2020г. Неустойката и по двата договора се начислява
като фиксиран процент-30% от стойността на недоставените количества слънчоглед.
Разглеждани в своята съвкупност, така установените уговорки налагат на
извода, че така договорена неустойката отговаря на нуждите от обезщетение за ищеца
и изпълнява своята обезпечителна и санкционна функция. На първо място, предвид
датата, на която са сключени двата договора и определената в тях крайна дата за
доставка -15.09.2020г., както и предвид посоченото в чл.9 от договорите, че
слънчогледа е собствено производство на ответника, то може да се направи обоснован
извод, че за ответника са били налице всички условия да знае с какви възможности за
доставка разполага и какви конкретни количества слънчоглед следва да достави,
съответно да предвиди последиците от неизпълнение на поетото от него задължение.
На следващо място неустойката се дължи върху стойността само на недоставените
количества слънчоглед, като това определя нейната обезпечителна функция, доколкото
следва да стимулира изпълнението на договора. Освен това начинът, по който
неустойката е договорена-процент от стойността на неизпълнението, прави
неустойката фиксирана, предвидима като стойност, която е непроменяща се и
независима от времето /не е на ден, месец и пр./, а самият процент е трикратно по-
нисък от стойността на недоставеното количество. Всичко това дава основание на съда
да приеме, че договорената неустойка съответства на предвидените в чл.92, ал.1 от ЗЗД
функции и не противоречи на добрите нрави, доколкото не води до неоснователно
обогатяване. До същите фактически и правни изводи е достигнал и районния съд с
обжалваното решение, поради което същото ще следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира, че не дължи произнасяне по останалите оплаквания в
жалбата, свързани с недължимостта на неустойката и лихвите за забава, предвид
извънредната епидемична обстановка. Това възражение не е било направено от
ответника с отговора на исковата молба, поради което правото да бъде наведено за
първи път с въззивната жалба се явява преклудирано. Районният съд също не е имал
задължение да обсъжда влиянието на извънредната епидемична обстановка върху
изпълнението на договорните задължения, но е сторил това предвид представените
доказателства за осъществената извънсъдебна кореспонденция между страните преди
предявяването на иска.
Достигайки до изводи за основателност и доказаност на предявените искове,
РС-Враца е постановил едно изцяло правилно решение, което ще следва да бъде
6
потвърдено при пълно споделяне на изложените от първоинстанционния съд мотиви
към които, в т.ч. и по предявеният иск по чл.86 от ЗЗД, въззивният съд препраща.
Присъждане на деловодни разноски за въззивното производство въззиваемата
страна „М. и М.“ООД не е поискала, поради което по дължимостта на такива съдът не
следва да се произнася.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260393/02.07.2021г.на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №951/2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7