№ 3515
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110107305 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** срещу М. Т. А., ЕГН ********** с адрес *** за приемане за установено, че ответницата
дължи сумата от 4187,86 лева, от която 2341 лева /две хиляди триста четиридесет и един
лева/, представляваща платена главница по договор за поръчителство от 19.12.2018г. във
връзка с договор за потребителски кредит № 1190614/19.12.2018г ведно със законната лихва
върху главницата, начислена за периода от подаване на заявлението в съда – 29.03.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 1134,20 лева /хиляда сто тридесет и
четири лева и двадесет стотинки/, представляваща платена възнаградителна лихва за
периода от 10.01.2019г. до 10.12.2020г., сумата от 712,66 лева /седемстотин и дванадесет
лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща платена лихва за забава, начислена за
периода от 11.01.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2022г., по
договор за поръчителство от 19.12.2018г. във връзка с договор за потребителски кредит №
1190614/19.12.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК 2050/31.03.2022г., постановена по ч.гр. дело № 3942/2022г. на
ВРС, поправена с определение №8568/05.08.2022г., постановено по ч.гр. дело № 3942/2022г.
на ВРС, на осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл. 240 вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на
чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ответницата и кредитора „К.“ ЕАД
е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №
1190614, по силата на което на последната били предоставени парични средства, които
следвало да бъдат върнати при условията и сроковете уговорени в договора. Твърди, че
между „***“ ЕООД и ответницата е сключен договор за предоставяне на поръчителство във
връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитора и
кредитополучателя. На същата дата е сключен и договор между „***“ ЕООД и кредитора
„К.“ ЕАД за поръчителство, по силата на който поръчителя се е задължил да отговоря
солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит №1190614.Поради
неизпълнение на ответницата „***“ ЕООД е заплатило на „К.“ ЕАД дължимата главница,
1
договорна и мораторна лихви. Последната не е възстановила така заплатената сума, при
което и по силата на Приложение №1/23.08.2021г. към договор за цесия от 23.08.2021г.
вземането, което е възникнало за „***“ ЕООД е придобито от ищеца, за която цесия се
твърди, че ответницата е уведомена с писмо от 23.08.2021г.В условията на евентуалност
релевира изявление за уведомяване на длъжника за осъществената цесия с получаване на
препис от исковата молба и приложенията към нея.
С определение № 8629/08.08.2022г. постановено по делото, съдът прие, че в срока по
чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба, доколкото същия е
просрочен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за потребителски кредит № 1190614/19.12.2018г., с
който кредитора „К.“ ЕАД отпуска на ответницата потребителски кредит в размер на 2341
лева, който следва да бъде погасен в срок от 24 месеца, както последната погасителна
вноска е уговорена на 10.12.2020г. Уговорен е размера на погасителните вноски от по 144,80
лева, лихвения процент в размер на 41,23 %, ГПР в размер на 50%, като общия размер на
задължението възлиза на 3475,20 лева. С приложение №1 към договора за потребителски
кредит е изготвен погасителен план, с който е посочен падежа на всяка една отделна
погасителна вноска, размера на дължимата главница и договорна лихва.
Представен по делото е договор за поръчителство от 19.12.2018г. сключен между „***“
в качеството му на поръчител и ответницата, с който договор поръчителя се е задължил
солидарно да отговоря за задължението на ответницата по договор за потребителски кредит,
по силата на който същата е получила сумата от 2341 лева.
Представен е договор за поръчителство от 19.12.2018г. сключен между кредитора на
ответницата „К.“ и „***“, с който последното в качеството му на поръчител е поело
задължение солидарно да отговоря за задълженията на ответницата произтичащи от договор
за потребителски кредит.
Представено по делото е уведомление от „***“ до ответницата, с което последната
бива уведомена, че поръчителят е заплатил сумата представляваща главница – 2341 лева,
договорна лихва -1107,67 лева, лихва за забава -257,11 лева и разноски -62,18 лева, във
връзка с отпуснатия й кредит по договор за потребителски кредит от 19.12.2018г.
С договор за цесия от 23.08.2021г. „К.“ ЕАД и „***“ ЕООД прехвърлят вземането си
към ответницата в полза на ищеца „***та“ ЕАД.
Представени по делото са пълномощни, по силата на които „К.“ ЕАД и „***“ ЕООД
упълномощават ищеца да осъществи дейността по уведомяване на длъжниците, на осн.
чл.99, ал.3 ЗЗД.
С уведомително писмо от 23.08.2021г. ищцовото дружество уведомява ответницата, че
по силата на договор за цесия от 23.08.2021г. е придобило собствеността върху вземането
произтичащо от договор за потребителски кредит.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря
при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо
задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил
със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно
пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и
едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът
предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се
засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя,поръчителят трябва да
уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или
в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да
2
продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е
уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема, че между кредитора
„К.“ и ответницата е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит. По силата на последното кредиторът е предоставил на
кредитополучателя сумата от 2341 лева, като страните са уговорили, че кредитът следва да
бъде погасен в срок до 10.12.2020г. Задължението за погасяване е разсрочено на 24 равни
месечни вноски от по 144,80 лева, за които е изготвен погасителен план, в който изрично е
посочен падежа на всяка една отделна погасителна вноска, както и компонентите от която
същата се формира – главница и договорна лихва.Установява се също така, че ответницата в
качеството й на кредитополучател е сключила и договор за поръчителство с търговското
дружество „***“ ЕООД, по силата на който поръчителя се е задължил солидарно да отговаря
за задължението на длъжника, което произтича от договора за потребителски кредит.
Сключен е договор за поръчителство също така и между кредитора на ответницата - „К.“ и
„***“ ЕООД.Не се оспорва по делото, че поръчителят по договора за поръчителство поради
неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя е заплатил произтичащо от
договора за потребителски кредит задължение за главница, договорна и мораторна лихва,
като на осн. чл. 143, ал.2 ЗЗД е уведомил длъжника. Плащането от страна на поръчителя на
задължението на кредитополучателя дава възможност на първия да упражни правото си на
регрес срещу длъжника в размер на така заплатеното. От представените по делото
доказателства съдът приема, че на 21.09.2020г. поръчителят „***“ е получил искане за
плащане от кредитора „К.“ ЕАД на задължението по договора за потребителски кредит, като
на 24.09.2020г. е погасил същото. От уведомление от 25.09.2020г. съдът приема, че
поръчителят е погасил задължение към кредитора „К.“ в размер на 2341 лева – главница,
1107,67 лева договорна лихва и 257,11 лева наказателни лихви. От момента на плащане за
поръчителя се поражда правото да иска от кредитополучателя връщане на платеното вместо
него.
С договор за цесия от 23.08.2021г. поръчителят „***“ се е разпоредил с вземането си
срещу ответницата. Разпореждането с вземането в полза на ищеца е осъществено след
възникване на задължението, а именно след осъщественото плащане на 24.09.2020г. Така
изложеното налага извода, че по силата на договора за цесия, ищецът е придобил надлежно
възникнало вземане срещу ответницата произтичащо от договор за поръчителство във
връзка с договор за потребителки кредит. От доказателствата по делото съдът приема, че
длъжникът е била уведомена за осъществената цесия, което уведомяване е осъществено
преди депозиране на заявлението в съда. За пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че дори и да бъде прието, че уведомяване в момент предхождащ депозиране на
заявлението в съда не е редовно реализирано, то следва да бъде посочено, че уведомяването
не влияе върху редовността на цесията, а същото следва да бъде прието за редовно
осъществено с връчване на препис от настоящата искова молба на ответницата, към която се
съдържат и доказателства за учредена представителна власт на ищеца да осъществи
уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД във връзка с осъществената цесия.
Доколкото съдът прие, че ответницата има качество на длъжник по договор за
потребителски кредит №1190614/19.12.2018г., съответно липсват по делото доказателства,
че същата е изпълнила задължението си произтичащо от този договор, съответно установи
се, че поръчителят на кредитополучателя е изпълнил това й задължение спрямо кредитора,
при което следва извода, че за поръчителя се поражда правото да иска от кредитополучателя
заплащане на платеното вместо нея. Ответницата е уведомена за извършеното от поръчителя
в полза на кредитора плащане. Поръчителят се е разпоредил с договор за цесия в полза на
ищеца с вземането си срещу ответницата, поради което последният се явява материално
легитимиран по това вземане формирано от главница, договорна лихва и лихва за забава, в
размер до размера на заплатеното. Следва да бъде посочено, че не е предмет на спора
3
вземане под формата на възнаграждение по договор за поръчителство, респ. лихва за забава,
която се формира от неизпълнение на това задължение, поради което съдът не обсъжда
съдържащите се в този договор уговорки в тази насока.
По претенцията за сумата под формата на главница, ищецът доказа, че е придобил
вземането от поръчителя, който е изпълнил задължението за плащане в пълен размер – 2341
лева, вместо ответницата, при което този иск следва да бъде изцяло уважен, като бъдат
присъдена и лихва за забава върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда
до окончателно изплащане на задълженото.
От представените по делото доказателства съдът прие, че поръчителят „***“ ЕООД, на
24.09.2020г. е заплатил на кредитора „К.“ ЕАД сумата от 1107,67 лева договорна лихва,
както и сумата от 257,11 лева наказателна лихва. Липсват по делото други доказателства, от
които да бъде направен извод различен от този за размера на погасената от поръчителя
вместо кредитополучателя сума по посочените компоненти – договорна лихва и лихва за
забава. Доколкото съдът прие, че поръчителят е заплатил сумата от 1107,67 лева договорна
лихва, както и сумата от 257,11 лева наказателна лихва дължими от ответницата по договора
за потребителски кредит, то така посочените суми следва да бъдат приети, че са предмет на
договора за цесия от 23.08.2021г., наред с главницата от 2341 лева. За тези суми ищецът се
явява материално легитимират, която му легитимация произтича от договора за цесия.
Процесните вземания за договорна лихва и лихва за забава произтичат от договор за
поръчителство, поради което това, което е заплатено в изпълнение на този договор от
поръчителя в полза на кредитора, длъжникът следва да върне на платилия неговото
задължение. Доколкото по делото се установи, че поръчителят е заплатил част от
претендираните договорна лихва и лихва за забава, то в установената, като заплатена част
предявените искове следва да бъдат уважени, а в останалата отхвърлени.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск за заплащане на
договорна лихва е частично основателен за сумата от 1107,67 лева, като за разликата над
този размер до пълно предявения размер от 1134,20 лева предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Искът за присъждане лихва за забава следва да бъде уважен в размер на 257,11 лева,
като за разликата над този размер до пълно предявения размер от 712,66 лева следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно уважената
част на предявените искове. За заповедното производство се дължат разноски в размер на
118,36 лева включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а за
исковото производство сумата от 333,33 лева включващи доплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя за база за изчисляване на дължимото
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство сумата от 300 лева.
Не е направено искане от ответника за присъждане на разноски, при което съдът не се
произнася по същите.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Т. А., ЕГН
********** с адрес *** ДЪЛЖИ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 2341 лева, представляваща платена главница по договор за
поръчителство от 19.12.2018г. във връзка с договор за потребителски кредит №
1190614/19.12.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, начислена за периода от
подаване на заявлението в съда – 29.03.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 1107,67 лева представляваща платена възнаградителна лихва по
4
договор за поръчителство от 19.12.2018г. във връзка с договор за потребителски кредит №
1190614/19.12.2018г. за периода от 10.01.2019г. до 10.12.2020г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в частта за разликата над уважения размер от 1107,67 лева до пълно
предявения размер от 1134,20 лева, сумата от 257,11 лева представляваща платена лихва за
забава по договор за поръчителство от 19.12.2018г. във връзка с договор за потребителски
кредит № 1190614/19.12.2018г., начислена за периода от 11.01.2019г. до датата на подаване
на заявлението в съда – 29.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за
разликата над уважения размер от 257,11 лева до пълно предявения размер от 712,66 лева, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
2050/31.03.2022г., постановена по ч.гр. дело № 3942/2022г. на ВРС, поправена с
определение №8568/05.08.2022г., постановено по ч.гр. дело № 3942/2022г. на ВРС, на осн.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл. 240 вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. А., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 118,36 (сто и осемнадесет лева и 36 ст.)
лева включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, както и сумата от 333,33 (триста тридесет и три лева и 33 ст.)
лева включващи доплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5