Р Е Ш Е Н И Е
Номер 712 Година 22.06.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин Енчев
2.Димитър Гальов
Секретаря:
С. Х.
Прокурор:
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 573 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба на Районно управление Несебър, към ОД
на МВР гр.Бургас против решение № 48 от 25.02.2020г., постановено по н.а.х.д. №
1545 по описа за 2019г. на Районен съд Несебър. Счита, че обжалваното решение е
необосновано и постановено в противоречие на закона. Не споделя изводите на
съда за отмяна на наказателното постановление, като излага доводи за съставомерност
на констатираното деяние и счита, че правомерно е ангажирана отговорността на
лицето, на соченото основание. Прави искане да се постанови решение, с което да
се отмени обжалваното решение и да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът – В.Й.М.
*** редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави
искане да бъде оставена без уважение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното
решение Районен съд Несебър е отменил отменено наказателно постановление №
19-0304-002728/17.09.2019г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР гр.Бургас,
РУ Несебър, с което на В.Й.М. на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени две
административни наказания - „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. За да постанови решението си, съдът е приел,
че административнонаказателното
производство е протекло при съществени нарушения на процесуалните правила,
което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Посочено е, че наказващият
орган е действал в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е съобразил
разпоредбата на чл.3, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
която предвижда при отказ на водача на МПС да бъде изпробван с тест,
установяването на наркотични вещества или техни аналози да се извърши чрез
химико-токсикологично изследване. Съдът е преценил, че с талон за изследване,
който не съдържа реквизитите по чл.6, ал.6, т.1 и т.2 от Наредбата, нарушителят
е бил лишен от възможността да даде кръв и урина за химико-токсикологично
лабораторно изследване и това не може да му се вмени в нарушение, поради което е отменил наказателното
постановление
Съгласно чл.63
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията
на касатора са основателни.
Отговорността
на В.М. е ангажирана в качеството му на водач на МПС, за това, че на 06.09.2019г.
в к.к. Слънчев бряг, срещу хотел “Мида”, при извършена проверка от контролни
длъжностни лица при в РУ Несебър, отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство „Дръгтест“ 5000 за установяване употребата на наркотични
вещества и/или техни аналози, както и отказва да даде кръвна проба и урина за
установяване на същото, за което му е издаден талон за медицинско изследване с
№ 0065543. На основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, М. е санкциониран с
глоба в размер на 2 000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца.
Съгласно чл.174,
ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.“.
От събраните по делото доказателства, с категоричност
се установява, че към момента на извършената проверка ответникът по касация М. е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на
упойващи вещества. От контролните длъжностни лица е съставен талон за
медицинско изследване № 0065543, който е подписан от М. с отбелязване „отказвам проба“. Видно от съставения
АУАН и издаденото въз основа на него НП, в описанието на нарушението е
посочено, че такъв талон е издаден и лицето отказва да даде кръвна проба и
урина. Съгласно чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози с лабораторното изследване се цели да се установи употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, когато водачът откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест, не приеме показанията на техническото средство или
теста, или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка
с техническо средство или тест. Касационният
състав на съда, счита че с отказът на дееца да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества, съчетан
с отказ за химико-токсикологично лабораторно изследване, е осъществен състава
на нарушението и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на лицето, на соченото основание.
Мотивите на
първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в
проведеното административнонаказателно производство не се споделят от настоящия
касационен състав. В случая, няма съмнение, че на ответника по касация са известни фактите,
съставляващи основание за ангажиране на отговорността му, доколкото към момента
на проверката му е предявен АУАН, той се е запознал със съдържанието му, което
е удостоверил с полагане на подписа си. Ето защо не е ограничено правото му да
узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на
наказанието и да организира защитата си. Действително контролният орган следва да отрази в талона за изследване
обстоятелствата по чл.6, ал.6, т.1 и т.2 от Наредбата, но предвид факта, че
нарушителят собственоръчно е подписал талона за изследване и е вписал, че
отказва да бъде изследван за употребата
на наркотични вещества или техни аналози, несъстоятелни са мотивите на съда, че
същият е бил лишен от тази възможност предвид това, че талонът не съдържа
реквизитите указващи мястото и времето, където и когато водачът да има право да
се яви за вземане на кръв и урина. Следва да се отбележи и това, че невземането на биологична проба за медицинско
изследване е изцяло и единствено резултат от поведението на нарушителя, поради
което в негова тежест са и неблагоприятните последици от това. Ответникът по
касация М. сам е предпоставил невъзможността за извършване на изследването и е осуетил
извършването на проверката по чл.174, ал. 3 от ЗДвП, по който и да е от допустимите от закона начини,
като първо е отказал проверка с техническо средство, а след това е отказал да
даде и проба за изследване. Също така, по делото не се твърди и не се
установява лицето фактически да се е явило за вземане на кръвна проба за изследване
в медицинско заведение или поне да е направил опит за това, за да се приеме, че
с невписването на всички реквизити в медицинския талон е нарушено правото му на
защита.
Правилно в
наказателното постановление е определена и приложимата санкционна разпоредба,
като на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени
предвидените от законодателя по вид и размер две административни наказания.
Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 48 от 25.02.2020г., постановено по н.а.х.д.
№ 1545 по описа за 2019г. на Районен съд Несебър и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0304-002728
издадено на 17.09.2019г. от началник Сектор към ОД на МВР гр.Бургас, Районно
управление Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.