Р Е Ш Е Н И Е
№ 238/18.11.2019г. гр. Варна
Варненският окръжен
съд
Наказателно отделение
На деветнадесети
септември Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР
ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АСЕН
ПОПОВ
ЯНА ПАНЕВА
при секретар Цветелина
Цветанова
и с участиетона
прокурор Радослав Разаров
като разгледа
докладваното от съдия Георгиев
ВНОХД № 885 по описа
на съда за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Варненският районен съд, с присъда по НОХД № 3977/17г по описа на същия
съд, постановена на 01.07.2019г е признал подсъдимия С.П.С. за виновен в
извършване на деяние наказуемо по чл.206, ал.З, пр.1, във вр. с ал.1 от НК, за
това, че на неустановена дата около 5 месеца след 30.01.2012 г., в гр. Варна,
противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Пасат", с номер на рамата
WVWZZZ3CZCР012137 и с peг. № В 1915 РТ, на стойност 51 476.80 лева, собственост
на "Порше лизинг БГ" ЕООД, който владеел въз основа на договор за
финансов лизинг №07584, сключен на 13.01.2012 г. между "Порше лизинг БГ"
ЕООД гр. София, чрез Л.В. Б. - регионален мениджър и "Анджи строй 1"
ЕООД, гр. Варна, чрез Н.Т. В. - пълномощник на управителя С.П.С., като
обсебването е в големи размери.
На
осн.чл.189 ал.3 от НПК е ОСЪДИЛ подсъдимия да заплати направените по делото
разноски.
Недоволен от така постановената
присъда е останал подсъдимият, който я е обжалвал в срок, считайки, че същата е
незаконосъобразна и неправилна, постановена при допуснати груби нарушения на
процесуални права, при неправилно приета фактическа обстановка и липса на
мотиви, моли да бъде признат за невинен.
В съдебно заседание пред състава на
ВОС, адв. Б. поддържа жалбата, счита, че по делото липсват задълбочени мотиви,
моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият С. редовно призован се
явява, пъддържа казаното от защитника си.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище, че присъдата на ВРС е правилна и
законосъобразна.
След преценка доводите по жалбита на
защитата, становището на представителят на ВОП, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на
Варненският окръжен съд констатира, че същата е неоснователна по следните
съображения:
В съответствие с всички събрани по
делото доказателства, относими към предмета на доказване, съставът на ВРС е
приел за установено, че :
На 13.01.2012 г., в гр.
Варна, между „Анджи Строй 1" ЕООД, с управител подс. С.П.С. и „Порше Лизинг БГ " ЕООД гр. София,
представлявано от св. Л.В.Б. - регионален мениджър, бил сключен договор за
финансов лизинг №07584, като предмет на договора бил лек автомобил -
„Фолксваген Пасат" с peг. № В 1915 РТ и с номер на рама WVWZZZ3CZCP012137.
При подписване на договора, дружеството - лизингополучател било представлявано
от пълномощника на С. – Н. Т. В., която към този момент осъществявала
счетоводното обслужване на „Анджи Строй 1" ЕООД гр. Варна. Тя била
упълномощена от С. с пълномощно per. №7335 от 05.10.2011 г., нотариално
заверено от нотариус О. Ш., с район на действие - PC - Варна и per. №147 на
Нотариалната камара, с правата да представлява «Анджи Строй 1» ЕООД гр. Варна
пред трети физически и юридически лица, включително и при осъществяване на
търговски сделки, както и да подписва договори от името и за сметка на
дружеството.
Вълчева била помолена от
С. да подпише договора за лизинг вместо него, въпреки че и самият той
присъствал на сключването му. Тя подписала и съставеният приемо-предавателен
протокол от същата дата, удостоверяващ че на 13.01.2012 г. в гр. Варна,
лизингополучателят е получил автомобилът, 1 бр. ключ за него, СРМПС - част II,
оригинал на полица «Гражданска отговорност», стикер и талон, копие на
застрахователна полица «Автокаско», талон за извършен годишен технически
преглед и пълномощно за управление на МПС-то на територията на Р България,
квитанция за платен данък МПС и гаранционни условия на доставчика. В протоколът
се съдържала и декларация, че лизингополучателят
ще ползва лизинговия обект в качеството на негов държател и по никакъв начин
няма да застрашава собствеността или владението на лизингодателя, който е
собственик на автомобила.
Независимо, че всички
документи, свързани със сключването на договора и с предаването на автомобила
били подписани от В., самият автомобил и всички документи били предадени лично
на подс. С., като управител на дружеството - лизингополучател.
Освен тях подс. С.
получил и екземпляр от общите условия за потребители за лизинг на „Порше Лизинг
БГ" ЕООД гр. София и бил запознат с тези условия, приложими към
горепосочения договор за финансов лизинг, където в чл.2.1. изрично било
посочено че собственик на автомобила е
„Порше Лизинг БГ" ЕООД гр. София а
клиентът е „държател“.Съгласно чл.2.3.
от тях, клиентът нямал право да предоставя автомобила на трети лица, освен ако
не е получил изричното съгласие на „Порше Лизинг БГ" ЕООД гр. София.
Според чл.2.7. от Общите условия, той бил длъжен да уведомява лизингодателя за
свяко фактическо състояние на нещата или всяко действие на трето лице, отнасящо
се до автомобила. В чл.12 от Общите условия били предвидени и хипотезите, при
които се стига до прекратяване на договора, в това число: в случай, че клиентът
не използва автомобила съгласно договора и при всякакво нарушаване на задълженията
на клиента, произтичащи от договора или от общите условия за лизинг. А, видно
от чл.14.1., изр.2 от Общите условия - във всички случаи на предсрочно
прекратяване на договора клиентът е бил длъжен да върне доброволно автомобила
на „Порше Лизинг БГ" ЕООД гр. София в указания срок, а ако такъв не е
указан - в първия работен ден след прекратяване на договора.
След получаването на
автомобила, той бил ползван само и единствено от подс. С.. От страна на
представляваното от него дружество - страна по договора за финансов лизинг,
били извършени плащания на няколко вноски, съгласно уговореното по договора,
покриващи първоначалната (авансова) вноска, дължимите месечни лизингови вноски,
данъци и застраховки, като сумите били превеждани по банков път по сметката на
„Порше Лизинг БГ" ЕООД или внасяни на каса в «Райфайзен банк» АД.
Около пет месеца след сключването на договора
за финансов лизинг управляваното от С. дружество изпаднало във финансови
затруднения, поради което подс. С.
предал лекия автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № В1915 РТ на свой познат
- св. Е.М.А.. Двамата се договорили А. да получи фактическата власт върху
автомобила и да го ползва срещу което да
предостави на С. два други автомобили -«Митсубиши Паджеро» и „Шкода“. Тази
договореност била постигната устно, без да са оформяни, каквито и да е
документи. В нейно изпълнение св. Е.А. получил от подс. С. владението върху
лекия автомобил „Фолксваген Пасат", както и ключа за него, СРМПС - част
II, другите документи за автомобила и погасителния план за извършване на
лизинговите вноски, а подс. С. получил владението върху лекия автомобил
«Митсубиши Паджеро» и „Шкода“, както и опдеделена парична сума в брой.
Подсъдимият С. извършил
това, в противоречие с подписаните общи условия без да уведоми „Порше Лизинг
БГ" ЕООД гр. София, въпреки, че
знаел, че няма право да предоставя автомобила на трети лица, освен ако не е
получил изричното съгласие на дружеството - лизингодател. Такова изрично
съгласие не му било дадено и не било оформено документално встъпване на св. Е.А.
в договора за лизинг.
По този начин подс.С.
извършил противозаконно фактическо разпореждане с автомобила, който до този
момент държал правомерно. Това разпореждане било извършено от него в
противоречие с интересите на неговия собственик - „Порше Лизинг БГ" ЕООД
гр. София и с условията на договора за финансов лизинг и приложимите към него
Общи условия за потребители за лизинг на „Порше Лизинг БГ" ЕООД гр. София.
След като св. Е.А.
получил автомобила, той и синът му - св. М. Е. М. започнали да го ползват.
Докато автомобилът се намирал в тяхно владение, на каса на «Райфайзен банк»
АД били внасяни суми за погасяване на
задълженията на лизингополучателя, произтичащи от договора за финансов лизинг,
като последната вноска била направена на 30.01.2013 г. от св. Митков.
Към 10.01.2013 г.,
обаче, били натрупани просрочени плащания в размер на 8 482.83 лв. и тъй като
дружеството-лизингодател не било известено за предаването на автомобила от
подс. С. на св. Е.А. и страна по договора за финансов лизинг все още било
„Анджи Строй 1" ЕООД гр. Варна, представлявано от С., съобразно Общите
условия към договора, от „Порше Лизинг БГ" ЕООД била изпратена покана за
изпълнение, която била връчена лично на подс. С. на 17.01.2013 г. С нея той бил
уведомен, че ако не погаси задълженията си в срок от 3 дни от получаването на
поканата, лизинговият договор ще се счита прекратен. Плащане на горепосочената
сума от 8 482.83 лв. в този срок не било осъществено и договорът бил прекратен.
Локализирането и
възстановяването на владението на лизинговият автомобил било възложено на свид.
Д. М. и негови колеги – служители в „Анализи и информация“ ЕООД с които „Порше
Лизинг БГ" ЕООД били в договорни отношения.
При изпълнение за
възложената задача свид. М. през месец януари 2013г. многократно търсил на
известните адреси и се свързвал по телефон с подс.С. като го уведомявал, че или
следва да се изплатят дължимите вноски или автомобила да бъде върнат на
лизингодателя.
При проведените
множество разговори и срещи подс. С. многократно въвеждал в заблуда свид. М.,
че има извършени плащания или такива се правят в момента.
При един от разговорите
свид. М. уговорил среща със подс.С. в гр.София където с приемо-предавателен
протокол да бъде предадена лизинговата вещ, но подсъдимият многократно отлагал
срещата и не предал автомобила.
При поредно посещение в
гр. Варна подс. С. заявил на свид. М., че автомобила се управлява от св.Е.А.,
който от своя страна също не предал автомобила.
След многократните
безрезултатни разговори по телефон и срещи, при които подс.С. не изпълнил
обещанията си да бъдат платени дължимите лизингови вноски или да предаде
лизинговият автомобил на 17.01.2013 г. свид. М. му връчил лично и срещу подпис
покана за изпълнение, с която той бил уведомен, че ако не погаси задълженията
си в срок от 3 дни от получаването на поканата, лизинговият договор ще се счита
прекратен.
Въпреки, че в поканата
изрично било посочено, че в този случай лизингополучателят е длъжен да върне
незабавно получения автомобил, С. не предприел никакви действия в тази насока.
Връщане на автомобила на собственика не било осъществено от подсъдимия, тъй
като няколко месеца след като той предал лекия автомобил на св. Е.А., последния
и синът му - св. М. М., от своя страна предали автомобила и наличните документи
за него на св. В. Д. Я. от с. Езерово, обл. Варна.
Това предаване отново
било извършено въз основа на устни договорки св.Я. да продължи да изплаща
лизинговите вноски и не било документирано. Я. не направил нито една вноска, а
около двадесет дни по-късно на свой ред предал автомобила и принадлежностите
към него на лице, познато му с името «Гената» от гр. Бургас, което било познато
и на А., като също се договорили т.н. «Гената» да изплаща лизинговите вноски,
но такива не били направени. В последствие лицето, посочено като «Гената»,било
установено като Е. Н. Г., както и че същия е починал на 01.02.2014г.
Междувременно тъй като
не успял да локализира и установи автомобила свид. М. изготвил доклад с който
препоръчал да бюдат сезирани правоохранителните органи предвид данните, че
вещта е обект на престъпно посегателство.
На 13.02.2013г. в СРП
бил депозиран сигнал-жалба от „Порше Лизинг БГ" ЕООД гр. София и била
отпочната проверка, а в последствие било образувано и ДП.
Към него момент
процесният автомобил бил в неизвестност. Тъй като Генов не бил разпитан / с оглед кончината му/ не било
установено по какъв начин, кога, от кого, къде и на какво основание автомобила
е бил предаден на св. И. В. И..
След придобиване на
фактическата власт върху автомобила, по неустановен начин, на 17.01.2014 г.
(петък) следобед подс.С. се явил в
Сектор «ПП» при ОД на МВР - Варна, пред св.-М. С. П., работеща в група
„РОППСС" при С-р «ПП» при ОД на МВР -Варна, за да пререгистрира превозното
средство на свое име.
Иванов представил пред
нея договор за покупко-продажба на МПС от 14.01.2014 г., върху който имало
нотариална заверка от нотариус И. К. с район на действие PC - Бургас. В
договора било отразено, че е сключен на посочената дата в гр. Бургас, между св.
И., като купувач и „Порше лизинг БГ" ЕООД, клон - Варна, представлявано от
св. В. Л. Б. - като продавач. В действителност, такъв договор не бил сключван,
нито заверяван нотариално от нотариус К. и представеният пред св. П. екземпляр
от него, представлявал инкриминиран документ.
Въз основа на
представеният й договор, св. П. разпечатала от електронната система на С-р «ПП»
при ОД на МВР - Варна заявление №140819002710 за промяна на регистрацията на ПС
с peг. № В1915 РТ, поради промяна на собственост и промяна на номер. Тъй като И.
не разполагал със СРМПС, част I, което изначално се съхранявало в „Порше Лизинг
БГ" ЕООД гр. София, П. разпечатала и предоставила на св. И. и бланка на
декларация с peг. №140819000140, че свидетелството за регистрация на МПС, част
I на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", с
номер на рамата VWWZZZ3CZCP012137 и с per. № В 19 15 РТ, не е отнето от
контролен орган, а е изгубено (откраднато). Подаването на такава декларация в
този случай се изисквало по силата на разпоредбата на чл.141, ал.2 от ЗДвП, за
удостоверяване истинността на посочените в нея обстоятелства пред орган на
властта - Началника на С „ПП" при ОД на МВР - Варна.
Процедурата по
пререгистрация на автомобила, при липсващо СРМПС, част I, включвала
извършването на задължителна проверка на канал за идентификация на рамата и
двигателя на превозното средство. Поради приключване на работната седмица, тази
проверка на автомобила била извършена на 20.01.2014 г. (понеделник) от св. И.И.
М. - инспектор в С „ПП" при ОД на МВР - Варна. Пред него св. И. подписал
разпечатаната му бланка на декларация и собственоръчно вписал в нея, че тя се
отнася за СРМПС, част I. Заедно с декларацията И. представил пред св. М. и
заявлението за пререгистрация на автомобила, ведно с приложения към него
оригинален екземпляр на договор за покупко-продажба на МПС от 14.01.2014 г.
След извършване на проверката за идентификацията на МПС-то, М. обработил тези
документи. По служебен път те били придвижени и представени пред св. С. С.Н.,
която обработила данните в електронната система на С-р „ПП" при ОД на МВР
- Варна и приключила пререгистрацията на автомобила, като върнала на подс. С.
оригиналът на договора за покупко¬продажба на МПС от 14.01.2014 г. Към
преписката в С-р «ПП» при ОД на МВР -Варна било приложено копие от този
договор, заверено собственоръчно за вярност от св. И..
С оглед извършената
пререгистрация на автомобила, за същия били издадени и нови регистрационни
номера – В 0266 НК и нови СРМПС – част 1 и част 2.
В последствие, на
24.02.2014 г., в гр. Бургас, между свидетелят И. и св. Ю.М.Ю. бил сключен
договор за замяна на МПС, според който Ю. прехвърлил на И. собствения си лек
автомобил „Мерцедес Вито 220 ЦДИ", а Иванов му прехвърлил лекия автомобил
марка „Фолксваген", модел „Пасат". Договорът бил заверен нотариално
от нотариус Ф. И. с peг. №449 и район на действие - PC - Бургас. Още на
следващия ден, св. Ю. пререгистрирал автомобила на свое име в С „ПП" при
ОД на МВР - Кърджали, при което отново бил сменен и регистрационният му номер и
същият станал - К 37 68 ВВ.
По-късно, с нотариално
заверен договор от 10.06.2014 г., св. Ю. продал процесния автомобил на св. И. И.
П. от гр. Габрово, в качеството му на представител на „Галерия 2013" ООД
гр. Габрово.
На 11.06.2014 г. П.
представил автомобила за регистрация в С-р „ПП" при ОД на МВР - Габрово.
След извършена проверка по номера на рамата на автомобила, било установено, че
същият е обявен за общодържавно издирване. На място било извършено изземване,
като лекият автомобил, СРМПС - част I и част II за него и ключа за автомобила
са били иззети и приобщени като веществени доказателства по делото.
В последствие с
постановление на наблюдаващия прокурор от 23.12.2016 г., въз основа на
представения договор за покупко-продажба на МПС, сключен между "Порше
лизинг БГ" ЕООД, клон - Варна и М. И. М. - управител на „Галерия
2013" ЕООД гр. Габрово, като правоприемник на „Галерия 2013" ООД,
автомобилът, СРМПС - част I и част II за него и ключа за автомобила били
върнати на М..
От заключението на
назначената и изготвена в хода на ДП и приета от съда графологическа експертиза
е установено, че
-Подписът в графа
„Подпис и печат на лизингополучателя" в Договор за лизинг- финансов лизинг
№07584 от 13.01.2013 г. между „Порше Лизинг БГ" ЕООД и „Анджи Стой 1"
ЕООД е положен от Н.Т. В..
-Подписът в графа
„Подпис и печат на лизингополучателя" в Приемо-предевателен протокол към
договор за лизинг №07584, между „Порше Лизинг БГ" ЕООД и „Анджи Стой
1" ЕООД е копие на подпис положен от Н. Т. В..
-Подписите в графа
„Подпис на заявителя" и в графа „Подпис на получателя" в Заявление
№140819002710 за промяна на регистрация на ПС с per. № В 19 15 РТ от 17.01.2014
г. е положен от И.В. И..
-Ръкописният текст „И. В.
И." в долния край на листа в Заявление №140819002710 за промяна на
регистрация на ПС с per. № В 19 15 РТ от 17.01.2014 г. е изпълнен от И. В. И..
-Подписът в графа
„Купувач" в Договор за покупко-продажба от 14.01.2014 г. в гр. Бургас,
между ЕООД „Порше Лизинг БГ- клон Варна и И.В. И. е положен от лицето И.В. И..
Подписът в графа „Продавач" не може да се отговори, дали е положен от
някое от лицата И. В. И., В. Л. В., Е. М. А. или В. Д. Я..
-Ръкописният текст
„Вярно с оригинала И. В. И.в" и подписа след ръкописния текст, на гърба на
договор за покупко-продажба от 14.01.2014 г. в гр. Бургас, между ЕООД „Порше
Лизинг БГ- клон Варна и И. В. И. са изпълнени от лицето И. В.. И..
-Ръкописният текст върху
щемпел на нотариус И. К. и подписа върху кръглия печат на нотариус К. на гърба
на договор за покупко-продажба от 14.01.2014 г. в гр. Бургас, между ЕООД „Порше
Лизинг БГ- клон Варна и И. В. И., не може да се отговори изписан и положен ли е
от някое от лицата И. В. И., В. Л. Б., Е. М. А. или В. Д. Я..
