Р Е Ш Е
Н И Е
№ 36,
17.05.2019 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 18.04.2019 г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ
секретар
Савка Панова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 414 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по
чл. 124
от ГПК, във вр. с 54, ал. 2 от ЗКИР, инициирано от
ищеца Я.Д.Я., против ответницата Ж.Ц.К.,
по спор за имотна граница между имотите на страните.
Твърди се в исковата молба, че ищецът
бил един от наследниците на Я.Д.Я., бивш жител ***,починал на 04.05.1976 г.
Съгласно
нотариален акт № 43, том.1, дело № 67/1965 г. на Котленски народен съдия, на 28.VI1965 г., по обстоятелствена проверка, Я. бил признат за
собственик по давностно владение и наследство на
недвижим имот, находящ се в с. Тича, Сливенски окръг,
описан по следния начин: „къща със застроена площ от 90 кв. м., и незастроено
место от 180 кв. м. съставляващо парцел 186 в квартал 22 по регулационния план
на селото, при граници: наследници на Димитър Илиев Ненчев, улица и наследници
на Йордан Черногоров.“
Ответницата
обитавала съседния недвижим имот, за който е отреден парцел 187 в кв. 22 по
действащия тогава план на с. Тича.
Тъй
като ответният имот бил в съсобственост с останалите наследници, те били
предоставили грижата за него на техни близки, постоянно живеещи в с. Тича, от
които на 13.07.2018 г. узнали, ответницата била заключила вратата на имота им
от към улица „Г. Д.", която ищецът и неговите близки ползвали за достъп. В
прохода между ищцовия и ответния имоти, в имота на
ищеца минавала и водопроводната инсталация обслужваща собствеността им.
Тъй
като не могли да разрешат спора за собствеността върху процесния
участък, предявяват иска си пред съда, като молят да прекрати всякакви неоснователни
действия от страна на ответницата, които им пречат да упражняват правото си на
собственост в пълен обем.
В срока по чл.131 от НПК в
постъпилия отговор, от страна на ответницата се твърди, че спорната част от
имота на ищеца е придаваема част към собствения
ú имот, представляващ УПИ ІV- 312, в кв. 23 по сега действащия
регулационен план на с. Тича, за която част е съставен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 103, том І, дело
112/2001 г.
В съдебно заседание ищецът се
представляваше от адвокат Р.Д. ***, а за ответницата се яви адвокат С.Р. ***.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност намира за
установено следното :
Съдът приема за безспорно установено обстоятелсвото че, ищецът, заедно с други сънаследници е собственик на УПИ IV-312 в кв. 23 по сега действащия устройствен план на с. Тича, общ. Котел, в която връзка той се явява собственик по
наследство на имот – обективирано в нотариален акт №
43, том I, дело № 67/1965г. на Котленски районен съдия.
От същия нотариален акт се вижда, че придобитият имот е находящ се в парцел с посочени граници - само
една улица (улица „Христо
Ботев). От
приложената от ищеца извадка ясно се вижда линията разграничаваща ивица
отвеждаща към ул. Г. Д." от парцела на ищците IV –
186, кв. 22 по тогава действащия план на селото. Ясно се вижда, че тази ивица е
част от имоти 185 и 187 и при урегулирането се разпределя между парцели III - 185 и V-187 в кв. 22 по плана на с. Тича от 1940 г. Към момента на
констатиране правото на собственост за наследодателя на ищците той не е
владеел, и не е претендирал за собственост имота, а на парцела, индивидуализиран
чрез своите граници, (съгласно и
трайната практика на ВКС при некоректност при описване номера на парцела или
имота).
Това положение се е запазило и към момента на влизане на новия
дворищно регулационен план на село Тича, съгласно Заповед № 380 от 09.06.1966г.
с който са се променили и дворищно регулационните граници на парцелите. Този
план е влязъл в сила и не е оспорван от
наследодателите на ищците, при дадената им законова възможност за това.
По тогава действащите правила и последвалите ги такива,
уредени с ЗТСУ дворищно регулационният план има отчуждително
действие и придаващите се към съответния имот или парцел части стават
собственост на собственика на новообразувания парцел. С оглед площта и лицето
на парцел УПИ IV-312 в кв. 23 по
сега действащия устройствен план на с. Тича, няма
друг възможен начин за неговото превеждане според изискванията на закона.
Че това се е случило, недвусмислено се вижда от акта с който
наследодателя на ответниците се разпоредил с парцела
си през 1997г. , като прехвърлил парцел макар и с неуредени сметки. В
последствие , при спазване на правилата на ЗУТ само сметките са уредени с
внасянето на 814 лв. с вносна бележка по сметка на Община Котел и по надлежния
ред въпроса относно собствеността на УПИ IV-312,
в кв. 38 по действащия регулационен план на с. Тича е приключен. Придаваемата част ясно е описана като една от нейните
границите е УПИ VII-310 - собственият на молителите, идентичен
с част от описания в нотариалният им акт за собственост от 1965г., и очевидно
не съвпадащ с имота. Няма данни по делото да е имало оспорване на тази
процедура от страните. Сумата е била приведена на Община Котел.
От този факт става ясно, че спорната част вече е част от УПИ
ІV – 3 12 в кв. 23 по плана на село Тича и не е тяхна собственост. Последва и
снабдяването с нотариален акт от страна на наследодателя на ответниците
за придаваемата част, с което се урежда и статутът
ú, като част от парцел ІV – 312 в кв. 23 по регулационния план на селото.
С това се изключва възможността ищците
да се чувстват владелци на имота, като ясно са уведомени, че собствеността и
произтичащото от това владение са вече на друг. А и от исковата молба става
ясно, че щецът не владее частта от УПИ ІV-312 в кв.
23, попадаща между ул. Г. Д. и неговият УПИ, тъй като сам счита, че чрез
затварянето на входа откъм ул. Г. Д., владението му е отнето и няма достъп от
своя УПИ VІІ-310 в кв. 23 и не може да осъществява владението си оттам.
По делото бе назначена съдебна
строителнотехническа експертиза, с поставени въпроси на вещото лице както от ищцова, така и от ответната страна, по отношение на
придаването на спорния имот по регулация. От заключението на вещото лице се
установи, че по сега действащия ПУП на с. Тича, одобрен през 1966 г., спорната
част от 38 кв. м. е била придадена по регулация от парцела на ищеца, към
парцела на ответницата. Това регулационно
предвиждане било реализирано с проведена съответна процедура по ЗТСУ, финализирана с цитирания вече нотариален акт за придобиване
на собственост по регулация.
Спорната част от имота е придобита от ищцата ми по силата на придаването
ú по регулация от съседен имот към нейния имот в съответните срокове по
ЗУТ, след влизането му в сила. Твърдението на ответната страна, че по делото
няма доказателства за извършено плащане, се оказа безпочвено, тъй като изрично
в нотариалния акт, с който е приключила процедурата по предаването по
регулация, е посочена вносна бележка за сума, за заплащане на съответната придаваема
част на собствениците, от които се отчуждава. Тази вносна бележка е от
02.11.2000 г. и е представена с отговора на исковата молба. Тя е внесена според процедурата по сметка на
Общината. Нотариусът е констатирал нейното наличие, след като я е описал в
нотариалния акт. Досежно твърдението за давност, се
оказа неоснователно, тъй като при отчуждителната продецура по дворищна регулация, заповедта за одобряването
на плана има непосредствено отчуждително действие. В
този смисъл няма как по тази процедура да има поне намерение за своене от страна на ищците на процесната
част. Наведоха се доводи, че ответницата не е владяла имота. Това също се оказа
безпочвено, тъй като бе безспорно
установено, че въпросната част не е била заграждана от никого до 2018 г. , което
само по себе си не означава, че ищците са я владели. Също така нотариалното
производство е започнало по молба на кмета
на общината, за снабдяване на ответницата с нотариален акт, като в
писмото е посочена вносната бележка. Органът, регулиращ регулационните
процедури е констатирал въпросното плащане.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
следва да присъди разноските на ответницата, в това число за адвокатски хонорар
в размер на 500 лева и платена от нея
част за експертиза в размер на 151 лева.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявената от ищеца Я.Д.Я.,
с ЕГН**********,***, чрез пълномощника
си адвокат Р.Д. ***, кантора № 117, против ответницата Ж.Ц.К., с ЕГН **********,***,
искова претенция по спор за имотната граница между имотите на страните, а
именно ПИ 310 и ПИ 312 – и двата в кв. 23 по действащия ПУП на на село Тича, община Котел, одобрен със заповед №
380/09.06.1966 г., с площ 38 кв. м., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Я.Д.Я., с
ЕГН**********,***, чрез пълномощника си адвокат Р.Д. ***, кантора № 117
ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Ц.К., с ЕГН **********,***, сумата 651(шестстотин
петдесет и един) лева, представляващи
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС
Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: