Присъда по дело №584/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ:

Срещу подсъдимата М. Д. Т. от гр.Плевен, е повдигнато обвинение за
това, че:
На 27.05.2019г. в гр. Плевен, чрез използване на неистински документ -
договор за паричен заем № *** от 27.05.2019г, със заемател ЕЛ. Л. Д., ЕГН
***, получила без правно основание чуждо движимо имущество - парична
сума в размер на 500лв. собственост на „***" АД, гр. София, с намерение да я
присвои - престъпление по чл. 212, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимата М. Д. Т. и моли
съда да определи наказание по вид лишаване от свобода за извършеното
престъпление към предвидения в закона минимален размер.
Подсъдимата М. Д. Т. разбира обвинението за какво е, признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, отнася се
критично към извършеното, възстановила е доброволно вредите от
престъплението и моли съда за снизходителност при определяне на
наказанието.
Назначеният служебен защитник на подсъдимата Т. адв.Ст. Ив. навежда
правни доводи, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по несъмнен
начин и моли съда да определи минималното предвидено в закона наказание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата М.Т. работи в община гр. Плевен като *** на Клуб за хора
с увреждания, успоредно с това по силата на сключен граждански договор за
поръчка, изработка и реклама №136-36 от 03.10.2018г. извършва дейности
като кредитен консултант към „***" АД. Подсъдимата Т. и св. Е.Д. се
познават от повече от 15- 20 години, св. Д. и незряща и посещева Клуба за
хора с увреждания, ръководен от подсъдимата Табакава. През есента на
2018г. подсъдимата Т. изпитвала финансови затруднения. На база на дългото
познанство между нея и св. Д., решила да се възползва от доверието
изградено помежду им и да помоли свидетелката да изтегли заем в размер на
500 лева за срок от четири месеца от дружеството „***" АД. Уговорката
помежду им била парите да получи подсъдимата Т. и да изплаща вноските по
погасяването на заема. Св. Д. се съгласила да направи тази услуга на
подсъдимата Т.. Със знанието и съгласието на свидетелката, на 30.11.2018г е
сключен договор за паричен заем № 3386532 между „***“ АД, чрез
подсъдимата М.Т. и св. Е.Д. за сумата от 500лв. Свидетелката доброволно
предоставила личните си данни на подсъдимата Т. за попълване на
необходимите документи. Със нейно знание и съгласие ръкописният текст и
1

подписите от името на св. Е.Д., били изписани и положени от подсъдимата
М.Т., вместо от Е.Д.. Отпуснатата по кредита сума от 500лв., фактически е
получена от подсъдимата Т. и съгласно предварителната им уговорка е
следвало да бъде погасен от нея. Подсъдимата Т. започнала да прави
частични плащания по така сключения договор за заем, но в определен
момент изпаднала в невъзможност да изпълни поетите задължения. Тогава тя
решила да се възползва от обстоятелството, че вече разполага с всички лични
данни на св. Д., които са й необходими за сключване на договор за заем и
решила да състави неистински документ - договор за паричен заем
между„***“ АД и св. Д.. На 27.05.2019г без знанието и съгласието на св. Д.,
подсъдимата Т. изготвя неистински документ - договор за паричен заем №
*** между„***“ АД и св. Д. и го използва за да получи сумата от 500лева. С
получената сума подсъдимата Т. погасява останалите дължими вноски по
първия заем и прибира за себе си останалите пари в размер на 160. 64лв.
Макар и вписана като титуляр по договора за заем от 27.05.2019г. св. Д.
не знаела за неговото съществуване. Подсъдимата Т. не предприела действия
по погасяване на възникналото от този договор задължение. Затова от
дружеството - кредитор „***“ АД отправили искане за погасяване на
задължението в размер на 700лв. към св. Д.. Тя след като извършила
необходимите справки установила, че от нейно име и без нейно знание и
съгласие е съставен неистински договор за заем № *** от 27.05.2019г. и
подала жалба в Районна прокуратура – гр. Плевен, което станало повод за
образуване на настоящото наказателно производство.
В хода на разследването е назначена съдебна графическа експертиза,
която установява, че подписът в договор за паричен заем № *** от
27.05.2019г, сключен между „***“ АД и ЕЛ. Л. Д. под „Заемател/възложител“,
име ЕЛ. Л. Д. не е положен от лицето ЕЛ. Л. Д.. Същият вероятно е положен в
моментна ситуационна транскрипция от лицето М. Д. Т..
Подписите в договор за паричен заем № *** от 27.05.2019г, сключен
между „***“ АД и ЕЛ. Л. Д. в долния десен ъгъл на всяка страница не са
положени от лицето ЕЛ. Л. Д.. Същите вероятно са положени в моментна
ситуационна транскрипция от лицето М. Д. Т.
Подписът в договор за паричен заем № *** от 27.05.2019г, сключен
между „***“ АД и ЕЛ. Л. Д. под „Заемодател/изпълнител“, е положен от
лицето М. Д. Т..
Подписите в договор за паричен заем № *** от 27.05.2019г, сключен
между „***“ АД и ЕЛ. Л. Д. в долния ляв ъгъл на всяка страница са положени
от лицето М. Д. Т..
Ръкописният текст в договор за паричен заем № *** от 27.05.2019г,
сключен между „***“ АД и ЕЛ. Л. Д. е изписан от лицето М. Д. Т..
2

От получената информация от „***" АД и приложените зав. копия от
стр. 286 и стр. 90 от касовата книга, както и от заключението на експертизата
е видно, че подсъдимата Т. е получила от дружеството сумата от 500лв. по
договор за паричен заем 3386532/30.11.2018г и сумата от 160,64лв по договор
за паричен заем ***/27.05.19г, които е следвало да бъдат предадени на
кредитополучателя - свидетелката Д., за което тя е следвало саморъчно да се
подпише и да изпише трите си имена, но видно от експертното заключение
всички подписи и ръкописния текст са изпълнени от подсъдимата Т..
В хода на съдебната фаза на процеса на 22.04.2021г. подсъдимата Т.
доброволно е възстановила на „***" АД сумата 385,87 лева и с това вредите
от престъплението са изцяло нвъзстановени.
Горната фактическа обстановка се установява от направените
самопризнанията на подсъдимата М.Д. Т., обявени от съда по реда на чл.372,
ал.4 от НПК, както и от всички събрани доказателства в досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК –показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели – ЕЛ. Л. Д., Д. Г. Ц., Р. АЛ. Н., Н. Д. Й., протокола от
извършена очна ставка, от заключението на вещото лице по изготвената
съдебно - графическа експертиза, както и от останалите събрани писмени
доказателства по делото: свидетелство за съдимост, характеристична справка
и други.
При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните
безспорни и непротиворечиви доказателства е видно, че подсъдимата М.Д. Т.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
смисъла на чл. 212, ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимата Т. на
27.05.2019г. в гр. Плевен, чрез използване на неистински документ - договор
за паричен заем № *** от 27.05.2019г, със заемател ЕЛ. Л. Д., ЕГН ***,
получила без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в
размер на 500лв, собственост на „***" АД, гр. София, с намерение да я
присвои. Обект на документната измама са обществените отношения,
осигуряващи упражняването правото на собственост върху движими вещи,
като в случая обект на посегателство са и специфичните отношения, свързани
със съставянето или използването на документи. Предмет на престъплението
по чл. 212, ал. 1 от НК е чуждо движимо имущество. Имуществото е чуждо,
когато не принадлежи изключително на дееца. Имуществото е „***" АД. В
съдебната практика се приема, че точното определяне на паричната
равностойност на предмета на престъплението е от съществено значение за
изясняване степента на обществена опасност на деянието и правилното му
квалифициране. В конкретния случай обществената опасност не е висока, тъй
като размерът на присвоените пари е 500 лева. Средството, с коетое
извършено престъплението е документ с невярно съдържание, описан по –
горе. Според Постановление № 8/1978 г. на Пленума на ВС, под понятието
3

"документи", визирано в текста от закона, се имат предвид всички видове
неистински, преправени или с невярно съдържание документи, т. е. както
официалните по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, така и частните, доколкото по
силата на нормативен акт те са основание за получаване на чуждо движимо
имущество и без съдържанието им допълнително да е включено в други
официални документи. Според Постановление № 8/1978 г. на Пленума на ВС,
посоченият по-горе документ - договор за паричен заем № *** от 27.05.2019г,
със заемател ЕЛ. Л. Д., ЕГН ***, е средство за въвеждане, поддържане или
използване на заблуждението или неопитността, неосведомеността на
длъжностните или други лица, които упражняват фактическа власт върху
движимо имущество, за да извършат разпоредителни действия с него -
нареждане, предаване или изплащане (Решение № 580/7.ХII.1979 г. на I н. о.
на ВС). Инкриминираният документ създава привидното основание, че този,
който получава имуществото, има право на това, както и в конкретния случай.
Документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК е съставно престъпление и
включва два акта: използване на неистински, преправен или документ с
невярно съдържание и получаване на чуждо движимо имущество без правно
основание с намерение да се присвои. Според Постановление № 8/1978 г. на
Пленума на ВС, документна измама по този текст е налице не само, когато
деецът е използвал такъв документ, съставен от другиго, но и когато сам го е
съставил и после лично или посредством друго лице го е използвал. Вторият
акт на изпълнителното деяние на измамата по чл. 212, ал. 1 от НК се изразява
в получаване на чуждото движимо имущество от дееца без правно основание.
Според практиката, това означава той да придобие фактическа власт върху
имуществото или друга възможност за разпореждане. В конкретния случай
подсъдимата е получила паричните суми. В практиката се приема, че е
необходимо деецът реално да е получил имуществото, а не чрез използването
на инкриминирания документ само да се освободи от задължението да плати
известна сума. Липсва и правно основание за получаването на тези суми в
конкретния случай. Документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК е резултатно
престъпление и в практиката се поддържа разбирането, че тя е довършена с
получаването на чуждото движимо имущество от дееца, а не с причиняването
на щета на това имущество. Наличието й не е достатъчно за довършването на
престъплението.
Субект на престъплението по чл. 212 от НК може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, включително и притежаващо длъжностно
качество. За деянието по чл. 212, ал. 1 от НК обаче, освен пряк умисъл е
необходимо деецът да е действал с намерение за присвояване на полученото
от него чуждо движимо имущество. Според съдебната практика, това
означава да се получи чуждо движимо имущество без правно основание като
се използва неистински, преправен или документ с невярно съдържание без
намерение от страна на дееца за връщане или заместването му (Решение №
237/25.IV.1995 г. на II н. о. на ВС) както в конкретния случай. С оглед
субективната страна на документната измама по чл. 212, ал. 2 от НК, в
4

практиката се приема, че деецът извършва деянието с користна цел, за да даде
възможност на друго физическо лице да получи без правно основание
чуждото движимо имущество. Очевидно подсъдимата Т. е съзнавала, че
деянието, изразяващо се в използването на документи с невярно съдържание с
користна цел да се получи определена парична сума без правно основание, е
наказуемо и е в нарушение на законовите правила. Както и това че с
действията си тя нарушава обществените отношения, осигуряващи
упражняването правото на кредитиране, като в случая обект на посегателство
са и специфичните отношения, свързани със съставянето или използването на
документи, както и обществения му характер, предвиждала е настъпването на
общественоопасни последици и е целяла тяхното настъпване. Тоест прекият
умисъл има интелектуален и волеви момент. Интелектуалният момент на
прекия умисъл се изразява в това, че подсъдимата е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици от деянието и е съзнавала
неговия общественоопасен характер. С оглед на доказателствата става ясно,
че тя е целяла да постигне сигурен резултат – използването на документи с
невярно съдържание с користна цел да се получи определена парична сума
без правно основание. В подкрепа на това са и приобщените по делото гласни
доказателства и обясненията на подсъдимата, които се признава за виновна и
не отрича деянието.Съзнанието за обществения характер на деянието е
налице, когато извършителят знае, че конкретното негово поведение
застрашава или уврежда напосредствения обект на престъплението от
сътоветния вид - обществените отношения, осигуряващи упражняването
правото на социално подпомагане, като в случая обект на посегателство са и
специфичните отношения, свързани със съставянето или използването на
документи. Волевият момент на прекия умисъл отразява, че деецът е искал
настъпването на общественоопасните последици, че той ги желае, че има за
цел, цели тяхното предизвикване. Деянието винаги е целенасочен акт, то
винаги се осъществява с цел да се предизвикат определени изменения в
действителността. При резултатните престъпления, каквото има в конкретния
случай / деецът действа с пряк умисъл, когато има за цел да предизвика
опасността, която е съставомерна последица от деянието или предвиденото в
състава увреждане – съставянето на документи с невярно съдържание с
користна цел – придобиване на парични суми без каквото и да било правно
основание.
При определяне размера на наказанието на подсъдимата М. Д. Т. съдът
съобрази от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства –
чистото съдебно минало, доброто процесуално поведение, насочено към
разкриване на обективната истина по делото, демонстрирането на критично
отношение към извършеното от него деяние и доброволното възстановяване
на вредите от престъплението. Изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства според съда са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и
обуславят по-ниската степен на обществена опасност на извършеното от
подсъдимата Т. деяние от типичната за този вид престъпление, поради което
5

и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за
извършеното от подсъдимата.
Съдът осъди подсъдимата М. Д. Т. на основание чл.373 ал.2 от НПК във
вр. чл.58а вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК на наказание Лишаване от свобода за срок
от седем месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването
на наложеното наказание с тригодишен изпитателен срок. Налице са
кумулативните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, а именно – наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимата Т. не е
осъждана на наказание лишаване от свобода за извършено престъпление от
общ характер и за действителното й поправяне не е необходимо и
наложително тя реално да изтърпи наложеното наказание.
Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще изпълни целите на
специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът отхвърли предявения от „***“ АД чрез представител Н. Д. Й.
против подсъдимата М. Д. Т. с ЕГН ********** граждански иск за сумата от
388,57лева, представляваща невъзстановените вреди от престъплението, като
погасен чрез плащане.
Съдът осъди подсъдимата М. Д. Т. ЕГН ********** да заплати на
„***“ АД чрез представител Н. Д. Й. законната лихва върху сумата от
385,57лв., считано от 27.05.2019г. – датата на деянието до 22.04.2021г. –
датата на плащането.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата М. Д. Т.
ЕГН ********** да заплати държавна такса съобразно размера на
гражданския иск в размер на 50лв. по сметка на ПлРС.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата М. Д. Т. с
ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в досъдебното
производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 421,40лв.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата М. Д. Т. с
ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в съдебното
производство в полза на Районен съд – гр.Плевен в размер на 30,00лв.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

6

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7

Номер на акта:	44
Дата:	7 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия:	Валери Цветанов Цветанов

Дело:	20214430200584
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 март 2021 г.

Присъда по дело №584/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите