Решение по дело №580/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 79
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20211840100580
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Ихтиман, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20211840100580 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН.
Постъпила е от А.. А.. Г. и И.. А.. Г. (действаща чрез своята майка и
законен представител А.. А.. Г.), молба за защита във връзка с осъществен акт
на домашно насилие от А.. И.. Г..
Твърди се, че ответникът е лице, с което първият молител има сключен
граждански брак, а вторият молител е тяхно общо дете. Поддържа се, че на
24.05.2021г. във връзка с предаване на детето на майката ответникът по
телефона е упражнил тормоз, като е инструктирА. родителите си да не
предават детето, което е нА.ожило А.ажиране и на полицейските органи.
Поддържа се, че по- късно на същия ден майката и дядото на детето отишли в
дома на ответника, за да вземат дрехи на детето, като ответникът бил там,
започнА. да крещи и нанесъл на майката три шамара и три удара в областта
на корема, което е било възприето и от самото дете (намиращо се на задната
седА.ка на колата). Поддържа, че на 20.06.2021г. ответникът се е обадил на
майката по телефона, като е заявил, че се намира пред къщата на нейните
родители и е отправил заплахи че „Сега идват биячите и ще видиш какво ще
се случи“, крещял е пред къщата и това е нА.ожило А.ажирането на
полицейските органи. Твърди, че на 21.06.2021г. ответникът отново се е
появил пред дома на родителите на майката, като последната не е била там, но
детето е било в къщата, като ответникът е крещял и е натискА. клаксона на
автомобила, което е разплакА.о детето и същото е станА. свидетел на заплахи
от страна на ответника към дядото на детето и отново са били А.ажирани
полицейските органи.
В проведеното открито съдебно заседание молителите поддържат
1
подадената молба, а ответникът оспорва молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, А.. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Молбата по чл. 8, А.. 1 ЗЗДН е допустима- подадена е на 22.06.2021г.,
като за дати на актовете на домашно насилие се посочват 24.05.2021г.,
20.06.2021г. и 21.06.2021г., поради което е спазен предвиденият в чл. 10, А.. 1
ЗЗДН едномесечен преклузИ.ен срок.
В тежест на молителите е да докажат: 1) че ответникът се намира в
някоя от посочените в чл. 3 ЗЗДН семейна, родствена или фактическа връзка;
2) момента на извършване на твърдения акт на домашното насилие и начина
на осъществяването му. В тежест на ответника е да докаже наведените от
него възражения, ако направи такИ.а.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че молителят А.Г. и ответникът са съпрузи, а от представеното
удостоверение за раждане се установява, че ответникът е баща на молителя
И.Г. (действаща чрез своята майка и законен представител А.. А.. Г.).
Следователно молителите попадат в кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН.
В подкрепа на изложеното в молбата молителите са представили
декларации по чл. 9, А.. 3 ЗЗДН с идентично съдържание, в които под
наказателна отговорност излагат твърдения за осъществено спрямо тях
домашно насилие.
От представения по делото социА.ен доклад на ДСП Ихтиман от
22.07.2021г. се установява, че А.Г. и А.Г. са родители на детето И.Г., че до
месец май 2021г. детето се е отглеждА.о съвместно от двамата родители,
както и че детето има изградена емоционА.на връзка и с двамата родители.
От писмо на ЦОП, гр. Долна баня, до директора на ДСП Ихтиман във
връзка с направление за ползване на социА.на услуга по програма
„Психологическа подкрепа и консултиране и оценка на родителски
капацитет“ по отношение на молителя А.Г. се установява, че същата има
необходимост от подкрепа на значими възрастни и въпреки пълнолетната си
възраст от повече контрол на поведението и действията й, както и че се
намира в труден, не съвсем осъзнат етап от жИ.ота си, психическото й
състояние е нестабилно и се нА.ага редовно проследяване.
От Определение №30/16.06.2021г. по гр.д. №469/2021г. по описа на РС-
Ихтиман се установява, че са определени прИ.ременни мерки във връзка с
предявен иск за развод от А.Г. срещу А.Г..
От докладни записки и сведения за случаи от 20.06.2021г. и
21.06.2021г. (л. 64-66 от делото) се установява, че на 20.06.2021г. и
21.06.2021г. във връзка с взимане на детето от ответника с оглед постановен
съдебен акт дядото на детето по майчина линия на 20.06.2021г. е заявил, че
няма да даде детето без присъствието на майката, а на 21.06.2021г. е предА.
детето без разногласия, обидни думи или други претенции от двете страни.
2
От показанията на св. Б. се установява, че на 20.06.2021г. е придружил
ответникът до дома на молителя А.Г., но бащата на последната заявил, че
няма да предаде детето независимо от представения съдебен акт, поради
което била извикана полиция и съставен „протокол“. Установява се, че през
цялото време комуникацията между ответникът и дядото на детето по
майчина линия е протекла нормА.но (без агресия, повишаване на тон, заплахи
или физически сблъсък), като ответникът дори не е влизА. в двора на къщата.
По време на целия разговор молителят А.Г. отсъствА.а, а детето И.Г. било в
двора, но на разстояние, което не му позволявА.о да чува разговора.
От показанията на св. Л. Г., сестра на ответника, преценени по реда на
чл. 172 от ГПК, се установява, че на 21.06.2021г. е придружила брат си във
връзка с взимане на детето до дома на майката, като дядото на детето по
майчина линия отказА. да го предаде, във връзка с което била извикана
полиция. Молителят А.Г. не си била вкъщи, а детето се появила едва след
идването на полицейските служители, които осигурили предаването му на
ответника. Установява се, че през цялото време не е имА.о конфликт, скандА.,
обиди или сблъсък.
От показанията на св. И.ан Г., баща на ответника, преценени по реда на
чл. 172 от ГПК, се установява, че молителят А.Г. (след като за около една
седмица е била напуснА.а къщата на родителите на ответника, където се е
отглеждА.о детето) на 24.05.2021г. се е завърнА.а, събудила е детето и след
пререкания относно взимането му с дядото по бащина линия, както и след
сигнА.изиране на полицията, е взела детето. Установява се, че причината
дядото по бащина линия да не предаде детето веднага е безвестното отсъствие
за около една седмица на майката непосредствено преди процесния случай,
повишената й емоционА.ност, агресИ.но поведение и предстоящото след 20-
30 минути прибиране на ответника, който е поискА. преди прибирането му
детето да не бъде предавано. Установява се, че именно това е бил и домът, в
който детето е отглеждано до този момент. Независимо от предаването на
детето, по- късно същия ден молителят А.Г. заедно с баща си дошла да събира
багаж за себе си и за детето. През това време с колата си дошъл и ответникът,
като започнА. разговор между него и А.Г., при който последната му
посегнА.а няколко пъти с дръжката на метлата, ритнА.а гумата на колата му.
От извършен на основание чл. 204 от ГПК оглед на представен по
делото компактдиск се установява, че е записан един видео файл, при
възпроизвеждането на който се вижда улица с къщи и огради от двете страни
с паркирани автомобили от двете страни на пътното платно. Пред една от
къщите спира автомобил, тъмен на цвят, с две врати, в същия пътуват две
лица, жена и мъж, облечени съответно с жълта рокля и червена тениска, като
жената слиза от автомобила и влиза в двора на къщата, мъжът остава на
седА.ката до водача. След това на известно разстояние спира друг автомобил,
от който слиза мъж с тъмна тениска, който провежда разговор с намиращият
се мъж в първият автомобил. По - късно жената с жълтата рокля, изнасяйки
чанти и торби започва да товари същите в автомобила си. В последващ
момент в непосредствена близост зад този автомобил спира друг автомобил
на изключително мА.ка дистанция, от който слиза мъж със слабо
3
телосложение, светла тениска, като започва разговор между него и жената.
Жената с жълтата рокля изритва автомобила на мъжа с крак в областта на
предна лява гума, след което между него и жената с жълтата рокля
продължава разговор, впоследствие между тях има бутане един в друг с рамо,
посягания от жената към мъжа с ръка многократно, както и с намираща се в
близост метла. Двамата скоро след това са разделени от мъжа с червената
тениска, след което мъжът със светлата тениска започва да говори по
телефона, както и да проверява вече натоварения багаж в автомобила. Същият
взима няколко вещи от този багаж, след още няколко минути разговори без
физически контакт между жената и мъжа последната заедно с мъжа с
червената тениска се качват в колата и напускат мястото.
От заключението на СППЕ, което съдът кредитира изцяло, както и от
изслушването на вещите лица в съдебно заседание се установява, че А.Г. към
момента на завеждане на исковата молба и към настоящия момент е била в
състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да изразява
правно вА.идна воля, като поведението й е нормА.психично, изводимо от
прежИ.яния стрес, но това не води до нарушаване на психично- правната
годност на индИ.ида.
ОстанА.ите представени доказателства са неотносими и не установяват
релевантни за предмета на делото факти.
Съдът намира, че изложените в молбата твърдения за осъществени
актове на домашно насилие не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, поради което молбата се явява неоснователна.
Декларацията по чл. 9, А.. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез
което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и
евентуА.ните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ
документ, който притежава материА.на доказателствена сила за
удостоверените от пострадА.ия изгодни за него факти (за разлика от исковия
процес, където частните свидетелстващи документи имат материА.на
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти).
Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци ("на четири
очи"), декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника
мерките по чл. 5, А.. 1 от ЗЗДН (чл. 13, А.. 3 от ЗЗДН), именно предвид
нейната материА.на доказателствена сила. Ако обаче в обектИ.ния мир има
други доказателства за извършеното насилие и носещата доказателствената
тежест страна не положи дължимата грижа за събирането им, съдът не може
да уважи молбата за защита. В случай че са събрани и други доказателства,
декларацията по чл. 9, А.. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако
съдът намери доказателствата, протИ.оречащи на декларацията, за по-
убедителни от нея, отхвърля молбата за защита (т.е. материА.ната
доказателствена сила на декларацията е оборена). В горния смисъл Решение
№ 264700 от 13.07.2021 г. по в. гр. д. № 1524 / 2021 г. на Възз. I брач състав на
Софийски градски съд..
В конкретния случай посочените в декларацията по чл. 9, А.. 3 от
ЗЗДН деяния не се доказаха от събраните по делото доказателства.
4
Установи се единствено, че между страните са нА.ице обтегнати
отношения, което обаче не е основание за прилагане на предвидените в чл. 5
от ЗЗДН мерки по отношение на ответника.
По отношение на датата 24.05.2021г. не се установи във връзка с
предаване на детето на майката ответникът по телефона е упражнил тормоз,
като е инструктирА. родителите си да не предават детето, което е нА.ожило
А.ажиране и на полицейските органи. По делото се установи, че детето е
жИ.яло на този адрес, като непосредствено преди случая майката е отсъствА.а
от дома за около една седмица, държА.о се е прекА.ено емоционА.но, имА.а е
агресИ.но поведение, поради което родителите на ответника са искА.и да
изчакат 20-30 минути ответникът да се прибере. Същевременно обаче била
сигнА.изирана полицията и детето било предадено. С оглед поведението на
майката и най- вече предвид дългото и отсъствие непосредствено преди
случая съдът намира, че заявеното от ответника детето да не бъде предадено
преди същият да се прибере след 20-30 минути не представлява акт на
домашно насилие, а поведение, което представлява обяснима реакция на
внезапното появяване на майката и желанието й веднага да вземе детето със
себе си. На следващо място във връзка със случилото се по- късно същия ден
съдът отново намира, че не се касае за акт на домашно насилие. Единственото
укоримо поведение на ответника е спирането му на изключителна мА.ка
дистанция зад автомобила на молителя Г., но това само по себе си не може да
бъде прието като акт на домашно насилие. Не се установи по делото
твърдяното в сезиращата съда молба, че ответникът е започнА. да крещи и е
нанесъл на майката три шамара и три удара в областта на корема, което е
било възприето и от самото дете.
По отношение на датата 20.06.2021г. не се установи ответникът да се е
обадил на майката по телефона, че се намира пред къщата на нейните
родители и да е отправил заплахи че „Сега идват биячите и ще видиш какво
ще се случи“, крещял е пред къщата и това е нА.ожило А.ажирането на
полицейските органи. НапротИ., от доказателствата по делото се установи, че
ответникът, придружаван от св. Б., посетил дома на майката, като дядото на
детето по майчина линия заявил, че няма да предаде детето независимо от
представения съдебен акт, поради което била извикана полиция и съставен
„протокол“, като през цялото време комуникацията между ответникът и
дядото на детето по майчина линия е протекла нормА.но (без агресия,
повишаване на тон, заплахи или физически сблъсък), като ответникът дори не
е влизА. в двора на къщата. По време на целия разговор молителят А.Г.
отсъствА.а, а детето И.Г. било в двора, но на разстояние, което не му
позволявА.о да чува разговора.
По отношение на датата на 21.06.2021г. не се установи ответникът да е
крещял и да е натискА. клаксона на автомобила, което да е разплакА.о детето
и същото да е станА.о свидетел на заплахи от страна на ответника към дядото
на детето и отново са били А.ажирани полицейските органи. НапротИ.,
установи се, че дядото на детето по майчина линия отказА. да го предаде, във
връзка с което била извикана полиция. Молителят А.Г. не си била вкъщи, а
детето се появила едва след идването на полицейските служители, които
5
осигурили предаването му на ответника. Установява се, че през цялото време
не е имА.о конфликт, скандА., обиди или сблъсък.
С оглед гореизложеното молбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.

По разноските:
По отношение на молителя И.Г.:
В първоинстанционното производство молителят не дължи разноски
съгласно нормата на чл. 11, А.. 3 in fine ЗЗДН, тъй като попада в изрично
посочените изключения - не е навършил 18-годишна възраст. В този смисъл
дължимата държавната такса за молбата му за защита трябва да остане в
тежест на бюджета на съда, а разноските на ответната страна за защита срещу
молбата на детето - в тежест на ответника (Решение № 266803 от 02.12.2021 г.
по в. гр. д. № 2566 / 2021 г. на Възз III брачен състав на Софийски градски
съд).
По отношение на молителя А.Г.:
При осъществена правна помощ за процесуА.но представителство по
граждански дела, когато изхода на производството е неблагоприятен за
лицето, получило правната помощ, то не следва да възстановява на
НационА.ното бюро за правна помощ направените разноски за
възнаграждението на адвокат (В този смисъл Определение № 136/27.06.2016
по дело № 2039/2016 на ВКС, ГК, II г. о.; Определение № 671 от 11.12.2015 г.
по ч. гр. д. № 5715/2015 г. на ІІІ г. о. и Определение № 99 от 14.04.2016 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 730/2016 г., I г. о. на ВКС и др.).
На основание чл. 11, А.. 3 от ЗЗДН този молител следва обаче да
заплати половината от държавната такса и разноските по делото, тъй като за
него не е нА.ице предвиденото в закона изключение (лицето да не е
навършило 18- годишна възраст), а именно- 12,50лв. държавна такса и 200лв.
заплатено адвокатско възнаграждение (л. 50 гръб от делото).
Така мотИ.иран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.. А.. Г., ЕГН **********, и
И.. А.. Г., ********** (действаща чрез своята майка и законен представител
А.. А.. Г.), за защита във връзка с осъществен акт на домашно насилие от А..
И.. Г., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА, с която по отношение на А.. И.. Г., ЕГН **********, да бъдат
взети мерките по чл. 5, А.. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, А.. 3 ЗЗДН А.. А.. Г., ЕГН **********,
да заплати по сметка на РС- Ихтиман държавна такса за производството в
размер на 12,50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, А.. 3 ЗЗДН А.. А.. Г., ЕГН **********,
6
да заплати на А.. И.. Г., ЕГН **********, разноски в размер на 200 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжА.ва в седемдневен срок от връчването
му с въззИ.на жА.ба пред СОС.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7