Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1505 04.05.2016 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на седми април две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Павлина Попова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 13755 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „ЕВН Б. Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Й.Г.Г.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството
на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за
енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо
водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Б.“ № **, ап. *, имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като
такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно
чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При
неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва. С оглед сключения при Общи условия договор за покупко -
продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач
доставило на ответника в качеството му на собственик на топлоснабден имот и
потребител, топлинна енергия на стойност
410.55 лева през периода от 01.10.2011 г. до 30.09.2014 г., която същият не
заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 76.26 лева -
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода 01.07.2012 г. – 22.06.2015 г. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми,
поради което срещу него било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно
производство по частно гр. дело № 7662/2015 г. на ПРС, V гр. с-в, длъжникът в
срока по чл. 414, ал.2 ГПК подал възражение за недължимост на вземанията,
поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящите
установителни искове. Моли се претенциите да бъдат уважени. Претендират се
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 23.06.2015
г. до окончателното погасяване, както и разноските за настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Й.Г.Г., чрез адвокат Н.Я., е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове.
На първо място, възразява, че не са реализирани доставки в описаните от ищеца
мащаби. Навежда възражения, че липсва точно изпълнение, няма валидно определяне
на размера на стоката и нейното остойностяване, поради което излага, че
вземането не е ликвидно и изискуемо, поради което и ответника няма задължение
за плащане на ищеца. Възразява и, че е неточно изпълнението. На следващо място,
възразява, че няма данни за валидно изградена облигационна връзка между
ищцовото дружество и ответника като страни в конкретното материално
правоотношение. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за
вземанията на ищеца, а именно: за периода от 23.06.2015 г. – датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до 23.06.2012 г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7662/2015
г. по описа на ПРС, V гр.с., в полза на ищцовото дружество е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящите искове, ведно със
законна лихва от 23.06.2015 г., когато е подадено заявлението, до окончателното
изплащане. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В
предоставения на ищцовото дружество от съда едномесечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
Ответникът
не спори, че през процесния период е бил собственик на имот, находящ се в гр.
Пловдив, бул. „Б.“ № **. От приетия като писмено доказателство по делото
Нотариален акт № **, том **, дело *****/18.09.1997 г. на Нотариус при ПРС, се
установява, че ответникът е собственик на ап.
№ **, находящ се на п. етаж, вход *, в построения групов жилищен блок № **,
в квартал жилищен комплекс по плана на бул. „ХР.Я.“ – част на гр. Пловдив. Във
връзка с различното обозначение на собствения на ответника имот по Нотариален
акт /ап. **/ и това в Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и съответно в
партидата на негово име, открита при ищцовото дружество, а именно – бул. „Б.“ №
**, ап. *, по делото е допусната
съдебно – техническа експертиза.
От
заключението на вещото лице инж. Л.Л. - Е. по назначената съдебно-техническа
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че апартамент № **, ет. *-ти, вх. *, в жилищен блок № **, е
идентичен с апартамент № *, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Б.“ № **.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в гр. Пловдив,
публикувани във вестник „Марица“ - Пловдив от 24.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от
Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е
определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в топлоснабдена сграда.
По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, изготвена
от инж. М.М. от заключението на която се установява, че през периода от 01.10.2011
г. до 30.09.2014 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. Пловдив,
бул. „Б.“ № **, ап. *, е била включена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация“ и е захранвала обектите, присъединени към нея с топлинна
енергия. Чрез тази станция от абонатите във входовете № **-**, е ползвана
топлинна енергия, както за отопление, така и за топла вода, през целия процесен
период. Вещото лице сочи, че по проект имотът на ответника е бил топлофицирано
жилище с отоплителни тела, налични в съставните му помещения, от които би могло
да се ползва топлоенергия, както и битово-гореща вода. Излага и, че фактически
до началото на процесния период – месец октомври 2011 г. - в имота е
съществувала възможност за ползване (без да е ползвана) топлоенергия за
отопление от радиатори, оборудвани с индивидуални разпределителни уреди (ИРУ),
както и за ползването на топла вода, количествено отчитана с два водомера.
Вещото лице е отразило в заключението, че на ответника е начисляван до края на
процесния период само нормативно дължимия му дял от ежемесечно изчислява за
блока топлоенергия, разпределена като „сградна инсталация“. За периода е
начислена топлинна енергия в общ размер 5,2710 Mwh. Спазени са изискванията на
„Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост“– приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Вещото лице излага, че разпределението на консумираната
топлоенергия между абонатите в сградата е правено ежемесечно, като не са
открити нарушения в прилагането на техническите изисквания на нормативната
уредба за разпределение и начисляване на топлоенергия на ответника Й.Г. за
процесния период. Вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 01.02.2016г.
поддържа заключението си, като уточнява, че за процесния период на абоната е
начислявана единствено такса сградна инсталация. Сочи, че същата се изчислява
по формула, общо за сградата и се разпределя равномерно на всички собственици.
Вещото лице сочи, че не е посетил процесния имот, тъй като няма как да се
установи каква е стойността на сградната инсталация от посещение на място, а
същата се изчислява по формула на установената методика, в която участва броя и
мощността на сградата, данните, за които са получени от фирмата, която прави
топлинното счетоводство. Излага също, че уредите – общите топломери - са посочени
във фактурите и не се нуждаят от проверка. Всеки абонат, който е получил
фактура е имал възможност да възрази. В
справката били посочени уредите – пет или шест броя, които участват директно
във формулата. Вещото лице сочи, че няма как да влезе във всички имоти, за да
ги провери, а това са извършва от фирмата за топлинно счетоводство. Излага още,
че температурата във всеки момент се променя и същата се контролира и с оглед
постигната външна температура. Температурата се регулира един път в Топлофикация,
където се произвежда топлоенергията и същата се подава така, че да бъде
достатъчно висока, втори път – тази температура се регулира от регулаторите от
всяка една станция и трето – може да се регулира от абоната лично. Тази
температура не участва във формулата, а същата се дава като среднодневна
температура за периода – фигурира във всяка фактура и на тази база се изчислява
общо за блока сградната инсталация.
От
заключението на вещото лице В.Ш. по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че задълженията на абоната през периода 01.10.2011 г. до 30.09.2014
г. възлиза общо на 410.55 лева – главница за доставена топлинна енергия,
съобразявайки данните от техническата експертиза относно количеството предоставена топлоенергия и нормативно
определената цена за единица топлинна енергия за периода, както и 76.26 лева - обезщетение
за забава, определено в размер на законната лихва за периода 01.07.2012 г. - 22.06.2015
г. Вещото лице установява също, че
задълженията на абоната през периода 01.07.2012 г. до 30.09.2014 г. възлизат
общо на 410.55 лева – главница за доставена топлинна енергия, както и 76.26 лева - обезщетение за
забава, определено в размер на законната лихва за периода от 01.07.2012 г. до 22.06.2014
г. Вещото лице излага, че задълженията с настъпил падеж три години преди датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.06.2015 г. обхващат периода
23.06.2012 г. – 22.06.2015 г., като видно от Таблица 1 падежът на фактурите за
главниците, дължими за периода от 01.07.2012 г. до 30.09.2014 г. е в размер на
409.15 лева. За периода от 01.10.2011 г. до 30.04.2012 г. е начислена
изравнителна сметка в размер на 3.78 лева, от която сума са платени 2.38 лева,
като разликата от 1.40 лева е главница, дължима по фактура, с падеж на плащане
- 01.09.2012 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля Р.Й.К. /по искане на ответника/.
От разпита на свидетеля К., се
установява, че живее на един и същ адрес с ответника, като свидетелят обитава
жилище на ч. етаж, а ответника на п. етаж. Свидетелят твърди, че ответникът
споделил с него през зимата на 2012 г. – 2013 г., че възнамерява да заведе иск
срещу Топлофикация, тъй като споделил, че сметките му растат, а в жилището му е
студено. Твърди още, че с Г. е слизал в абонатната на блока, където ответникът
е правил снимки с телефона си на показанията на топломерите. Излага, че според Г.
показанията на топломерите не отговаряли на това, което трябва да бъде заложено
в параметрите на топлинното отчитане, че щял да се оплаче на ЕВН, тъй като имало
разлика в параметрите и в отчитането, в
момента на снимането. Свидетелят твърди, че е влизал през 2012 г. в апартамента
на Г., но не знае той какво е ползвал – дали е ползвал топла вода и парно или
не.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Установителните искове по реда на
чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
За успешното провеждане на предявените искове по чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД, дружеството
– ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание и
в претендирания размер, както и изправността си– че през процесния период е
доставял договореното количество и качество топлинна енергия, а ответникът-
онези положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба – в това
число възражението си за погасяване на вземанията по давност.
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на
договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители
се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална
дефиниция на понятието „потребител” е
дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ,
според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Разпоредбата на закона е
възпроизведена в общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно
за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на
закона. Достатъчно е да се установи, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са
произвели действие.
От
заключението на вещото лице инж. Л.Л. - Е. по назначената съдебно-техническа
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установи, че апартамент № **, ет. *-ти, вх. *, в жилищен блок № **, на който
ответникът се легитимира като собственик с Нотариален акт № **, том **, д. № *****/97
г. на Нотариус при ПРС, е идентичен с апартамент № *, находящ се в гр. Пловдив,
бул. „Б.“ № **, за който са начислени процесните задължения за консумирана
топлинна енергия през
периода от 01.10.2011 г. до 30.09.2014 г., следователно същият е потребител по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, а от приетите доказателства за публикуване на
общите условия на доставчика на топлоенергия е видно, че през посочения период
същите са били действащи и надлежно са обвързвали страните.
Поради
изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. В този смисъл,
съдът намира за неоснователно заявеното от ответника възражение за липсата на
валидно изградена между него и ищцовото дружество облигационна връзка в
конкретно материално правоотношение.
В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че
продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна
енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за
енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се
изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна
енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено,
че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от
изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие.
Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по
чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна
енергия.
Относно дължимостта на
конкретните начислени от ищцовото дружество суми по партидата на ответника по
делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, от което се установява, че сградата – етажна
собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана. Извършвано е
разпределение на топлинната енергия по системата за дялово разпределение
(чл.139 ЗЕ). При разпределянето е спазена методиката по наредбата по чл.125,
ал.3 ЗЕ (чл.142, ал.1 от закона) – Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката (обн.,
ДВ, бр.34 от 24.04.2007г., попр., бр.39 от 15.05.2007г., изм. и доп., бр.58 от
17.07.2007г., бр.45 от 16.06.2009г., бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от
1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 15.11.2013 г., в сила от 15.11.2013 г.). Обстоятелството,
че абонатната станция, свързваща процесния имот, е работила и подавала
топлоенергия, се доказа пълно и главно от техническата експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективно изготвена. В тази насока съдът намира за
неоснователно извършеното от ответника оспорване на заключението, основаващо се
на възражението, че вещото лице не е извършило оглед на инсталацията на място.
Съдът счита, че така изложените от ответника аргументи, с които се оспорва
заключението са неотносими към поставената задача. В открито съдебно заседание,
проведено на 01.02.2016 г. вещото лице даде изчерпателен отговор на този
въпрос, в т.ч. и разяснявайки и методиката, по която се извършва измерване и отчитане
на подаваната топлоенергия и съответно на разпределението й. В този смисъл
съдът счита, че заключението е пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено,
поради което се кредитира изцяло от съда.
Съгласно чл. 143, ал.1 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата
по чл. 125, ал. 3 (Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването).
Съобразявайки изискванията на Наредбата и приложената към нея Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия, вещото лице е заключило, че
дружеството за топлинно счетоводство е разпределило правилно съответната на
отопляемия обем на жилището на ответника, отнесен пропорционално към обема на
сградата, топлинна енергия за т.нар. сградна инсталация. С оглед посочената
разпоредба и доколкото се установява, че абонатната станция, обслужваща
сградата на ответника през периода е работила, съдът намира, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора и е изправна страна по него, която може да
претендира насрещно реално изпълнение, респективно, че ответникът дължи
определените суми за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и
отдадена от сградната инсталация.
Съдът
не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел К., тъй като същият
не установява конкретни релевантни за спора обстоятелства, а установените от
него такива са неотносими към настоящия спор.
Изготвената и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза дава точен отговор на това как е образувана стойността на
начислените количества топлинна енергия и акцесорните вземания, като на база
изчисленията на вещото лице размерът на главницата за исковия период възлиза на
сумата от 410.55 лева, а обезщетението
за забавеното й плащане– на сумата от 76.26 лева, които суми съответстват
изцяло на претендираните вземания.
По
отношение на възражението на ответника за погасяване на задълженията по
давност, то следва да се посочи, че макар част от процесния период /01.10.2011
г. до 30.06.2012 г./ да е извън тригодишния давностен срок, считано от датата
на депозиране на заявлението – 23.06.2015 г., то задълженията за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия, не са погасени по давност за този
период, поради следното:
От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, в конкретния случай, се
установи, че за
периода от 01.10.2011 г. до 30.04.2012 г. е начислена изравнителна сметка в размер
на 3.78 лева, от която сума са платени 2.38 лева, като разликата от 1.40 лева,
представляваща главницата за изравняване е дължима по фактура, с падеж на
плащане - 01.09.2012 г. Дължимите суми за главница за периода от 01.05.2012 г.
до 30.06.2012 г., са с падеж от 01.07.2012 г., т.е. не е изтекла тригодишната
погасителна давност по отношение и на тези суми, считано от датата на падежа на
плащане по всяка фактура. Следователно дължимите суми за главница и обезщетение
за забава за процесния период, не са погасени от тригодишната погасителна
давност, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Изложеното
дотук налага извод за основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на сумите по
издадената в негова полза заповед за изпълнение-главница и лихви в заявените
размери. Върху главницата се дължи и законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на заявлението - 23.06.2015 г. до окончателното й
заплащане.
Ето
защо предявените искове следва да се
уважат, като основателни и доказани.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
от 300 лева, общо 325 лева. В исковото производство ищецът е направил разноски
за държавна такса в размер 75 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева и 350 лева - депозити за вещи лица
за изготвените съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза
или общо 725 лева. Общият размер на разноските в заповедното и исково
производство е 1050 лева, които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.Г.Г.,
ЕГН: **********,***, дължи на „ЕВН Б.
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, сумите, както следва: сумата от 410.55 лв. /четиристотин и десет лева и
петдесет и пет лева/ – главница, представляваща стойността на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Б.“ № **, ап.
*, за периода от 01.10.2011 г. до 30.09.2014 г. и сумата от 76.26 лв. /седемдесет и шест лева и
двадесет и шест стотинки/ - обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 01.07.2012 г. до 22.06.2015 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 23.06.2015 г. – дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4010/24.06.2015
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7662/2015 г.
по описа на ПРС, V-ти гр. състав.
ОСЪЖДА Й.Г.Г., ЕГН: **********,*** да заплати на „ЕВН Б. Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 1050
лв. /хиляда и петдесет лева/ -
разноски, от които сумата от 355 лева –
деловодни разноски за производството по частно гр. дело № 7662/2015 г. на ПРС, V гр. с-в и сумата от 725 лева – деловодни разноски по настоящото гр.д.
№ 13755 по описа за 2015 г. на ПРС, ІХ-ти състав.
Решението
може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала:
П.П.