-Ръкописният текст и
подписа в графа „Декларатор" в Декларация с per. №140819000140 от
17.01.2014 г. с декларатор И. В. И. е изписан и положен от лицето И. В. И..
От заключението по
назначената и приета от съда графологическа експертиза
-Подписът в графа
„продавач" в Договор за покупко-продажба на МПС от 14.01.2014 г.
най-вероятно не е положен от лицето В. Л. Б..
-Копието от щемпел на
Нотариус, намиращ се на гърба на Договор за покупко-продажба на МПС от
14.01.2014 г. не представлява копие на отпечатък от щемпела на Нотариус И. К. с
район на действие PC Бургас №255. Копието от кръгъл печат на Нотариус, намиращ
се на гърба на Договор за покупко-продажба на МПС от 14.01.2014 г., поради лошо
качество не може да се отговори, дали е копие на отпечатък от кръгъл печат на
Нотариус И. К. с район на действие PC Бургас №255.
-Копието на подпис върху
копието на кръгъл печат на нотариус К., находящо се на гърба на Договор за
покупко-продажба на МПС от 14.01.2014 г., представлява копие на подпис, който
не е положен от Нотариус И. К. с район на действие PC Бургас №255.
-Подписът върху
разписката за получаване на покана за изпълнение от "Порше лизинг БГ"
ЕООД до С.С. е положен от лицето С.П.С..
Съгласно заключението на
назначената и приета от съда съдебно-оценителна експертиза, стойността на лекия
автомобил - марка "Фолксваген", модел "Пасат", с номер на
рамата WVWZZZ3CZCP012137 към месец юни 2012 г. е възлизала на 51 476.80 лв.
Тази сума надвишава 70 пъти минималната работна заплата към момента на
деянието, което е обусловило квалификацията „Големи размери".
Описаната фактическа обстановка е установена
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите Н.В., В.Б., Л.Б., В.Н.,
Ю.Ю., Г.И., И.П., П.П., М.Д., М.П., И.М., Сл.Н., И.П., Д.М., Л.Н. и Г.П.,обясненията
на подс.С. и показанията на свидетелите Е.А., М.М. и В.Я.,обясненията
на подс.Иванов, заключенията по приетите от съда 3 графологични и оценителна
експертизи, приобщените по реда
на чл.281 от НПК писмени доказателства по делото, свидетелство за съдимост и др.
Първоинстанционният съд е подложил
на внимателен анализ всички събрани доказателства и на тази база е постановил
атакувания съдебен акт, като е отговорил изчерпателно и убедително на
поставените от защитата възражения. Тези възражения основно се свеждат до
липсата на умисъл у подс. С. за извършеното престъпление. Правилна и обоснована
е преценката, че възраженията са неоснователни и участието на подс. С. е
доказано по изискуемия безспорен начин, като съдът е анализирал всички събрани
по делото доказателства. Безспорно по делото е установено, че подсъдимият
съвсем съзнателно се е разпоредил с чужда вещ. Подробно и аналитично ВРС е
отговорил на възраженията на защитата по всеки един от поставените въпроси,
проследил е в детайли хронологията на случилото се.
Изводите и заключенията относно
правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания
доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си
задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса.
След като е установено по несъмнен
начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно
е бил признат за виновен по предявеното му обвинение.
Фактическата обстановка е правилно
установена, а правната квалификация – законосъобразна. Извода, че подсъдимия е
осъществил състава на престъплението от обективна и субективна страна е напълно
законосъобразен.
Подробни и задълбочени мотиви са
изложени и относно индивидуализацията на наложеното наказание. Съдът правилно е
отчел, наличието на смекчаващите вината обстоятелства и обществената опасност
на деянието.
Мотивите на съда представляват
подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно
излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Правилно не са били приети
възражнията на защитата, като неоснователни.
Предвид изложеното въззивната
инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС не страда от пороци по смисъла
на чл. 314 от НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за
отменяването й или изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК
същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата на Варненския районен съд по НОХД № 3977/17г по описа на
същия съд, постановена на 01.07.2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: