Решение по дело №980/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 411
Дата: 11 август 2020 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20205530200980
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    11.08.2020 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                            

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на четиринадесети юли                                                    две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ДЕЯНА ГЕНОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 980 по описа за 2020  година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1228-000905 от 06.04.2020 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което на Х.П.П., ЕГН **********, са наложени две административни наказания – „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.20, ал.1, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата и „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, във връзка с чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        ОСЪЖДА, Х.П.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Стара Загора, сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за явяване на процесуален представител по делото.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

             

                  

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 20-1228-000905 от 06.04.2020 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което на Х.П.П., ЕГН **********, са наложени две административни наказания – „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.20, ал.1, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата и „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, във връзка с чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.

                        В жалбата, чрез процесуалния представител – адвокат К. ***, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено. Претендира се за направени по делото разноски.

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Светла Русева, взема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да потвърдено. Претендира се за юрисконсултско възнаграждение.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На Х.П.П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 08.03.2020 година за това, че на същата дата, в 03.30 часа в град Стара Загора, по улица „Свети Отец Паисий срещу № 60 в посока север е управлявал собствения си лек автомобил БМВ 730 Д с регистрационен № Х 1499 КР, като водачът не контролира автомобила, който управлява, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска с предната лява част на автомобила си, спрелия за престой лек автомобил Шевролет с регистрационен № СТ 0515 ВМ в странична лява част, който вследствие на удара се измества странично, блъска стоящия на тротоара пешеходец Мирослав Х. Недев, с ЕГН **********, както и със задна дясна част на автомобила блъска паркиралия на тротоара лек автомобил Мерцедес с регистрационен № СТ 1001 АТ в задната част. Причинява ПТП с материални щети по трите автомобила. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0019, като уреда отчита 1.06 промила алкохол в 03.45 часа, с проба № 01565. Издаден талон за изследване № 0060211 и връчени 7 броя холограмни стикери серия А и бланков № 020342. Не е дал кръв за изследване. Деянието е квалифицирано като нарушения по чл.20, ал.1 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление в което нарушенията са описани и квалифицирани така, както са в акта. На жалбоподателя, на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата за нарушението по чл.20, ал.1 от същия закона е наложено предвиденото там административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за другото административно нарушение е наложено предвиденото там административно наказание – „глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

                        В хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства по делото са събрани и гласни доказателства.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

                        Въз основа на представените по делото доказателствата, съдът намира, за безспорно установено, че на 08.03.2020 година, в ранните часове на деня жалбоподателя е управлявал лек автомобил в град Стара Загора. При управлението на лекия автомобил не е контролирал същото и е допуснал пътнотранспортно произшествие с материални щети по три автомобила, като са били налице че има пострадал и пешеходец, но извън нараняванията наказуеми по закон. Във връзка с настъпилото ПТП жалбоподателя бил проверен от съответните оправомощени за това контролни органи в лицето на полицейските служители пристигнали на място. Последните изпълнявали своите задължение, по ЗМВР във връзка за спазване на обществения ред в града. В това си задължение и възложени от закона правомощия, проверили водача, и се усъмнили че е употребил алкохол, за което повикали свои колеги от пътна полиция за да го тестват за употреба на алкохол със съответното за това техническо средство - алкотест „Дрегер”. Въз основа на тестването се установило, че в издишания от жалбоподателя въздух има наличие на алкохол – 1.06 промила, което е наказуемо по смисъла на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. В тази връзка на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване – даване на кръв за установяване на точната концентрация на алкохол в кръвта. Последния не е дал кръвна проба. В тази връзка изтъква съображения, че полицейските служители му били казали да не дава кръвна проба и поради това същия не бил дал.

                        В разглеждания случай, въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че административните нарушения са безспорно установени. Водачът на лекия автомобил – жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на алкохол и поради това, че не е контролирал моторното превозно средство по адекватен начин е реализирал и ПТП с материални щети. Това несъмнено се установява от всички събрани по делото доказателства – АУАН, показанията на свидетелите, пробата извършена с техническото средство. Реално по тази фактическа обстановка жалбоподателя не спори, но оспорва резултата от техническото средство, като изтъква доводи, че му е ограничено правото да даде кръвна проба. От друга страна се сочи че в акта за установяване на административното нарушение не бил вписан, като очевидец и свидетеля-очевидец който е пътувал в автомобила на наказаното лице. Съдът обаче намира, че правото на нарушителя да оспори резултата от техническото средство не е било нарушено. Разяснени са му била правата в тази насока и в негова тежест е било да докаже че резултата на техническото средство не е верен. Съдът намира, за несъстоятелни доводите на защитата, че служителите на полицията били казала на жалбоподателя да не дава кръв за изследване и затова той не е отишъл. Несъмнено от показанията на служителите на полицията това не се установява а и от връчения талон в него е описано правото и възможността на провереното лице какво да прави при желание да даде кръвна проба. Това че жалбоподателя не е реализирал това свое си право не може да се приеме, че е не следва да се приеме резултата от пробата с техническото средство. В тежест на жалбоподателя е било да положи усилия да докаже, че показанията при проверката с техническо средство не са верни като даде кръвна проба. Също така съдът намира, че при изготвяне на АУАН и обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е установено административното нарушение и това е подкрепено със съответните надлежни доказателства. Посочено е мястото и времето на извършване на административното нарушение. Правилно е определена административно – наказателната отговорност. Правомощията на актосъставителя се следват от нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, а тези на издателя на обжалваното наказателно постановление от нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП във връзка с представената МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година. Правилно е установен нарушителя и неговата вина. Неоснователни са и доводите, че в акта за установяване на административното нарушение не бил вписан свидетел който е пътувал в автомобила, на жалбоподателя, тъй като несъмнено той се явява близък на нарушителя и би могло да се приеме, че е заинтересуван от изхода на проверката. В тази насока и съдът и не кредитира показанията му дадени в хода на съдебното следствие в качеството му на свидетел по делото. Следва да се има предвид, че до момента на проверката, полицейските служители не са познавали жалбоподателя и при реализиране на административно-наказателната отговорност те са изпълнявали служебните си задължение и не са проявили лична заинтересуваност за да се приеме, че действията им са били субективни и от там да не се възприемат показанията им в качеството на свидетели по делото.

                        Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително, при това виновно е допуснато административно нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. За това административно нарушение е предвидено административно наказание – „глоба” в размер от 1000 лева и лишаване от правоуправление за срок от дванадесет месеца. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. С оглед на това, съда намира АНО, правилно и законосъобразно е наложил предвиденото в закона административно наказание.

                        По отношение на другото административно нарушение – не контролиране на превозното средство и допускане на ПТП, съдът намира същото за безспорно установено. Възражения и доводи за противното по делото не се представиха. И в тази насока съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност за спазени правилата на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка в разпоредбата на чл.185 от ЗДвП е предвидено административно наказание – „глоба” в размер на 20 лева, като правилно административно наказващия орган е приложил закона и е наказал дееца, налагайки му предвиденото административно наказание.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                        С оглед претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът го присъди в тежест на жалбоподателя, като го осъди да заплати на административно-наказващия орган сумата от 120 /сто и двадесет/ лева.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: