Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.08.2020 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 980 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-1228-000905 от 06.04.2020 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на
МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което
на Х.П.П., ЕГН **********, са наложени две административни наказания – „глоба“
в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.20, ал.1, във връзка с чл.185
от Закона за движението по пътищата и „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева и
„лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1, във връзка с чл.174, ал.1, т.2 от Закона за
движението по пътищата, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, Х.П.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Стара Загора,
сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за явяване на процесуален представител по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-1228-000905 от 06.04.2020 година на Началник група в сектор
ПП, към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018
година/, с което на Х.П.П., ЕГН **********, са наложени две административни
наказания – „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.20, ал.1,
във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата и „глоба” в размер на 1
000 /хиляда/ лева и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, във връзка с чл.174,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.
В
жалбата, чрез процесуалния представител – адвокат К. ***, се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и
се моли съда същото да бъде отменено. Претендира се за направени по делото
разноски.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител – главен
юрисконсулт Светла Русева, взема становище, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да
потвърдено. Претендира се за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
Х.П.П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 08.03.2020
година за това, че на същата дата, в 03.30 часа в град Стара Загора, по улица
„Свети Отец Паисий срещу № 60 в посока север е управлявал собствения си лек
автомобил БМВ 730 Д с регистрационен № Х 1499 КР, като водачът не контролира
автомобила, който управлява, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска с
предната лява част на автомобила си, спрелия за престой лек автомобил Шевролет
с регистрационен № СТ 0515 ВМ в странична лява част, който вследствие на удара
се измества странично, блъска стоящия на тротоара пешеходец Мирослав Х. Недев,
с ЕГН **********, както и със задна дясна част на автомобила блъска паркиралия
на тротоара лек автомобил Мерцедес с регистрационен № СТ 1001 АТ в задната
част. Причинява ПТП с материални щети по трите автомобила. Водачът е изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0019, като уреда отчита 1.06
промила алкохол в 03.45 часа, с проба № 01565. Издаден талон за изследване № 0060211
и връчени 7 броя холограмни стикери серия А и бланков № 020342. Не е дал кръв
за изследване. Деянието е квалифицирано като нарушения по чл.20, ал.1 и чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от
правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление в което нарушенията са описани и
квалифицирани така, както са в акта. На жалбоподателя, на основание чл.185 от
Закона за движението по пътищата за нарушението по чл.20, ал.1 от същия закона
е наложено предвиденото там административно наказание „глоба“ в размер на 20
лева и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за другото административно
нарушение е наложено предвиденото там административно наказание – „глоба” в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
В
хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства по делото са
събрани и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
Въз
основа на представените по делото доказателствата, съдът намира, за безспорно установено,
че на 08.03.2020 година, в ранните часове на деня жалбоподателя е управлявал
лек автомобил в град Стара Загора. При управлението на лекия автомобил не е
контролирал същото и е допуснал пътнотранспортно произшествие с материални щети
по три автомобила, като са били налице че има пострадал и пешеходец, но извън
нараняванията наказуеми по закон. Във връзка с настъпилото ПТП жалбоподателя бил
проверен от съответните оправомощени за това контролни органи в лицето на
полицейските служители пристигнали на място. Последните изпълнявали своите
задължение, по ЗМВР във връзка за спазване на обществения ред в града. В това
си задължение и възложени от закона правомощия, проверили водача, и се усъмнили
че е употребил алкохол, за което повикали свои колеги от пътна полиция за да го
тестват за употреба на алкохол със съответното за това техническо средство - алкотест
„Дрегер”. Въз основа на тестването се установило, че в издишания от жалбоподателя
въздух има наличие на алкохол – 1.06 промила, което е наказуемо по смисъла на
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. В тази връзка на жалбоподателя бил издаден талон за
медицинско изследване – даване на кръв за установяване на точната концентрация
на алкохол в кръвта. Последния не е дал кръвна проба. В тази връзка изтъква
съображения, че полицейските служители му били казали да не дава кръвна проба и
поради това същия не бил дал.
В
разглеждания случай, въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира,
че административните нарушения са безспорно установени. Водачът на лекия
автомобил – жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на алкохол и поради
това, че не е контролирал моторното превозно средство по адекватен начин е
реализирал и ПТП с материални щети. Това несъмнено се установява от всички
събрани по делото доказателства – АУАН, показанията на свидетелите, пробата
извършена с техническото средство. Реално по тази фактическа обстановка
жалбоподателя не спори, но оспорва резултата от техническото средство, като
изтъква доводи, че му е ограничено правото да даде кръвна проба. От друга
страна се сочи че в акта за установяване на административното нарушение не бил
вписан, като очевидец и свидетеля-очевидец който е пътувал в автомобила на
наказаното лице. Съдът обаче намира, че правото на нарушителя да оспори
резултата от техническото средство не е било нарушено. Разяснени са му била
правата в тази насока и в негова тежест е било да докаже че резултата на
техническото средство не е верен. Съдът намира, за несъстоятелни доводите на
защитата, че служителите на полицията били казала на жалбоподателя да не дава
кръв за изследване и затова той не е отишъл. Несъмнено от показанията на
служителите на полицията това не се установява а и от връчения талон в него е
описано правото и възможността на провереното лице какво да прави при желание
да даде кръвна проба. Това че жалбоподателя не е реализирал това свое си право
не може да се приеме, че е не следва да се приеме резултата от пробата с
техническото средство. В тежест на жалбоподателя е било да положи усилия да
докаже, че показанията при проверката с техническо средство не са верни като
даде кръвна проба. Също така съдът намира, че при изготвяне на АУАН и
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Правилно е установено административното нарушение и това
е подкрепено със съответните надлежни доказателства. Посочено е мястото и
времето на извършване на административното нарушение. Правилно е определена административно
– наказателната отговорност. Правомощията на актосъставителя се следват от
нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, а тези на издателя на обжалваното наказателно
постановление от нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП във връзка с представената МЗ
№ 8121з-515 от 14.05.2018 година. Правилно е установен нарушителя и неговата
вина. Неоснователни са и доводите, че в акта за установяване на
административното нарушение не бил вписан свидетел който е пътувал в
автомобила, на жалбоподателя, тъй като несъмнено той се явява близък на
нарушителя и би могло да се приеме, че е заинтересуван от изхода на проверката.
В тази насока и съдът и не кредитира показанията му дадени в хода на съдебното
следствие в качеството му на свидетел по делото. Следва да се има предвид, че до
момента на проверката, полицейските служители не са познавали жалбоподателя и
при реализиране на административно-наказателната отговорност те са изпълнявали
служебните си задължение и не са проявили лична заинтересуваност за да се
приеме, че действията им са били субективни и от там да не се възприемат
показанията им в качеството на свидетели по делото.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително, при
това виновно е допуснато административно нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. За това административно нарушение е предвидено административно наказание
– „глоба” в размер от 1000 лева и лишаване от правоуправление за срок от дванадесет
месеца. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. С оглед на това, съда намира АНО, правилно и
законосъобразно е наложил предвиденото в закона административно наказание.
По
отношение на другото административно нарушение – не контролиране на превозното
средство и допускане на ПТП, съдът намира същото за безспорно установено.
Възражения и доводи за противното по делото не се представиха. И в тази насока
съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност
за спазени правилата на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални
нарушения. В тази връзка в разпоредбата на чл.185 от ЗДвП е предвидено
административно наказание – „глоба” в размер на 20 лева, като правилно
административно наказващия орган е приложил закона и е наказал дееца, налагайки
му предвиденото административно наказание.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С
оглед претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът го
присъди в тежест на жалбоподателя, като го осъди да заплати на
административно-наказващия орган сумата от 120 /сто и двадесет/ лева.
Воден от горните мотиви, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: